СОУ „ХАДЖИ МИНА ПАШОВ“ – град Сливен

СОУ „ХАДЖИ МИНА ПАШОВ“ – град Сливен

Адрес: гр. Сливен, ул.Княз Батенберг 2

Тел.: 044/623 977; 044/624 269;

Факс:044/623 977;

ЗА НАС

– Училище с традиции, написало своята 122 годишна история
– Разположено в центъра на Сливен
– Оборудвано със специализирани кабинети и зали
– Млад и амбициозен учителски екип
– Богато разнообразие от извънучилищни форми в различни научни области

Училището разполага със собствена сграда. Има 30 класни стаи, 3 компютърни кабинета, мултимедиен кабинет с 30 работни места, кабинети по география, химия, физика, биология, два физкултурни салона, фитнесзала, библиотека.

ИСТОРИЯ

124 годишната история на нашето училище не е само наниз от години, просто така изминати във времето и календарно оформени, за които днес трябва да си спомним с умиление. Тя съдържа в себе си всички социално-исторически промени и израстването на хората чрез тях.
Затова в родния град Сливен СОУ “Хаджи Мина Пашов” заема едно достойно място със своите дела и успехи през годините.
Още преди Кримската война /1853 – 1856 г./ в Сливен се слага началото на девическото образование. През 1872 г. е построено първото самостоятелно девическо училище в борческия квартал “Комлука”, познато като “баби Иванкиното” училище. Тук учителствали Сава Доброплодни, Добри Чинтулов и бъдещата най-изявена учителка Аргира Димитрова.
Големият интерес към училището и недостатъчните помещения налагат откриването на ново девическо училище след Освобождението на България.
Дарителството било отличителна негова черта. Хаджи Мина бил млад талантлив търговец на жита, пламенен патриот и радетел на черковната свобода.
Хаджи Мина Пашов прави дарение на Сливенската община, с което в края на града /в полите на Бармук/ се построява нашето училище през 1885 г. То било четиристайно, с канцелария, с обща стойност 15 000 лв., наречено на името на дарителя – “Хаджи Мина Пашов”. Името на Пашов е записано в Златната книга на дарителите. Дарението е регистрирано на 02.12.1882 г. под № 10312 в гр. Пловдив.

ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
През 1900 г. в двора на “Пашовото” училище се построява начално училище с две класни стаи от дарението на друг сливенец – Димитър Ахмаков.
През 1907 г. училището ни се нарича Първа девическа прогимназия, която след 1919 г. се преименува в Първа Сливенска градска прогимназия.
Тази прогимназия била с 9 паралелки с 458 ученика /момичета и момчета/, прочута с богатата си библиотека, кабинети, нов гимнастически салон.
През периода 1950 – 1958 г. училището престава да съществува като самостоятелно, а е обединено със Сливенската мъжка гимназия “Добри Чинтулов”. Нарича се Първо единно училище. До 1949 г. носи името на Хаджи Мина Пашов, през 1949 – 1950 г. на Съби Димитров.
От 01.09 1958 г. училището ни отново е самостоятелно и до 1969 г. негов патрон е Димитър Богданов.
С указ на Държавния съвет от 1969 г. училището носи името на Никола Фурнаджиев. Старата липа, която до скоро беше в двора на училището бе свидетел на столетната история, символ на българо-чехословашката дружба. В ония ранни години, един от учителите чех – Владислав Шак, математик, засажда тази липа, под която през 1931 г. се фотографира заедно с учителския колектив.
Различни обстоятелства налагат промяна в живота на училището.
С решение на Общинския съвет № 20 от 19.02.1992 г. училището носи името отново на своя дарител “Хаджи Мина Пашов”.
В новата история на училището се включват и други дарители. Един от тях е Васил Вълев. С решение № 179 от 27.01.1994 г. Първо основно училище се преобразува в Средно общообразователно училище.
Днес всички успехи в учебната, спортната и извънкласната работа се дължат на неуморната дейност на училищното ръководство, учителите, училищното настоятелство и обществените организации, на талантите на учениците в различните области. За това говорят многобройните награди в спорта, изкуството, художествената самодейност, викторини, олимпиади и състезания.
По случай 100 годишния юбилей училището получава награда на МОН – орден “Кирил и Методий” I степен.
СОУ “Хаджи Мина Пашов” е от тези благодатни извори, от чиито бистри води са пили и пият хиляди сливенци.
Училището ни винаги се справя с трудните задачи, ще продължи традицията напред и нагоре!
За утвърждаването на училището като авторитетно учебно заведение, съществен е приносът на първата директорка Екатерина Димитрова /1885 – 1893 г./, на директора Илия Грудев /1903 – 1905 г./, който по-късно става кмет на града, на големия педагог и най-дългогодишен директор Захари Киров /1905 – 1929 г./.
В дните на равносметка законна е гордостта ни, че през трудните години на преустройство на образователната система у нас, неуморно работиха директорите:
1948 – 1950 г. – Веселина Беляева
1950 – 1959 г. – Димитър Попов, Стойчо Начев
1959 – 1960 г. – Коста Русев
1960 – 1966 г. – Веселина Беляева
1966 – 1969 г. – Жельо Димов
1969 – 1971 г. – Стоянка Колева
1971 – 1972 г. –Надежда Нешева
1972 – 1980 г. – Тодор Райков
1980 – 1983 г. – Димка Чанева
1983 – 1989 г. – Венета Петрова
1989 – 1993 г. – Мария Събева
1993 и продължава – Невена Богданова

