ОБЩИНА КАВАРНА

ОБЩИНА КАВАРНА

Адрес:гр. Каварна, ул. „Добротица“ 26

Тел.: 0570/8 18 18;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Каварна се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на Област Добрич. Общината има 21 населени места с общо население 15 358 жители. Община Каварна разполага с уникален природен потенциал, който е определящ за социално – икономическия и облик и перспективите и за развитие. Тя е разположена в най – източната част на Дунавската равнина и попада в Добруджанското крайбрежие. Релефът е равнинен, до равнинно – хълмист. Над 75% от общинската територия е заета от плодородни обработваеми земи.
Живописното каварненско крайбрежие е 42 км. Общата площ на неговите плажове е 74 000 кв. м.
Подземните водоизточници са изобилни, особено минералните. В земните недра има запаси на черни каменни въглища, природен газ и др.
Приоритетни отрасли в общинската икономика са селското стопанство, туризмът, леката и хранително – вкусовата промишленост.
Производствени мощности за бутилиране на минерална вода (“Извор” АД), завод за производство и ремонт на строителни, пътни и селскостопански машини (“Камаш” АД), шивашка и трикотажна фабрики, фирми за обработка на дърво, за производство на мека мебел, (“Калацерка”) и за дограма (“Иванекс”), за дамска конфекция и др. допълват икономическата карта на Каварна.
Общината разполага с дадености за развитие на природосъобразно животновъдство и земеделие. Възраждат се лозарството и овощарството. Промишленото култивиране на миди и изграждането на вятърни електроцентрали също са “патент” на каварненската икономика.
Потенциалът на община Каварна за развитие на модерен морски ваканционен туризъм е голям; има много добри условия за неговото съчетаване с културно – познавателен, ловен, селски и екотуризъм. Изграждането на съвременна инфраструктура и развитието на алтернативни форми на туризъм привличат инвеститорския интерес към туристическия отрасъл.
Умелото използване на местните природни блага създава възможности за производство на конкурентноспособна продукция, най-вече в областта на екологичното земеделие и хранително – вкусовата промишленост. Ведно с обновлението на средствата за производство, тези възможности са условие за привличане на нови партньори, кредитори и инвеститори.

