ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЛОМ

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ЛОМ

Адрес: гр. Лом, ул. Еремия Българов №6

Тел.: 0971/660 69;

ЗА НАС

Историческият музей в град Лом е основан на 20 септември 1925 г. като Ломско археологическо дружество ”Алмус” с музей, по инициатива на д-р Петър Кърджиев (завършил медицина в Петербург, бивш кмет на Шумен). Управлението му се осъществява от настоятелство и контролна комисия, които се избират на общо събрание. В състава на първото настоятелство влизат Симеон Табаков, г-ца Костова, д-р П. Кърджиев, д-р М. Табаков и Б. Симеонов, а в контролната комисия – Ст. Димовски и Ст. Тошев. Д-р Кърджиев е избран за председател и благодарение на голямата му любов към историята, той неуморно работи за събиране, съхраняване и популяризиране „паметта на народа” до 1950 г. Редовните членове на дружеството са седемдесет души – адвокати, лекари, търговци, аптекари, инженери, учители, художници и офицери. Те изработват и приемат неговия устав, в текстовете на който е вложена една трогателна загриженост за опазване старините на Ломския край, събиране и съхраняване на археологически паметници, етнографски материали, книги, фотографии и картини. Дружеството и музеят работят с помощта на общината и дарители, основният от които е Българската популярна банка „Богатство”.
В момента музеят има следните отдели: „Археология”, „България XV – XIX в.”, „Нова и най-нова история”, „Етнография” и „Художествен”. Постоянната експозиция е разположена на двата етажа на музейната сграда по теми, както следват: „Кръсто Пишурка и първите театрални представления в Лом”, „Ломска скеля (пристанище)”, „Божества и образи от Крит и Микена (къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско)”, „Християнска култура през вековете (иконна живопис и църковна утвар)”, „Градски бит – края на XIX век до 40-те години на XX век”, „Лом – последните десетилетия на XIX век – 40-те години на XX век (административно устройство, икономика, занаяти и културен живот)”, „Хладно и огнестрелно оръжие”. Музеят разполага и със зала за временни изложби. В къщата на възрожденеца Димитър П. Гинин е обособена постоянна Етнографска експозиция, включваща традиционни национални костюми и обреден реквизит от зимни, пролетни и летни обреди и обичаи.
От 1992 г., по повод най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово (Великден), представяме за гражданите и гостите на Лом изложба-базар „Шарени перашки” – рисувани яйца по образци на Димитър Маринов (етнограф, фолклорист и общественик), събирани в края на XIX век. Къщата разполага с двор, където могат и се представят камерни фолклорни програми. В сградата на музея има пиано, централната сграда е с много добра акустика и дава възможност за камерни концерти.
Сградата, в която днес е разположен Историческият музей, е построена след Освобождението (80-те години на XIX век) по инициатива на първия окръжен началник в Лом, капитан Павел Дмитриевич Нечаев, с предназначение за Общински дом. На западната и южната фасада при строежа и по настояване на кап. Нечаев, са вградени пет епиграфски паметника от римската епоха.
През 1920 г. и 1922-23 г. в сградата са заседавали Първа и Втора ломска комуни.
Сградата е обявена за паметник на културата с „Държавен вестник”, бр.5 от 1973 г.

ЕКСПОЗИЦИЯ

EТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ
Постоянната Етнографска експозиция е открита в къщата на възрожденеца, участник в Кримската война и национално-освободителните борби на населението от Ломския край в средата на XIX в., Димитър Панов Гинин в навечерието на най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово, 24 април 1992 г.
В три стаи са представени: зимен и летен, мъжки и женски национален костюм, характерен за населението от Ломския край. Обреден реквизит на зимни и пролетни обреди и обичаи – Бъднивечерна трапеза, обредни хлябове за Бъдни вечер и Коледа, Тодоровден, Младенци, Цветница, Великден, сурвачки и мартеници. Кенарени платна, престилки, чорапи, колани и черги.

ГРАДСКИ БИТ (края на XIX до 40-те години на XX век)
Изключително красивите къщи на Лом от двете страни на старата улица „Главна“ са строени в годините 1900 – 1935г. Те са в стил късен сецесион, проектирани от белгийски, австрийски и немски архитекти. Сред тях е и ломчанинът арх. Ксенофон Табаков, завършил във Виена.
Особен стил и финес носят геометричните и растителни мотиви по балконите, съчетани с фигуралните композиции около многобройните високи прозорци.
Жилищните сгради са собственост на големи търговски фамилии, притежаващи магазини /колониални стоки/, магазии и търговски складове. Те имат и собствени кантори във Виена, Букурещ, Галац, Браила, Петербург, Одеса и Манчестър. Икономическият разцвет през тези десетилетия /до Втората световна война/, налага своя отпечатък върху културата на града и като пристанище с много важно значение /внос – износ/.
Външният вид на домовете, съчетан с атмосфера на изисканост, вкус и благополучие, носят самочувствие и налагат водещ стил в архитектурното оформление на Лом, като европейски град.

