АРХИТЕКТУРНО ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС ЕТЪР

АРХИТЕКТУРНО ЕТНОГРАФСКИ КОМПЛЕКС ЕТЪР

Адрес: гр. Габрово, кв. Етъра

Тел.: 066/810 580; 066/810 564;

Факс:066/801 840;

ЗА НАС

АЕК „Етър“ е първият по рода си музей в България. Той е открит на 7.09.1964 г. Музеят е разположен ва 8 км. южно от гр. Габрово. Идеята за създаването на Етъра приднадлежи на Лазар Донков “ В досегашните музейни експозиции не можеше да се постави зрителят в непосредствен контакт с отминалата действителност. Всичко това беше причината – пише Донков – да се роди у мен мисълта да се създаде действащ музей на открито…. за да може миналото да стане видимо, лесно за възприемане и разбиране, да може да се съхрани това огромно национално богатство.“
В музея са разположени 50 обекта – технически съоръжения на вода, къщи със занаятчийски работилници, обекти с обществено значение. Целта на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането – втората половина на ХVІІІ в. и ХІХ в. Това е време, когато в града се развиват над 26 занаята, чиито изделия намират пазар в Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола. През 1835 г. тук се открива Първото светско новобългарско училище. Благоприятните икономически и политически промени, настъпили в империята сред 30-те години на ХІХ в. допринасят за издигането на Габрово като значителен стопански, духовно-просветен и търговски център.
Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали).

ЗАНАЯТИ

Етъра е умален вариант на някогашно Габрово. Затова тук си дават среща талпената къща, сглобена от българина придошъл от някъде, с двукатата, кокетно наддадена къща на замогналия се вече габровец, започнал от нищото.
Занаятчийска чаршия представя 16 образци на балканската архитектура, разкриващи самобитния талант на възрожденските строители. Къщата излиза на улицата, за да може работилничките да са непосредствено до потребителя.
В Етъра, както в миналото, занаятчията произвежда и сам продава изделията си. Така посетителите могат да наблюдават старинната технология, оригиналните инструменти, да разговарят с майсторите и да отнесат със себе си ръчно изработен предмет от метал, кожа, глина, дърво, вълна, козина и др.
– Бакърджийство
– Грънчарство
– Дърворезбарство
– Иконопис
– Коларо-железарство
– Кожухарство
– Куюмджийство
– Мутафчийство
– Музикални инструменти
– Ножарство
– Сарачество
– Тъкачество
– Шекерджийство
– Фурнаджийство
– Хлопкарство

ВОДНИ СЪОРЪЖЕНИЯ

В АЕК „Етър“ се намира единствената в България сбирка на народна техника на вода. Тя съдържа 10 обекта и е една от богатите и добре организирани технически сбирки сред европейските музеи на открито. Това е причината, водното колело да се превърне в емблема на Етъра.
Най-важната особеност на сбирката е, че всички обекти са в действие, така както в миналото, благодарение на заварената на място вадищна система, оформена на две нива. На първото ниво са разположени точило, тепавица, воденица-караджейка, валявица и струг за гаванки. А на второто – гайтанджийска одая, воденица-долапкиня, струг за бъклици, бичкиджийница и валявица от с. Стоките. Представена в естествената си среда и размер, пусната в дийствие, народната техника на вода в Етъра показва рационални технически и конструктивни решения, плод на изобретателния ум на балканджията, пренесъл през вековете традицията за използването на водата като двигател. За това тя винаги предизвиква голям интерес у посетителите.

ЕКСПОЗИЦИЯ

– САКОВАТА КЪЩА
Въпреки големият пожар от 1798 г., през XIX в. Габрово е с напълно определен градски облик. Чисто българското му население е предпоставка в града да не се изграждат чужди архитектурни силуети.
Габровската възрожденска къща е красива и удобна. Постепенно тя излиза от вътрешния двор и се строи с лице към улицата, така че занаятчията да има непосредствен контакт с клиентите. При тази надпревара за излизане напред уличната линия придобива формата на дъга. Улиците са тесни, силно уплътнени и на места стрехите на къщите се допират. Друга характерна особеност са силно наддадените еркери – осигуряват простор и светлина за вторите етажи. Двуетажни, с резбовани еркери и конзоли, с розети по вратите и просторни чардаци – възрожденските къщи подсказват доброто икономическо състояние и нараснало самочувствие на собствениците.
Шестнадесетте архитектурни образци, пресъздадени в музея, са обединени в ансамбъл „занаятчийска чаршия“. Къщите са копия на съществували сгради в Габрово и региона и са построени през 1967-1973 г.
Къщата на габровския търговец Петър Сака е построена през 1850 г. до Баев мост в Габрово. Възстановена е в музея през 1970 г. Тя е пример за влиянието н Средиземноморието в архитектурата – фасадата й е изпъстрена с рисувани колони с много прозорци – 21; откритият чардак преминава в закрито помещение „кьошк“.
Първият етаж е търговски дюкян – тук се продават изделия, изработени от майстори на народните занаяти.
На втория етаж е показан интериор на търговско жилище