ИСТОРИЯ

Следите на древността по каварненския бряг чертаят кръговрата на бурен живот, заченат още през III хил. пр. Хр. През V в. пр. Хр. на мястото на старо тракийско селище гръцки заселници от Месемврия образуват колонията Бизоне. Тя търгува с градовете- държави от Черноморския и Източносредиземноморския свят. През I в. пр. Хр. земетръс срутва част от селището в морето, но през II – III в. то отново процъфтява. Градът е икономически и културен център през античността и средновековието. Това личи от оцелелите крепостни стени, раннохристиянска базилика, църкви, сгради, монети, накити, тракийско съкровище от златни апликации и др.
През XIV в. Карвуна и Калиакра са главните градове на Карвунското княжество. След XV в. средновековният град се именува Каварна – християнско селище и пристанище за зърнени храни. От това време са запазени хамам (Баня), мост, чешми, църкви, множество надписи.
През 1868 г. йеромонах Евстатий Рилски основава първото българско училище, създава се читалище “Съгласие” (1890). През Руско-турската освободителна война (1877) каварненци бранят града от башибозушки и черкезки орди.
От началото на XX век Каварна бързо възхожда стопански и културно, но през 1913 г. градът пада под румънска окупация. Българите не скланят глава: църквата, читалищата и културно – просветните дружества бунят духовете. През 1940 г. градът е върнат в пределите на България.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– нос ЧИРАКМАН
Внушителният нос Чиракман е един от символите на Каварна. Той се намира на 3 км. южно от Каварна, като красив завършек на една китна долина, през която се спуска пътят от града до пристанището и морето. Точно тук, върху равното и почти недостъпно Чиракманско плато в продължение на хилядолетия е кипял интензивен живот.
През елинистическия период тук се е оформила мощна трако – гръцка колония с името Бизоне, която е поддържала интензивни контакти с останалите колонии по Черноморското крайбрежие. През I в. преди новата ера, мощно земетресение разцепва носа и голяма част от него потъва в морето. Този факт от древността и до днес предизвиква интереса на туристите.
През IV в. е изградена мощната крепостна стена, защитавала града от многобройните варварски нападения. Тази стена е реставрирана и представлява интерес за посещение от туристи. От същото време датира и базиликата, разкрита в резултат на активни археологически проучвания.
Средновековният град възниква върху останките на голямата ранновизантийска крепост след успешното въстание на Асеневци и се превръща в голям занаятчийски център.
Окончателното завладяване на добруджанските земи от турците (края на XIV в.) е свързано с пълното разрушаване на Чиракман и жителите му били преселени на територията на днешния град.
– нос КАЛИАКРА
Ограничен от отвесни пурпурни скали, нос Калиакра се врязва с двукилометров клин навътре в морето и затваря голям подковообразен залив. Изгледът към него става още по вълшебен, когато бъде осветен от 98 прожектора и 30 мощни лампи. Природният и археологически резерват Калиакра, обявен през 1960 г., заема 687,5 дка и включва диви степи и впечатляващи крайбрежни скали, високи до 70 м. Растителният свят наброява повече от 400 вида. От тях 47 са редки застрашени и ендемити. Тук гнезди аристотелевия корморан и могат да се наблюдават делфини.
През IV в. пр. Хр.тук израства селището Тиризис, по името на местното тракийско племе тиризи. През римската епоха крепостта се разраства – строят се водопровод, църкви, баня, крепостни стени, повечето съхранени до днес. През късната античност селището се нарича Акре Кастелиум и е един от 15-те града на провинция Скития, обхващаща земите на днешна Добруджа. В този период крепостта е важен пункт от Виа Понтика. С името Калиакра селището се споменава за първи път я края на XIII в., равнозначно на добър или хубав нос. Най – голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско деспотство. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт.
Писмените сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетеля сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище с право на монашеска ставропигия.
Залезът на крепостта настъпва с завладяването й от османските нашественици. Последните известия за Калиакра са свързани с морска битка в залива на носа между контраадмирал Ушаков и турския флот през 1791г., в която руската армада надделява.
В народната памет са останали две легенди за нос Калиакра.
Легенда
След превземането на крепостта от турските нашественици, 40 смели български девойки сплитат косите си на плитка и се хвърлят от стръмните скали, за да избегнат потурчването. Те са предпочели морската бездна пред гаврата на поробителя. Първата от тях се е казвала Калиакра и затова носът носи това име.
Легенда
Когато Свети Никола бил подгонен от турците, той тръгнал да бяга към морето и земята започнала да се разширява под нозете му. Така се е образувал носът. Той свършва там, където турците са застигнали светеца и са го посекли. В пещерите на края на носа е гробът на Свети Никола. Сега на това място има параклис с името на светеца.
Природо-археологически резерват Калиакра се намира на 12 км. от Каварна и на 6 км. от с. Бългрево. Той е отворен за посетители целогодишно. През активния туристически сезон, на желаещите се предлага възможност за беседи от специалист – уредник на обекта.
– Национален археологически резерват ЯЙЛАТА
Националният археологически резерват “Яйлата” е уникално място, което съчетава археологически останки с природни дадености. Намираща се на 2 км. южно от село Камен Бряг, Яйлата представлява приморска тераса с площ 300 дка, отделена от морето с 50 – 60 метрови скални масиви.
