ОБЩИНА ЗЛАТАРИЦА

ОБЩИНА ЗЛАТАРИЦА

Адрес:гр. Златарица, ул.“Ст. Попстоянов“ №22

Тел.: 0615/35 420, 0615/35 631;

Факс: 0615/35 478;

ЗА ОБЩИНАТА

Намира се в източната част на област Велико Търново и граничи с общините Елена, Велико Търново, Стражица и Антоново (област Търговище).

Община Златарица се състои от 24 населени места 1 град и 23 села/ с общински център град Златарица, 4 кметства – селата Горско Ново село и Родина, Калайджии, Средно село и 6 населени места с кметски наместници.
Общата площ на територията на общината е 232 676 дка.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Община Златарица попада върху първите гънки на Предбалкана. Северната част на общината има равнинен характер.
По-голямата част от територията й е с хълмист релеф, образуван от редица ниски и средно високи ридове, успоредни на главната Старопланинска верига. Те са дълбоко прорязани от напречни проломи, в които текат Златаришка и Бебровска река.
Най-ниските части имат надморска височина около 100 м (80 м в долината на река Златаришко след село Родина), а най-високите 900 м (вр. “Кулата” – 901,3 м на границата с община Елена). Преобладават терени със средна височина от 300 до 600 метра.
КЛИМАТ
Община Златарица попада върху част от северобългарската и предбалканска котловина, подобласт на Умерено-континенталната климатична област. Климатът е умерено-континентален, напомнящ тоя на ниските и северните части на Предбалкана. По-ниски са температурите през януари, а най-високи през юли. Средните месечни максимални температури през лятото са около 28 градуса С, а минималните зимни – минус 6 градуса С. Средната годишна температура се движи около 11 – 12 градуса С. Регистрирани са изключително ниски абсолютни максимални температури, когато от север нахлуят арктични въздушни маси.
ВОДИ
Общината е богата на повърхностни води. През територията й протичат 4 реки:
-река Златаришка /Бързица/ идва от съседната община Елена, минава през град Златарица и след това се влива в река Веселина;
-река Веселина, известна като Капинска река води началото си от централното Старопланинско било. Преминава през землищата на селата Горско Ново село, Родина и град Златарица. Напуска общината при село Джулюница. В горното течение на реката е изграден язовир “Йовковци”, стопанисван от “В и К – Йовковци” ООД гр. Велико Търново;
-река Бебровска преминава през землището на селата Разсоха, Дединци, Росно, Горско Ново село и се влива в река Веселина;
-река Стара река тече периферно през землищата на селата Чешма и Сливовица.
Всички реки имат почти постоянен дебит с изключение на лятото, когато водните количества силно намаляват.
На територията на общината има изградени 10 микроязовира, които обогатяват още повече водните запаси. Използват се предимно за риборазвъждане и рибоотглеждане.
Високи подпочвени води се наблюдават в поречието на река Златаришка (Бързица).
ПОЧВИ
Над 3/4 от територията на общината е заета от сиви горски почви. Те са характерни за най-южните части на Дунавската равнина и най-вече за Предбалкана. По поречието на реките Златаришка, Стара река и Веселина са изявени алувиално-ливадните почвени видове и по-богатите на хумус почви.
На някои места почвената ерозия е силно изразена и са взети мерки за възстановяването на почвата (залесяване).
РАСТИТЕЛЕН И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
Растителността попада в дъбовата зона на предпланинския лесорастителен район. Дъбовете образуват чисти или смесени насаждения. Имат най-често издънков характер. Най-голямо разпространение от дървесните видове имат дъбовете – цер, зимен дъб, благун. Като подлес в състава на насажденията се срещат глог, дрян, леска, люляк и др. Освен тях в по-голямо или по-малко количество се срещат габър, явор и липа. Във високите части горите са високостеблени. Изкуствено са направени насаждения от бял и чер бор, ела, явор и други.
Обликът на ландшафта, характерен за Предбалкана и дървесните видове, определят дивечовото стопанство – наличие на диви свине, сърни и елени, фазани и други пернати видове.

