ТП ДГС – ВИДИН КЪМ ДП СЕВЕРОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ

ТП ДГС – ВИДИН КЪМ ДП СЕВЕРОЗАПАДНО ДЪРЖАВНО ПРЕДПРИЯТИЕ

Адрес: гр. Видин, ул. Яворов 1

Tел.: 094/600 988;

Факс:094/600 997;

ЗА НАС

Държавно лесничейство “Видин” носи името на град Видин – главен населен пункт в района и негов административен център.
Територията на лесничейството попада в границите на област Монтана. На север и запад то граничи чрез държавната граница на България по река Дунав с Румъния, на юг с ДЛ “Лом” и ДЛ “Белоградчик”, а на запад с Република Сърбия и Черна гора. В тези граници на лесничейството попадат общините: Видин, Брегово, Ново Село, Бойница, Кула, Грамада, Макреш и част от община Димово. От община Димово на територията на ДЛ ”Видин” попадат землищата на селата Арчар, Владиченци, Държаница, Мали Дреновец, Септемврийци и Ярловица. Общо на територията на лесничейството са разположени 86 селища, почти напълно откъснати от горските комплекси или на известно разстояние от тях.
Държавно лесничейство “Видин” се намира в най-северозападната част на Северна България. То е разположено върху западните части на Западна Стара планина, Предбалкана и Дунавската хълмиста равнина.
В северната част на лесничейството, където преобладава облика на Дунавската хълмиста равнина, релефът е равнинно-хълмист с разчленени плата, падини и с по-малко или много стръмни склонове към долините на реките и суходолията. Той преминава постепенно в хълмисто-предпланински релеф със заоблени високи хълмове и стръмни склонове или котловини.
Нископланински е релефът в южната част, разположена върху предпланините на Западна Стара планина, започвайки с хълмистите вериги западно от гр. Кула, минавайки през височината “Връшка Чука” с кота 640 м н.в. и достигайки до характерните моноклинални възвишения – връх “Черноглав” и “Бабин нос” – достигайки височина до 1108 м н.в.
Хидрографската мрежа на ДЛ “Видин” се определя от река Дунав и десните й притоци. Разположените върху територията на лесничейството притоци са: река Тимок в долното й течение, река Делейнска, река Тополовец, река Войнишка, река Видбол, река Арчар и река Скомля.
Река Дунав е основно водно течение, което е и северна държавна граница с Румъния. Тя е единствената дълбока и пълноводна река. Нивото й се колебае значително, като през пролетта (май-юни) водите достигат своя максимум. Маловодието на реката настъпва в края на лятото и началото на есента (септември-октомври). Тези периодични колебания на водното ниво водят до съответни колебания със сходна динамика на нивото на подпочвените води. Водите на р. Дунав непрекъснато подкопават и рушат бреговата ивица, което се подпомага и от отвесната добра цепителност на льосовите структури.
Друго по-значително водно течение е долното течение на река Тимок, което служи за държавна граница между Република България и Република Сърбия и Черна Гора, както и за граница на лесничейството по протежение на около 10 км.
Река Делейнска е сравнително малка река. Води началото си от м. Апшора Олари, в близост до държавната ни граница е се влива в река Дунав между селата Асен и Гомотарци.
Река Тополовец води началото си от местността “Връшка чука”, тече в североизточна посока. Основен неин приток е река Рабровска. Влива се в река Дунав, южно от град Видин. Долното течение е коригирано и хванато в канал. В горното течение на реката е построен язовир “Кула”, разположен северно от град Кула.
Река Войнишка води началото си също от местността “Връшка чука”. Образува се от обединяването на река Чичилска и река Медешевска. В горното течение на река Чичилска, северно от с. Полетковци, е построен язовир “Полетковци”. Влива се в река Дунав при град Дунавци.
Река Видбол извира от старопланинския връх “Бабин нос”, като първоначално тече в източна посока, а след с. Макреш извива на север и в долното си течение отново се отправя в източна посока. Влива се югоизточно от град Дунавци в река Дунав.
Река Арчар също извира от връх “Бабин нос”, тече в източна посока, влива се в р. Дунав при село Арчар, чрез направена корекция на долното течение. Има по-голям дебит от река Видбол. Част от северното й течение минава през територията на ДЛ “Белоградчик”.