На територията на резервата се намират многобройни паметници, обхващащи различни исторически епохи. Тук се намира „пещерен град” от 101 „жилища”, заселени още през V хил. пр. Хр. Използвани са в продължение на хилядолетия като жилища, а някои от тях като гробници или църкви. По намерените каменни оръдия е фиксиран живот от 5 хил. пр. н. е.
Три некропола са издълбани в скалния масив. Представляват двукамерни фамилни гробници, състоящи се от предверие и гробна камера, функционирали III – V в.
Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на Голямата Яйла се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V в. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни.
През Средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някой от тях личат прабългарски знаци -руни, кръстове и каменни икони.
Тук преминава Понтийския път на птиците. Срещат се 178 вида гнездещи преминаващи птици. Яйлата е царството на широколистния божур.
Националният археологически резерват „Яйлата” се намира на 18 км. от Каварна и на 2 км. южно от с. Камен бряг. Той е отворен за посетители целогодишно. През активния туристически сезон, на желаещите се предлага възможност за беседи от специалист – уредник на обекта.
– БОЛАТА и ТАУКЛИМАН
На север от Калиакра се намират две малки влажни зони – Болата и Тауклиман („Птичия залив“). Тук гнездят интересни водолюбиви птици – малък воден бик, малък гмурец, патици. Неизмеримо богати са тези места по време на прелет, когато повече от 150 вида птици спират за почивка и хранене. Околните скални масиви са убежище на бухала, белоопашатия мишелов; застрашени от изчезване влечуги, включени в Червената книга на България.
– с. КАМЕН БРЯГ
Ако търсите тишина и спокойствие, далеч от стреса и делничния ритъм, ако търсите близостта на традициите и бита и място с уникални природни дадености, изберете Камен бряг!
Село Камен бряг е известно със своето неугасващо огънче, което години наред впечатлява туристите и е сборно място на посрещащите изгрева на първото юлско слънце. Днес Джулай Морнинг е сред празниците в културния календар на Община Каварна. Началото бе поставено на 1 юли 2007 г., когато лично вокалът на Юрая Хийп Джон Лоутън изпя култовото парче „Джулай Морнинг” на изгрев слънце край брега на морето.
Село Камен бряг има стотина къщи, които напомнят за идилията на селския живот със зелените чардаци на лозниците, пъстрите цветни градини и изобилието на плодове и зеленчуци. Тук ще ви посрещнат хора с изненадваща сърдечност, непосредственост и гостоприемство.
Камен бряг е съчетание на море в преливащи синьо-зелени багри, с красива панорама и кристално чист въздух. Хилядолетия наред хората живеят тук в хармония с природата и съхраняват недокоснати кътчета красота и невероятно разнообразие на растения и животни в комбинация с културно – исторически паметници.
Ще намерите спретнати и чисти, уютни селски домове, без излишен лукс. Домакините ще ви посрещнат с искрена радост, ще ви стоплят с мъдростта и чувството си за хумор.
Селото е известно с гъстото домашно вино и ракиите с дъх на билки и смокини. Вечерите тук са приятни под полъха на бриза в компания на приятели. В „Трите кестена“ или „Яница“ – местните заведения за хранене, ще ви предложат разнообразно меню, често приготвяно пред очите ви.
Денят в Камен бряг може да бъде кратък, ако се увличате от риболов, подводен спорт или наблюдаване на птици, ако се интересувате от археология или от биоенергийни явления. В уединение край каменистия бряг и стръмните скали, можете да се отдадете на слънцето, на риболовната си страст или да посрещнете истински предизвикателства в катерене, гмуркане, параглайдинг.
– Ваканционно селище РУСАЛКА
Ваканционно селище Русалка е разположено на 20 км. източно от Каварна в уникалния природен резерват „Птичия залив”. В силно урбанизираната Европа, районът на „Русалка“ и платото около нея е единствената опазена в наши дни дива степ на континента. Изключително живописно насеченият скалист бряг, малките закътани пясъчни ивици, вековните дъбове и растителни видове привличат милиони представители на пернатия свят и превръщат „Птичия залив” в оазис на недокоснатата от векове природа.
Многобройни археологически паметници, най – старите от които са от преди 8000 години, превръщат крайбрежието около „Русалка” в уникален археологически резерват.
Античните и средновековни крепости, скалните гробници, пещерите, жертвените камъни и днес са притегателен център за археолози от цял свят.
Сред сенките на дърветата, ваканционно селище „Русалка” предлага 600 вили с две легла, баня, санитарен възел и тераса. Всяка от вилите е оборудвана с климатик, телефон и сателитна телевизия. Някои от тях са свързани с междинна врата и са предназначени за семейства. Селището разполага с 1200 легла, ресторант, бар, тенис кортове, открит басейн с минерална вода, фитнес, масажен център, бебе клуб, яхт-клуб и др. Ресторантите в „Русалка” разполагат с превъзходни майстори на кулинарното изкуство. Всеки ден тук се предлага различен специалитет, който се приготвя пред Вас, а Вие самите, ако желаете, бихте могли да сътворите ястие по свой вкус. В уютна обстановка ресторант „Тауклиман” Ви предлага съвършено обслужване и неповторимо преживяване в разкрилата се пред очите Ви панорама на нос Калиакра.
На брега на морето в естествена пещера във варовиковите скали е разположен бар „Таверна”, където можете да опитате отлежали напитки.
– Най – старата чешма
Градската чешма е разположена до сегашното каменно стълбище под църквата „Свети Георги“. Тази чешма е строена заедно с „Хамама“ през 15 век. Сега „Хамама“, заедно с ремонтираната сграда на градската баня (превърната в музейна експозиция ) и чешмата оформят интересен за посещение архитектурен и музеен комплекс.