– Църква „Свето Богоявление“ с училище
Изградената в Етъра църква „Свето Богоявление“ с училище е копие на храм от с. Радовци, община Дряново от 1868 г.
Архитектурата на сградата е интересна с това, че съчетава балканска къща, култова сграда и училище. През 1975 г. църквата е обявена за паметник на културата от местно значение.
Изграждането и в Етъра става през периода 1998-2004 г. с дарения на граждани, етърските майстори, фирми, институции, средства на музея и В.Т. Епархийски съвет.
Тематико-експозиционният план е дело на уредника от Исторически музей – Габрово Красимира Чолакова.
Строителството е извършено от фирма „Р и К“ – Габрово.
Иконостасът със Светите двери са дело на тревнески майстори от края на ХІХ век.
Църквата е осветена на 24.06.2006 г. от Негово Високопреосвещенство Григорий – Великотърновски митрополит.
Архитектурно-етнографски комплекс „Етър“ изказва благодарност на Великотърновската митрополия, на жителите от с. Радовци, на спомоществователите-дарители за строителството и богоукрасяването на храма.
Такси за църковните ритуали:
Кръщение – 30.00 лв.
Венчание – 60.00 лв.
Ако ритуалът Венчание е с църковен хор, се заплаща допълнителна сума от 40.00 лв.

– Табакхана
Табакхана се нарича работилницата за обработка на кожи. Обикновено тя е доста обширно помещение.
В кожарското производство се употребяват сурови кожи от биволи, биволици, волове, крави, телета, коне, магарета, катъри и др. За обработката се използвали следните материали: вар и пепел, кучници и кокоши курешници, дъбови кори, паламуд (чашка на плот от дъбово дърво), смрадлика, морска сол и трици.
До Освобождението в Габрово са изработвали четири вида кожи: папукчийски гьон от биволски и едри волски кожи; кюселе – полуобработен гьон за цървули от по-дребни говежди и конски кожи; сахтиени – от кози и мешини – от овчи кожи за лица и хастар на обувки.
Обработката на кожите се състои от три основни етапа – опресняване и очистване на кожата, варосване и дъбене. Всичко това става с помощта на големи и малки дървени корита, бакърен казан, постав (четвъртит дървен сандък), менгеме, чебъри, ведра, крини, дърмони, саръци, железа („бучаци“) за саркисване и дръгнене, дървени магарета, и др. А до табакханата, се намират две иззидани в земята каменни или дървени каци за варов разтвор.
Освен споменатите съоръжения и инструменти, необходими за обработката на сурова кожа, в експозицията на табакханата в Етъра ще видите няколко вида „железа“ за саркисване и дръгнене – стири, бланжири, билюри, бочаци; кавале, върху което се поставят кожите за механичната обработка, заменило по-раншното дърво, наречено куспия, както и мраморни плочи, заедно с табашки кламери за опъване на кожите.
Впечатляващ е големият чардак, който за сметка на намалената жилищна площ е служил за сушене на кожите. Извън сградата на табакханата могат да се видят и петте иззидани в земята каци за варовита обработка.
Експонираната в музея табакхана е копие на работилницата на Иван Иванов Голосманов, строена около 1865 – 1870 г.

