ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ

ОБЩИНА ЛЯСКОВЕЦ

Адрес: гр. Лясковец, пл. „Възраждане” 1

Тел.: 0619/220 55; 0619/22 998;

Факс: 0619/220 45;

ЗА ОБЩИНАТА

Град Лясковец се намира на 43º 6′ с.ш. и 25º 44′ и.д. Разположен е в началото на Предбалкана, източно от Арбанашкото бърдо, в подножието на скалата, върху която се намира манастирът „Св. св. Петър и Павел“, на 10 км североизточно от гр. Велико Търново, на 2 км. югоизточно от гр. Горна Оряховица и на 5 км. южно от р. Янтра. Градът е върху наклонена равнина на надморска височина от 170 до 260 м. Открит е на изток и на север към долината на р. Янтра и Дунавската равнина. Релефът на територията е хълмисто-равнинен и обхваща части от Дунавската хълмиста равнина и Средния Предбалкан.
Климатът е умерено-континентален, характеризиращ се с горещо лято и студена зима. Сравнително ниската средногодишна температура (11.5ºС) и високата годишна амплитуда (25.2ºС) са белези на континенталния климат в района. Годишното количество на валежите е под средното за страната.
През територията на общината протича р. Янтра, която извира от Стара планина и се влива в р. Дунав. Подземните води на територията на общината са карстови и порови.
Разпространени са главно следните почвени типове: черноземи, тъмносиви и сиви горски почви, които заедно с климатичните особености и разнообразния релеф са предпоставка за високо естествено плодородие. Почвите са подходящи за отглеждането на пшеница, царевица, слънчоглед, лозарство и зеленчукопроизводство.
В сравнение със земеделските земи горските масиви са със сравнително малка площ и включват предимно широколистна растителност.
Град Лясковец принадлежи към Великотърновска област и е център на община, която граничи с Община Горна Оряховица, Община Стражица, Община Златарица и Община В. Търново. Общата й площ възлиза на 117 542 дка. В границите й влизат 6 населени места – град Лясковец с площ 213 ха и петте съставни села с площи както следва: с. Джулюница – 186.3 ха, с. Козаревец – 153.7 ха, с. Добри дял – 186.3 ха, с. Драгижево – 91.1 ха и с. Мерданя – 89.8 ха.
Населението на общината наброява около 15 000 души, около 9 500 от които живеят в гр. Лясковец, 2100 в с. Джулюница, 1200 в с. Добри дял, около 900 в с. Козаревец, 700 в с. Драгижево и 600 в с. Мерданя. От общия брой на жителите около 48% са мъже и 52% – жени. По възрастова структура населението е приблизително както следва: до 18 г. – 13%; население в трудоспособна възраст – 55%
и население в пенсионна възраст – 32%.
Географското положение на общината благоприятства развитието на транспортно-комуникационната система, обслужваща националната транспортна мрежа. Мрежата на автомобилния транспорт включва републикански и общински пътища с обща дължина 44.65 км.
Лясковец и общината са в непосредствена близост до ж.п. възел Горна Оряховица и международното летище в гр. Горна Оряховица. Градът има ж.п. гара на линията Горна Оряховица – Елена. През територията на общината минават и шосейните магистрали София – Варна (I-4, Е772), и Русе – Кърджали (Е85), както и ж.п. линията София – Варна.
Община Лясковец е разработила междуобщински транспортни схеми. Селищата в общината са свързани помежду си с пътни комуникации, които са добре развити. През зимните месеци пътните условия не се променят.

