ОБЩИНА СТРАЛДЖА

ОБЩИНА СТРАЛДЖА

Адрес: гр. Стралджа, ул. „Хемус“ № 12

Тел.: 04761/66 64;

Факс:04761/64 04;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Стралджа е разположена в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на област с административен център град Ямбол. Територията на общината заема обща площ от 676.3 кв. км и съставлява 20.2% от територията на областта. Най-северните части на общината граничат с полите на Стара планина, а най-южните опират до склоновете на Бакаджиците, както и до северозападните разклонения на Странджа планина. На север граничи с община Котел, на изток – с община Карнобат и община Средец, на юг – с община Болярово и община Елхово, на запад – с община Тунджа и община Сливен.
Община Стралджа събира в себе си, 22 населени места, в това число един град и 21 села. Общият брой на населението при

официалното преброяване през м. март 2001 г. е 15 409 души (в края на 2001 год. – 15 553 души) или гъстотата на населението е 23.5 жители на кв. км. Административен, индустриален и културен център е град Стралджа (обявен за град през 1968 година). 40% от населението на общината е концентрирано в общинския център (6 226 жители в края на 2001 год). По-големите села в общината са: с. Зимница – 2 011 жители, с. Войника – 645 жители, с. Лозенец – 645 жители, с. Каменец – 594 жители. Най-малкото село е с. Леярово – 75 жители (данните са от края на 2002 г.).
Икономическият профил на общината се характеризира с развито земеделие и свързаната с него преработвателна промишленост. Структуроопределящи отрасли са селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, машиностроенето, керамичната промишленост, дърбообработващата и мебелната промишленост, търговията и услугите.
В социален аспект общината има сравнително добре развити мрежи от образователни и здравни заведения, с известни затруднения в по-малките и периферни селища. Има добри традиции в културата и спорта, но поради финансови затруднения те не намират подобаващото им се място в общия социално-икономически облик на общината. Сериозни проблеми има по отношение на безработицата, която е една от най-високите в областта и страната (33.74%). На територията на общината има значително ромско малцинство, което до голяма степен оказва влияние със своите характеристики на общите социални параметри на общината. В демографско отношение като цяло се забелязват негативни тенденции на застаряване на населението, обезлюдяване на територии, спад в раждаемостта и увеличаване на смъртността, емиграция.
Техническата инфраструктура е добре развита по отношение на електроснабдяването и съобщенията. Проблеми има с водоснабдяването на отделни селища, сериозен недостатък е липсата на канализация в почти всички населени места. Междуселищната пътна инфраструктура е изградена, но част от пътищата са силно амортизирани и се нуждаят от рехабилитация и ремонти.
Общината е със сравнително добри параметри на околната среда. Разполага с екологично чисти територии, които предлагат отлични възможности за екологично земеделие и производства. Има богата флора и фауна и интересни природни забележителности, сред които минерални извори и защитена местност “Блатото”.
Градът и общината са богати на културни и фолклорни прояви. Има и редица археологически, исторически и културни паметници.
Стралджа е древно тракийско и средновековно селище. Районът е бил арена на военни походи и сражения между Прабългарската държава и Византия. През територията на общината преминава уникално погранично съоръжение (окоп) – “Еркесията”. Стралджа е център на комитет за съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 год.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Територията на общината е с разнообразен релеф, от равнинен и частично хълмист към полупланински релеф.
Средната надморска височина е 205,3 м.
Условията, които релефът предлага са благоприятни и диференцират разнообразни стопански дейности – пътната инфраструктура, механизираното обработване на селскостопанските площи и доброто обезпечаване с хидромелиоративни съоръжения.
Северните и южните части на общината, характерни с хълмисти морфоложки структури в съчетание с останалите природогеографски елементи са подходящи за развитие на краткотраен отдих.