– ШАРЛАН
ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ШАРЛАН
1. Изчукване на изсушените орехи и почистване на ядките.
2. Печене – Фурната е преградена на две части по диагонал (мястото на огъня заема 1/3 от пещта). Като се опали пещта в другата половина се слагат ядките и огънят пак се поддържа. Ореховите ядки се бъркат с гребло, като непрекъснато се завъртат на полукръг до огъня. Когато ядката стане жълта, тя е готова за мелене.
3. Мелене – Смилането става между два мелнични камъка, които се задвижват с кон. Мелят се от 60 до 70 кг. – 1 нибет (1 доза).
4. Варене – В казана на 1 нибет се слагат 10 кг. вода, 1-2 кг. морска сол и „мая“ – 15 кг. орехов шарлан. След като възври водата и маята се сипва смляната каша. Бърка се непрекъснато като майсторът наблюдава докато кашата се пресече. Водата спомага извличането на мазнината. Щом като водата е достатъчно, шарланът бликва отгоре, а кашата остава отдолу. Като възври се вари още 1 час. Шарланът трябва да бъде с жълт цвят и за да изстине, огънят се изважда извън пещта.
5. Пресоване – До пресата сместа се донася с кофи и се изсипва в „чул“, който се поставя в издълбания камък. Загръща се от четирите страни. Слага се капакът и дървеният винт се натяга. Шарланът тече в медник, поставен в каменното корито. Твърдата маса, останала след пресоване, се нарича „кюспе“.
6. Отлежаване – Готовият шарлан се слага в кюп, заровен в земята, за да поддържа еднаква температура.
При силна преса от 3 кг. ядки се получава 1 кг. чист шарлан. Цялата технология трае 10-12 часа.
(Записано от : Тотю Дечков Беялов роден 1891 г. с. Шипка)
През 1928 г. Беялов заменя коня в работилницата си с дизелов мотор.
В шарланджийската работилница могат да се преработват и сусам, ленено и маково семе, слънчоглед.

– КАБИНЕТ Лазар Донков
Лазар Ив. Донков /1908-1976/ е инициатор, основател и първи директор на Етнографски музей „Етър“.
Това е директорският му кабинет, в който той работи от 1968 до 1976 г.
На бюрото е личният му дневник, ксерокопие на записките „Кратки бележки по изграждане на Етнографски парк-музей „Етър“,1971; книгата на д-р П. Цончев „Из стопанското минало на Габрово“, С. , 1929.
Снимките във фотоалбума са направени от Донков – заснети са моменти от изграждането на занаятчийската улица.
На 7.09.1994 г. Л.Донков е обявен за „Почетен гражданин на Габрово“.

– НАРОДНИ НОСИИ
На ІІ етаж на грънчарската работилница е експонирана изложба на български носии, представяща традиционното облекло на населението от различни краища на страната.

– Къща от с. Тумбалово
Къщата е строена през втората половина на ХІХ в. в с. Тумбалово, Севлиевско. Тя представлява типично селско жилище от балканския район на майстор, който упражнява слабодоходен занаят, а основно се изхранва със земеделие и животновъдство. Разпределението и броят на помещенията са типични за този период – „къщи“ или „хашево“ (изпълнява ролята на кухня и всекидневна), „соба“(спалня) и голям чардак, който има спомагателни функции.
Обстановката е съвсем скромна. Тя съответства на социалното положение на семейството през показания период. Подът е измазан с глина. Цялото вътрешно обзавеждане и покъщнина се съхраняват в двете помещения – на пода, водника, полиците, кемера и пендузите. Храненето се извършва на трикраки столчета, спането на постлан върху рогозки козяк и олюви. За отопление служи джамал, който се опалва откъм къщито.

– Къща от с. Гачевци
Къщата с коларска работилница е от с. Гачевци, Габровско. Строена е около 1880 г. Жилището е на майстор-колар. На първия етаж е изработвал каруци, а на втория етаж е живеел със семейството си. Жилището се състои от две помещения – къщи и соба и голям чардак по цялата дължина. Тук е показан по-късен етап на жилищно обзавеждане – началото на ХХ в., когато в селата се появяват и използват първите кревати, подът се прави с дюшеме.
Наред с това, в експозицията е показан и елемент на бита – плетене на рогозки от царевична шума. То се прави през есента, след брането на царевицата. Показан е примитивен стан и всички помощни материали

– Табашка къща
Къщата с табашка работилница е строена през 1860 година в Габрово, северно от Баев мост. Двуетажна. Приземният етаж е едно цяло помещение, използвано като табашка (кожарска) работилница. На горния етаж е разположено жилището – две стаи (къщи и соба) и голям чардак, използван за сушене на кожите. Входът е през работилницата, с дървена стълба. Откъм фасадата чардакът е обграден с дървена колонада и открит парапет. В помещенията е експонирано жилище на майстор-кожар.
Поради това, че половината от жилищния етаж е открит чардак, използван също за производствени нужди, жилището на майстора е сравнително малко, а вътрешната уредба по-бедна от тази на другите занаятчийски къщи. Вътрешното архитектурно и битово оформление и обзавеждане е характерно за традиционната балканска къща през този период.