ОБЩИНА МОНТАНА

ОБЩИНА МОНТАНА

Адрес: град Монтана, ул. “Извора” №1

Тел.: 096/300 400;

Факс: 096/588 391;

Моб. Тел.: 0884/917 447;

Web site: www.montana.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Територията на област Монтана представлява 3,2% от общата територия на Република България и е с площ от 3618 кв. км. Община Монтана e разположена на площ от 676,11 кв.км., което e 18,68% от територията на област Монтана. Тя граничи със следните общини: на север – Брусарци, Медковец, Якимово и Бойчиновци, на юг – Чипровци, Георги Дамяново, Берковица и Вършец, на изток – Криводол, област Враца, и на запад – Ружинци, област Видин. Територията и се пресича от основните пътни артерии в страната – Е 79 ( Видин – София – Кулата ) и ж.п. линия София – Бойчиновци. Това е най-голямата община в областта както по площ, така и по население. Центърът на Община Монтана е град Монтана, който е разположен на река Огоста.
Релефът на община Монтана е предимно хълмист. В неговите граници са включени части от Предбалкана, много малки части от Дунавската хълмиста равнина и Старопланинската верига.
В климатично отношение районът на Общината попада в умерено-континенталната климатична област и по-конкретно в климатичния район на високите полета на Предбалканска подобласт.
От общата площ на община Монтана 74 на сто са земеделски земи, 3,7 на сто са води, 16,8 на сто горски територии /предимно широколистните гори – бук, топола, дъб/.
Териториите за транспорт и инфраструктура заемат 1 на сто от общината. През нея преминава и най-краткият път от Северозападна към Югозападна България, както от Западна Европа към Южна България и Близкия изток.
Според сега действащото териториално деление община Монтана е областен център. В рамките на общината има 24 населени места, от които 1 град и 23 села. Най-близките големи населени места са Лом, Берковица, Враца, София, Видин.