ХУДОЖЕСТВЕНА ЕКСПОЗИЦИЯ
Художественият живот в Лом (в края на 19-ти и началото на 20-ти век) е в пряка връзка с формиращите се тенденции на художествените процеси в България. Освобождението през 1878 г. дава тласък на стопанския и културен живот на града, а Ломското пристанище е врата за връзките на България с Европа. През този период в Лом се раждат редица талантливи художници, някои от които (Никола Канов, Александър Обретенов) завършват Мюнхенската художествена академия. След създаването на Държавното рисувално училище в София (по-късно Художествена академия) поколения талантливи българи се обучават в него, преди да поемат пътя на изкуството. В това число и редица ломски художници получават своето образование в академията. Със своите произведения те се приобщават към творческите търсения и естетическите критерии, формирани от времето, в което живеят и творят.
Художествената експозиция представя произведения както на местни художници, така и на творци от челната редица на българското изобразително изкуство.

ЛОМСКАТА СКЕЛЯ (пристанище)
В последните четири десетилетия до Освобождението (1878 г.), Лом се издига като един от най-големите пристанищни търговски центрове за Северозападна България.
Икономическият му разцвет е свързан с откриване на агенция „Императорско и кралско привилегировано дунавско параходно дружество“ (1838 г.)
Първият параход, спрял на дунавския бряг при Лом, е австрийският „Арпад “ – годината е 1837. На следващата година (1838) се изгражда т.нар. „скеля“ (пристанище с кей).
Икономическото проникване на западноевропейски стоки в пределите на Османската империя става през ломското пристанище. Шосето от Лом за София се превръща в главен търговски път за внос-износ към Кюстендил, Ниш и Пирот, Цариград, Браила и Галац, Пеща и Виена. Чуждестранните търговски фирми предпочитат Лом паланка и заради доброто географско разположение. Те са предимно на евреи, гърци, англичани, сърби, немци и италианци. Изнася се жито, царевица, ечемик, риба, масло, сирене, килими, гайтани. Вносът е предимно от манифактурни стоки, сол, прежда, железария, захар и кафе. Голямото търговско търсене и търговия със зърнени храни довежда до създаване житна борса (1876 г.). По крайбрежието около „скелята“ изникват много складове (магазии).
За тези години Феликс Каниц пише: Непосредствено преди Освобождението Лом е едно от най-важните пристанища по Долния Дунав с необикновено оживена търговия и бързо развитие…“
През 1946-1947 г. се монтират първите кранове и Лом се нарежда сред най-престижните пристанища на България.

КЪСНОБРОНЗОВ НЕКРОПОЛ ПРИ С. ОРСОЯ
Некрополът е открит случайно през лятото на 1969 година от ломчанина Петър Бонев. Той е разположен на десния бряг на р. Дунав, в местността „Пльоска“, недалеч от днешното село Орсоя. Разкритите при разкопките материали са изследвани от най-изтъкнати български и чуждестранни специалисти по историята и културата на българските земи през Късната бронзова епоха.
Резултатите от проучванията показват, че културата, плод на която е некрополът, се е развивала в днешните български земи през ХІV-ХІІ век преди новата ера. Тогавашните хора са погребвали мъртвите си чрез трупоизгаряне, а костите са поставяли в красиви глинени съдове -урни, повечето от които са богато орнаментирани, покрити с похлупаци. В урните са поставяни и предмети, свързани с погребалните ритуали, които разкриват богатия духовен живот на създателите на тази уникална култура.
Особено ценно за нас е да знаем, че предметите от Къснобронзовия некропол при село Орсоя показват духовното единство на неговите създатели със създателите на върховите достижения на европейската култура и цивилизация от това време, каквито са народите на Крит и Микена.
Между предметите от некропола присъства основното божество Богинята майка – символ на плодородието и вечното възраждане на света, основният символ на царската власт тогава – двойната брадва (лабрис) и символът на мъжкото начало – бикът, известен преди всичко от мита за лабиринта и Минотавъра, моделите на ладии и водоплаващи птици и съдове с многообразни орнаменти.
Къснобронзовият некропол при село Орсоя все още чака своето цялостно проучване. Но и в степента, в която го познаваме, смело можем да кажем, че той е едно от най-красноречивите доказателства за изконната приобщеност на българските земи към Европейската цивилизация и култура.

