ОБЩИНА ВЕТРИНО
ОБЩИНА ВЕТРИНО
Адрес: с. Ветрино, ул.“Г.С. Раковски“ 24
Тел.: 05161/89 80;
Факс: 05161/21 39;
E-mail: wetrino@yahoo.com
Web site: www.vetrino.bg
ЗА ОБЩИНАТА
Община Ветрино се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Варна.Общината има 10 населени места с общо население 5 525 жители (2011г.)
Населени места в община Ветрино: Белоградец, Ветрино, Габърница, Доброплодно, Млада Гвардия, Момчилово, Невша, Неофит Рислки, Средно село, Ягнило.
България е древна държава с богата история и култура и щедра природа. Разположена в югоизточната част на днешна Европа, в сърцето на Балканския полуостров, тя опира чело в Черно море. Административното й устройство включва 6 икономически района и 28 области.
Ветринските земи са вписани в чертите на Варненска област – втора по население област в България, най-голяма в Североизточния икономически район. Областният център Варна мери ръст като втори по население и трети по територия град в страната, втори по темпове на икономическо развитие със своите 5 университета и 6 научноизследователски института, развита инфраструктура, индустрия и туризъм.
Ветринският район е разположен на около 45 км и от двата областни центъра – Варна и Шумен, точно посред пътните участъци София – Варна и Айтос – Тервел. Общината с административен център с. Ветрино се състои от 10 селища с население 6 320 жители и обща площ 293 кв. км.
ИСТОРИЯ
В своята многовековна история земята на община Ветрино е кръстосвана и обитавана от множество племена и народи: траки, елини, готи, хуни, славяни, българи, а също печенеги, кумани, татари, турци.
Преди повече от 6 000 години – в късната каменно–медна епоха, древни хора са обитавали селище в границите на днешното с. Ягнило. Тук са открити кремъчни сечива, животински кости и части от кремъчни съдове, някои от които се сглобяват. Предполага се, че праисторически обиталища е имало на хълма Бабук, в местността Кокарджа между Ягнило и Сечище, край Доброплодно и др. В района на с. Невша е открит надгробен паметник на войн от раннобронзовата епоха ( средата – втората половина на ІV хил. пр. Хр.).
Районът около Ветрино е обитаван от тракийското племе кробизи. Тук между Белоградец и Невша е открита надгробна статуя на племенен вожд. Върху схематично антропоморфно изображение се виждат детайлно предадени оръжия. В могилата под статуята са намерени къс меч – кинжал и инкрустираната със злато ножница на вожда. За пръв път при подобни паметници оръжията, открити при погребания в могилата, са изобразени върху надгробната статуя, намерена на върха на същата могила. Около Доброплодно е имало късноантично тракийско селище. Заедно с останките от стоителен материал, човешки кости и гърнета-хамбари, тук са открити две колони с надписи на тракийски език с гръцки букви. Едната колона е оброчен паметник на
Тракийския конник и на нея е изобразен бик, символ на конника. На другата колона, която е оброчен паметник на тракийското божество Сурегетес, се виждат по 9 мъжки и женски танцуващи фигури. Тукашните земи крият още много могили, варовикови колони, керамика, монети от І и ІІ век, оброчни плочки.
През V-VІ век във ветринските земи се изграждат няколко крепости, част от отбранителната система на Византийската империя. Такива са крепостите на височините Голямото було и Голямото елеме в околностите на Невша, Момина могила край Белоградец и др. Ветринският край е заселен от българи през VІІ век и попада в люлката на новата държавност – разположена между столицата Плиска, Дръстър (дн. Силистра) и Одесос (дн. Варна). По време на Второто българско царство (ХІІ – ХІV век) ветринските земи имат важно стратегическо значение за защитата на пътя от Варна и Провадия към столицата Търново. Поради това крепостите в близост до Невша се възобновяват. Тук български монаси изсичат десетки скални килии и скален манастир. Средновековни селища са открити северно от Ветрино в местността Казашки чаир, в местността Базаргян до Млада гвардия , на хълма Бабук и др.
През ХV – ХVІ век става отоманизирането на този край. През територията на община Ветрино през 1774 г. преминава с армията си генерал Суворов. По време на Руско – турската война от 1828 – 1829 г. сражения се водят край Белоградец и района на Габърница, тук временно се настанява щабът на руския генерал Дибич
Забалкански. След края на войната българи от Източна Тракия (Ямболско и др.) напускат родните си огнища и се заселват в днешните села Ветрино, Неофит Рилски, Средно село и Момчилово.
През ХІХ век в по-големите села се построяват църкви и килийни училища. Край с. Невша преминава първата в българските земи ж. п. линия Варна – Русе, открита през 1866 г. След Освобождението се засилва притокът на българи, живели на юг от Балкана. През 1884 г. българите от малоазийските села Гьобел и Мандър и турците от Доброплодно и Ягнило доброволно разменят селата и имотите си, след което се преселват.
През двадесетото столетие селата на община Ветрино бележат значително духовно и икономическо развитие. Построяват се читалища и основни училища, а училището във Ветрино прераства в средно общообразователно. Издигат се възпоменателни паметници на загиналите във войните за национално обединение. Основават се потребителни, кредитни и производителни кооперации, кооперативни земеделски стопанства, сдружение за застраховка на едър рогат добитък в Млада гвардия, семепроизводно стопанство в Невша и др. Селата се благоустрояват с административни сгради, детски градини, ресторанти, клубове на пенсионера, сладкарници, здравни служби. Във Ветрино се изграждат автогара, поликлиника и старчески дом.
