ОБЩИНА ВИДИН

ОБЩИНА ВИДИН

Адрес: гр. Видин, пл. „Бдинци” №2

Тел.: 094/609 402;

Web site: www.vidin.bg

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Видин е разположена в северозападната част на Дунавската равнина и е издължена по протежение на двата най-характерни завоя на р. Дунав в тази си част. Общината е в близост до Република Сърбия и граничи чрез река Дунав с Република Румъния.
Важна стратегическо предимство на общината е мястото, което заема в националната и европейска транспортна система.
През общината преминават два европейски транспортни коридора: № 4 Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава–Будапеща–Арад–Букурещ–Констанца/ Крайова – София – Солун/Пловдив – Истанбул и № 7 – река Дунав. Важен проект за общината е предстоящото изграждане на Дунав мост 2 на километър 796, свързващ градовете Видин и Калафат (Румъния). Към момента европейски транспортен коридор № 4 се обслужва от фериботна линия Видин – Калафат (Румъния), находяща се на 2,5 км от гр. Видин.

ИСТОРИЯ

Област Видин е с изключително богата история. Видин е изграждал своята структура и облик в течение на столетия. Античният римски, средновековният български, турският, следосвобожденският и новият Видин са се напластили един върху друг. Сложно са преплели своите характерни белези, взаимно са се отрекли или са продължили връзката си във времето. В първото хилядолетие пр. н. е. тук живеят тракийските племена Мизи и Трибали, покорени и включени в пределите на Римската империя през I-ви век от н.е. Многобройни паметници, архитектурни фрагменти, скулптурни фигури, произведения на бронзолеярството и грънчарството свидетелстват и днес за възхода на античните Рациария (с. Арчар) и Бонония (гр. Видин) в епохата на Римското владичество.
Бонония продължава своето съществуване и през Средновековието под името Бдин. В Първата българска държава той е център на административна област и седалище на самостоятелен епископ, българска твърдина, отстояваща нашествието на Византия през 1003 г.
Бурна и превратна е историческата съдба на Бдин през Втората българска държава. Към 90-те години на XIII век, Бдинска област съществува като самостоятелно феодално княжество с владетел деспот Шишман, избран за български цар през 1323 г.. През 1371г., начело с цар Иван – Срацимир, Бдин отново става център на независимо феодално княжество.
През XIII – XIV век Бдин е не само политически, но и важен стопански център на северозападните български земи със силно развити занаяти и приложно изкуство, голям производител на зърнени храни и наред с това център на оживена книжовна дейност. Бдинската крепост пада последна под властта на османските нашественици. Самоотвержена и героична е борбата на българското население от Видинския край през втората четвърт на XIX век. Зараждат се бунтове и въстания в Белоградчишко, Видинско и Кулско. Макар и неуспешни тези въстания показват на европейската общественост, че в България зреят революционни сили, способни на борба за политическо освобождаване.
През февруари 1878 г. Видин е освободен от османско иго.
В продължение на 2 хилядолетия областта е била важен военен, транспортен и търговски център.
Днес Видин представлява една сложна плетеница, наситена с елементи от всички периоди на възход и падение през които е преминал градът. Запазени са сгради или части от тях от всички етапи на развитие. Исторически сформиралото се пространство на града и сградите, разположени в него, реката, към която той е обърнал лицето си, зеленината, която го обгръща и атмосферата, предизвикана от духовните следи на времето, създават неповторимостта на този град, наречен Видин.

КЛИМАТ

Географското положение на областта обуславя умерено-континентален климат със сравнително студена зима и горещо, с недостатъчно валежи лято. Средногодишната температура е 11.2 С, като най-топъл е месец юли със средна температура 23.1 С, а най-студен – януари –1.7 С. Валежите са сравнително добре разпределени по сезони, като в ниската част на областта са около 550-600 мм/м2, а в по-високите райони достигат до 750 мм/м2. Неблагоприятно е лошото им разпределение в различните години с често случващи се продължителни засушавания. През зимата около 50 дни има снежна покривка, като по-трайна е тя в припланинските райони на Стара планина, където климатът е влажен и благоприятства развитието на горска растителност. Преобладаващите ветрове са от северозапад, но през зимата са по-често от изток – североизток.

