ОБЩИНА ТВЪРДИЦА

ОБЩИНА ТВЪРДИЦА

Адрес: гр. Твърдица, пл. Свобода 1

Тел: 0454/422 20; 0454/423 11;

Факс: 0454/440 49;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Твърдица се намира в най-западната част на Сливенска област. На север обхваща южните склонове на Елено – Твърдишкия дял на Стара планина, където граничи с община Елена – Великотърновска област; на изток – с община Сливен; на юг с община Нова Загора и на запад с община Гурково – Старозагорска област. Територията й обхваща хълмовете Меджерлик

(Средна гора) и част от долината на р. Тунджа и яз. ”Жребчево”. Централната й част е заета от Твърдишкото и Шивачевското котловинно поле. Общата територия на община Твърдица е 442,5 кв.км.
Географското положение на община Твърдица и преминаващият през нея подбалкански транспортен коридор – жп линия и автомобилен път София – Карлово – Бургас, благоприятстват развитието на транспортните и икономическите връзки както със съседните общини, така и с области в цяла България.

ИСТОРИЯ

Героична епопея за Твърдица се явяват годините 1278-1280. Това е време на сурово изпитание, на което е подложен твърдишкия дух и желанието да се защитава това кътче българска земя.
Три месеца византийската войска на Михаил Глава Тарханиот държал в блокада крепостта “Градището”. Византийският хронист Мануил Фил в поемата си “За военните подвизи на известния чутовен простатор” (1305 г) пише: ”От Преслав Глава премина с войските си в югоизточна посока, слезе по долината на река Тунджа …, завзе Твърдица”.
Тук става голямо сражение между войските на Ивайло и византийците. Водачът събира предбалканските боляри: Стан от Загорието, Огнян Крънски и въглищаря Момчил. В местността “Ивайлови поляни”, близо до река Блягорница, Ивайло използва военна хитрост-наводнява твърдишките ниви, примамва византийската армия в тресавищата и я разгромява. В сражението загива пълководецът им Априн.
“Потекоха реки от кърви, плачове се проточиха до небето, огън опърли горите и стрели затъмниха слънцето” – пише съвременник на битката. В чест на победата над византийците твърдичани наричат една от местностите “Ивайлов дол” (днес “Ваела”).
Твърдица има богато минало, затова говорят находките от пещерите, потулени в гънките на планината, от десетте племенни селища, в които са живели местните хора. Земята й крие неизследвани загадки на антични селища, некрополи и стражеви могили. Намерените експонати са доказателство, че е била населено място, играло важна роля във военностратегическо, икономическо и културно отношение, като се започне от ІV хилядолетие преди новата ера и се стигне до значението и в отбранителната система на страната през Средновековието.
Названието Твърдица произлиза от старобългарската дума твърдина (крепост, укрепление) и е свързано с крепостта, намираща се на 1.5 км северно – „Градището“. Изградена е по времето на траките, но е поддържана и доразвивана през ранновизантийска епоха, достига своя връх през ХІІ – ХІV век, когато става крепост – град при нужда за живеещото в котловината и планинската част на района население. Така, по времето на Втората българска държава се превръща във важна крепост на системата за отбрана, изградена по старопланинските проходи, по недостъпни места и проломите на реките. Такива са Градището, северозападно от квартал Козарево, крепостта Шешкинград, отбранителните съоръжения на Кутра, “Зимника” и гребена, южно от местността “Нивищата”.
И ако днес вековете са превърнали крепостите в руини, с едва забележими останки, то нейното име продължава да живее чрез града, построен от твърдичани. Тежка е съдбата на нейните синове, достойно бранили родното гнездо, отблъсквайки византийски и османски набези. Четири пъти Филип Тотю е събирал четници от Твърдица, а Васил Левски на път за Елена отсядал у приятеля си поп Стефан Стойков. Османските жестокости са причина през 1830 година 143 твърдишки семейства да потърсят спасение в Русия, където намират свободна земя и свиват нова Молдавска Твърдица. Много твърдичани вземат участие в Старозагорското възстание от 1875 година, в кървавия Април 1876 г., във Владайското въстание.
След Освобождението на България селището става общински център към Новозагорска околия на Старозагорски окръг. През 1896 год. се открива поща, 1908г. – медицинска служба, 1914 г. – читалище, 1919 г. работилница за олио, 1921 г. – цех за кожи. Следва изграждането на фабрика за амбалажни бурета и щайги, разработването и експлоатацията на рудниците за каменни въглища, разрастването на дърводобива, откриването на нови предприятия и фирми.
Празникът на Твърдица е на 14 октомври, Петковден – храмовия празник на църквата “Св. Петка”, построена в началото на XIX век.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Общината има богато минало, за което говорят археологически находки. Земята й крие неизследвани загадки на антични селища, некрополи и стражеви могили.
Намерените експонати около Твърдица са доказателство, че градът е бил значима крепост от отбранителната система на страната като се започне от ІV хилядолетие пр.н.е. и се стигне до Средновековието.
По – важни културни и археологически обекти с местно значение са:
– Останки от крепост “Градище”, съществувала през ІV – ХІV век, дала име на града.
– Църквата “Света Петка”, възстановена през 1834 година върху стари църковни основи, датирани около 1570 година.

