ОБЩИНА КРУМОВГРАД

ОБЩИНА КРУМОВГРАД

Адрес: гр. Крумовград, пл. България №5

Тел.: 03641/71 13; 03641/75 22;

Факс: 03641/70 24;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Крумовград е административна единица от област Кърджали, територията на която попада изцяло в района на Източните Родопи. Тя заема 26% от територията на област Кърджали и 0,75% от територията на страната.
На изток граничи с общините Ивайловград и Маджарово, на запад – с Кирково и Момчилград, на север – с Кърджали и Стамболово, а на юг – с Република Гърция.
Общата територия на общината е 843, 320 кв.км., от която 48,79% са горски територии, 47,83% – земеделски територии, 2,18% са територии на населени места и други урбанизирани територии, 1,2% са площите с водни площи, транспортна инфраструктура и други.
Общината се състои от 78 населени места, съставени от 403 махали.
Административен център е град Крумовград, който е отдалечен от столицата на 310 км и от областния център Кърджали на 48 км. Най-близкият граничен сухопътен пункт е Капитан Андреево, отстоящ на 130 км. Най-близкият воден граничен пункт е Бургас, отстоящ на 310 км от Крумовград. Най-близкият железопътен възел е Момчилград, отстоящ на 32 км. Проходът Маказа, където се изгражда гранично-пропускателен пункт, отстои на 40 км от гр.Крумовград и на 18 км от западната граница на общината.

ПРИРОДА

КЛИМАТ
Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,20°С, с максимална температура 37,00°С и минимална температура -16,00°С. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.
РЕЛЕФ
Релефът на общината е полупланински и хълмист. Общата денивелация е от юг на север, следваща пониженията на Мъгленишките хребети в северна посока. Средната надморска височина е 425 м, а вертикалното разчленение 170 м.
На територията на общината са установени минерално-суровинни ресурси, без да са разработени, кат: азбест, вермикулит, серпентизирани ултрабазити и дунити, талкошисти и скално-облицовачни материали.
При направени геоложки проучвания от “Болкан Минерал енд Майнинг” АД, в района на общината са открити находища на злато. Общото количество на запасите е 28 тона с високо процентно съдържание. След концесиониране на находището се предвижда да започне промишлен добив на злато по открит способ. Установени са, но не са разработени находища на минерално-суровинни ресурси, като азбест, трас и перлит в землищата на селата Аврен и Голямо Каменяне.
ФЛОРА И ФАУНА
Общината не е богата на растителност. Преобладават храстовидните и дървесни видове. Горската растителност е представена от средиземноморските видове – благун, габър, дъб, цер и др. На отделни места се срещат клен, елша, мъждрян и др.
От животинските видове най-разпространени са влечугите, костенурките, зайците, гризачите и др.

ИСТОРИЯ

До 1934 г. името на Крумовград е Кошу кавак, което произлиза от провежданите тук кушии – надбягвания с коне.
Градът е разположен върху праисторическо селище. През ХІІ – ХІХ в. той охранява пътя за Мосинопол (Гюмюрджина), трасиран още през античността.
По време на османското робство мястото, на което е разположен днешен Крумовград, е средище на околните села, заради построената дървена джамия, където в петъчен ден се събират вярващите. Във връзка с това се оформя пазар, а по-късно предприемчиви хора построяват складове за съхраняване на стоките, с които търгуват – кожи, пашкул, тютюн и други. Към складовете има и по една-две стаи за охрана, които впоследствие се превръщат в къщи.
Търговци на тютюн предимно от Ксанти, закупуват тютюна и го пренасят за обработване през Гюмюрджина в Ксанти.
По време на османското владичество в Кошу кавак живеят седем-осем турски семейства и едно българско.
Селището е избрано за устройване на каймакамство, което от своя страна е предпоставка за по-нататъшното му развитие. Обособяват се община, кадийство и данъчно управление.
След обединяването на Княжество България и Източна Румелия, Кошу кавак добива ролята на средище по пътя, който свързва селищата от Кърджалийския район с Одрин, който е главен град на валийството. Мястото се оценява като стратегически възел, затова е построена е казарма с джапхане (погреби). Каймакамството е просъществува до 1912 г.
Македоно-одринското опълчение освобождава Кошу кавак на 8 ноември 1912 г. В старите турски казарми е настанена опълченска дружина с командир полковник Думусчиев. В края на юни 1913 г., след обявяване на Междусъюзническата война, когато българската армия е на сръбската граница, башибозукът убива кмета на града и унищожава местния гарнизон.
През Балканската война Крумовградски район влиза отново в чертите на България, установява се българска администрация и Крумовград става околийски център към Гюмюрджински окръг. През 1920 г. Крумовград се включва в състава на новоучредения окръг Момчилград със седалище в гр.Кърджали. Момчилградски окръг е закрит през 1934 г. и Крумовградска околия е включена в новоучредената област Стара Загора.
През 1949 г. е проведена административна реформа, с която са закрити областите и се създават окръзи. Крумовградска околия е включена в Хасковски окръг. Околията съществува до 1959 г., когато малките общини от околията с центрове Крумовград, Гулийка, Поточница, Странджево, Токачка, Голяма Чинка, Аврен, Голямо Каменяне, Черничево, Тихомир, Звездел, Нановица и Попско, административно и териториално преминават към Кърджалийски окръг.
Със сегашния териториален и селищен обхват община Крумовград съществува от 1988 г., когато към създадената през 1979 г. селищна система Крумовград се присъединява селищна система Аврен.
Фактически Крумовград се създава след Балканската война, когато през 1913 г. Гиню Кантарджиев и Манол Гочев от с. Аврен се заселват в града и отварят малък дюкян. Градът расте със заселването на идващите от вътрешността на страната чиновници, занаятчии, на преселниците от Беломорска Тракия и майсторите от Славейново и Петково. От 10 – 12 човека преди 1900 г., през 1914 г. жителите стават 100, през 1926 г. – 553, през 1944 г. – 1400.
В града започват да се строят по-солидни къщи, някои от които са запазени и до днес. С бързи темпове се развива и занаятчийството. От Смолянско идват медникари – Манол и Кольо Кокудови, Тодор и Михаил Колеви и Никола Таков. Първите грънчари Георги и Иван Дивчеви са били от Разлог. Мутафчиите, които изработват дисаги, торби, чулове и други, са предимно жители на района. Абаджийски занаят развиват дошлите от Гюмюрджина и Смолянско. Цървулджия е Молла Мустафа от с. Овчари, а Мехмед Саров е кундурджия.
Първото българско училище е открито през 1914 г. В началото има седем ученика. През 1934 г. вече има седем учители и 42 ученика. До 1944 г. в Крумовград има една българска и една турска прогимназия.
Със Заповед № 5326 от 18 декември1914 г. се създава Ученолюбиво дружество “Христо Ботев” с първи председател Вангел Георгиев. Сградата на читалището е построена през 1934-1935 г., като след 1944 г. е надстроен вторият етаж.
През 1936 г. е прокарано електрическо осветление в града, което е възобновено през 1950 г. с прокарването на нова електрическа мрежа и далекопровод от Димитровград.