ИСТОРИЯ

Град Монтана, областен център в Република България, има древна история. Съвременният град носи името на римския град Монтана (Montana), в пределите на провинция Долна Мизия, който процъфтява на брега на р.Огоста през ІІ–ІV в.сл. Хр. Писмените извори за историята на това селище са епиграфските паметници от римската епоха, открити в Монтана и областта.
Следите от поселищен живот в района датират от праисторически времена. В най-долните културни пластове на крепостта Монтана, на хълма “Калето” са разкрити следи от жилища от каменно–медната епоха (V–ІV хил.пр. Хр.). През І хил.пр. Хр.тези земи са обитавани от тракийското племе трибали. Останките от предримска крепостна стена под нивото на голямата крепостна кула са със запазена дебелина повече от 1 метър.
В земите на днешния български Северозапад римляните установяват своята власт в края на І в. пр. Хр. Стратегическото и икономическо значение на района, с център днешния град Монтана, с рудните си залежи и особено с възможностите за добив на злато по реките Огоста и Златица, е оценено високо от завоевателите. Това е един от значителните златодобивни райони на Балканите през І–ІІІ в. Римската власт полага особени грижи за района с поддържането на пътищата и използването на повечето заварени тракийски крепости. Осигурено е постоянното пребиваване на военни части. Първата известна военна част от І век на лагер в Монтана е една cohors Sugambrorum (Сугамбрийска кохорта). От първата половина на ІІ до средата на ІІІ в. в епиграфските паметници от Монтана е отразено засиленото присъствие на военни лица от вексилации на І Италийски и ХІ Клавдиев легиони, през първата половина на ІІІ в. е стациониран numerus civium Romanorum, а около средата на века и cohors III Collecta (ІІІ Сборна кохорта).
Около военния лагер (praesidium) споменат за първи път в надпис от 134 г. и древното светилище при извора, в подножието на хълма, се развива селище, което в 160 – 161 г. получава статут на град с ранг на муниципий (municipium) със своя територия (regio Montanensium) от Стара планина до Дунав. Муниципиум Монтана управлява значителна административна територия със силно изразено военно присъствие. Златодобивът изисква добра охрана и добре развита пътна мрежа. Освен злато, в планинския район на Монтана се добива още сребро, олово и желязо. В градския център съществува и работилница (officina).
Името на селището е известно от няколко епиграфски паметника от ІІ и ІІІ в.. То се свързва етимологически с mons – планина и montani – планинци. Според едно от становищата за произхода му, то може би е получено по името на римска военна част cohors Montanorum установена на лагер през втората половина на І в., от която няма преки сведения и документирано присъствие или се дължи на географското положение пред Стропланинската верига, според друго – може да се обвърже с хълма, в чието подножие в по-стари времена функционирало светилището и били практикувани предримски култове.
Административният,стопански и културен разцвет на града е прекъснат от готските нашествия в средата на ІІІ в. Изградена е крепостта на Монтана. След административните промени в края на ІІІ в. е създадена провинция Крайбрежна Дакия с главен град Рациария, а значителен градски център във вътрешността остава Монтана.
Развитието на градския живот, като ново културно явление е свързано и с процъфтяването на поземлените имения на муниципалната аристокрация в близката околност на Монтана. От края на ІІІ до средата на ІV в. е времето на особено интензивен стопански живот на земеделско–занаятчийските имения, наречени вили, както и на самия град, съвпадащ с общия подем около управлението на император Константин Велики.
Монтана е и утвърден култов център. Древното скално светилище при големия извор, в подножието на крепостта, придобива широка известност през римската епоха и вероятно е най-значителното в района. Главните божества в светилището на Монтана са Диана – “Покровителка на Монтана” и Аполон, но в духа на античната традиция в него са почитани и култовете на Юпитер, Дионис, Силван, Ескулап, Хигия, Тракийския конник, Хермес, Херакъл, Марс, Митра, нимфите на извора и др. Великолепните мраморни скулптури на богове и богини, оброчните плочки и надписите са дарове от военни и цивилни лица, високопоставени сановници и обикновени граждани–поклонници от най–широк социален спектър.
Светилището и вилите са разрушени в края на ІV в. след новата вълна от готски нашествия. Животът в селището и крепостта продължава затихващо до VІ в., когато Монтана е сполетяна от участта на много други селища в днешна Северна България, които са разрушени от авари и славяни.
През Средновековието и в периода на Османското владичество селището, изградено върху развалините на римския град, носи славянското име Кутловица. През Втората Българска държава е епархийски център. В борбите срещу османците Кутловица е известна с голямото сражение, което се води в близката местност Жеравица по време на Чипровското въстание през 1688 г. Днес, централният площад на Монтана носи името “Жеравица”.
След Освобождението през 1878 г. селището бързо се разраства. През 1891 г., за втори път в своята история, получава градски статут. Указът е подписан на 2 декември 1891 г.от тогавашния български княз Фердинанд, а градът получава неговото име. В следващите години гр.Фердинанд се превръща в околийски център, пазарно средище на този селскостопански район, бележи културен напредък и има активен обществено – политическият живот. Град Фердинанд е известен в новата история на България с участието си в Септемврийските събития през 1923 г.
В периода 1945 – 1992 г. градът се нарича Михайловград, на името на Христо Михайлов (1893 – 1944), политически функционер на БКП, който е един от ръководителите на въстанието през септември 1923 г.
Постановлението на Министерския съвет за преименуването на града от Фердинанд в Михайловград носи дата 1 март 1945 г. Михайловград постепенно се превръща в модерен за времето си град, със свой облик и място в живота на България – първо като околийски, после като окръжен и областен административен център.
От 1993 г. (с Указ на Президента на Република България от 18 януари 1993 г.) град Монтана, областен център в Република България, носи първото си исторически известно име – на древното селище от римската епоха – Монтана, неразделна част от модерната история и културната традиция на днешния град.

НАСЕЛЕНИЕ

Данните са взети от таблици на Главна Дирекция “ГРАО” на МРРБ, които се изпращат два пъти годишно до общините. Сега данните се публикуват на адрес: grao.government.bg. “Постоянен адрес” съществува от 01.01.2000 год., оттогава е и подмяната на зелените паспорти с нови документи за самоличност, така че до края на 2001 год. данните за ПА отговарят на бившето “жителство”, а за НА – на последния адрес по старите паспорти.

КМЕТ

Златко Софрониев Живков –кмет за Община Монтана
Златко Живков е роден на 5 ноември 1959 год. Пет поколения от неговия род живеят в Монтана. Семеен с 2 деца.
Настоящият кмет на общината е завършил висше образовение във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” и е магистър по история. От 1985 до 1989 год. специализира „История на Българското възраждане” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”
През 1985 год. става учител по история в средно общо-образователно училище „Йордан Радичков”. Пет години по-късно след конкурс е назначен за директор на училището. От 1997 до 1999 год. е началник на Инспектората по образование на Министерството на образованието и науката в област Монтана. За кмет на община Монтана е избран през 1999 год. като кандидат на СДС.
Златко Живков е четвърти мандат кмет с подкрепата на всички десни партии в Монтана. От 2007 г. е заместник – председател на Националното сдружение на общините в Република България. През същата година е избран и за член на Комитета на регионите в Европейския съюз.
Кметът на Монтана и в момента представлява страната ни в най-престижната институция на местните власти в ЕС. Той е в групата на Европейската народна партия.