РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ДОБРИЧ

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ДОБРИЧ

Адрес: гр. Добрич, ул. “ Константин Стоилов“ 18

Тел.: 058/603 256;

Факс:058/603 256;

ЗА НАС

Създаден през 1953 г., Регионален исторически музей – Добрич събира, изучава, съхранява и представя културно-историческото и природно наследсво на Добруджа. С богатите си колекции (от VІ хил. пр. Хр. до най-ново време), с научните си изследвания, оригинални експозиции, образователни програми и мероприятия той провокира хората да опознаят и осмислят своето историческо минало с оглед на нашето настояще и бъдеще.
Нашата история
Регионален исторически Музей – Добрич е основан през 1953 г. Неговото създаване се свързва с имената на ст. н. с. д-р Любка Бобчева, Димо Драгнев и Маргарита Дакова. През 1960 г. в сградата на бившето казино се открива първата експозиция на музея. През следващите години се изгражда класическата музейна структура и върху територията на новосъздадения окръг започва системна събирателска и изследователска дейност. Открит и изследван е най-големият в света праисторически некропол на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. Проучени са античните и средновековните крепости, селища и некрополи при Топола, Камен бряг, Калиакра, Чиракман, Балчик, Одърци, Кладенци, Скала, Шабла и др. Направено е геодезическо заснемане на могилите и могилните некрополи в тогавашния Толбухински окръг. Проведени са и редица теренни експедиции и изследвания. В резултат, музейните фондове се попълват, създават се нови музейни експозиции, пишат се и се издават монографии, академични издания и извори.
Нашата уникалност
Днес във фондовете на нашия музей се съхраняват над 180 000 експоната, сред които са:
една от най-богатите в страната и на Балканите праисторически колекции от находки от археологическия комплекс край Дуранкулак (5300-4000 г. пр. Хр.);
колекцията „Керамика“ от най-големия старобългарски керамичен производствен център край с. Топола;
колекцията „Накити“ от богатия къснономадски некропол край с. Одърци;
една от най-големите в България колекции от средновековно оръжие;
колекцията „Възрожденски икони от Добруджа“ с най-многочислените в България образци на икони „Св. св. Кирил и Методий“;
колекцията „Добруджанският въпрос“ – единствена в страната;
най-богатите в България фондове „Йордан Йовков“, „Анастас Петров“, „Петър Дачев“ и др.
Тези колекции, както и музейните ценности, които се съхраняват във фондовете на Регионален исторически музей – Добрич са част от националното богатство на Република България.
Със своите разнообразни експозиции и с разностранната си образователна дейност музеят задоволява интересите на най-различна аудитория – деца и възрастни; хора с различни професии; местни жители и гости на нашата страна, запознавайки ги с древната културата на Добруджа.

ОТДЕЛИ

– Археология
Археологическите изследвания и разкопки в Южна Добруджа започват със създаването на Историческия музей в град Добрич през 1953 г. Те обхващат част от Западния черноморски бряг и неговия хинтерланд. Археологическите находища датират от късната новокаменна епоха (5 300 г. пр. Хр.) до края на ХІV в. сл. Хр., когато съществуването на Второто българско царство се прекратява от османското нашествие на Балканите и Югоизточна Европа. По време на проучванията са открити останки от много археологически култури, племена, етноси, народи и държави, възникнали и развивали се в тази част на Европейския континент през повече от шест хилядолетия. В културно-историческо отношение те дават обяснение на много въпроси, свързани с най-древните обитатели на Добруджа и Долния Дунав от периодите на новокаменната и каменно-медната епоха (неолит и енеолит), бронзовата и желязната култура, тракийската древност, елинистическото и римското време, ранната византийска епоха и създаването и развитието на Българската държава. Изследвани са повече от 100 археологически находища с различна хронология и културна принадлежност. В тях са открити голям брой находки и музейни експонати, уникална архитектура, култови и погребални съоръжения и цели некрополи от различни периоди.
Проучените вече, или пък все още в процес на разкопки, археологически находища, а и някои единични находки от Южна Добруджа, успешно запълват голяма част от съществуващите празнини в най-старата история на Североизточна България и Долния Дунав. Резултатите от тях, освен чисто научно, имат и оригинално музейно значение. В това отношение Регионалният музей в Добрич вече притежава богати колекции от уникални за тази част на Европа праисторически, антични и средновековни археологически ценности. Те са в основата на създадената през 2002 г. експозицзия “Археология на Добруджа”, която представя в хронологическа последователност най-представителните археологически експонати и колекции от музейните фондове.