РЕЛЕФ

Областта включва обширни площи: полета, хълмове и малки горички с разнообразен релеф. От североизток на северозапад се редуват части от следните морфографски единици: Дунавска хълмиста равнина, Предбалкан и Главна старопланинска верига, които водят до постепенно увеличаване надморската височина на релефа в същата посока. Обширните крайбрежни низини – Видинска и Арчаро-Орсойска са едни от най-плодородните земи, превърнати в обработваеми площи за отглеждане на разнообразни селскостопански култури. Районът на Предбалкана започва от Връшка Чука и се простира до подножието на Стара планина. Най-добре изразени уединени височини тук са Рабишката могила (461 м) и рида Белоградчишки венец (1125 м), изграден от твърди варовици и прорязан на много места от притоците на р.Лом. В тази част на Предбалкана широко са разпространени повърхностни и подземни карстови форми (пещери – около 30 на брой) и свързаната с тях подземна карстова хидрография. Най красива е пещерата “Магура”, разположена северозападно от с.Рабиша при Рабишката могила (Община Белоградчик). Стара планина се явява климатична преграда и оказва влияние върху режима на оттока на реките, водещи началото си от нея.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Крепост „Баба Вида“ – Крепостта „Баба Вида” е едно от най-запазените средновековни отбранителни съоръжения в България. Основите на средновековния замък са положени в края на Х век върху останки от крепостните стени на античната Бонония. Основният му градеж се отнася към епохата на Второто българско царство (края на XII-XIV в.). През периода на Османско владичество крепостта е неколкократно преустройвана, като от края на XVII до началото на XIX в. тя е приспособена за огнестрелно оръжие.
Крепостта е достъпна само от север, където се намира входната кула, а от другите страни е изкопан дълбок и широк ров. Тя заема площ 9.5 дка. Замъкът е заобиколен с ров, който в миналото се пълнел с вода от река Дунав. Над него се е спускал подвижен дървен мост, охраняван от стражева кула при входа.
Крепостта се състои от вътрешен крепостен пояс във формата на неправилен четириъгълник с девет ъглови и междинни кули. Стените и кулите са завършвали с бойници. По-късно е изграден външният крепостен пояс с входната кула. Жилищната част на замъка е заемала вътрешния пояс с изглед към централния двор.
От 1958 г. замъкът е отворен за посещения, като в него е устроен и музей. В крепостта се намира и летен театър (350места). Замъкът е естествен декор за заснемане на филми (в замъка и района около него са заснети над 50 български и чужди филми) и театрални представления, както и за други културни прояви.
Крепостта „Баба Види“ е паметник на културата с национално значение и е сред 100-те национални туристически обекти на Република България.
http://www.babavida.vidin.net/

Крепостни стени „Калето” – Поради необходимостта от допълнително укрепване на град Видин, който след 1718г. става граничен за Османската империя, за период от 30 години (1690-1720) се изгражда т.нар. „Кале“ – крепостни стени, които са ограждали града от всички страни. Те представляват полукръг с диаметър 1 600м по р.Дунав и двойна каменна стена откъм реката. Откъм сушата е прокопан ров с дълбочина 5-6м и широчина 18м, облицован с камък и запълван в миналото с вода. „Калето“ е имало 9 входни врати (капии). От съоръжението днес са запазени част от крепостните врати, северната половина от рова и малка част от стените. Запазени са Флорентин капия, Еничар капия, Пазар капия и Стамбол капия (главната порта на Видинското Кале). Те представляват засводени проходи, в чиито стени има караулни помещения. Затваряли са се с двукрили порти от дъбови греди, обковани с желязо. Над рова се е преминавало по дървени мостове, едната част от които е била подвижна. Към р.Дунав се е излизало през други 5 врати: Аралък капия, Топ капия, Сарай капия, Телеграф капия и Сюргюн капия (първата и последната от тях са зазидани). Крепостната стена е запазена до Телеграф капия.
След построяването на „Калето“ Видин не е бил превземан от противник по време на военни действия.
„Калето“, заедно със запазените врати (капии) е паметник на културата с национално значение.