КУЛТУРА

Каварна се утвърди като културен център, в който се развива богата дейност от регионален, национален и световен мащаб. Станали традиционни, фестивалите в града привличат личности, свързани с изкуството и широк кръг от българска и международна публика. За кратко време, Каварна се превърна „Рок – столица” на Балканите. В града са гостували над 40 световно известни изпълнители, сред които Dio, Manowar, Deep Purple, Scorpions, Whitesnake, Accept, Nazareth, Saxon, Billy Idol, Twisted Sister, Ария, Любэ, Филип Киркоров и много други, както и редица български изпълнители – Б.Т.Р., Сигнал, Хиподил и др.
Годишният културен календар на община Каварна включва редица фестивали от местно и национално значение, като „Празници, посветени на Деня на Каварна – 6 май”, международен Общобългарски младежки фолклорен събор “С България в сърцето”, Национален фестивал на любителските театри с международно участие, „Празници на морето”, “Миден и Рибен Фест”. Всички те имат за цел максимално удължаване на туристическия сезон.
Община Каварна работи активно с различни театри и подпомага редица театрални постановки. Каварна е била домакин на много премиери. Известни личности, свързани с изкуството и литературата, избират Каварна за да представят своето творчество.
Традиционно е провеждането на редица пленери – Пленер на рисунката, студентски Пленер на рисунката и акварела, международен Пленер “Вятър и море” – с. Камен бряг и Пленер “Русалка”. Техен домакин е Художествената галерия в Каварна, която бе именувана „Христо Градечлиев”.
Община Каварна е една от общините с богато културно – историческо минало и значими паметници на културата. Само за две години бяха възстановени Мемориала на руските воини „Костница” и Паметника на подводничаря, изградени бяха паметник-скулптура на руския адмирал Ф.Ф. Ушаков на нос Калиакра, паметна плоча в памет на загиналите в Руско-турската освободителна война и мемориална плоча в памет на загиналите добруджанци – жертви на румънските репресии през 1916-1918 г.
На територията на общината се провеждат мащабни археологически проучвания – разкопки на нос Калиакра, ученически археологически бригади на нос Чиракман. Организирана бе археологическа експедиция на НАР “Яйлата”. Извършени бяха археологически разкопки и сондажи на римското селище „Тимум” в м. „Дълбока”, както и разкопки на античния некропол край с. Божурец. Археологическия резерват „Калиакра” се сдоби с услугите на мобилен екскурзовод „България на длан”.

КОНТАКТИ

9650 гр. Каварна,
Община Каварна, Област Добрич,
ул. „Добротица“ 26
Телефон: +359 (570)8 18 18;
E-mail: obshtina@kavarna.bg

КМЕТ

Кмет на община Каварна е госпожа Нина Георгиева Ставрева.

Нина Георгиева Ставрева е родена на 23 март 1976 година. Магистър по аграрна икономика и педагогика. Нина Ставрева е била общински съветник в мандат 2011-2015, председател на Постоянната комисия „Духовни дейности – образование, култура и проблеми на младежта“. Омъжена, с две деца.

Приемно време на кмета на общината:
понеделник 16:00-17:30 часа

За контакти:
Телефон: +359 570 81818;
Факс: +359 570 85122;
E-mail: obshtina@kavarna.bg