КЛИМАТ
Община Стралджа е разположена в обхвата на север от Тунджанската климатична подобласт, която има преходно-континентален климат и се определя като една от най-топлите в страната.
Средногодишната температура е 12С, като средните януарски са 0,6-1,2С, а средните юлски 22,5-23С.
Средногодишните валежи са около 530-540 мм/м2. Снежната покривка е неустойчива.
Преобладаващите ветрове са от изток-североизток и от юг-югоизток.
Община Стралджа не попада в сеизмично-активна зона.

ВОДИ
Територията на Общината е бедна на водни ресурси.
Общината сe пресича от реките Мараш, Мочурица, Правдинска и други по-малки реки и поточета. Тези реки се характеризират със снежно-дъждовен режим, есенно-зимно пълноводие и рязко изразен февруарски максимум.
Общата площ на водните течения и водните площи е 7 606 дка.
Районът на Община Стралджа е богат на минерални води. Минерални извори има в гр. Стралджа и с. Правдино – 6 броя сондажи с температура на водата от 180С до 780С. Наличието на минерални води е предпоставка за развитие на балнеотуризъм.
В региона преобладават грунтовите подпочвени води.

ПОЧВИ
Почвеното разнообразие в Община Стралджа е изключително голямо и обхваща почти всички генетични типове и подтипове. Общината попада в среднобългарската подзона с канелено-горски почви и черноземни смолници и в южнобългарската подзона с канелено-горски почви.
Това благоприятства отглеждането на различни видове земеделски култури – лозя, пшеница, царевица, домати, пипер, ябълки, круши, праскови, череши, ориенталски и едролистен тютюн, слънчоглед, цвекло, соя, сливи, люцерна, пасища.

ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
Община Стралджа е бедна на полезни изкопаеми.
Има открито находище на бяла глина североизточно от с. Атолово, която се използва за производство на керамични изделия /керемиди/ от предприятието “Керамична къща Стралджа” ЕООД.
Открити са големи запаси на варовик край с. Каменец с добри експлоатационни качества за производство на хидратна вар, необходима за металолеенето.
Съществува и полиметално находище между селата Тамарино и Люлин, но поради съкращение на отрасъла, същото е закрито.
Най-голям дял от територията на Общината се пада на земеделската земя – нивите заемат 64,6%. Горският фонд обхваща 14%. Урбанизираната територия възлиза на 5%.
Категорията на земеделските и горски земи в Община Стралджа варира от III до X.

ФЛОРА И ФАУНА
Община Стралджа попада в тракийската горско-растителна област с преобладаващи иглолистни и широколистни гори и нискостеблена растителност. Горите на територията на общината са 14% от общата територия или 91 421 дка, като са разположени по южните склонове на Стара планина, Бакаджиците и по северозападните разклонения на Странджа планина. Преобладават гори за реконструкция – 31 595 дка, издънкови гори – 17 782 дка, иглолистни гори – 14 668 дка, широколистни гори – 1 861 дка, нискостеблени гори – 6 505 дка и др. Тези ресурси предполагат използването им за развитието в Общината на дърводобив и дървообработване.
Според биогеографското райониране на България община Стралджа попада в Среднобългарски район, подрайон на Тунджанската хълмиста низина.
Във фитогеографско отношение районът се отнася към Македоно-тракийската провинция. Характеризира се с разнообразна растителност, която е част от фитогенофонда на страната ни. Тук се срещат едновременно средноевропейски и средиземноморски видове.
Разпространени са ксеротермни екосистеми, формирани от цер, благун, горун, келяв габър, явор, полски клен, драка, глог, върба, дива круша и др.
Голямо е разнообразието на билки, гъби и тревна растителност. Възможности за развитие на билкосъбиране и екологично ориентирани дейности.
В зоогеографско отношение общината попада в Горнотракийския район. Като цяло голяма част от фауната има преходно-средиземноморски облик. Сред животинските видове има редица застрашени от изчезване, които под различен статут подлежат на опазване.
На територията на Община Стралджа от бозайниците се срещат: заек, лисица, дива котка, чакал, вълк, дива свиня, благороден елен, елен-лопатар, сърна, язовец, пъстър пор, белка, невестулка, таралеж и др. Има ловна фауна, която би могла да се използва за ловен туризъм.
През територията на общината преминава един от основните пътища за миграция на прелетните птици.