Римска крепост „Калето” – Белоградчик – Градежът на крепостта показва най-малко три строителни периода: римски и византийски – от І до VІв., византийски и български – от VІІ до ХІVв., османски – от 1805 до 1837г.
Когато римляните се установяват трайно по южния бряг на Дунав, създават тук крепост, като вплитат в стените й и труднодостъпните Белоградчишки скали.
Използвайки естествената непристъпност на скалите, те издигат само две стени от северозапад и югоизток. В другите посоки два скални масива, високи от 80 до 100м, обгръщат крепостта.
В сегашния вид на крепостта преобладават градежите от последния строителен период, осъществени при султан Махмид ІІ. Тогава са оформени три крепостни двора (всеки с възможност за автономна защита) с три порти и две странични врати в близост до средния портал, който е украсен с каменни релефи.
Създадени били фактически две крепости: Голямата, с форма на правоъгълник, и Малката, до която се стигало по стръмна пътека.
Общата площ на крепостта е 10 211 кв.км и едно отделно укрепление. На крепостните стени (с височина 10 м) са изградени амбразури за пушки. Крепостта разполага с 15-16 оръдия. В нея са изградени казармени и складови помещения, арсенали, затвор, мелници за сол и жито, 4 водохранилища. Като военно съоръжение крепостта се използва за последен път през Сръбско – българската война през 1885г.
http://www.belogura.hit.bg/

Римска крепост „Кастра Мартис” – Кула – Кастра Мартис е късноримска крепост, чиито останки се намират в центъра на град Кула. Построена е в края на ІІІ – началото на ІVв. като част от отбранителните съоръжения на Дунавската граница на Римската империя. Крепостта е заемала ключови позиции през най-западния старопланински проход Връшка чука и е охранявала важния римски път за Сингидунум (Белград).
Тя се състои от две части, които не са замислени и осъществени едновременно: първоначално построеното квадратно укрепление с размери 40×40м (цялостно разкрито и по-добре запазено днес) и същински кастел. Кастелът е заемал пространство от 15,5 дка с форма на неправилен четириъгълник, отбраняван от 7 многоъгълни кули.
Днес в съседство до руините на крепостта е уредена музейна сбирка с експонати, открити при разкопките, които разкриват материалната култура на обитателите.

Турски конак „Колука“ – Построен е през втората половина на ХVІІІ век. Турците използвали сградата за полицейско управление, а към 70-те години на ХІХ век в нея се настанила българската църковна община. След Освобождението тя е преустроена, като в нея са вмъкнати елементи от българската възрожденска архитектура. От 1956 г. сградата е превърната в музей, в който се проследява историята на Видин и Видинския регион от дълбока древност до Освобождението (1878г.).

Джамията на Осман Пазвантоглу – Намира се в крайдунавския парк срещу Видинската митрополия. Строителството й е завършено през 1800-1801г. Джамията е масивна каменна постройка с ориенталска архитектура. Предверието й е оформено като открита галерия. Молитвеният салон е голям и украсен с летвен таван. Минарето завършва със стилизиран връх на пика.
Тя е паметник на културата с национално значение.

Библиотеката на Осман Пазвантоглу – Намира се до Джамията на Осман Пазвантоглу. Строителството й е завършено през 1802-1803г. Представлява четиристенна призма на квадратен план, покрит с купол и предверие. Посветена е от Осван Пазвантоглу на баща му, убит по заповед на султана. Книгите в нея са били 2 664 на брой, от които 2 014 са били предадени на Турция, а 650 се намират в Националната библиотека „СВ. Св. Кирил и Методий“ в София.
Тя е паметник на културата с национално значение.

„Кръстатата казарма“ – Сградата е построена през 1800 -1801г. за нуждите на османските войски в града и е била свързана посредством покрит дървен мост с намиращата се в съседство оръжейна работилница. По-рано там е била градината на Стария сарай и се е използвала за конак на еничарите. Тя е масивна каменна сграда със застроена площ от 1 260кв.м. Има форма на равнораменен кръст. След Освобождението тя е била съд и казарма на българската войска. През 1965-1967г. сградата е реставрирана и адаптирана за музей, а от 1969г. в нея е уредена етнографска експозиция, представяща традиционната култура на населението от Видинска област от края на XIX до 20-те години на XX век.

Мавзолей на Антим І – Мавзолеят на първия български патриарх Антим І се намира в двора на Видинската митрополия. Помещението е изографисано и има каменна седяща скулптурна фигура на първия български екзарх. В подземието е разположен саркофага, в който са положени останките на екзарх Антим I.

Църквата „Св. Пантелеймон“ – Намира се в двора на Видинската митрополия. Църквата съществува от първата половина на ХVІІ в., като през1644г. е изографисана.
Църквата „Свети Пантелеймон“ е национален художествен паметник.

Църквата „Св. Петка“ – Църквата съществува от първата половина на ХVІІв. По силата на османски граничен закон за конфискация и приспособяване за военни цели на всички християнски постройки и поради близостта й до военни обекти, тя е превърната в склад и се използва като такъв до няколко години преди Освобождението.