ДАРИТЕЛЯ
Хаджи Мина Пашов /роден на 18.01.1837 г. в Йерусалим, умира на 06.12.1880 г. в Петербург/ се ползвал с висок авторитет сред своите съвременници. Отлично владеел пет езика – руски, румънски, френски, гръцки и турски. Работи като преводач на чужди вестници и списания. Дарителството било отличителна негова черта. Хаджи Мина бил млад талантлив търговец на жита, пламенен патриот и радетел на черковната свобода. Хаджи Мина Пашов е роден на 18 януари 1837 година в Йерусалим, където родителите му били на поклонение. Майката – Трендафила – принадлежала на стария сливенски род Карапанчовци. Баща му Иван бил виден за времето си търговец. Хаджи Мина Пашов е кръстен на сливенецът Хаджи Мина Михалев, който бил на поклонение в Йерусалим, когато се ражда Мина Пашов.
Той учи първоначално при поп Хаджидимитров, а след това до 1865г. в Сливенското класно училище при Добри Чинтулов. Научава се да чете и пише свободно руски език и учи гръцки език при Яни Спиров.
След като завършва местното училище в Сливен Мина Пашов е назначен за секретар на Сливенските търговци в гр. Фокшен – Румъния, а по-късно става секретар на сливенския търговец Александър Белчев, който живее в гр. Яш.
През 1857 г. Мина Пашов решава да отиде в Цариград. На път за там минава през Сливен, където престоява 40 дни и взема участие в организираната по това време лотария. Пада му се голямата награда – 3 пендара, 30 стамбола, златен часовник и златен пръстен.
В Цариград Хаджи Мина Пашов престоява три години като управител в кантората на Никола Тъпчилещов. През 1866г. по негова инициатива в Цариград се открива българско читалище, за чийто председател бил избран Мина Пашов.
През1870г. се озовава в Одеса. Отначало работи като помощник в кантората на търговеца на жита Николай Тошков. След неговата смърт основава своя търговска къща под името “Мина Пашов”. По време на Руско – Турската война работи като предприемач и натрупва огромен капитал от 2 млн. лв.
Хаджи Мина Пашов умира ненадейно в Петербург на 6 декември 1880 година от апоплексия, а според някои източници той е отровен преди да си вземе парите от руснаците, които му дължали два и половина млн. рубли.
Наследството му възлизало на 650 000 рубли. От тях 10 000 лири взели наследниците му, 10 000 лири били завещани на гр. Сливен за училища и стипендии. Но от тази сума само половината била дадена на гр. Сливен. Друга част от богатсвото си Хаджи Мина Пашов е завещал за църкви и училища в Македония. Помагал е не само за български начинания, но и на чужди общества, стига целта им да била благотворителна. Издържаното с негови пари девическо училище в гр. Сливен днес вече е Първо СОУ и носи неговото име – “Хаджи Мина Пашов”.