КУЛТУРА
Културата е сред исконните български ценности във Ветринския край. Кръстопътното местоположение на тези земи дава среща на различни културни влияния. Като знак за това и сега един до друг съжителстват мюсюлмански и православни храмове, мохамеданска и традиционно българска обредност, обичаи и празници, дошли в миналото заедно с преселниците от различни краища на страната, дори и от Мала Азия.
Районът е белязан със следи от всички епохи. Има антични селища, средновековен манастир. Реликви, дарявани от родолюбиви българи, са разпръснати в малки музейни сбирки, които извикват необходимостта от събирането им под покрива на единен общински музей. Възпоменателни паметници и паметни плочи напомнят за загиналите във войните за национално обединение, във Втората световна война и за преселението на малоазийските българи. Тези следи са вплетени дълбоко в местната етнография, топонимия, празници, песни, предания и легенди.
Традиционни празници във Ветринския край са Денят на родилната помощ, Денят на лозаря, Тодоров ден, Пролетната вечер, Лазаровден, Гергьовден, коледните и великденските концерти, Празникът на общината през май.
В общината работят 8 читалища, повечето с над стогодишна история. В тези ръководни центрове на културния живот в селищата на общината се поддържат библиотеки с общо над 60 000 тома литература. Читалищата развиват богата художествено – творческа дейност, която се представя от един хор за обработен фолклор, множество групи за автентичен фолклор, няколко детски танцови състава, лазарски и коледарски групи, групи за стари градски песни, сатиричен състав и група за турски фолклор “Дилек ташъ”. Самодейните състави взимат участие и печелят множество награди от престижни национални събори и фестивали, като “Копривщица”, “Рожен”, “Балканфолк”, “Песни за войводите”, “Листопад на сномените” и др. През 2006 г. фолклорни групи от общината участваха в празненствата по случай Деня на детето в Република Турция.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Село Невша е едно от най-живописно разположените села в община Ветрино.В района на жп спирката, по дължината на дефилето на река Провадийска се намират поредица от скални манастири – Голямото и Малкото елеме, Голямото и Малкото було.
Върху платото се намира местността Невшенския дюз, който е защитена територия, поради факта, че е част от местообитаването на защитения вид Египедски лешояд.
Местната туристическа група предлага интересни маршрути сред природата.Те могат да бъдат продължени до Неновския водопад и Пробития камък край с.Равна.
ХИЖА „ЯЙЛАТА”-СЕЛО ЯГНИЛО
Хижата е разположена в гора, в близост до село Ягнило. До нея се стига по пътя Ветрино – Нови пазар, през отклонението за с. Белоградец. Хижата разполага с банкетна зала, пещ за приготвяне на ястия и хляб, малка леглова база.
Общината разработва проекти за превръщането на хижата в място за активна почивка и спорт.
За информация и контакти: Кметство с.Ягнило – 05162 /3334
„РОДНА СТРЯХА” – СЕЛО ГАБЪРНИЦА
Частно заведение в с. Габърница. Селото се намира на пътя Провадия – Неофит Рилски и отклонението за магистралата Варна –София. Заведението разполага с големи зали и градина. Предлагат се вкусни ястия и атракции, свързани със селския начин на живот – обичаи, фолклор, традиции и др.
За повече информация и контакти:Кметство с.Габърница – 05168/ 2481
„ЧИФЛИКЪТ” – СЕЛО БЕЛОГРАДЕЦ
Частен дом, атрактивно подреден, в който можете да видите различни видове гълъби и понита. Селото е известно с хлебопроизводството си -може да предлага дегустация на селски хляб- домашно приготвени питки- пърленки, козунаци и др.
ХРАМОВЕ –ПРАВОСЛАВНИ И МЮСЮЛМАНСКИ
В селищата на общината са изградени православни и мюсюлмански храмове, съответстващи на основните вероизповедания на населението – православни и мюсюлмани. В тях са запазени интересни творби на българската иконопис, както и на
мюсюлманската религиозна традиция.
ЕКСПОЗИЦИИ И ОБИЧАИ,СЪХРАНЕНИ В НАРОДНИТЕ ЧИТАЛИЩА
Читалищата изучават и възпроизвеждат местни обичаи и традиции.В две от населените места – Ягнило и Ветрино има подредени етнографски сбирки.
Съставите за любителско творчество съхраняват песенното и танцово фолклорно богатство и разнообразие на този край.
За повече информация: Виж „Читалища”
ЯЗОВИРИ
Язовирите са отдадени на концесия и се стопанисват от частни предприемачи. Разрешен е риболовът срещу заплащане.
КОНТАКТИ
Община Ветрино,
България
Тел.05161/89-80;
Факс.05161/21-39;
eMail: wetrino@yahoo.com
Работно време ЦИУГ
понеделник – петък
8:30 – 12:00
12:30 – 17:00
почивни дни
събота и неделя
тел: 05161/89 66;
Приемни дни на кмета Д-р Димитър Димитров:
вторник 09:00 – 12:00ч.
Тел.: 05161/89-80
Факс: 05161/21-39
e-Mail: wetrino@yahoo.com
КМЕТ
Кмет на община Ветрино е Д-р Димитър Колев Димитров.
Информация:
– Роден на 28 юни 1969 г. във с.Ветрино.
– Основно образование – СОУ „Христо Ботев“ с.Ветрино.
– Средно образование – Професионална гимназия по ветеринарна медицина „Проф. д-р Георги Павлов“ гр. Добрич.
– Висше образование – Тракийски Университет Ст.Загора.
– По професия Димитър Димитров е ветеринарен лекар. Владее руски, английски и немски.
– Семеен с две деца.