ИСТОРИЯ

В общината са разкрити три селищни могили, близо до град Златарица, възникнали през средния неолит и са продължили съществуването си през ранния и средния халколит. В тях са намерени дребни оръдия на труда. Не са локализирани селища от бронзовата и ранножелязната епоха. Има много надгробни могили, които се отнасят към тракийските. Представляват изкуствени насипи с различна големина. Точно датиране на всички могили не може да се направи, тъй като на много от тях липсва датировъчен материал и предмети, свързани с погребалния ритуал. От проучванията е установено, че те са насипвани през три основни периода: първи период – ХІV-ХІІ в. пр.н.е., втори период – VІІ в. пр.н.е., и трети – VІІ-ХІV в. Открити са паметници от ранновизантийската епоха, които са частично проучени. Става дума за крепости, част от укрепителна система, разрушени още в древността. Не са регистрирани паметници и поселения от времето на Първото българско царство.
Разкрита е средновековна църква /ХІІІ – ХІV в./ в землището на с. Горско Ново село, която е в процес на проучване.
Още след освобождението на България от Турско робство Златарица съществува като самостоятелна административна единица. Сто години по-късно с Указ № 2295 на МС, публикуван в ДВ бр.101 от 1978 г., Златарица отново се обособява като Община в бившия Великотърновски окръг с център град Златарица. Селищата от Общината са създадени още преди Освобождението – през Втората Българска държава. Името на гр. Златарица е свързано с добиването на златоносен пясък от реката. Този занаят е усвоен от рударите, които са се установили в този район след потушаването на Чипровското въстание. Според фермана на султан Селим през 1791 г. Златарица е имала 440 къщи. В района на общината има три селищни могили от преди 6 – 7 хиляди години. В местността “ Градището“ има останки от крепост и крепостни стени. На юг от Златарица минава Римския път за Цариград.
В град Златарица има изградени 2 исторически музеи с местно значение -един от които е бившето модерно за времето си класно училище, построено през 1860 г. Църквата –храм “Св. Николай” в гр. Златарица е обявена за паметник на културата. Уникална е със своите стенописи, икони и архитектурен стил.
Родно място е на народния учител Никола Златарски, синовете му проф. д-р Васил Златарски / 1866 – 1936 / – историк и проф. Георги Златарски / 1854 – 1909 / – професор по геология и на литературните критици Иван Мешеков и Иван Радославов, в чест на които от 1992 г. в Златарица през две години се връчват национални награди за литературна критика. Златарица е родно място на прочутия народен лечител Димитър Стоянков / бай Митьо / по смъртно удостоен със званието “почетен гражданин” на града.
На 11 май 2003 г. по повод патронния празник на СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” в гр. Златарица беше открита етнографска изложба, в която са експонирани сечива, оръдия на труда, носии и др. характерни предмети за различните етнокултурни групи на територията на общината – българи, роми, власи и турци.

КУЛТУРА

Четири читалища на територията на община Златарица съхраняват и развиват българските традиционни народни изкуства. Те се намират в гр. Златарица и селата Горско Ново село, Сливовица и Родина. Честват се всички национални празници и Богоявление /Йордановден/, Банго Васил /13 януари/- Ден на ромската култура в град Златарица, Бабинден /21 януари/ с карнавални шествия и поднасяне на подаръци на родените бебета през годината. На Тододровден има традиционни конни състезания в местността „Баждермен”, честват се и Международен ден за опазване паметниците на културата /8 април/, Международен ден на ромите /8 април/, Седмица на детската книга и изкуства за деца. На 9 май е официаленя празник на гр. Златарица а 24 май традиционният събор на гр. Златарица. Всяка година се връчва национална награда за литературна критика на името на Иван Радославов и Иван Мешеков /15 юни/. Всяка година се честват годишнини от основаване на Народно читалище „Пробуждане”, ОУ „Христо Ботев” и ПТТС с. Горско Ново село, също така се провежда и регионален преглед на пенсионерската художествена самодейност /22 юни/, честват се и годишнината от освобождението на Златарица от турско робство /27-28 юни/, Традиционен събор на с. Калайджий /м.септември/, Петковден-празник на с. Сливовица /м.октомври/, Традиционен събор на с. Горско Ново село /м.ноември/.
Читалищните колективи представят достойно Община Златарица като имат изяви на различни международни събори и фестивали, между които старопланински събор „Балкан фолк” гр. Велико Търново, националният фестивал „Петропавловски събор” гр. Лясковец, международен детски фестивал „Раховче” гр. Горна Оряховица, Детски международен конкурс „Фолклорна огърлица” гр. Котел, Национален събор-надпяване „Авлига пее” с. Обединение, Първи национален фестивал за народни изкуства „Euro Folk”, „Копривчица”, „Евро-фолк-Царево” и много други надпявания, събори и фестивали, от които се завръщат с награди и дипломи за успешно представяне.

