КМЕТСТВО БАБЯК

КМЕТСТВО БАБЯК

Адрес: с. Бабяк, Община Белица

Тел.: 07440/42 22;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Бабяк е село, което е разположено в Югозападна България и се намира в община Белица, Област Благоевград.
Разпростира своите землища в планински район и е съставено от няколко разпръснати махали. Намира се на 15 километра североизточно от гара Белица и на 30 километра в същата посока от Банско. Землището на селото е 16.662 km² и се намира на 1337 m надморска височина.
Според някои автори името на селото произлиза от думата „бабуни“ или „бабун“. Това е било едно от наименованията на богомилите, които обитавали тези места и впоследствие приели исляма. Джамията в село Бабяк се смята за архитектурен паметник; досега не е регистрирано кога точно е строена, но се предполага, че е било между 17 и 18 век.
Към днешна дата, в селото жителите са 760 души.
Още данни за кметството :
Пощ. код 2784
Тел. код 074404
МПС код Е (Бл)

ИСТОРИЯ

До 1954 година към Бабяк се броят населени местности, които влизат в състава на днешните села Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково; до 1955 — населени местности в състава на селата Аврамово, Бойка (Горно Крайще), Върхари (закрито), Гълъбово, Орцево, Палатик, Черешово. Близки населени местности са Узуново и Чирек.
Античност
В землището на Бабяк, на Бабяшка чука (кулата), е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочи на Бендида, Зевс и Хера; култовата дейност продължава до V век.
Останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха има в местността Митеш (на 4 km северозападно от Бабяк); в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. Населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии; добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.
В местността Гогово (източно от Бабяк) са открити средновековен некропол и плочи. Открити са над 1000 медни и сребърни византийски монети и много единични средновековни монети. На Бабяшка чука са запазени останки от манастира „Света Екатерина“.
В Османската империя
Селото се споменава в османски списък на хората, натоварени да събират овце за султанския двор от 1576 година. Посочени са жителите Вели, син на Дамад Пазарлъ; Сюлейман, син на Абдуллах; Хасан, син на Караджа; Алагьоз Абдуллах; Ине Бали Хамза, Хадър, син на Насух и Ахмед, син на Насух, натоварени да събират общо 235 овце. Фактът че доста души носят името „Абдуллах“, говори че най-вероятно са били, преди това, немюсюлмани или поне бащите им са били такива. Османците са давали бащиното/фамилното име „Абдуллах“ на новоприелите исляма, чиито бащи или вече били мъртви, или не са били приели исляма заедно със синовете си. Това име е от арабски произход и значи „Божи раб“.
В 19 век Бабяк е чисто мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бабяк (Babiak) е посочено като село с 892 домакинства и 2100 жители помаци.
В България
След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Бабяк е посочено като селище с 200 помашки семейства.
През 19 век населението се препитава с овцевъдство, лов и катранджийство. В края на 19 век Васил Кънчов споменава Бабек като пръснато колибарско селище с 3600 жители.
Непосредствено преди Балканската война, Бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната в следствие на многото жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Бабяк живеят 4780 помаци.
През 1926 година в Бабяк е основана трудова горска производителна кооперация „Дерменска“. Към 1935 г. тя има 206 члена.
По време на т. нар. Възродителен процес през 1972 година бабечани научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила по билото ѝ и през Самоков да достигнат до София, където да протестират пред американското и турското посолство. ДС разбира за операцията едва след като групата е тръгнала и незабавно стартира спешна високопланинска операция за неутрализиране на бунтовниците. Повечето бабечани от групата са заловени, пребити или интернирани, а един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.