Иконостасът е изработен вероятно през ІІ половина на ХІХ век, а стенописите са от началото на ХХ век. Иконостасът и иконите са с висока художествена стойност.
– Праисторическа могила – Кицова могила върху платото Лагун (3 км южно от града). Тук са открити находки от погребения датирани от каменната и бронзовата епоха. (V – ІV в, ІІІ – ІІ в. пр. н.е.)
– Църква “Св. Архангел Михаил”, в кв. Козарево, построена през 1843 година.
– Археологическа музейна сбирка при читалище “Св. св. Кирил и Методий” гр.Твърдица
– Етнографска музейна сбирка – гр.Твърдица;
– Средновековна крепост „Калята” – на 6 км от гр.Шивачево;
– Некропол от две могили, южно от връх „Смаил кая” – гр.Шивачево;
– Некропол от три могили в местност „Юртдука” с.Близнец;
– Три могили в местност „Меджерлика” с.Оризари;
– Местност „Мустафова кория” с.Оризари;
– Местност „Сатма чешма” с.Близнец;
– Две надгробни могили – с.Сборище;
– Църква „Св. Възнесение Господне”, построена през 1888 г. с.Сборище;
– Джамия построена през 1895 год. в с.Жълт бряг
– Църква „Св. Димитър” гр.Шивачево (1859 год)
– Джамия в с.Бяла паланка (на повече от 200 години)

ТУРИЗЪМ

Има градове, които са отдавна известни, но трябва да бъдат преоткрити. Има красота, която е останала скрита за окото зад зидовете на институцията. Такъв град с такава красота е Твърдица. Познатият индустриален град и днес е потенциална цел за инвестиция в сферата на туризма.
Запазения екологичен рай е възможност за развитие на еко, ловен и ски туризъм в планинските бази на Шешкинград и Чумерна, които по природни дадености успешно могат да конкурират доста от известните ни ски курорти.
За да достигнете до Твърдица, може да ползвате подбалканската магистрала – посока Сливен или през Пловдив в посока Нова Загора, а от там на север към Твърдица, Елена и Велико Търново. Можете да пътувате и с подбалканския влак през Карлово.
Предварителната подготовка са: здрави обувки, фотоапарат, любим човек, добра компания, топло облекло за зимните дни и карта, за да откриете живописни селища, които не сте чували до сега: Боров дол, Бяла паланка, Жълт бряг, Червенаково, Близнец, Сърцево, Сборище, Оризари. Колко топло звучат имената и колко култури и обичаи съхраняват те, но ключовите думи за всички тях са добрина, гостоприемство, човечност и топлота.
Ако искате да хапнете бут по твърдишки, турска баклава от сто листа, тархана, сушена рибица и да пийнете една гроздова – тунел мискет, вино – черна кераца през зимата или да опитате прословутите червенаковски праскови, оризарски ягоди или ябълки през есента – значи трябва да посетите община Твърдица!