ИСТОРИЯ

Името на града произлиза от дървото леска или лешник (Corylus avellana), което е било характерно за района в миналото, но сега се срещат само отделни единици. Първоначалното звучене на името е Лясковица и по-късно преминава в Лясковец.
Процесите по формиране на селище в района започват от каменно-медната епоха – IV хил. пр. н. е. По-бързо развитие селището получава в началните десетилетия на Второто българско царство благодарение на изграждането на Лясковския манастир – Св.Св. Петър и Павел. Тук е открито и първото богословско училище в България. Днешното положение на града се очертава около XVII век. Съществуват различни версии за това или по-ранно възникване, но липсата на исторически източници не дава възможност за потвърждаване на повечето от тях.
Лясковец се оформя като селище, състоящо се от пет махали, носещи имената на съответните църкви: Св. Атанас, Св. Васил, Св. Георги, Св. Димитър и Св. Никола. Най-старото селище се е намирало в местността Светицата (по името на малка църква – Св. Троица). Махалите се образуват по различно време, главно от различни преселници, като се долепят една до друга.
Пример за това са албанските преселници, дошли на коне изморени от дългия път и по-късно наречени „кондьовците“. Това название дава и вече остарялото име на Кондьовската махала. На изток от Лясковец (местността Брода) се намирало село Чертовец, което поради честите набези на турци, кърджалии и др. се изселва около 90-те години на XVIII век. Жителите му се заселват в източния край на Лясковец (махалата с църквата Св. Георги), който и досега се нарича от местните Чертовец. Макар и присъединен по този начин Чертовец остава отделна община по време на турското управление.
Една от най-интересните легенди свързани с положението на Лясковец по време на турското робство, която намира известно потвърждение от исторически документи, е дадена от Цани Гинчев, който пише: „Лясковец, преди да дойдат тук турците от Анадола, било село на някоя си царска дъщеря и тази царска дъщеря после я дал баща й на султан Мурат за жена и тя още приживе го направила вакъф, т.е. да не могат наследниците да го делят, нито да го дават другиму, а да остава на всичкия род, и да му взема дохода онзи, комуто се пада по ред, и от тогава станало вакъф“.
Интересни данни за правното положение на Лясковец, както и на другите три околни села – Горна Оряховица, Долна Оряховица и Арбанаси, се намират въе фермана издаден през 1538 г. от султан Селим II: „Живущите в тези села рая се управляват автономно като свободни граждани. Те ще се считат за опростени и за освободени от всякакви правителствени и обществени налози и данъци… На всеки външен човек, с какъвто чин и положение да е и към каквато и категория да се числи, се забранява да влиза насила в пределите на тези свободни и независими села… Раята да не се третира като проста безправна рая, нито да се напада, изтезава и измъчва…“. Въпреки че повечето от тези права остават предимно на хартия, все пак дават известно спокойствие на населението, което преживява робството сравнително по-леко. Казаното в този ферман се преповтаря и в няколко по-късни като този на султан Махмуд II от 16 юли 1810 г. Въпреки това положение от Лясковския манастир потеглят три въстания срещу турското робство.
В Лясковец са пребивавали Г. С. Раковски и Васил Левски. Една от многото използвани от тях и от други революционери къщи е тази на Марин Станчев, която се намирала в чертовската махала. Освобождението на Лясковец станало сравнително „тихо“ поради липсата на турска войска в града. Заптиетата избягали от Лясковец, когато била донесена вестта, че руските войски са в Търново. За 25 юни 1877 г. Иван Церов пише: „Отидох с някои младежи в Лясковец и от долния му край видях, как турците в бягство си хвърлят по пътя пушки, патрони, припаси, които някои по-смели лясковчани прибираха и занасяха в къщите си“.
Лясковец е обявен за град през 1880 година с „предписание“ на Търновския окръжен началник, No. 1034 от 15 март. По това време кмет е Вълчо В. Бързаков и с него и други видни граждани е свързана историята по обявяването на Лясковец за град. Според нея учителя Ганчо Лавдов бил натоварен да се погрижи за това. Той изтрил буквите „ело“ от думата „село“ на общинския печат, а буквата „с“ преработил на „г“. Това според историята било забелязано от управата в Търново, която потърсила сметка на кмета, но все пак станало причина за преименуването на Лясковец в град.
Население на гр. Лясковец 1880-1934
1880-1934
Първите данни за населението на Лясковец са във фермана от 1810 г. Според посоченото в него през 1751 г. Лясковец и подчинените му махали са наброявали 252 християнски домакинства (за Г.Оряховица са посочени 164). Според статистическо изследване на руския ген. щаб направено преди обявяването на руско-турската война в Лясковец и Чертовец е имало общо 1140 къщи с 6042 жители. Цифрите от същата статистика за Търново са 1541 български къщи с 3661 души и 1247 турски с 2022 души, а за Г.Оряховица 791 български къщи с 1732 души и 110 турски с 274 души.
Населението на Лясковец започва да намалява след 1905 г. главно поради изселване. Изселващите се са предимно чиновници, градинари, търговци и учащи се. Като основни причини за изселването на жители от Лясковец се представят пренаселеността му в навечерието на Освобождението и характерния поминък на населението. Поради липсата на достатъчно обработваема земя много хора са били принудени да търсят препитание за себе си и семействата си по градини в чужбина.
През 1906 г. е създадено първото градинарско дружество в Лясковец – „Пчела“, а през 1910 г. и второ – „Съгласие“. Именно с градинарския занаят лясковчани са най-прочути по онова време. Лясковец е известен винарски център, отглеждат се различни плодове и зеленчуци, някои днешни сортове, от които носят името му (напр. Лясковска бамя). Някои градинари са се установявали в по-големи градове или в чужбина, а замогналите се от тях са имали възможност да осигурят на децата си образование също извън Лясковец или страната, за което е липсвало приложение в родния град. Това довежда до намаляването на населението на града. Други обаче са пътували и са се завръщали периодично, носейки новостите от Европа и големи печалби от бахчите. Така че градинарското движение е дало и своите блага на града. Останалото в Лясковец население се препитава изключително със земеделие поради липса на друго занятие. Този поминък и развитието на града въобще получават и известен тласък от откритата през 1930 г. ж.п. линия Г.Оряховица – Лясковец.
В памет на загиналите лясковчани във войните 1912-1918 г. е построен паметник на площада в центъра на града пред тогавашното читалище. Идеята за него е дадена през 1915 г., но активното събиране на средства започва през 1925 г. Проектът поглъща 250000 лева. Паметникът е осветен на 6 ноември 1938 г. От едната му страна е разположена бронзова фигура на войник, а от другата са изписани имената на 219 загинали лясковчани.
Едно от най-катастрофалните събития в историята на Лясковец е земетресението от 1913 г. Повечето тухлени постройки в града са съборени. Здрави или с пропуквания и размествания остават само старите паянтови къщи. Съборени са всичките пет църкви и други обществени сгради. Трусовете затихват няколко седмици. Загиналите са 7, а ранените над 30 души.