ИСТОРИЯ

Най-ранните сведения за Стралджа се срещат още в османско-турските документи. Наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многолетната история на Стралджа. За общината данните са от втората половина на миналия век, когато е визирана дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува “Свети Архангел Михаил”. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.
Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от потеря в Балкана, Хаджи Дани от с.Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината.
Първият документ от който се съди за съществуването на Стралджа е от 1610г., в който е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, който датира от 1834г. е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латиска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мохамед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14км, в широчина до 10км, най-дълбоките места стигали до 4,5м. В близост до Балкана, богат на дивеч, града разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мохамед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело по-назапад в т.н. Странна махала. За първи заселници на селището се счита рода на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира “Св. Архангел Михаил”, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, за това го нарекли “Страдалджа” може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци.
Не малко са историческите и природните забележителности в общината. Между тях са над стогодишната църква “Свети Архангел Михаил”, паметник на културата с ценни икони и дърворезба; читалището в града също е с дълга и богата история; топлата минерална вода в града, която лекува бъбречни и кожни болести; лечебния извор в с.Правдино, множеството църкви в останалите селища на общината. Богатство представлява и етнографския музей в село Зимница.
Градът е богат на фолклорни традиции. Общинския коледен празник събира куди от почти всички селища на общината. Записите на коледарските песни представляват ценен архив, който се съхранява в местния радиовъзел. Кукерския празник е също така типичен за града и се провежда всяка година в началото на пролетта. С интересните си костюми стралджанските кукери са били атракция на редица национални събори, носители на награди от събора в Копривщица и кукерския фестивал в Перник. Ежегодно се провежда народния събор “Мараш пее”, който има дълга история, а от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната. Представянето на танцови колективи от цялата страна на стралджанска сцена утвърди града като един от центровете в България на танцовата самодейност. С почти половинвековна история е и стралджанския танцов състав “Въжички”, носител на златни медали, лауреат на всички национални събори в Копривщица, разнасял славата на стралджанския фолклор в редица държави, заснеман многократно във филми на БНТ. Основен принос за това има отличния познавач на българския фолклор, хореографа Тончо Тончев. Той именно стана инициатор и за провеждането на конкурс-надпяване “С песните на Вълкана Стоянова”, който се провежда на всеки две години. На него си дават среща таланти от цялата страна, а песните на именитата народна певица получават нова популярност.
Стралджа е родното място на н.х. Панайот Панайотов, на живописеца Веселин Кавалджиев, на двамата братя Бойчеви, архитект и скулптор, автори на паметника на Яворов в град Стралджа. В града живее и самоукия майстор на народни инструменти Жечко Маринов. Стралджа е родното място на сатирика Станислав Марашки…От най-младите интересни личности на Стралджа е дърворезбаря Тодор Георгиев, майсторите на интарзия Йордан Дамянов, Велико Иванов, както и световния и европейски шампион по акробатика от 1996г. “връх на пирамидата” в четворка Слав Данев.