Катедрала „Св. В. М. Димитър“ – Построен през ХVІІ в. предимно от дървен материал, храмът просъществувал около 240 г. На 6-ти декември 1868г. в него за първи път се е служило тържествено от български архиерей на български език. Оттогава този храм става катедра на видинския български митрополит Антим, който по- късно е избран за първи български екзарх. През 1889 г. храмът е срутен поради овехтялост на дървената конструкция и започва строеж на новия храм. През 1926г. храмът е тържествено осветен от видинския митрополит Неофит.
Катедрала „Св. В. М. Димитър“ е втора по големина след храм – паметника „Св. Александър Невски“ в София.
Тя е паметник на културата с национално значение.

Синагогата – Намира се в близост до Крайдунавския парк. Сградата е построена за една година – през1894г., със съдействието на евреите от всички краища на България. Тя е втората по-големина след тази в София, а главната й фасада е внушителна. От 1950г. постройката е загубила основната си функция и е използвана за склад, което е довело до лошото й състояние в момента.
Тя е паметник на културата с национално значение.

Старата турска поща – Строена е през втората половина на ХІХв. специално за пощенски нужди. Вероятно е завършена през 1859г., когато Видин е свързан чрез телеграф с различни европейски градове. Тя е масивна двуетажна сграда с трезор в подземието си. Това е единствената запазена стара поща в България. Намира се в Крайдунавския парк до джамията и библиотеката на Осман Пазвантоглу.

Видински общински театър – Двуетажната сграда е построена през 1891г. и е първата сграда в свободна България, предназначена специално за театър. Намира се на входа на Крайдунавския парк.

РЕЗЕРВАТИ

Биосферен резерват „Чупрене“
Намира се на територията на общините Белоградчик и Чупрене, и заема площ от 1439.20 хектара. Резерватът е изключителна държавна собственост и се стопанисва и охранява от органите на МОСВ.
През 1977г. Световната организация за възпитание, наука и култура към ООН – ЮНЕСКО, го включва в своите списъци на защитените природни територии като „неделима част от международната мрежа на биосферни резервати, съставена от територии за оценка на човешкото въздействие върху околната среда“, с което резерватът получава международен статут. Основна цел е запазването на единствените компактни смърчови дървостои в Западна Стара планина в първичното им състояние. В резервата могат да се наблюдават също бук, ела, планински божур. Представители на животинските видове са усойница, глухар, кръсточовка, лещарка, благороден елен, вълк и др.
Съгласно заповедта за обявяването му, в района на резервата се забраняват всякакви дейности, нарушаващи самобитния характер на природата.
Буферната зона на Резерват “Чупрене” от 2007 г. е прекатегоризирана на Защитена местност “Чупренски буки”, като ограничителният режим не е променен.

ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Природна забележителност „Белоградчишки скали“
Обявена с цел запазване на уникалните геоморфоложки образувания, както и на местообитанията на редки и застрашени видове от флората и фауната. Обхваща обширна територия с дължина около 30 км и ширина 3 км в Западна Стара планина, около гр.Белоградчик. Множеството скални форми (червени пясъчници), които природата е ваяла с векове, за да ги превърне в причудливи форми от приказките, в синхрон с многообразието на растителния и животински свят около тях (над 23 вида защитени растения и над 15 вида защитени животни), превръщат Белоградчишкият район в неповторим по красота и уникалност. Чрез изградените екомаршрути в района са създадени предпоставки за развитие на познавателен екотуризъм, пропагандиране на значимостта на природните дадености, включително и в международен аспект, както и повишаване на екологичната култура и образование.

Природна забележителност „Пещера „Магурата“
Пещерата е природна забележителност с интересни образувания и праисторически находки. Разположена е в землището на с.Рабиша, община Белоградчик. ПЗ „Пещера “Магурата“ е една от най-големите (над 30 000 кв.м,) и най-красиви български пещери. В нея могат да се наблюдават естествено образувани „зали“, множество галерии, причудливи форми от сталактити, сталагмити и сталактони с величествени размери (до 20 м височина и над 4 м диаметър) наподобяващи хора, водопади, животни и т.н. Известна е и с праисторическите си скални рисунки, датиращи от епипалеолита (10 000 г.пр.н.е.) до ранната бронзова епоха, с които пещерата е под специалната егида на ЮНЕСКО с международен статут като паметник на културата. Подобни на скалните рисунки в пещера “Магурата” са открити само на още три места в света – Франция, Испания и Сибир.
Изпълнена с тайнствена красота, идваща от вековете, тя е и убежище на защитени фаунистични видове – над пет вида прилепи, пещерни безгръбначни. В нея са намерени фосили, свидетелстващи, че районът е бил обитаван от праисторически животни – пещерна мечка, хиена, див кон и др.

