ОБЩИНА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

ОБЩИНА ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ

Адрес: гр. Велики Преслав, ул. „Борис Спиров“ 58

Тел.: 0538/443 15;

Факс: 0538/445 37;

ЗА ОБЩИНА

Община Велики Преслав е разположена в Североизточна България, част от област Шумен. Общината се състои от 12 населени места — един град (Велики Преслав) и 11 села. Административен център е град Велики Преслав.
Общината има площ от 277,6 km². Граничи на север и изток с община Шумен, на югоизток с община Смядово, на югозапад с община Върбица и на запад с община Търговище. От юг до общината се достига през Ришкия и Върбишкия проход.
Населението е 16 057 жители през 2003 година, трета по население в област Шумен.
Релефът на общината е разнообразен — равнинен в централната част и хълмисто-ридов и нископланински в останалите части. На територията на общината се намират Преславската и Драгоевската планини. Най-високият връх е Голяма Въшкадалница с височина 723 метра. Най-голямата река в общината е Голяма Камчия.
Община Велики Преслав е бедна на полезни изкопаеми. На територията ѝ се експлоатират две находища на варовик — край селата Драгоево и Троица.
Климатът е умерено-континентален. Средногодишната температура е между 9°C и 11,5°C. Средногодишните валежи са 650 mm.

ИСТОРИЯ

Административният център на общината – гр. Велики Преслав, е основан преди повече от 1110 години като град крепост. През 893 г. е провъзгласен за столица на българската държава. Тук се намирали Дворецът на владетелите, Дворецът на епископа, а впоследствие – на Патриарха.
Преслав е средище на духовен и книжовен живот, свързва се със славянската писменост и със Златния век на българите. Днес останките на многобройните църкви, манастири, работилници, ателиета и дворци могат да се разгледат в Националния историко – археологически резерват Велики Преслав, а шедьоврите на древните майстори – рисувана керамика, печати, накити, оръжия и др. – в Археологическия музей.
СРЕДНОВЕКОВНАТА СТОЛИЦА ПРЕСЛАВ
„Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на княжеския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума…“
Из “Шестоднев“ на Йоан Екзарх -Х в.
Това описание на част старата българска столица Преслав от съвременника и Йоан Екзарх най-точно показва великолепието на града в годините на могъществото на Българската държава при цар Симеон. Тогава, когато “Симеон…създаде велики градове по морето, и великият град ПРЕСЛАВ той създаде, и там, в него прие царството… и ПРЕСЛАВ ГРАД той гради и създаде в 28 години…”.
Преслав става втората столица на Първото българско царство в 893 г. Година предшествана от бурни събития- войни, покръстването на българите от Борис І, реакцията на болярите и опита за реставрация на езичеството от Владимир- Расате наследника на Борис І.Окончателно късайки с езичеството Преславският събор провъзгласява българския език за официален в богослужението, нова столица Преслав и високообразованият Симеон за български княз. Така година след година на мястото на съществувалия още от времето на хановете Крум и Омуртаг военен лагер- аул израства българската столица. Разположена на приблизително 3,5 км2., оградена на запад от хълма “ Зъбуите”, вписана на юг до Преславска и Драгоевска планина, на изток от поречието на р. Тича / Камчия / и на север до южните части на сегашния град. Като столица на силна и могъща държава градът е опасан от високи крепостни стени, които ограждали територии условно наречени Външен и Вътрешен град с височина не по-малко от 10 м. Археологическите проучвания на терена успоредно и в близост до южната стена на вътрешния град разкриха и трета стена, която вероятно е подсилвала отбраната на цитаделата през различните периоди на съществуването на града. В четирите си посоки стените завършват с кръгли кули, а портите от север, юг и изток са се издигали във височина на почти 14 -15 м. с масивни почти квадратни кули, затварящи тунел с двойна дървена и спускащи се две железни врати. Тази мощна укрепителна система е добре охранявана от силен за времето си военен гарнизон разположен отвътре в непосредствена близост до крепостната стена. Вътрешната крепостна стена огражда представителните светски и църковни сгради- жилищната и тронната палата на дворцовия комплекс и с пряка връзка на с дворцовия манастир на северозапад, с владетелската базилика, патриаршеският комплекс, административната сграда, красивият южен площад с казармите, водното огледало /фиала/, църквата, болярското имение на югозапад. Всичките тези сгради и комплекси, свързани с добре поддържани улици и площади, водоснабдени с невероятна и от днешна гледна точка канализация за питейна и отходна вода. И нещо рядко срещано в тогавашния средновековен свят- бани с басейни отоплявани с топъл въздух по специални тунели и керамични тръби /хипокаустово отопление/. А в затвореното пространство между вътрешната и външната крепостна стена от север, юг и изток издигат множество жилища, болярски имения, манастири и църкви станали последен дом на известни и почитани боляри, духовници и държавници или просто на обикновени хора. Сред тях като невероятен бисер току над самата река блести Кръглата / златна/ църква- “…на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова черква…” от българският княз на име Симеон около 907 г. Под кръглия и наос и дванадесетте белокаменни колони пред нишите, в малкия, красив атрий /двор/ пред дълбокия кладенец и пред “окото на бога” вероятно българските царе и управляващи фамилии са вземали важни решения за съдбата на българската държава. Или вперили поглед от кръглия амвон нагоре изпращали молитви за балагоденствие и сила.
Воювайки непрекъснато с Византия и други народи преславските царе и най-вече Симеон непрекъснато черпели опит от техните достижения не само в строителството, но и в писмеността, науката, културата, игрите и забавленията, ревностно поддържат християнството. ” Златният век” на България дава в изобилие шедьоври на архитектурата, каменната пластика, ювелирното изкуство, инкрустациите, мозайките дърворезбата… А керамичната иконопис с живия си рисунък остава ненадмината. Десетки години в столицата Преслав идват дипломати, лични пратеници на императорите, търговски представители, хора на изкуството, висши духовници. Всеки един от тях засвидетелствува уважението, а и респекта на своята страна.Така столицата Преслав стъпка по стъпка израства и достойно съперничи на Константинопол- столицата на хилядолетната империя Византия.