– Възраждане
БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ ПРЕЗ ХV-ХІХ ВЕК
В края на ХІV в. Добруджа е включена в пределите на Османската империя. Чуждото владичество продължава пет столетия. През този период в областта протичат интензивни демографски процеси. Османо-турската колонизация от ХV–ХVІІ в. и преселването на българско население през ХVІІІ–ХІХ в. налагат съжителството на различни етно-религиозни и етнографски общности и групи в региона.
През Възраждането Добруджа участва в борбите на българския народ за новобългарска просвета, църковна независимост и национално освобождение.
Отдел История на българските земи ХV–ХІХ в. е създаден през 1973 г. Във фондовете му се съхраняват музейни ценности, които представят историята на Добруджа през посочения период. Особено впечатляват колекциите Икони от Добруджа ХVІІ-ХІХ в.; Възрожденски книги; Църковна утвар и Оръжие. Отделът разполага и с богат научен архив за християнски църкви, мюсюлмански храмове и двуобредни светилища от Добруджа.

– Етнография
Добруджа е интересен обект за етнографски, фолклорни и диалектоложки проучвания. Особената историческа съдба на тази българска област обуславя голямото разнообразие на етнографски групи, които в продължение на няколко века съжителстват в тесен културно-битов контакт. Те съхраняват до късно своите регионални традиции, пренесени от Тракия, Балкана и Северна Добруджа. Едновременно с това, в резултат на взаимовлиянието помежду си, изграждат единна материална и духовна култура, характерна само за тази част на България. Това предопределя богатството и разнообразието от музейни ценности, които се съхраняват във фондовете на отдел Етнография (над 15 000 експоната), както и натрупания научен архив с теренен материал за всички селища от Добрички регион.
ЕТНОГРАФСКАТА КЪЩА е един от най-добре запазените архитектурни паметници от епохата на Българското Възраждане. Неин собственик е бил Димитър Друмев – богат търговец, преселен от Преслав. Строена през 1860г. от неизвестен майстор балканджия, тя се отличава от традиционната добруджанска къща (фиг.1) в архитектурен и функционален план. През 1970г. нейната реставрация е завършена и е открита експозиция на добруджанския бит от края на ХІХ и началото на ХХ век.
Развитието на занаятите и търговията през епохата на Възраждането води до промяна в архитектурния облик на град Добрич и икономическото състояние на населението. Притежаването на голям и богато обзаведен дом е въпрос на престиж и висок социален статус. Експозицията показва как, макар и да запазва някои от белезите на традиционното жилище, градската къща от началото на ХХ век има вече нова организация на вътрешното пространство. Появяват се търговски кантори, домашни работилници и салони за гости. Интериорът постепенно придобива характерния за епохата европейски стил, който съжителства с традиционния бит в една своеобразна еклектика – ниски миндери и виенски мебели, вълнени сукмани и чохени контошчета с рокли от тафта и коприна.
Показаните облекла, тъкани и предмети на бита представят културата на българина, регионалната специфика на Добруджа на границата на две епохи.

– Нова история
Открит през 1953 г., „Нова и най-нова история“ е първият отдел на Исторически музей – Добрич. Той се намира в най-старата музейна сграда, разположена в началото на Градския парк. Във фондовете на отдела се съхраняват 104 630 музейни ценности, групирани в колекции. Особено ценни са колекциите, свързани с Добруджанския национален въпрос (1878 – 1940 г.).

– Литература и изкуства
Отдел „Литература и изкуства“ е създаден през 60-те години на ХХ в. Във фондовете си той съхранява близо 22 000 музейни ценности, обособени в следните колекции:
-„Йордан Йовков“
-„Дора Габе“
-„Адриана Будевска“
-„Анастас Петров“
-„Петър Дачев“
-„Борис Колев“
-„Съвременни добруджански творци“
Отделът стопанисва три музейни обекта:
-Дом-паметник „Йордан Йовков“
-Къща музей „Йордан Йовков“
-Къща музей „Адриана Будевска“

– Природа
Отдел „Природа“ е създаден през 1971 г. Негов предмет на дейност са образците от природата на Добруджа и Лудогорието. Най-типични за региона ландшафти са степи, влажни зони и гори. Въпреки интензивното развитие на земеделието, в областта е запазено богато биологично разнообразие. Във фондовете на отдела се съхраняват повече от 1 000 експоната – колекции от: безгръбначна фауна, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Отделът притежава лаборатория по таксидермия с възможности за изработка на експонати за музейни експозиции и колекции от насекомото до едрия бозайник. В нея е разработена методика за възстановяване на стари експонати. Отделът е участвал в организация на лаборатории и създаване на музейни експозиции в други държави. Негови експонати нееднократно са печелили награди в международни изложения.
Отдел „Природа“ осъществява постоянен мониторинг върху природните резервати и защитените територии: „Яйлата“, „Калиакра“ и „Балтата“; влажните зони Дуранкулак и Шабла. Той изследва и съдейства за защитата на райони, които се нуждаят от специален режим на опазване и съхранение.