Природна забележителност „Боров камък“
Скално образувание от червен пясъчник, разположено на площ от 1,3 ха. в едноименната местност, в землището на с.Боровица, граничещо с природна забележителност „Белоградчишки скали“. Обявено за природна забележителност с цел запазване на забележителните геоложки и ботанически обекти, представляващи интерес за науката, културата и развитието на туризма.

Природна забележителност „Леви и десни сухи печ“
Разположена е в землището на с.Долни Лом, община Чупрене, с обща площ 0,2 ха. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване.

Природна забележителност „Венеца“
Намира се в местността “Чукара” до с.Орешец, община Димово, в преустановила действието си кариера. Изключително красива със скалните си образувания. Пещерата е консервирана и не се посещава от туристи.

Природна забележителност „Водопад на р.Стакевска в местността „Бялата вода“
Водопадът се намира сред борова гора в местността „Бялата вода“, в землището на с.Стакевци, община Белоградчик, на площ от 1,6 ха. Скътан високо сред дебрите на Стара планина, красивият водопад допълва пейзажа на девствената природа в този район.

Природна забележителност „Петков церак“
Водопад “Петков церак” е разположен в близост до с.Бойница. Височината му е над 6 метра. Водопадът е рядкост за района и се отличава на фона на обкръжаващата го среда с естествената си красота.

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ

Защитена местност „Връшка чука“
Обявена е с цел запазване на единственото в света находище на растителния вид Български ерантис (Eranthis bulgaricus), единствените в България находища на Тъмнопурпурна метличина, Томасиниев минзухар, на защитените видове Понтийски пелин, Ничичово прозорче, Розов божур, Червена липа и др. Намира се на границата с Република Сърбия, в землището на с.Извор махала, община Кула, върху планинско възвишение с обща площ 67,6 ха.

Защитена местност „Чупренски буки“
Обявена е през 2007г., при прекатегоризиране на буферната зона на резерват “Чупрене”, като обхватът, границите и режимите на опазване не са променяни.

Защитена местност „Остров Кутово“
Защитена местност “Остров Кутово” обхваща част от територията на едноименния Дунавски остров, разположен при речен километър 801-ви, срещу с.Кутово, община Видин. Обявена е с цел опазване местообитанията на редки и уязвими растителни видове като Блатно кокиче и водолюбиви птици: Нощна, Сива и Малка бяла чапла, Къдроглав и Розов пеликан, Лопатарка, Малък и Голям корморан и др.

Защитена местност „Острови Близнаците“
Попада на територията на Дунавските острови Голям и Малък близнак. Обхваща площ от 112 дка. Обявена е с цел опазване местообитанията на застрашени, редки и уязвими животински видове: Лопатарка, Нощна чапла, Малка бяла чапла, Сива чапла, Малък и Голям корморан, както и растителни видове: Блатно кокиче, Лъскаволистна млечка, Кръглолистна вълча ябълка.

Защитена местност „Раковишки манастир“
Намира се на около 4 км северозападно от с.Раковица, община Макреш и заема площ от 50 хектара. Разположен е в подножието на връх „Черноглав“, в планина Бабин нос от Западния Предбалкан. Манастирът е обявен за паметник на културата.

Защитена местност „Липака“
Историческо място “Липака” се намира на територията на с. Милчина лъка, община Грамада. През 2003г. е прекатегоризирана в Защитена местност “Липака”.