ПРИРОДА

Защитени обекти
Община Велики Преслав разполага с 968 хектара защитени територии, от които резервати и буферни зони – 48 ха, народни паркове – 773 ха, и исторически местности – 147 ха.
Общата площ на рекреационните ресурси възлиза на 2250 ха, в т.ч. курортни гори – 1423 ха, и зелени зони – 827 ха.
На територията на общината се намират природният резерват „Патлейна“ – в близост до Велики Преслав, и резерватът „Дервиша“, които са единствените находища в страната на див рожков, див кестен и урумово лале.
Находищата на блатно кокиче край с. Кочово на площ 12 ха и край с. Осмар на площ 19 ха са обявени за защитени територии и са единствените в Северна България.
Флора и фауна
В планинската част на общината има предимно широколистни и в по-малка степен – иглолистни гори, диворастящи плодове и билки.
В общината се срещат дребни гризачи, лисици, чакали, горски и полски птици. Тук се намира голямо по площ ловно стопанство с муфлони, сърни, диви свине, лопатари и благородни елени, стопанисвано от Държавна дивечовъдна станция – Велики Преслав.
Горски фонд
Горският фонд заема площ 82 205 кв. км., т.е. 30% от общата площ на общината. От тази площ 34% са гори със стопанско предназначение, а останалите – със специално предназначение и ловно-стопански гори. В горския фонд преобладават широколистните гори.