МУЗЕЙНИ ОБЕКТИ

– Архитектурно-етнографски музей на открито „Старият Добрич“
Адрес: ул. „Д-р Константин Стоилов“ 18, тел.: +359/058/602 642
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Описание: Изграден в центъра на съвременния град, на мястото на някогашната Одун чаршия, вече четвърт век „Старият Добрич“ съхранява, представя и развива традиционните добруджански занаяти от края на ХІХ и първата половина на ХХ в. Във възстановената стара градска чаршия потомствени майстори продължават една многовековна традиция. По стари ръчни технологии и с оригинални инструменти, в повече от 30 работилници, се изработват традиционни изделия на грънчарството, ковачеството, везбарството, тъкачеството, бъчварството, абаджийството, златарството и други. В центъра на комплекса е възстановена старата часовникова кула, строена през ХVІІІ век символ на българския възрожденски град.
Постоянна експозиция „Археология на Добруджа“В изложбената зала на комплекса е изградена постоянната експозиция „Археология на Добруджа“ и е създаден Учебен музей, който представлява частична възстановка на възрожденско училище от ХІХ в. В него се провеждат образователни програми, насочени към различини целеви групи – ученици, младежи и студенти; български и чуждестранни туристи.
Изложбата „Археология на Добруджа“ представя за първи път световноизвестния археологически комплекс – селищната могила Големия остров и свързаните с нея некрополи на западния бряг на Дуранкулашкото езеро. В този комплекс са разкрити девет строителни хоризонта от новокаменната, каменно-медната, бронзовата епоха, античността и ранното средновековие с обща хронология от 5 250 г. пр. Snimki obekti 020Хр. до ІХ–Х в. сл. Хр. С това Дуранкулак се приема за еталонен за Добруджа и Долния Дунав археологически обект, който не без основание се номинира като „Добруджанската Троя“. Сред научните среди Дуранкулак е популярен и с най-старата каменна архитектура в Континентална Европа, с най-големият и напълно проучен в света праисторически некропол от неолита и енеолита и с единственото в България изследвано върху цялата му площ прабългарско селище с некропол от ІХ–Х в.
В експозицията могат да се видят и археологически комплекси от Античността и Средновековието. Представени са находки от най-големия в Европа раннобългарски керамичен производствен център, открит край село Топола; некрополите край селата Хитово и Черна; богатия къснономадския некропол край село Одърци; средновековната столица на нос Калиакра и др. Експозицията завършва с най-голямата в България колекция от късносредновековно въоръжение и снаряжение.

– Етнографска къща
Адрес: ул. „Ален мак“ 5, тел.: +359/058/604 717
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Описание: Етнографска къща се намира в центъра на град Добрич, в непосредствена близост до църквата „Св. Вм. Георги“. Строена през 1860-1861 г. от неизвестен народен майстор балканджия, тя представлява типичен за възрожденската епоха архитектурен паметник. Snimki obekti 004-01Столетие по-късно къщата е реставрирана и превърната в музей. Нейната уредба представя бита и поминъка на добруджанското население от края на ХІХ и началото на ХХ век.
В приземието на къщата са разположени: хаетът (предверие), в който е показано традиционното облекло на местното население; къщата (кухня); собата (стая за спане) и мазата, в която са експонирани оригинални съдове за приготвяне и съхраняване на зимнина, и селскостопански сечива и предмети, свързани с домашните занаяти.
На горния етаж, в стаята за гости, е пресъздадена обстановката от дома на богат търговец, преселен от Котленско. В останалите помещения са възстановени уредбите на къща и шивашко ателие от 20-30 години на ХХ век. В непосредствена близост до тях е чардакът, заемал важно място в живота на семейството.

– Зала „Възраждане“
Адрес: ул. „България“ 14, тел.: +359/058/604 602
Работно време: понеделник – събота (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
Описание: Зала „Възраждане“ е музеен обект в сградата на Художествена галерия – Добрич. В нея е експонирана колекцията: „Икони от Добруджа“. Тя представя образци от цяла Добруджа, рисувани от тревненски майстори–зографи от ХVІІ до ХІХ век. Сред тях се отличават творбите на Захария Цанюв, Недко Тодорович, Койчо Досюв. Особено ценни са иконите „Св. Св. Кирил и Методий“, които съставляват най-богатата в страната колекция с образите на Светите братя.
Добруджанските икони са прекрасни образци на възрожденската иконопис, пълни със светлина и живот. Те са част от националното ни иконно богатство на България.