ПЪРВИ ТЕАТРАЛНИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ
Читалището и театърът са рожби на Българското възраждане. В средата на XIX век Лом е едно от най- оживените пристанища с активен икономически престиж. Блясъкът в просветно и Културно отношение градът дължи на своята интелигенция (учители и търговци). Мало и голямо очаква своето „първо театро“, замислено от даскал Кръсто Пишурка. Началото на октомври 1856 г. в училището се играе „Зигфрид и Геновева “ (останала в историята като Многострадалната Геновева“). Постигнали своята мечта, въодушевени от успеха, ломчани подготвят втора пиеса – „Велизариева опера“ с музикален съпровод, която представят на 12 декември същата година (тя е по либрето на операта „Велизарий” от италианския композитор Гаетано Доницети).
Постоянни артисти и в двете постановки са приятели и съмишленици на Пишурка: Ангелаки Иванчов-Войнович – богат търговец преводач на двете пиеси от сръбски и немски, Гаврил Монов – търговец и спомоществовател на Пишурка при издаване на негови стихоплетства, Коста Стаменов – търговец един от първите кметове на Лом след Освобождението (1878 г.), Никола Първанов (тогава 12-годишен ученик), след години учен – създател на класно-урочната система и водач в борбата за независима българска църква и Никола Филчов – търговец. Самият Кръсто Стоянов Пишурка играе на сцената ролята на Геновева, изявявайки се и като режисьор, драматург и поет.
Без декори, само със завеса от „чрън американ“, картонени мечове, щитове и облекла, но със завладяващ ентусиазъм, наивност и страст,, ПЪРВОТО ТЕАТРО“ в Лом няма съперници. На сцената жени не се допускат…
Откриването на новата читалищна сграда е ознаменувано с премиерата „Иванко, убиецът на Асеня „. Тогава -1909 г.- се вдига приказна завеса, изработена от Адолф Квап (австро-унгарски художник) по поръчка и с паричните дарения на ломското гражданство.

ИКОННА ЖИВОПИС и църковна утвар
Иконната живопис е едно от най-големите достижения на Българското Възраждане. Колекцията от икони е събрана от музейните специалисти под ръководството на проф. В. Пандурски и тогавашният архиерейски наместник отец Петър Радославов с благословията на Негово високо преосвещенство Видинския митрополит Дометиан.
Музеят притежава 130 икони от Лом, Вълчедръм и селата: Мокреш, Медковец, Трайково, Аспарухово, Ковачица и Сталийска махала. Те са от трите най-прочути школи Тревненска, Дебърска, Самоковска, на майстори – зографи като Генчо Филипов, Дичо Зограф, Аврам Дичов, Георги Данчов и Николай Павлович.
Изложба от икони, църковна утвар и олтарни двери /XVIII – XIX век/ e представяна в Зволен /Словакия/ през 1985г. и в Галерия за чуждестранно изкуство – София 1996г., благодарение на Немско -българско културно дружество с председател проф. Хилде Фай, и в гр. Фрайберг /Германия/- 2004 г.

ЛОМ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
След Освобождението (1878г.) до 1899г. вкл. Лом е окръжен център с три околии: Кутловска. Берковска и Ломска. Последната обхваща 59 села.
Градът е едно от най-големите пристанища на Дунав, земеделски, търговски и индустриален център. Икономическата силата на Лом идва от железницата (открита 1913 г.) и корабите по Дунава като европейски път. Пристанищната гара по трафик на зърнените храни с тонаж 20 505, е пред Видин (10 860), София (10 568), Сомовит (5 045), Русе (4 059) и Свищов (3 411).
Налагат се големи житарски фирми, соларската на Кусидис, текстилна фабрика, дъсчарските фирми, банкерски къщи, търговци на вина и манифактура, на спирт и колониал. Всичко се доставя чрез Лом – машини, железария, дървен материал, газ, манифактура. галантерия. „Нацол Попов и Сие“ разполага със собствени шлепове за търговия с Галац и Виена. Шест тьрговски къщи доставят земеделски машини, а най-прочутата и стабилна на – Ради Цонзаров – автомобили, камиони, шевни и плетачни машини.

ХЛАДНО И ОГНЕСТРЕЛНО ОРЪЖИЕ
Оръжието още с появата на човека е нещо неотделно от него. В борбата със суровата природа или изправяйки се срещу себеподобните, неговото притежание е необходимост да се оцелява. Затова е било важен компонент в човешката дейност, обект на произвеждане и непрекъснато усъвършенстване.
Експозицията отразява развитието на историческите процеси и засвидетелства различни исторически моменти, като се акцентира на отделни колекции. В стойностно отношение могат да се проследят най-общо три аспекта:
– естетически – елегантни извивки на формите, изящна дърворезба, забележителна обработка на метала и майсторски инкрустации от седеф и камъни се забелязват не само при образците на хладното, но и на огнестрелното оръжие.
– технически – проследява се усъвършенстването на дизайна, конструктивните изменения и визуална информация за стрелковите качества на оръжията.
– исторически – проследява развитието на оръжието от най-древни времена до края на Втората световна война.
Представени са и част от колекциите щикове и ловни пушки. Някои от експонатите са непосредствени свидетели на отшумели сражения, участници във войни, носители на свобода. Сред тях са личните оръжия на Цеко Петков – Войводата, Петър Берковски, Итало Миланези – участник в похода на Гарибалди и др.