ОБЩИНА АРДИНО

ОБЩИНА АРДИНО

Адрес: гр. Ардино, бул. „Бели брези“ №31

Тел.: 03651/42 38; 03651/40 40;

Факс:03651/45 68;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Ардино е типична планинска община, разположена на границата между Западните и Източните Родопи. В административно отношение, територията на общината принадлежи към област Кърджали, като формира нейните западни и югозападни части.
По отношение на географското си положение, територията на общината може да се характеризира като периферна както за страната, така и за областта, но с изключително важни транспортно-географски функции.
Тези функции се изразяват най-вече в осигуряването на вътрешните за Родопите връзки между двата основни опорни центъра – Кърджали и Смолян, осъществявани чрез третокласния път Смолян-Рудозем-Кърджали, пресичащ територията на общината в паралелно направление.
Местоположението на общината между двата бъдещи ГКПП- „Рудозем-Ксанти” и „Маказа” ще превърне централната част на територията на общината във важен транзитен коридор за преминаване съответно от ГКПП „Рудозем-Ксанти” към Кърджали и Черноморието, и от „Маказа” към Смолян и вътрешността на Родопите.
Така се „отварят” сериозни перспективи за осъществяване на проекти за трансгранично сътрудничество и коопериране както със съседните общини, така и с общини от Република Гърция.

КЛИМАТ

Територията на общината се характеризира с континентално-средиземноморски климат, модифициран от особеностите на планинския релеф. Климатът се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Зимният максимум на валежите се свързва с активността на средиземноморските циклони през студеното полугодие. През зимата нерядко от север и североизток нахлуват по-студени въздушни маси, причиняващи резки, но краткотрайни застудявания. Поради силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете.
В по-ниските места средногодишната температура на въздуха е около 11,0 ºС, а в по-високите места – около и под 8,0 ºС. Средномесечната температура през януари е положителна (1,0 ºС), а през юли достига 23,0 ºС.
Годишното количество на валежите е около 900 mm. Най-големи са валежите през зимата (270mm), а най-малки – през лятото (190 mm). През преходните сезони (пролет и есен) валежите са между 210 и 220mm. Годишната температурна сума за периода с активна вегетация е средно около 3 500 градуса, което благоприятства отглеждането на среднотоплолюбиви и топлолюбиви земеделски култури. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение през активния вегетационен период налага прилагането на изкуствено напояване.

ВОДИ

Общината се отличава със значителни водни ресурси, които са и едно от най-големите й природни богатства. Главна отводнителна артерия на територията на общината е р.Арда.
Нейното поречие, заедно с поречията на Марица и Тунджа, се включват в Източнобеломорския отточен район за басейново управление на водите в България. Поречието на Арда се определя като най-водоносното в страната – в него се формират около 4 млрд. m 3 води, което представлява 10 % от общите водни ресурси на България.
Големият хидроенергиен потенциал на реката е основание за разработването на проекта на каскадата „Горна Арда”, чиито обекти попадат на територията на общината. Към момента от каскадата се изгражда само яз. „Мадан”.

ПОЛ. ИЗКОПАЕМИ

В резултат от проведените геоложки проучвания на територията на община Ардино са установени промишлени запаси от оловно-цинкова руда и неголеми количества нерудни полезни изкопаеми.
Към настоящия момент се извършва добив на оловно цинкова рудна в рудник „ Еньовче ” и добив на мрамор край гр. Ардино.
Други находища на полезни изкопаеми има в землищата на селата Ленище (азбест, фелдшпад и пегматити за обогатяване, чиито запаси възлизат на 978 хил.т.), Чубрика (азбест – около 0,7 хил.т. и вермикулит – около 0,4 хил.т.), Жълтуша (манган), Голобрад (туфи), Светулка (бентонит) и др.
Засега съществуващите запаси в посочените находища не представляват промишлен интерес.

ИСТОРИЯ

Първият писмен извор за град Ардино са записките на френския изследовател Огюст Викенел от 1847 г., който пише: “Джамията на Иридере – това мохамеданско село състоящо се от махали, разположени по долината се забелязва на доста голямо разстояние.
Стаи, предназначени за пътници и обшир ни бояджийници, се намират близо до джамията. Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището.През османско влади-чество Иридерска околия заема средищно географско положение в султанската земя Султанери.След Руско-турската война тя е присъединена към новосъздадения Гю-мюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Иридере е малко селище с няколко бараки на чаршията и една джамия (запазена и до днес) и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Иридерска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война се включва в Мастанлийски окръг. През 1934 г. Иридере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област. През 1960 година Ардино е обявен за град.
В гр.Ардино има изграден Музей през 70-те години, който в момента се реставрира и ще се възстанови музейната сбирка.В централната част на града е разположена Джамията, която е строена през ХV век и е реставрирана през ХІХ век.В града има и църква, която е реставрирана през 2003 година.