ИКОНОМИКА

Икономиката на общината се характеризира с преобладаващ дял на селското стопанство спрямо промишленото производство. Тяхното съотношение в края на 2004 год. е 8:2, като делът на селското стопанство продължава да се увеличава. Община Стралджа е класифицирана като район в индустриален упадък;
През 2003 година за общината БВП на човек е 1298.34 лв., докато за страната е 3 725 лв.;
Структуроопределящите отрасли на местната икономика са: селско стопанство, хранително–вкусова промишленост, керамична промишленост, производство на строителни материали, машиностроене, мебелна промишленост;
Местните ресурси не се използват пълноценно и не са достатъчно обвързани с производството. Има добра обезпеченост от местни суровини в областта на керамичното производство, производството на строителни материали /вар, облицован камък/ и в хранително-преработвателната промишленост на зърнени култури, зеленчуци и плодове. Големи резерви има в оранжерийното производство на базата на термалните води;
Селското стопанство е застъпено във всички населени места на общината и има важна функция по отношение на цялостното и развитие. В общината през 2004 г. се развиват паралелно три големи земеделски структури арендатори – 33 бр. и наематели – 74 бр. и земеделски кооперации- 12 бр. Голям ръст бележат регистрираните земеделски производители, които за 2003 г.са били 145, а през 2004 год. са 297;
През 2004 год. земеделските земи възлизат на 545 452 дка, като обработваемата земя е 436 923 дка, което е 80,10%;
Растениевъдството е главен селскостопански подотрасъл за общината. Природо-климатичните условия в региона благоприятстват производството на зърнено-житни, технически и фуражни култури. Приоритетно място в растениевъдството заемат пшеницата, ечемикът и слънчогледа. Сравнително малък е делът на зеленчуците;
Доказаните потенциали и проявените пазарни инициативи утвърждават следните основни подотрасли като сфера за нови инвестиции и ускорено развитие: трайни насаждения и по-точно лозя и овощни масиви; индустриално зеленчукопроизводство и развитие на билкопроизводсвото;
Изключително малък е делът на използваните поливни площи (само 5.8% от наличните);
Производителите и фирмите в общината показват ниска предприемчивост по отношение на усвояване на средства по програма САПАРД;
Животновъдството в общината се развива главно в личния сектор, причина за което е високата безработица в региона и установените традиции. От район със силно развито овцевъдство, през последните години се наблюдава пренасочване към птицевъдството, свиневъдството и пчеларството;
В общината като селскостопански район се развива главно хранително-вкусовата промишленост – мелничарство, хлебопроизводство, производство на безалкохолни напитки;
Добри условия и перспектива има в развитието на керамичната промишленост, поради наличие на подходящи глинени запаси и металообработването – фирма “Керамична къща Стралджа” ЕООД и “Завод за поливна техника”АД гр.Стралджа;
В структурата на промишленото производство преобладава делът на малките и микро-предприятия.

КУЛТУРА

Община Стралджа има добри културни традиции. Налице са исторически, археологически и културни паметници, провеждат се редица културни прояви с национално и местно значение.
На територията на община Стралджа функционират 20 читалища.
Ежегодно община Стралджа разработва културен календар, който включва мероприятията организирани от културните институти от общината – Традиционен събор на народното творчество “Мараш пее“, Конкурс – надпяване “С песните на Вълкана Стоянова“, Общински празник на коледарската песен и други.
Паметниците на културата на територията на общината са от местно значение: църкви, обявени за архитектурно-художествени паметници на културата – 11, архитектурни паметници “Къщи“ в 8 селища на общината, археологически /Приложение № 4/, исторически – къщи, лобни места на партизани, ятаци и др. /Приложение № 5/.
Дейсваща етнографска музейна сбирка към читалище “Възраждане“ с. Зимница, съществуват малки музейни сбирки, обособени към читалищата в селата Войника, Лозенец и Джинот.
В гр. Стралджа е обособена сграда за картинна галерия, но не функционира като такава, поради недовършени строително-ремонтни дейности.

КОНТАКТИ

гр. Стралджа
общ. Стралджа
обл. Ямбол
п.к. 8680
ул. „Хемус“ № 12
тел. 04761/ 6664;
факс: 04761/ 6404;
straldjainf@yahoo.com

КМЕТ

Кмет на община Стралджа е господин Атанас Киров Киров.
Роден на 13.11.1969 година в гр. Стралджа
Семейно положение – Женен, с две деца.
Чужди езици: Английски, испански и гръцки
Тел: 04761/64 64;
e-mail: straldjainf@yahoo.com