НАСЕЛЕНИЕ

НАСЕЛЕНИЕ
Градското население по постоянен адрес 8 621 души, а селското – 36 991. По настоящ адрес живеещите в града са 5 897, а в селата – 16 546.
Възрастовата структура на населението е следната:
– в под трудоспособна възраст – 5 107 души или 22,77 %
– в трудоспособна възраст – 12 348 души или 55,07 %
– в нетрудоспособна възраст – 4 969 души или 22,16 %
Новородените деца през 2 000 г. са 267, през 2001 г. – 273, през 2003 г. – 212, през 2003 г. – 233.
Починалите през 2000 г. са 218 души, през 2001 г. – 242 души, през 2002 г. – 215 души, през 2003 г.-233 души. Причините за смъртта са предимно сърдечно-съдови, онкологични и други заболявания.
По полова структура към февруари 2004 г. мъжете са 11 269, т.е. 50,25 %, а жените са 11 155, т. е. 49,75 %.
По етнически групи – 58% от населението са турци, 22% са българомохамедани, 16% са българи и 4% са роми.

КУЛТУРА

На територията на община Крумовград има 28 археологически паметника на културата от местно значение и 3 археологически паметника на културата от национално значение:
*некропол от долмени в с. Черничево
*средновековна скална обител, т.н. „Дупка на поп Мартин“ в с. Орешари
*скална гробница в с. Рогач.
-Архитектурно-строителни паметници на културата от местно значение са 12 обекта.
-Разкрити са останки от тракийски светилища, надгробни могили, некрополи и средновековни крепости, които свидетелстват за интензивен живот през всички исторически епохи.
-Архитектурно-строителни и художествени паметници са църквата „Св. Иван Рилски“ в гр. Крумовград, построена през 1934 година, църквата „Св.Илия“ в с. Аврен, построена през 1870 година и църквата „Св.Атанасий“ в с. Черничево, построена през 1847-1848 година.
-Групов паметник на културата с местно значение са къщи на ул. „Съединение“ в историческата зона на гр. Крумовград, тютюневи складове и джамията „Сейтляр Джамиси“, строена през 1855 година.
За културно-историческото наследство на община Крумовград свидетелстват над 2 хиляди експоната, подредени в музейна сбирка с изложбена площ 250 кв.м. и обособени в отдели археология, нова история и етнография. Сбирката е открита през 1971 година и се помещава в сграда строена през 1901 година, която е обявена за паметник на културата.
В памет на загиналите в национално-освободителните борби в гр.Крумовград са издигнати паметници на Капитан Петко войвода и на убитите опълченци, в с. Черничево и с. Аврен – на загиналите през 1913 година и в местността „Лелек дере“ до с. Голям Девисил – на загиналите в Отечествената война.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Резерват „Вълчи дол“
Най-значителната река в Източните Родопи – река Арда – е северна граница на община Крумовград. Част от изградения на нея язовир „Студен кладенец“, включително язовирната стена и ВЕЦ „Студен кладенец“ са разположени на територията на общината. Язовирът е дълъг 30 км и е част от енергийната каскада Арда. На левият му бряг е разположен Големият сипей, който представлява впечатляващи високи, стръмни и силно напукани скали. Язовирът с голямата си водна повърхност и дължина създава възможност за упражняване на водни спортове и риболов.
Южно от язовир „Студен кладенец“, в землищата на с. Студен кладенец, с. Стари чал и с. Бойник, на площ от 774,7 ха е разположен единственият в Източните Родопи естествен резерват със строг режим на охрана „Вълчи дол“. Това е една от най-дивите и запазени части на Източните Родопи.
В резервата „Вълчи дол“ много силно е изразено средиземноморското влияние върху климата, което е дало отражение върху флората и фауната. Територията му включва разнообразни местообитания. В резервата преобладава храстовидната растителност представена от келяв габър, драка, червена хвойна и мъждрян. В по-високите му части, на неголяма площ, са разположени гори от бук, горун, благун и цер. Характерни са съобществата на люляк, които заемат ниските билни части.