НАСЕЛЕНИЕ

Сегашната територия на община Ардино е населена от дълбока древност . За това свидетелстват останките на множество селищни и надгробни могили, крепости и светилища.
Точният брой на жителите й в д ревността трудно може да се определи. Археолозите предполагат, че в откритите около 40 древни селища в днешната територия на общината са живеели през І хил. пр.Хр. около 4 хил. д.
През Средновековието тази територия е била арена на множество войни и е преминавала във владение на различни господари.
След включването на територията на общината в границите на България през 1912 г. голяма част от населението се изселва към Турция, поради което жителите на общината намаляват. Със стабилизирането на политическата и стопанската обстановка в България между двете световни войни населението в общината нараства за сметка на високия си естествен прираст и ценността на децата като работна ръка в тютюневите ниви. Със създаването на ТКЗС обаче значителна част от населението в общината остава без препитание, поради което изселванията нарастват и това води до намаляване броя на населението. Същевременно по договори между България и Турция периодично (1951-1956 г., 1967-1968 г., 1970-1974 г., 1981 г.) се изселват към южната ни съседка значителни маси население от общината и това определя нарастването на отрицателните стойности на средногодишния темп на прираст на населението. Особено високи са тези стойности след 1988 г. във връзка с т.н. ”екскурзия” към Турция и икономическата емиграция през 90-те години към Западна Европа. По тези причини през последните 15 години населението на общината е намаляло около 2 пъти, с което значително са изчерпаните демографските й ресурси, тъй като голяма част от това намаление се дължи на изселванията в чужбина на млади хора.
Високият отрицателен темп през 90-те години се дължи и на различията между данните от преброяването и натрупаните грешки от текущата демографска статистика на национално ниво.
Върху сегашния брой и динамика на населението в община Ардино влияят множество фактори – стопански, исторически, политически, етнокултурни и др.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА АРДИНО

Дяволският мост” на р.Арда.
Дяволският мост е построен върху живописен тесен пролом през Османския период. През него е минавал път, свързващ района на днешния Пловдив, през прохода Маказа с Беломорието.
Моста е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата.Срещу течението са дозирани вълноломи. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см.Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан “ Печатът на Соломон“.

Тракийското светилище “Орловите скали” край гр.Ардино.
На около два километра от града се намират така наречените Орлови скали. На високите скали има издълбани 97 скални ниши с размери 32-45-50. Дълбочината им е 8-12 см. Предполага се, че в тях са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите. Такива ниши има и в скалите до селата Безводно, Сухово и Дъждовница. По голямата част от пътя е достъпен за високопроходим автомобил, а останалата част – пеша.

Природната забележителност “Хладилника”.
Намира се северно от гр.Ардино, до устието на река “Давидковска”, при вливането и в река “Арда”. Представлява хладилна пещера, може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци лъха студен въздух. До него може да се достигне с автомобил. В района на “Хладилника“ е построена малка уютна хижа с 12 места собственост на Държавното лесничейство.

Тракийската крепост “Калето”.
Със Заповед №550 / 07.05.2003 г. на Министъра на околната среда и водите за природна забележителност е обявено и историческото място “Калето” с площ от 0,5 ха находящо се на 500 м от тракийското светилище “Орловите скали”. Намира се на 500 м. от Орловите скали. Крепостта е изцяло разрушена.

Крепостта “Кривус” край с.Башево.
На три километра от с. Башево се намира крепостта „Кривус“. За нея споменава още византийският летописец Георги Акрополит. Построена е на изключително стръмен рид, заобиколен от трите страни от р.Арда. Южната половина на крепостта е заета от цитадела-замък.Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел. На водослива на р. Боровица с яз.„Кърджали“ са останали следи от крепостта “Хисара”. Тя е с голяма площ, с масивни, дебели до 2м стени. По земята има разпилени каменни фрагменти и бойни топки от стенобойни машини.

КМЕТ

Ресми Мехмед Мурад – Кмет на Община Ардино
Възраст: 41 години
Образование: Висше-икономическо
Езикова подготовка: Руски и английски език
Семейно положение: Женен, с две деца.
Хоби: Овощарство,спорт.