НАТУРА 2000
На територията на област Видин попадат 18 одобрени зони по Директивата за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и 2 зони по Директивата за опазване на дивите птици.
Най-голямата по площ и най-значима от гледна точка на биоразнообразие за областта е защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан“ , обявена по Директивата за местообитанията. Зоната е с обща площ 219 715 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин защитената зона попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене.
Реките в “Западна Стара планина и Предбалкан” са запазени в естествено или почти естествено състояние. В по-голямата си част, те следват естествените си корита, като териториите на речните им тераси са слабо фрагментирани. Приоритетните за ЕС крайречни гори от Черна елша и върби формират едни от най-добрите крайречни галерии в страната. Реките се отличават с богатата си и разнообразна ихтиофауна (важна хранителна база за добрата популация на видрата). Срещат се 9 вида риби, 5 от които са включени в Приложение II към Директива 92/43/EEC. Това прави защитена зона „Западна Стара планина и Предбалкан” една от най-ценните за опазване на ихтиофауната.
На територията на Западна Стара планина е обявена и най-голямата по площ, в рамките на област Видин, защитена зона по Директивата за птиците – „Западен Балкан“ . Общата й площ е 146 820 ха и обхваща части от територията на областите Видин, Монтана и София. В рамките на област Видин, зоната попада частично в общините Белоградчик, Димово, Макреш, Ружинци и Чупрене.
В защитената зона се срещат над 60 вида птици, 31 от които са включени в Червената книга. От европейска значимост са 22 вида птици. В тази защитена зона могат да се наблюдават Черен и Бял щъркел, Черношипа ветрушка, Лещарка, нощни птици, няколко вида орли, соколи, кълвачи и много др.
Териториите на обявените по двете директиви зони, в по-голямата си част, се припокриват.

ИНФРАСТРУКТУРА

ТРАНСПОРТНИ МРЕЖИ
Географското положение на Област Видин в най-северозападната част на Република България, разположението й на две държавни граници – с Република Румъния и Република Сърбия, и границата на североизток с р. Дунав, й отреждат значимо място в националната и европейска транспортна мрежа.
Транспортната система в Област Видин е представена от добре развита пътна мрежа, воден, железопътен транспорт, и потенциална възможност за развитие на въздушен транспорт. Това предоставя изключително добри възможности за развитието на интермодален транспорт и утвърждаването на областта като транспортен и логистичен център.
През областта преминават два трансевропейски коридора – № 4 Дрезден/Нюрнберг–Прага–Виена/Братислава–Будапеща-Крайова(Румъния)-Видин-София-Солун/Пловдив – Истанбул и № 7 р. Дунав (Рейн–Майн-Дунав).
Дунав Мост Видин-Калафат има ключово значение за бъдещото развитие на Пан-европейски транспортен коридор 4 и за цялата Югоизточна транспортна ос на Европа и на Транс-европейската транспортна мрежа с възможностите, които ще се открият за комбиниран транспорт и за прехвърляне на определени обеми трафик от шосе на железница.