ИНФРАСТРУКТУРА

Населени места
Общината има 13 населени места с обща площ от 11100 дка. Броят на жилищата е 7220 с жилищна площ 437200 кв.м. На един жител се падат по 25 кв. м жилищна площ.
ВиК
В община Велики Преслав питейното водоснабдяване се осъществява основно от язовир „Тича“ за гр. Велики Преслав и от подземни водоизточници – гравитачни и помпажни, за останалите селища. Средногодишно се подават 2300 хил. м3 водна маса, равняващо се на 74 л/сек. 89% от нея постъпват помпажно и 11% -гравитачно.
Питейната вода се пречиства и озонира от МФОС с капацитет 400 л./сек. Водопроводната мрежа е с дължина 218 км, а канализацията – 19 км, и обхваща 97% от населените места. Общото количество отпадни води, отведени в р. Камчия, е 3577 м3 на ден.
Градската пречиствателната станция за отпадни води Велики Преслав е в строеж. В селата Хан Крум и Драгоево има изградени пречиствателни съоръжения съответно към винарската изба и към кариерата.
Съобщения
Общината се обслужва от 8 бр. АТЦ. Всички населени места са телефонизирани. 90% от територията има GSM или мобифон покритие. Доставчиците на интернет са 4 на брой.
Електроснабдяване
Източниците на електрозахранване в общината са подстанция „Преслав“ – 110/20 кV и ВЕЦ „Миланово“ – 800 кV. Във Велики Преслав е изградена кабелна мрежа ВН и НН. Мрежата ВН в селата е въздушна.

КОНТАКТИ

Община Велики Преслав
гр. Велики Преслав 9850
ул. „Борис Спиров“ 58
тел.: 0538/443 15;
факс: 0538/445 37;
e-mail: info@velikipreslav.bg

Работно време на Общинска администрация и ЦИУ
Понеделник – Петък: 8.00ч. – 12.00ч. и 13.00ч. – 17.00ч
Събота и неделя – почивни дни

ПРЕДСЕДАТЕЛ ОБ.С
АНЕЛИЯ АСЕНОВА
Тел.: 0538/48 243;

КМЕТ ОБЩИНА
Д-р АЛЕКСАНДЪР ГОРЧЕВ
Тел.: 0538/48 251;

ЗАМ. КМЕТ УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА И ИНВЕСТИЦИОННА ПОЛИТИКА
инж. ДИМО БОДУРОВ
Тел.: 0538/44 268;

ЗАМ. КМЕТ ХУМАНИТАРНИ ДЕЙНОСТИ И СОБСТВЕНОСТ
Тел.: 0538/42 686;

СЕКРЕТАР ОБЩИНА
ЛЕНА МАРЧЕВА
Тел.: 0538/48 254;

КМЕТ

Кмет на община Велики Преслав е господин Александър Горчев Александров.
Роден на 10.09.1962 г. в село Иваново, Шуменска област .
Завършва СОУ „Черноризец Храбър“ гр. Велики Преслав.
Институт за подготовка на учители гр. Силистра / филиал на Русенски университет „Ангел Кънчев /.
Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий” .
Магистър по история и география.
Специализира философия на историята /1992-1993/ в същия университет.
Работил е като учител по история и философия, заместник-директор в СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. Смядово,.
Директор на Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий” село Троица, община В.Преслав.
Директор на Хуманитарна гимназия „Йоан Екзарх“ град Шумен.
Учител в Професионална гимназия по селско стопанство гр. Велики Преслав. Заместник-кмет по просвета, образование и култура на Община Велики Преслав /1999-2007 г./.
Директор на Археологически музей „Велики Преслав“ /2007-2011 г./
Общински съветник, председател и член на комисията по образование, просвета, култура и социални дейности /1995-1997 и 2007-2011 г./
Два мандата член на читалищното настоятелство на НЧ „Развитие“ и негов заместник-председател.
Редактор и автор в енциклопедия „Шумен и Шуменска област” / 2011 г./,
Автор на книгата „ Амнистия за живот ” / 2010 г./,
Един от авторите в сборниците „Вдъхновение „ /1993 г./, „ Паралелни светове”/2000 г./, шуменският алманах „Златоструй”, на научнопопулярни статии, посветени на историята и църковното строителство във Велики Преслав.
Ръководител на проект осъществил документалния филм „Царският дворец – площадът с фиалата” /2011 г./ и други проекти.