ОБЩИНА САМУИЛ

ОБЩИНА САМУИЛ

Адрес: с. Самуил, ул. Хаджи Димитър 2

Тел.: 08477/20 20;  08477/22 50;

Факс:08477/22 67;

E-mail: info@samuil.eu

Web site:www.samuil.eu

FACEBOOK

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Самуил е разположена в южната част на Лудогорието в североизточната част на Република България, върху площ от 250 133 кв.км на Самуилските възвишения Самуил е административен център на съвременната община от 22.12.1978г., обединяваща 14 населени места.

През нейната територия преминава част от първата ж.п. линия Русе-Варна с разклонение за Силистра.     

Съгласно административно-териториалното делене на страната общината заема източната част на област Разград. На изток граничи с общините Хитрино и Венец от област Шумен, на северозапад с община Исперих, на запад с община Разград, на юг с община Лозница.

РЕЛФ

Релефът е разнообразен – на места равнинен, на други с преобладаващ хълмист характер. Не предпазва нахлуването на въздушни маси. Равнинният характер на релефа е предпоставка за интензивно земеделие, изграждане на качествена комуникационна мрежа и другите съоръжения за населените места Общинският център – с.Самуил е разположен върху Самоиловските възвишения, с височина 600м над морското равнище. Според климатичното райониране на Република България, Община Самуил попада в обсега на лудогорско-добруджанската подобласт.

КЛИМАТ

Климатът е умерено континентален и притежава всички типични характеристики. Средноденонощната годишна температура на въздуха е 10-12°С. Средномесечната максимална температура е през м.юли (26.2°С), а средната минимална температура е януарска (-5.8°С). Абсолютната максимална температура е 37°С, а абсолютната минимална -25.8°С. Средногодишната сума на валежите е 67.4мм/м2. Максимални са валежите през пролетно-летния период и есенния период.Скорост на вятъра oт агро-климатична гледна точка особено ценен е периодът със средни денонощни температури от 15.04 – 15.10. Продължителността на отоплителния период е от 180-200 дни. В южните части на района, където се издигат Самуиловските височини, ветровата характеристика е по-различна, от северните части. В южните преобладаващите ветрове са североизточни.

ИСТОРИЯ

Природно–климатичните особености на Североизточна България, в която се включва землището на общ. Самуил са били благоприятни за появата на живот и развиване на човешката дейност още от дълбока древност. Изобилието на извори и реки, девствените гори с най-разнообразен дивеч и растения, които предлагали храна и укритие са привлекли в тукашните земи древния човек.
Свидетелства за това ни дават запазените 11 селищни могили в днешната теретория на община Самуил. Те са първите населени места. Специалистите ги датират към каменно–медната епоха /IV–II хил.пр.н.е./.
Животът в периода от V–V в.пр.н.е. насетне в землището на общината е силно повлиян от наличието на резидентски център на гетските владетели в археологически– културния комплекс “Сборяново”. По преки и косвени данни може да твърдим, че от този и по-късен период е имало около 20 антични селища и близо 60 надгробни могили, една от които е
разкопана в землището на с.Голям извор и датирана към периода IV–III в.пр.н.е. След покоряването на тези земи от римляните се построява Абритус/Разград/, който оказва влияние върху живота в региона. Продължава влиянието на стария център в Сборяново.
Римското присъствие се забелязва чрез монетни находки, останки от укрепени селища и кули в землищата на селата Голям извор, Самуил, Хърсово, а също така и от римски пътища. Главният път Русе/Сексагинта Приста/-Разград/Абритус/-Девня/Марцианапол/-Варна/Одесос/ е минавал близо до землището на община Самуил, през която към него са водели черни пътища.
С идването на прабългарите се поставя началото на българската държава, чиято столица Плиска, а после и Преслав, отстоят близо до землището на общината. Като земи, близки до столицата вероятно са били дадени на владение на близки до хана боляри. Косвено свидетелство за това е легендата за ослепяването на брата на цар Симеон – Владимир Расате, който е бил заточен в калето на с.Владимировци. На двата важни пътя, водещи към Плиска, във Владимировци и Хума през IХ-Х в. е имало крепости, които да пазят подстъпите към столицата.
Тукашните земи попадат под османско владичество още от
1388г. Участието във въстанието на шейх Бедредин от 1416–1418г на хора от Североизточна България свидетелства за ранна колонизация на региона. Наличието на текке и две тюрбета – в Църквино и Пчелина е още един факт за засиления интерес на мюсюлманските мисионери към тези краища. Преданията твърдят, че Демир баба /Железният баща/ е родом от с.Пчелина, а в района на с.Самуил е проповядвал друг светия – Муса баба. В землищата на селата Голям извор, Хърсово и Богданци е съществувал вакъфът на великия везир Рустем паша.
През тези векове кервани от биволски и волски коли пренасят стоки до по-големите центрове – Русе, Търговищe, Силистра и Варна по пътищата в землището на общината, често причаквани от банди разбойници. Построяването на ж.п.л. Русе–Варна през 1867г. прави от гара Самуил /Ишиклар/ важен пункт за износ на суровини, поради което се строят много складове, създава се Популярна банка, Зърнена борса и др.
След Освобождението, в последните десетилития на ХIХ и началото на ХХв. започва масовото заселване на българи от различни краища, строят се читалища, училища, създават се кооперации и др.
След 9.09.1944 г. се започва ново стопанско развитие, продължава благоустрояването на селищата, прокарва се ж.п.л. Самуил-Силистра и др.
Съвременната силищна система се учредява на 22.12.1978 г. с Указ № 2295, като в състава на общината се включват 14 населени места.