КУЛТУРА

В общината развиват дейност шест читалища – във всяко от населените места. Читалищата разполагат с библиотеки, а децата се обучават в музикални школи, курсове по чужди езици и танцови състави. Самодейни театрални състави, групи за автентичен фолклор и стари градски песни дават възможност за участие на възрастното население в културния живот на общината.
Читалище „Напредък – 1870“ гр. Лясковец е основано през 1870 г. До Освобождението то развива активна културно-просветна дейност. Създадена е библиотека, основана е и една от първите театрални трупи в България, изнасят се представления. През 1896 година е построено ново здание, определено за читалище, на мястото на старото училище до църквата „Св. Никола”. През октомври 1901 г. тази сграда изгаря заедно с библиотеката. Застрахователното дружество „България” построява нова сграда през 1902 г., но тя е съборена по време на земетресението през 1913 г и читалището се приютява в прогимназията „Максим Райкович”. Лясковчани възстановяват читалищната сграда със собствени средства на настоятелството и на 26 октомври 1914 г. официално я откриват. През годините дейността на читалището се разширява и обогатява. През 1936 г. се основава градски хор, в началото църковен, а после и светски. През 1950 г. към читалището е създадена танцова трупа, а през 1957 г. се открива детската музикална школа. През 1965 г. отваря врати Музей, с експонати, събирани от населението. На 24 декември 1960 г. тържествено се открива нов читалищен дом, построен от Градският народен съвет, със салон със 600 места, помещения за музикалната школа и за библиотеката. От 1961 г. към читалището са организирани и детски курсове за изучаване на немски и френски език. Прави първите си стъпки и литературния кръжок.
Съхранявайки своята традиция, днес читалището е средище на културния живот на града. Читалищната библиотека разполага с фонд от 47 841 книги и други библиотечни материали, а читателите са над 1000. Дейността й е насочена към изграждането й като съвременен библиотечно-информационен център. От 2010 година към библиотеката, одобрена като целева на етап 2009 по програма „Глоб@лни библиотеки – България“, отваря врати и компютърна зала с 13 компютъра, 1 лаптоп и мултимедия, която ще предоставя на жителите на града свободен достъп до информационни технологии и интернет, и ще превърне читалището в партньор в образованието на деца, ученици и студенти. Към читалището своята дейност развиват Детска музикална школа, Вокален състав „Бели ружи”, с художествен ръководител Димитър Русев, Балетна школа „Ритъм”, с балетен педагог Валя Атанасова, Детска вокална група „Звънчета” и Вокална група „Мелъди”, с музикален педагог Мария Петрова, Детски танцов състав „Дъга” с художествен ръководител Иванка Несторова, литературен кръжок „Вдъхновение”, с ръководител Росица Петрова, курс по английски език, ръководен от Петя Коеджикова. В читалището творческа дейност развива и Танцов състав „Лудо младо”, с художествен ръководител Йордан Зангов. От 2010 година към читалището функционира Куклено театрално студио „Пинокио”, ръководено от Марияна Георгиева. Всички състави вземат участия в много престижни български и чуждестранни фестивали, носители са на многобройни награди и отличия. В традиция се превърна Празникът на балета, който се организира всяка година в читалището по случай Международния ден на балета – 29 април, под патронажа на кмета на Общината и на лясковска сцена си дават среща балетни състави от цялата страна. Читалището активно участва и в реализирането на всички инициативи, чествания и културни събития от националния и местния празничен календар.
Читалище „Пробуждане – 1896“ с. Джулюница е основано на 3 юни 1894 г. от група учители и родолюбиви жители на с. Джулюница. Първоначално то се помещава в дюкяна на първия председател – учителя Коста Попниколов, а по-късно през 1924 г. в новопостроения училищен салон. През 1950 – 51 г. са отпуснати средства за построяването на нов читалищен дом, който задоволява нарасналите нужди на населението. През годините към читалището са съществували театрална група, женски хор, музикални школи, школа за народни танци и модерен балет.
Към настоящият момент библиотечния фонд на функциониращата към читалището библиотека наброява над 13 500 броя, а членовете и читателите са над 200 души. Към читалището работят и кръжоци по танци и английски език. Създадена е и ДВГ „Славейчета” с ръководител г-жа Марияна Дончева.