ИКОНОМИКА

Селско и горско стопанство
От Баланса на земята по видове територии и начин на трайно ползване, общата площ на територията на общината е 232676 дка, от които земеделски земи – 118763 дка и горски територии – 106522 дка. Обработваемата земя е 105663 дка и представлява 45,4 % от общата площ на общината.
Горските територии по начин на трайно ползване са 45,8 % от цялата територия на общината. Горите са 100 262 дка. По форма на собственост са разпределени, както следва: държавни – 73590 дка; общински – 11 567 дка; частни – 14 911 дка; на религиозни организации – 92 дка и други – 102 дка.
Географското разположение на общината – обхваща предимно планински и предпланински терени. Това обуславя разпокъсаността, маломерността и отдалечеността на голяма част от земеделските земи. Преобладават малките лични стопанства. От тях – 80% обработват земя в размер до 10 дка. В 70 % – се отглежда по 1 – 2 крави и в 45 % от 3 до 5 бр. овце. Селскостопанската техника е недостатъчна, амортизирана и неефективна.
В растениевъдството работят три земеделски кооперации, арендатори и много частни стопани.
В разпределението на обработваемата земя най-голям е дялът на зърнените култури.
Средните добиви от тези култури варират в различни граници в зависимост от климатичните условия /за селскостопанската 2003 / 2004 г. средния добив пшеница е 391 кг и ечемик – 321 кг/. От техническите култури слънчогледът заема площ от около 8000 дка, а царевицата за зърно е разположена на площ от около 3000 дка.
Зеленчукопроизводството е изцяло в частния сектор.
По Програма “САПАРД” фирма “Бобова могила” създаде и отглежда лозов масив от около 100 дка в землището на село Горско Ново село. Фирмата предвижда разширяване на лозовия масив до 170 – 300 дка.
По силно е развит подотрасъл животновъдство, в който е застъпено предимно отглеждане на едър и дребен рогат добитък и в по-малка степен – свиневъдство и птицевъдство, който е изцяло в частния сектор. Към 01.01.2005 г. говедата са 1 450 бр., в т.ч.: крави – 1 000 бр. овцете – 4 540 бр., козите – 2 035 бр., свинете – 1 000 бр. и птиците – 23 700 бр.
Пчеларството е специфичен сектор от животновъдството, който се характеризира с национално покритие, семеен характер на бизнеса и изключително широко разпространение. Към настоящия момент на територията на общината пчелните семейства са 1250. Благоприятните климатични условия, наличието на богата растителност и големия опит на пчеларите, комбинирани с подходящи програми за подпомагане и стимулиране ще доведат до увеличаване на произведената продукция и до превръщането на подотрасъла в сериозна възможност за получаване на добри доходи от населението.
Промишленост
Секторът работи с една трета от капацитетните си възможности. Развит е най-вече отрасъла металолеене, металообработване, сортиране и пакетиране на отпадъци и отломки от черни и цветни метали. В този отрасъл функционират 3 промишлени фирми – “Столеком” АД гр. Златарица, “Фондрима и КО” гр. Златарица и “Метал инвест” ЕООД гр. Велико Търново.
Търговия
Заетите в търговия, услуги и обществено хранене през 1999 година са едва 24 % от заетите в същите дейности до 1990 година. За сметка на това вместо 2-3 предприятия, монополисти в отраслите, през 1999 година фирмите са около 160, частни, вкл. преобразуваните РПК и ТПК /64 % от активните фирми в общината/, ангажират 8,34 % от общия брой заети и осигуряват 27 % от нетните приходи на общината. Фирмите са в голямата си част еднолични търговци и ООД, занимаващи се с търговска дейност или собственици на питейни заведения и заведения за хранене. Услугите – шивашки, обущарски, дърводелски, ремонтни и други, са ограничени.