Пътна мрежа
Трансевропейски коридор №4
От първостепенно вътрешно и международно значение за област Видин е преминаващият през територията й път Е 79 Граница Румъния – Ферибот Видин – о.п. Видин – Димово – Ружинци – Монтана – Враца – ок.п. София – о.п. Благоевград – граница Гърция, който е част от трансевропейски коридор №4, свързващ Югоизточна с Централна Европа.
Голяма част от инфраструктурните проекти в областта са насочени към модернизацията и разработването на участъка от международния коридор с оглед неговата интеграция с трансевропейската транспортна мрежа.
През 2006г. завърши цялостната рехабилитация на участъка „Видин – Монтана” (73.400 км), от които 41.400 км са на територията на област Видин. С извършения ремонт отсечката от път Е 79 между Видин и Монтана се приведе в състояние, съответстващо на стандартите за първокласен път. Предстои изграждането на ново трасе в участъка „Димово-Ружинци” с дължина 20,50 км, с което ще се елиминира пресичане на ж.п. линията и преминаването през четири населени места. Проектът е заложен за финансиране в Индикативния списък на приоритетните проекти по Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013г.
Към момента участъкът от коридор №4 при р. Дунав се обслужва от фериботна линия, осъществяваща връзка между България и Румъния, съответно градовете Видин и Калафат. На 13.05.2007г. бе направена първа копка на предстоящото изграждане на мост над р. Дунав при гр.Видин, като част от трансевропейския коридор. Изграждането на моста е проект от национална и международна важност. Реализацията му ще окаже значително влияние и върху транспортната инфраструктурата и икономическото развитие на областта. Съоръжението ще представлява комбиниран мост с две пътни ленти във всяка посока, единична електрифицирана ж.п. линия и велосипедна алея. През януари 2007г. бяха подписани договорите за проектирането, строителството и независимия надзор, като срокът за проектиране и изграждане на съоръжението е 38 месеца. Целият обект следва да бъде въведен в експлоатация през 2010г.
Успоредно с проектирането и строителството на моста, в периода 2008-2010г. ще бъде изградена и прилежащата пътна и железопътна инфраструктура на българския бряг, обхващаща строителството на 5 пътни възела на две нива, нова 4-лентова магистрална връзка със съществуващия околовръстен път на град Видин, изграждането на нова товарна ж.п. гара, реконструкцията на съществуващата пътническа гара и изграждане на приблизително 15 км единична железопътна линия за максимална скорост от 160 км/ч. за конвенционални влакове.
Други по-важни пътища, обслужващи областта са:
1.Второкласен път ІІ – 11 (О.п. Видин – Димово) – Симеоново – Ботево – Арчар – Лом – о.п. Козлодуй – Оряхово – Гиген – Брест – Гулянци – (Дебово – Никопол), свързващ градовете по течението на р.Дунав;
2.Второкласен път ІІ – 12 О.п. Видин – Иново – Брегово – граница Сърбия;
3.Второкласен път ІІ – 14 О.п. Видин – Кула – Връшка чука – граница Сърбия.
Пътната мрежа на територията на област Видин, стопанисвана от Областно пътно управление – Видин, е 611,4 км републикански пътища, от които 73,5 км – І-ви клас, 91,0 – ІІ-ри клас, 443,4 км – ІІІ-ти клас и 3,5 км – пътни връзки. Към началото на 2008г. 239,6 км от републиканските пътища в областта са в добро състояние, 160,2 км – в средно, а 211,6 км – в лошо. В лошо състояние се намират 35,0 км от пътищата ІІ клас и 176,6 км от третокласните пътища.
Гъстотата на републиканската пътна мрежа в областта е 0,202 км/кв.км при средна стойност за страната от 0,174 км/кв.км.
Общинска пътна мрежа в област Видин
Гранични контролно – пропускателни пунктове
На територията на Област Видин се намират четири ГКПП:
1. ГКПП Връшка чука (България – Сърбия) по направление на второкласен път II-14 О.п. Видин – Кула – Връшка чука – граница Сърбия, свързващ градовете Кула и Зайчар(Сърбия)
2. ГКПП Брегово (България – Сърбия) по направление на второкласен път II-12 О.п. Видин – Иново – Брегово – граница Сърбия – най-северната транспортна връзка между България и Сърбия, свързващ градовете Брегово и Неготин (Сърбия).
3. ГКПП Видин – Речна гара – намира се в централната част на гр. Видин, обслужва плавателните съдове по р. Дунав
4. ГКПП Видин – Ферибот – намира се на 2,5 км от гр. Видин в Северна промишлена зона. Обслужва фериботната линия Видин – Калафат (Румъния).
През 2007г. бе подписано споразумение между държавните глави на Република България и Република Сърбия за откриване на нов гранично-пропускателен пункт на българо-сръбската граница при проход “Кадъ Боаз” между с.Салаш, Община Белоградчик и с.Ново корито, Община Княжевац. Изграждането на нов ГКПП ще улесни преминаването на пътници и превозни средства и ще окаже положителен ефект върху инфраструктурата и икономическото развитие на област Видин.

Пристанищна мрежа
Разположението на област Видин на брега на р. Дунав осигурява възможност за преки връзки със страните от Дунавския басейн, като гр. Видин е първият български град по течението на реката.
В района на град Видин по десния бряг на р. Дунав в участъка от км 785.000 до км 795.000 е разположено „Пристанище – Видин“.
Пристанището експлоатира четири производствени района:
•Пристанищен терминал Север – разположен в Северна промишлена зона от км 793.500 до км 793.700 на р. Дунав;
•Автофериботен терминал – разположен също в Северна промишлена зона от км 792.800 до км 793.000. Обслужва фериботната релация Видин – Калафат;
•Пристанищен терминал Център – разположен в централната градска част от км 789.900 до км 791.300;
•Пристанищен терминал Юг – разположен в Южна промишлена зона от км 785 до км 785.200 с площ от 48 000 кв.м.
Бъдещото развитие на пристанищата в областта е свързано с тяхното поетапно отдаване на концесия.
На територията на област Видин функционират и пристанища, които са стопанисвани от частни фирми: Ро – Ро терминал, разположен в Северна промишлена зона; Петролен терминал, разположен в Южна промишлена зона; пристанище на Дунавски драгажен флот.
Пристани, които не функционират има и при селата Връв, Ново село и Арчар.