Традиционни за селото са ежегодния общински конкурс за детска рисунка по творчеството на Цони Калчев и кулинарния фестивал „Пъстра трапеза”. Възроден бе и конкурса „Любимка на спорта”. От 2010 година и към джулюнското читалище, по програма „Глоб@лни библиотеки – България“, отвори врати компютърна зала с 5 компютъра и мултифункционално устройство.
Читалище „П.Р.Славейков – 1903“ в село Добри дял е учредено на общо събрание на 18.01.1903 г. с името “Надежда”. По инициатива на местни учители и будни жители на селото още през 1895 г. започва събирането на книжен фонд – закупуван с пари събрани от дарения, от изнасяни театрални сценки, вечеринки и томболи. На 12.02.1923 г. по предложение на местните учители Драган Николински и Иван Милев се взема решение читалището да приеме името на писателя Петко Рачов Славейков. В първите години за читалищни изяви се използвал училищния салон. Постепенно дейността се разраства – самодеен театрален състав, народен хор от 100 жени с ръководител местната учителка Стефанка Петрова. На 5.10.1966 г. отваря врати новото читалище, с обособена библиотека, салон за изяви на нови самодейни състави. Мъжки народен хор, дамска вокална група и постоянно обновяващ се театрален колектив представяли достойно селото и били удостоени с много почетни звания, отличия и грамоти.
Библиотеката при читалището разполага с библиотечен фонд от над 11 700 единици, а регистрираните читатели са около 100. Днес при читалище “П.Р.Славейков – 1903” функционират Детски състав за художествено слово и Певческа група за туристически, стари градски и народни песни “Еделвайс”. Дейност развива и Клуб на пенсионера ”Национал”, с художествен ръководител В. Събева и музикален ръководител Живка Иванова. Това е самодейна певческа група, която има значими участия във фестивали на народното творчество, събори и национални прегледи. Носител е на почетния знак на събора “Балкан фолк” и многократен носител на званието “Лауреат”.
Читалище “Развитие – 1894” с. Драгижево е създадено през 1894 г. с цел да просвещава населението, чрез театрална трупа, танцова група и хор. То и днес пази духовността и е единствения културен и просветителски център в селото. Читалищният дом е завършен през 1954 година с доброволния труд на местното население, а през 2005 година е обновен по спечелен проект.
В читалището твори Група за обработен фолклор, с художествен ръководител Цветанка Христова. Дейност развива и Детски състав за възпроизвеждане на обичаи. Библиотеката към читалището притежава около 12 000 тома и разполага с компютри и достъп до интернет. В сградата на читалището се помещава и Клубът на пенсионера.
Читалище “Земеделец – 1899” с. Козаревец е създадено през 1899 г., а театралната художествена самодейност прохожда още през 1897 г. с първото театрално представление – ”Кара Танас”. Настоящата читалищна сграда е открита през 1972 г., като за построяването й от населението са отработени над 1500 доброволни трудови дни.
Театралната трупа е лауреат на V и VІ Републикански фестивали на художествената самодейност. Отличена с един златен, осем сребърни и шестнадесет бронзови медала. Носител е на престижни награди от І, ІІ и ІІІ Регионални празници на любителските читалищни театри, получила е и престижни награди от Националните прегледи на селските читалищни театри в Кортен и Драганово.
Към читалището функционира библиотека с около 12 000 регистрирани библиотечни единици. В нея се предлагат различни информационни и административни услуги, както и свободен интернет достъп за жителите на селото. Дейност развиват театрална трупа, ангажираща 20 самодейци, вокална група за стари градски песни „Младост” и група за народно пеене – лауреат от редица престижни международни, национални и регионални културни форуми за певческо изкуство.
През 2010 година е открита обновената сграда на читалище „Земеделец – 1899”, финансирана по Оперативна програма „Регионално развитие”. Обособени са детска читалня, информационен център, конферентна зала с 45 места и зала за експозиции, която предлага богата експозиция на народни носии и предмети от стария бит на хората от региона.
Село Козаревец е родно място на бележитата българска актриса от киното, театъра и телевизията – незабравимата Марияна Димитрова. Днес централния площад на селото носи нейното име.