– Нова и най-нова история
Адрес: бул. „Трети март“ 1, тел.: +359/058/604 381
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Описание: Музеят по Нова и най-нова история се намира в началото на Градски парк „Св. Георги“, създаден през 1860 г. и обявен за паметник на парковото изкуство. Някога на това място е имало сграда – средище на социалния и културния живот в града. Тук са се провеждали модерните тогава балове и вечеринки, матинета и соарета. По-късно известни италиански архитекти превръщат сградата в казино. Запазвайки извоюваното си място в социума, за кратко време то се превръща в емблема на вървящия по пътя на своето европейско развитие град. Днес в музея са обособени две изложбени зали. В едната е представена експозицията „Природата на Добруджа“. Тя впечатлява посетителите със своя оригинален и въздействащ вид, тъй като е изградена на принципа на диорамите и върху нейните панорамни пана „оживяват“ различни природни картини с типични представители на добруджанската флора и фауна.
Съседната на експозицията зала е обособена като зала за временни изложби и образователни програми. В нея се представят гостуващи изложби с международно, национално и регионално значение и се провеждат разнообразни музейни прояви, като образователни програми, аудиториуми, извънкласни форми на обучение, четения, детски пленери и конкурси.

Военно гробище музей
Адрес: бул. „25-ти септември“ 53, тел.: +359/058/605 627
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Описание: В северната част на град Добрич се намира най-голямото на територията на страната запазено военно гробище от времето на Първата световна война. Гробището е уникален паметник на културата, свързан с боевете за града през 1916 г. В него са погребани над 3000 воини от седем националности (българи, руси, румънци, германци, турци, сърби и евреи) от четири вероизповедания.
През 1922г. възпоменателните добруджанци със свои средства построяват параклис–костница „Св. Архангел Михаил“, иконографисан от добричкия живописец Никола Тахтунов.
За Добричката епопея днес напомнят и едноименната експозиция в музея, Паметната алея на знамената с флаговете на всяка държава, чийто воини са погребани в Добрич и вечният огън.

– Къща музей „Йордан Йовков“
Адрес: ул. „Майор Векилски“ 18, тел./факс: +359/058/ 602213
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Описание: Къщата-музей „Йордан Йовков“ се намира в централната част на гр. Добрич. През 1976 г. тя е обявена за паметник на културата. Във връзка със 117-годишнината от рождението на писателя е извършена цялостна реставрация и консервация, а в „Голямата стая“ на Абаджикольовия дом е възстановена обстановката от времето, когато младото семейство Йовкови е живяло в него. В останалите две помещения е уредена музейна експозиция, посветена на Деспина Йовкова.

– Дом-паметник „Йордан Йовков“
Адрес: ул. „Ген Гурко“ 4, тел./факс: +359/058/602 213
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Описание: През 1980 г. към къщата музей е построен дом-паметник, в който е уредена единствената по рода си в България постоянна музейна експозиция: „Йордан Йовков – жизнен и творчески път“ и е поместен най-големият фонд за писателя.
Интерес представляват кабинетът на Йовков, забележителното керамично пано на Стоимен Стоилов „В света на Йовковите герои“, както и изложбата „Дора Габе“, посветена на друг голям български творец.
През годините къща-музей с дом-паметник „Йордан Йовков“ се утвърди като център на йовковедението, признат не само сред българската, но и сред международната научна общност.

– Природонаучен музей
Адрес: бул. „Трети март“ 1, тел.: +359/058/604 381
Работно време: понеделник – петък (май – октомври): 9.00 – 12.30 и 13.30 – 18.00 ч.
понеделник – петък (ноември – април): 8.00– 12.30 и 13.30 – 17.00 ч.; събота и неделя – по заявка
Описание: Експозицията „Природата на Добруджа“ е уредена в музея в градски парк „Св. Георги“. Тя представя биоразнообразието на Добруджа, показано по неповторим и въздействащ начин – върху панорамно пано оживяват природни картини с типични представители на добруджанската флора и фауна. Към отдел Природа работи и лаборатория по дермопластика, която е разположена в къщата музей „Баба Вида“. Всички препарати са дело на Стоян Нонев, един от най-добрите препаратори в България.