В резервата растат 14 вида редки растения, които са включени в Червената книга на България, сред тях са родопската горска майка, родопският силивряк, сръбски ранилист и хипомаратумата.
В района на резервата, на здрава андезитова скала, дълга 200 м и висока 40 м, се намира колония на рядката и застрашена от изчезване птица – белоглав лешояд. Обособена е специална площадка за подхранване на лешоядите и е направена постройка за тяхното наблюдение.
Във „Вълчи дол“ има изключително разнообразие на грабливи птици. Установени са общо 23 вида, от които 21 са включени в Червената книга на България – черен, белоглав и египетски лешояд, царски орел, черен щъркел, бухал, гарван, скална зидарка, син скален дрозд, испанско каменарче, голям маслинов присмехулник, малко черноглаво коприварче, червеногушо коприварче, белочела сврачка, черноглава овесарка, скална зидарка и др. Резерватът е част от орнитологично важното място „Студен кладенец“, което е със световно значение. Предстои включването му в Европейска екологична мрежа НАТУРА 2000.
Влечугите и земноводните са 21 вида. В резервата се срещат змиегущерът, тънкият стрелец, смока мишкар, змията червейница, вдлъбнаточелия смок и др. От едрите бозайници се срещат са вълк, дива свиня, сърна и елен лопатар. В резервата е забранена всяка човешка дейност, достъпът е ограничен и предвижването става само по определени пътеки, като всяко посещение задължително се съгласува предварително с РИОСВ – Хасково.
Другите уникални забележителности в резервата са „Абразивни кладенци“, „Дяволски мост“, „Студената чешма“ и др.
– Защитена местност „Орешари“
Защитената местност „Орешари“ е обявена с цел опазване на местообитанията и популациите на защитени видове растения и животни като тис, венерин косъм, родопска горска майка, румелийски трахелиум, черен щъркел, египетски лешояд, белоопашат мишелов, дългоух и полунощен прилеп и др., и съхраняване на забележителния източнородопски ландшафт, включващ скални венци, арки, пещери и тракийски скални ниши.
Местността е разположена в землището на с. Орешари и заема площ от 55 ха.
– Защитена местност „Рибино“
Защитена местност „Рибино“ е разположена на територия с обща площ 66,3 ха, от които 23,5 ха в землището на с. Рибино и 42,8 ха в землището на с. Самовила.
Обявена е с цел опазване популации на защитени и застрашени от изчезване видове животни и растения като голям подковонос, малък подковонос, южен подковонос, средиземноморски подковонос, подковонос на Мехели, трицветен нощник, голям нощник, пешерен прилеп, дългокрил прилеп и др., както и за опазване на карстов ландшафт, включващ скални масиви, извори и пещери.
– Защитена местност „Джелеве“
С площ от 4,9 ха, защитената местност се намира в землището на с. Перуника.
Защитена местност с цел опазване на единственото за Източните Родопи находище на Турска леска. За разлика от обикновената леска, която расте като храст, Турската леска расте само като дърво и достига 20 м височина.
– Защитена местност „Мандрата“
Площ – 0,3 ха, в землището на с. Чал. Водопад на Ташбунар дере.
– Защитена местност „Буреще“
Площ – 0,3 ха, в землището на с. Падало. Водопад на р. Дуран дере.
– Защитена местност „Душан“
Площ – 0,1 ха, в землището на с. Красино. Водопад на р. Душан дере.
– Защитена местност „Водопада„
Площ – 0,2 ха, в землището на с. Джанка. Водопад на р. Душан дере, землище на с. Джанка.
– Туристически маршрути
С.РОГАЧ – С.СЛИВАРКА – С.ПЕРУНИКА – С.ЧАЛ
С.КАЛАЙДЖИЕВО – С.ЧЕРНИЧЕВО –
МЕСТНОСТ „ХАМБАР ДЕРЕ” – С.СТРАЖЕЦ
С.АВРЕН – С.ГОЛЯМ ДЕВЕСИЛ – С.ЕГРЕК
ГР.КРУМОВГРАД
С.ОРЕШАРИ – С.СТРАНДЖЕВО
С.СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