Читалище “Развитие – 1902” в село Мерданя е основано през 1902 година. Сградата със салон за 500 души е построена с дарения от местните жители. Днес тя е ремонтирана основно по проект „Красива България”.
Още през 1947 г. пощенският служител Стоян Попдончев основава смесен народен хор с 60 самодейци. През 1958 г. учителят Райко Долапчиев основава тригласен женски хор, който съществува и до днес. Четиридесет години негов художествен ръководител е Цветанка Христова. Тя основава и група за стари градски песни „Бели хризантеми”, а по-късно и групата за хумористични песни „Черни тарантули”. През десетилетията са завоювани голям брой отличия от фестивалите в София, В. Търново, Априлци, Царево и много други.
Днес към читалище „Развитие – 1902” развиват своята дейност Женски народен хор и Група за стари градски песни „Бели хризантеми” с художествен ръководител Красимира Колева. Творческа дейност развиват и Театрален състав, Детска танцова група „Иглика” и танцова група „Детелина”. Групите имат спечелени отличия и грамоти от участия в Старопланински събор „Балкан фолк 2010” – В. Търново, „Еврофолк 2010” – Приморско-Китен, „С песните на Билчин юнак през вековете” – Гурково, Десети национален събор на българското народно творчество – Копривщица 2010, Черни вит, Елена и други. Мерданската библиотеката има около 110 читатели, а библиотечният фонд наброява над 9 000 единици.
Традиционните културни прояви в гр. Лясковец обхващат провеждането на Петропавловски събор на народното творчество, чествания за Празника на града – Петровден и за Деня на лозаря и винаря – 14 февруари, чествания на националните празници и други прояви от Културния календар на Община Лясковец.
Петропавловския събор на народното творчество се провежда в Община Лясковец по традиция през година. Началото си той води непосредствено след Освобождението от турско робство. Тогава съборът се е състоял преди храмовия празник на манастира „Св. Св. Петър и Павел“ – Петровден, като фолклорните изяви са имали характер на всенародни игри и надпявания. Протичането на събора е намерило отражение в местния фолклор, което е доказателство за отреденото му място в духовния живот на хората от региона. Въпреки това той просъществувал сравнително кратко време. Възстановен е по идея на Общински съвет – Лясковец през 1962 г. с така наречените „Окръжни празници на народното творчество“. Тогава са участвали състави от бившия Великотърновски окръг. За целта са били изградени три сцени – една монолитна, която се ползва и до днес и две сглобяеми. След две поредни издания фестивалът отново е прекъснат. Традицията е възстановена през 1993 г. и съборът придобива статут на регионален, като организатори са общините В. Търново, Г. Оряховица и Лясковец. И сега както и преди съборът се провежда в местността около лясковския манастир. Участие в него вземат любителски и професионални фолклорни колективи и индивидуални изпълнители. Съобразно изискванията на Министерството на културата и туризма, Петропавловският събор е включен в първия етап от организацията на Националния събор в Копривщица и е един от 27-те събора, на които професионалното жури от специалисти ще определя участниците в събора Копривщица.
Паметниците на културата на територията на общината са обособени в няколко групи: църкви (общо дванадесет на брой за общината, като пет от тях са в гр. Лясковец); манастири („Св.св. Петър и Павел“ в гр.Лясковец и „Св.Четиридесет мъченици“ в с. Мерданя); Музей на гурбетчийското градинарство в гр. Лясковец и други групови и индивидуални паметници на културата. На територията на гр. Лясковец има регистрирани 120 сгради – паметници на културата предимно възрожденски, свързани с местната история и култура, групирани в четири ансамбъла. Концентрацията им в обособени зони поддържа пространствената характеристика на града.
В град Лясковец се намира единственият по рода си Музей на гурбетчийското градинарство, разположен в най-атрактивната част на града – „Ланджов двор“, в красива стара къща – паметник на културата от Възрожденската епоха. Музеят разполага с музейна сбирка, аранжиран вътрешен двор, в който са пресъздадени с подходящи експонати традиционни дейности за района, а след спечелен проект по програмата „ПРООН – Възможности 21 век“ е оборудвана конферентна зала за провеждане на семинари, конференции, срещи и изложби. По същия проект е създаден и атракционно-дегустационен център, едно чудесно допълнение напълно в тон със съвременните изисквания на туризма.