НАСЕЛЕНИЕ

Гъстотата на населението в общината е 33 души/кв.км., която е най-ниска за област Разград.Община Самуил, по данни на областната служба ЕСГРАОН област Разград, към 03.04.2004г, наброява 8 739 жители. Делът на населението между 18 и 65 години е изравнен със средния за страната. Децата / под 14 г/ са с около14.7% от брой на населението, а населението над трудоспособна възраст е 20.16%. Коефициентът на възрастова зависимост е 52,3%.
Общината е съставена само от села. Делът на населението с образование над средното в общината е много малък – само 1,8%. По този показател тя се нарежда на едно от последните места, както в областта, така и в страната. По отношение на етническата структура, населението на Община Самуил се оформя в три големи групи – 75% турци, 14% българи, 11% роми. Броят на жителите и домакинствата по населени места са представени на таблицата както следва:

ИКОНОМИКА

Промишленост
Общината няма изградени промишлени предприятия с голям капацитет. Съществува едно единствено голямо промишленно предприятие „Тракция“АД – Вагоноремонтен завод на гара Самуил в който са обхванати около 250-300 работника. В общинския център съществува и едно предприятие за преработка на растително олио – Маслобойна  „Октопод“ ООД, където препитание намират около 80-90 човека.В различните селища има частни фирми и земеделски коперации основно в търговията, мелничарската, млекобреработвателната и маслодобивната промишленост.

Селско стопанство
Наличните значителни поземлени ресурси, съставляващи 77% от общата територия на общината и благоприятните почвено-климатични условия превръщат земеделието в основен източник на доходи. Обработваемата земя в общинта през 2005г. е 146 144 дка. Средно на жител на общината се падат по 16.72 дка, което превишава средния размер за страната.
Приблизително 54% от площите в общината се засяват със зърнени култури – пшеница, ечемик, царевица, като добивите от пшеница и ечемик са над средните за страната. Значително място заемат и площите със слънчоглед – 24%.През последните години явно се обръща по голямо внимание и на културите като лавандула, колиандър, рапица и др.

Животновъдство
Промяната в структурата на обработваемата земя ще даде възможност за подобряване на фуражната база в района на общината , а от там и поле за задържане на поголовието на животните.
Тенденцията през годините е постепенно намаляване на броя на отглежданите животни. Една голяма част от тях се гледат за задоволяване на собствените нужди.
Няма изградени съвременни специализирани ферми за отглеждане на животни.Общите показатели в животновъдството през последните години имат значителни отклонения., като тенденцията е в намаляването на техния брой. Отглеждането на крави и овце за млеконадой е  без перспектива за този отрасъл. Има и създадени традиции, които биха спомогнали за по-бързото приобщаване на населението към новите екологически изисквания при производството на мляко, месо и яйца.
От справката се вижда, че поголовието на основните видове животни е тенденция на намаляване. Причините са основно в крайно ниските изкупни цени.

КУТУРА

Първото читалище е основано в края на 1872г. в село Хърсово. За първи път театрално представление е организирано“Многострадална Геновева“ през 1873г. в една от стаите на класното училище. От тогава до днес традициите, фолклорът и възрожденският бит на община Самуил се предават от поколение на поколение и се поддържат от 14 читалища. Всчки читалища разполагат с библиотека
Ансамбъл „Младост“ за турски народни песни и танци, има изяви както в страната така и в чужбина – Турция, Македония, Косово.
Самодеен ансамбъл за български песни и танци „Вихър“ се състои от 16 самодейци. Ансамбълът получава отличителна грамота за художествено изпълнение при участието си в Добруджански фолклорен събор „Богородица“ в гр.Генерал Тошево.
На територията на общината се празнуват заедно, както българските празници така и на всички етнически групи.

КМЕТ

д-р Бейтула Сали Мюмюн
Дата имясто на раждане –    18.10.1969, село Владимировци
Образование  –    Магистър Лекар, Медицински Университет гр.Варна
Семеен статус –    семеен, с две деца
Професионален опит
07.2000-11.2007 – ET“Хедон“, село Самуил – Лекар
01.1999-11.2000 – Община Самуил –  Общински лекар
10.1998-01.1999 – ДСГ Самуил – Лекар
04.1998-10.1998 – РДЗ – Разград / СЗС – Самуил – Общински лекар
12.1997-04.1998 – Община Самуил – Лекар