РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ РАЗГРАД

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ РАЗГРАД

Адрес: гр. Разград, бул. „Априлско въстание“ №70

Тел.: 084/660 851;

Моб.тел.: 0878/901 430;

ЗА НАС

Началото на Разградския исторически музей е поставено от трудолюбивия общественик, местен училищен инспектор и академик в областта на природните науки Анание Иванов Явашов. През 1887 г. той провежда първите разкопки в западната част на Хисарлъшката крепост (Абритус). С откритите археологически находки Явашов урежда същата година музейна сбирка. През 1922 г. той става основоположник на Разградското археологическо дружество, което има за цел да издирва, съхранява и изучава старините в Разград и района.
Така започва целенасоченото проучване на миналото на Разградския край, което полага основите за бъдещето съществуване на сегашния музей. Днес Регионалния исторически музей обработва и популяризира над 53 000 движими паметници на културата, които се експонират в постоянни и временни експозиции.

ЕКСПОЗИЦИИ

Музей „Абритус“
Археологическата експозиция е построена на тематико-хронологически принцип, обхващащ движими паметници от най-ранно засвидителстваната епоха в Лудогорието – късния палеолит – до края на Второто българско царство.
Обособени са пет главни теми, съответстващи на главните етапи от развитието на човешкото общество.
Всяка от тези главни теми е представена чрез няколко подтеми, характеризиращи отделните етапи на съответната епоха.

Късноантичен град ABRITVS
През 1 в.н.е., върху руините на тракийско селище римските завоеватели построяват военен лагер, превърнал се по-късно в едно от най-значимите селища в провинция Долна Мизия – Абритус. Античните автори споменават Абритус основно във връзка с битката, състояла се в неговата околност през 251 година и завършила с разгром на римските войски от нахлулите готи и убийството на император Траян Деций. В началото на IV в.н.е, при император Константин I Велики (306 -337 г.) градът е укрепен с дебела крепостна стена, обхващаща площ 14 хектара, с четири крепостни порти и тридесет и пет кули. Въпреки това той нееднократно е разрушаван при нападенията на варварски племена – готи (376-378 г), хуни(447 г.) и от авари и славяни (586 г.) През периода на късната античност , след налагането на християнството за официална държавна религия, градът е известен като седалище на епископ. В средата на VI в.н.е. градът е обект на възстановителната дейност на император Юстиниан Велики (527 -565 г). Градът окончателно загива в края на VIв.н.е.

Етнографски музей
Експозицията представя традиционната култура на най-характерната местна етнографска група – „капанци“.
Разкриват се елементи от древни календарни и семейни празници и обичаи. Представят се различни вярвания за здраве, дълголетие, плодородие и щастие. Легендите и преданията от Лудогорието ни пренасят в епохата на създаване на Дунавска България / VII в. / и представят местното капанско население като потомци на прабългарите. За произхода на името капанец съществуват различни обяснения, които имат предимно легендарно-митологичен характер. То се свързва с черната капковидна шевична украса от женските ризи, с „капите“ / калпаците /, носени от мъжете и с езическите храмове – „капища“. Популярни са преданията за капана, организиран от българите на византийската императорска войска през 811г. и за „закапанените“/ заточените / последователи на върналите се към езичеството наследници на княз Борис. Името капанец се споменава за първи път в регистър от ХVII век,отнасящ се за село Равно, Разградско.

Къща-музей „Станка и Никола Икономови“
Kъща – музей „Станка и Никола Икономови“ е открита на 17 април 1980 г. Експозицията, уредена в дома на двамата възрожденци, се състои от фотодокументална част и приблизителна възстановка на бита на семейство Икономови. В първото помещение са експонирани фоторепродукции на портрети и картини, факсимилета на документи, отразяващи живота и дейността на двамата просветители,ксерокопия на книгите им „Земледелие“, „Две прикаски за славните жени и за Аза человекомразеца“ и „Ерминия“ – ръководство за обучение по взаимоучителната метода. Във второто помещение са показани предмети и лични вещи от всекидневния бит на Икономови, а в следващото е направена възстановка на гостната.

Къща-музей „Димитър Ненов“
Известният български пианист и композитор Димитър Ненов е роден в Разград на 1 януари 1902г. Музейната експозиция е открита в родната му къща през м.май 1992г. В нея се съхраняват архивни документи и снимки за живота на артиста, единственият запазен запис от негово изпълнение на Концерт за пиано в ла мажор от Лист, издания, копия и оригинали на негови творби, спомени на негови ученици. Музеят разполага и с малка концертна зала, където целогодишно се организират камерни концерти, изложби и срещи. От 1993г. къща-музей „Д.Ненов“ е един от организаторите на „Национален конкурс за млади пианисти“, от 2001г. – международен.

ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА

– Археологически резерват „Абритус“
Сражението при Абритус през м.юни 251 г. между римската армия, предвождана от императорТраян Деций и неговият син и съвладетел Херений Етруск и готите, предвождани от конунга Книва, завършва с поражение на римляните и смъртта на императора и сина му.
Останките от античния римски град Абритус в околностите на Разград са един от Стоте национални туристически обекта на България. С Решение № 193/03.12.1984 г. на МС на Република България, територията на римския град Абритус с контактната му зона е обявена за археологически резерват.
– Гимназията
ГимназиятаСтарата сграда на Разградската гимназия е построена през 1883-1885 г. по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, тогава архитект в София. Тя се строи по решение на окръжния съвет в Разград от февруари 1882 г. като училище с пансион, наречен „Батембергски“, но още преди да е завършена, се видоизменя само за учебно заведение – окръжно реално училище. Това е първата сграда в града в стила на европейската архитектура. Паметник на културата с местно значение.
– Момина чешма
Момина чешмаМомина чешма се намира в центъра на Разград със скулптурна фигура на млада жена в антично облекло, носеща на рамо хидрия /съд за вода/. Поставена е върху новоизграден постамент с вградени чучури на мястото на по-рано съществувала чешма. Фигурата е чугунена отливка, внесена от чужбина в края на ХІХ век. Същите чешми с различни постаменти се намират в гр. Мишленице – Полша, с. Долни Логотец и Връхник в Словения, а може би и другаде.
– Джамията „Ибрахим паша“
Джамията е строена през ХVІ-ти век по заповед на Ибрахим паша – велик везир в периода 1523 – 1536 г. при султан Сюлейман І Великолепни. В1616 г. е достроявана. Конструкцията е масивна, сградата е квадратна в план. Има приблизително 540 кв. м. площ. Външно джамията се възприема с кубичното си тяло, като югозападната страна е фланкирана от минарето, а в северозападната страна е входа с предверието. На четирите страни са разположени четири реда прозорци. Михрабът е с красиви форми, дърворезбования мембер е високо издигнат. Цялата джамия е стенописвана. Тя е втората по големина в България, след Томбул джамия в Шумен.
– Мавзолеят на Освободителите
Руският паметнике издигнат в 1880 г. с доброволните помощи на разградското гражданство. Основният камък е положен на 1 март 1879 г. от княз Дондуков – Корсаков – командир на ХIII армейски корпус, освободил града на 16 / 28 януари 1878 г. Паметникът е с размери : 6 на 6 м. при основата и височина 10 м. Той е един от първите паметници, построен в чест на руските освободители. На западната фасада от двете страни на входа са закрепени две паметни плочи – едната с имената на починалите в Разград опълченци и руснаци (поставена през 1932 г. ), а другата – с имената на част от четниците на Таньо Стоянов (поставена през 1936 г. ). В 1978 г. в него са препогребани костите на починалите от раните си в Разград руски офицери д-р Зандер, пор. Лев Байковски и прап. Владимир Свинкин. Портретът на царя – освободител, поставен над вратата е рисуван от местния учител Никола Бонев, а портретът в нишата – от разградския художник Васил Карадимов.
– Паметник на загиналите във войните
Войнишкият паметникПаметникът е открит официално на 5 май 1995 г. Той е изграден с доброволните пожертвования на разградските граждани и съдействието на Община Разград и Министерството на отбраната по инициатива на сдружение „В памет на загиналите войни“. Авторина проекта са скулпторът Любомир Добрев и арх. Веселин Краишников. Паметникът представлява скулптурно изображение на Св. Георги Победоносец на кон и четири гранитни блока – възпоменателни плочи. Скулптурното изображение и плочите са увенчани със символичен купол, завършващ с кръст.
– Храм „Св. Николай Чудотворец“
Църквата Християнският храм“Св. Николай Чудотворец“ епостроен в 1860 г. на мястото на старата полувкопана разградска църква със същото име. Майстор – строител е х. Станчо Русенеца. Площта на храма е около 590 кв. м. По план е трикорабна безкуполна псевдобазилика. През 1903 г. е преустроен, като са прибавени камбанария и централен купол в наоса. Дърворезбената украса, изработена през 1862 г., е дело на майстор Генчо Кънев. На следващата година са изрисувани осемте големи иконостасни икони от образописеца Захари Цанюв (Стефанов) и синът му. Иконостасът е изработен от майстор А. Станишев в 1885 г. По-късните икони са на тревненски майстори. В годините 1933 – 1934 е рисувана стенната живопис от художниците проф. Стефан Иванов и Георги Желязков. От 1992 г. до 2002 г. по храма са извършени цялостни ремонтни и консервационно – реставрационни работи.
– Часовниковата кула
часовниковата кулаЧасовниковата кула е построена в 1864 г. от тревненския майстор Тодор Тончев. Състои се от три части – долната и средната части са изградени от каменни блокове във формата на паралелепипед и са отделени една от друга с корниз. Горната част е осмостенна дървена надстройка с куполен покрив. Камбаната, донесена вероятно от Унгария, е от 1731 г. и е била използвана в старата часовникова кула, която се е намирала на същото място, но поради нарушаване на отвесното й положение е съборена. Старият часовников механизъм се съхранява в Исторически музей – Разград, а сега действащия е от 70-те години на ХХ-ти век. Общата височина на кулата е 26. 15 м., дебелината на зида е 1. 05 м.

По всяка вероятност предшественик на Разград е средновековното българско селище от XIII в. Хръсград, от което той взема името си. След покоряването на България от османските турци в края на XIV в. градът се именува Хръсград, Херазград, Хразград, Хезарград. От времето на османското владичество са съхранени архитектурно-историческите паметници джамия „Ибрахим паша“, църква „Св. Николай Чудотворец“ и часовниковата кула.