КОНТАКТИ

Община Лясковец
5140 гр. Лясковец
пл. „Възраждане“ 1

понеделник – петък:
08:00 – 12:00
13:00 – 17:00

obshtina@lyaskovets.net
municipality@lyaskovets.net
www.lyaskovets.net

Връзки с обществеността:
pr@lyaskovets.net

Приемни дни на кмета:
всеки втори и четвърти вторник на месеца:
14:00 – 17:00

Център за информация и услуги
5140 гр. Лясковец
пл. „Възраждане“ 1
понеделник – петък:
08:00 – 18:00
obshtina@lyaskovets.net
www.lyaskovets.net

Отдел „Местни приходи“
5140 гр. Лясковец
ул. „Младост“ 2
понеделник – петък:
08:00 – 17:30
www.lyaskovets.net

Местна комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни
5140 гр. Лясковец
ул. „Младост“ 2
понеделник – петък:
08:00 – 12:00
13:00 – 17:00
obshtina@lyaskovets.net

Домашен социален патронаж
5140 гр. Лясковец
ул. „Младост“ 2
понеделник – петък:
08:00 – 12:00
13:00 – 17:00
www.lyaskovets.net

Център за социална рехабилитация и интеграция
5140 гр. Лясковец
ул. „Младост“ 2
понеделник – петък:
08:00 – 12:00
13:00 – 17:00
centr@abv.bg
www.lyaskovets.net

Кабелно радио – Лясковец
5140 гр. Лясковец
пл. „Възраждане“ 4
понеделник – петък:
08:00 – 12:00
13:00 – 17:00
obshtina@lyaskovets.net
www.lyaskovets.net

Съвет за електронни медии
1574 гр. София
бул. „Шипчеснкси проход“ 69
office@cem.bg
www.cem.bg

Централа: 0619/22 055; 0619/22 998;
Факс: 0619/22 045;

Център за информация и услуги:
0619/24 250;

Отдел „Местни приходи“:
0619/23 033;

МКБППМН:
0619/22 055;

Домашен социален патронаж:
0619/24 625;

ЦСРИ:
0619/22 187;

Кабелно радио – Лясковец:
Съвет за електронни медии:
0619/23 009;
02 9708810;

Кмет на общината:
0619/22 055;

Заместник кмет:
0619/22 193;

Секретар на общината:
0619/22 056;

Председател на ОбС:
0619/22 125;
obsavet@lyaskovets.net