Летище Видин
На 6 км от гр. Видин е изградено гражданско летище, с дължина на пистата 2 030 м и ширина 40 м. Летище Видин е изградено през 1973 година, като към момента то не функционира. Сравнително запазената инфраструктура и технически съоръжения към летището представляват сериозен актив за неговото бъдещо възстановяване.
През 2007г. с оглед проявения инвеститорски интерес от Областна администрация Видин са предприети действия за проучване на възможностите за възстановяване функционирането на летището като летателна площадка за самолети с тегло до 5700 кг. и 19 места.

Железопътна мрежа
Железопътният транспорт на територията на област Видин се стопанисва от поделенията на Национална компания „Железопътна инфраструктура” и БДЖ ЕАД. Област Видин е свързана с националната ж.п. мрежа посредством 87 км ж.п. линия, част от VII главна ж.п.линия София – Видин. Железопътната линия е единична, въведена в експлоатация през 1923 година, като от 1988г. е изцяло електрифицирана.
Ж.п. линията обслужва пряко общини Ружинци, Димово, Макреш, Грамада и Видин. Без пряк железопътен транспорт до областния център и страната остават общините Белоградчик, Брегово, Бойница, Кула, Ново село и Чупрене.
В участъка от ж.п. линията Видин – София, преминаващ през територията на Област Видин, има 13 железопътни гари, спирки и разделни постове. Гара Видин е една от най-старите гари в България, като експлоатацията й е започнала през 1923г.
Съществува ж.п. линия от гр. Видин до ГИПС АД – с.Кошава, която е предназначена за товари и се нуждае от рехабилитация. Част от трасето й ще се използва при свързването на Дунав мост ІІ със съществуващата ж.п. инфраструктура.
При изграждането на прилежащата инфраструктура към новия комбиниран пътен и железопътен мост над р. Дунав при Видин, ще бъде модернизирана и ж.п. инфраструктурата около гр. Видин. Предвижда се реконструкция на съществуващата пътническа ж.п. гара, изграждането на нова товарна ж.п. гара и изграждане на приблизително 15 км единична железопътна линия за максимална скорост от 160 км/ч. за конвенционални влакове.
Проектът за модернизацията на ж.п. линията Видин – София със стойност 320 млн. евро е включен за реализация и финансиране в Индикативния списък на приоритетните проекти в Оперативна програма „Транспорт” 2007-2013г.
На 11.01.2006 г. беше подписан и Финансовият меморандум по програма ИСПА за финансиране на техническата помощ по разработването на проекта.

ВОДОСНАБДИТЕЛНА И КАНАЛИЗАЦИОННА СИСТЕМА
Област Видин разполага със сравнително добре организирана водоснабдителна мрежа с обща дължина 1 725 км. Регионът е относително задоволен с питейни води, но системата за водоподаване е високо енергоемка.
Водоснабдяването се осъществява помпажно, гравитачно и смесено. Около 16% от подаваната вода е гравитачна, а 84% – помпажна. Питейната вода за област Видин се осигурява основно от подпочвени води, като в Община Чупрене се използват и повърхностни водоизточници.
Водопроводната мрежа, която поддържа „В и К“ ЕООД гр. Видин, е изградена в периода от 1938 г. до сега. По-голямата част е силно амортизирана, което води до увеличаващ се брой аварии, и се нуждае от обновяване и модернизация .
Канализационна мрежа е изградена в гр. Видин и част от по-големите населени места в областта, като в останалите отпадъчните води се заустват в септични ями.
В област Видин няма населено място с изградена пречиствателна станция.

ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЙНИ МРЕЖИ
Захранването на електроразпределителната мрежа на област Видин изцяло зависи от електроенергийната система на Република България.
Електропреносната мрежа в област Видин се експлоатира и поддържа от „ЧЕЗ Електро България” АД.
Предприятия, добиващи ел.енергия на територията на областта са: ВЕЦ каскада –Горни Лом, състояща се: ВЕЦ „Китка“, ВЕЦ „Горни Лом“, ВЕЦ „Миджур“ и ВЕЦ „Фалковец“; и ТЕЦ – Видин.
Като цяло енергийният сектор в Област Видин се характеризира с голям дял на енергия, получена от твърди горива.
През 2007г. бяха предприети стъпки от Областна администрация Видин за проучване на потенциалните производствени и битови нужди от снабдяване с газ в региона. През 2008г. продължава активната работа по проекта с оглед оползотворяване на възможностите за газифициране на областта.
Оптимизиране на енергопотреблението, въвеждане на енергоефективни технологии и използване на възобновяеми енергийни източници са сред приоритетите за развитието на областта.