През територията на лесничейството в долното си течение преминава и река Скомля. По-голямата чест от водосбора на реката е разположен на територията на ДЛ “Белоградчик”. В долното течение на реката е направена корекция и тя се влива чрез канал в река Дунав, южно от остров Керкенеза.
Изброените по-горе реки се характеризират с непостоянен дебит и характерна периодичност. Минималният отток настъпва през месеците септември-октомври, а максималният – през април-май, в резултат от снеготопенето и пролетните валежи. Втори по-нисък максимум в резултат от есенните валежи настъпва в края на есента и началото на зимата (ноември-декември). Реките нямат пороен характер, скоростта на водните течения е малка, поради ниската денивелация на района Те са плитководни, с неголяма ширина, многобройни прагове и меандри. Характеризират се със скалисти и чакълести легла и здрави и запазени брегове.
През летните месеци дебитът им силно намалява. На места по техните течения са построени язовири: Божурица, Бяла Рада, Грамада и др.
Южно от с. Толовица е разположено Рабишкото езеро, което е гранично и се поделя между района на ДЛ “Видин” и района на ДЛ “Белоградчик”.
Източници на почвената влага са главно падащите валежи. Неравномерното им разпределение през годината се отразява неблагоприятно върху растежа и производителността на горскодървесната растителност. Изворите по брой и дебит силно намаляват. Многобройни са и късите сухи падини. Подпочвените води по правило са на по-голяма дълбочина – недостъпни за корените на растителността.
Според класификационната схема на Събев и Станев “Климатични райони на България и техния климат” – 1963 г., територията на ДЛ “Видин” се намира в Европейско-континенталната климатична област и Умерено-континенталната климатична подобласт и обхваща три климатични района, а именно:
Северен климатичен район на Дунавската хълмиста равнина
Този район обхваща най-ниските западни части на Дунавската равнина. Теренът е с широки речни долини и невисоки слабо хълмисти и плоски възвишения. Най-ниската част на района е 30 м н.в., а най-високата около 200 м н.в.
Климатът е подчертано континентален в сравнение с другите райони. Абсолютните минимални температури достигат до -300С / -350С. Застудяванията в района са придружени от засилени северни и северозападни ветрове. Минималните температури в долините са с 5-60С по-ниски от тези в равнинните райони. Валежите през зимата са най-малко в сравнение с другите сезони. Снежната покривка е общо взето нестабилна. Въпреки студената зима, пролетта настъпва сравнително рано. Температурата на въздуха към средата на март се покачва на 50С, а в началото на април над 100С.
През юли средната температура е между 22,50С и 240С, а максималната достига до 410С. Лятната сума на валежите е най-голяма в сравнение с останалите сезони, но около 60% от тях падат през месец VІ. Вегетационният период за растенията е средно 6,5 месеца и се определя от късните пролетни и ранните есенни мразове.
Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина
Простира се успоредно на Северния климатичен район, като обхваща средната част на Дунавската равнина в най-западната й част. Тук попада и голяма част от територията на лесничейството (около 66,9% от общата площ) с надморска височина от 150-200 м до 350 м.
Зимните температурни условия (средни зимни температури -2,50С / -1,50С) в този район не се отличават съществено от тези в Северния климатичен район. Но все пак се забелязват някои особености, дължащи се главно на относителната близост на Стара Планина, а отчасти и на хълмистия терен. Характерна особеност е по-честата поява на фьон и по-големият брой топли дни през зимата и началото на пролетта в сравнение със Северния климатичен район, въпреки по-високите надморски височини. Снежната покривка е сравнително неустойчива.
Пролетта настъпва сравнително рано. Пролетните мразове са често явление до средата на април.
Лятото е малко по-хладно от това в северната част на Дунавската равнина. През август и септември често има засушавания. Първите есенни мразове настъпват към средата на октомври.
Характерна особеност на района е общото увеличение на валежите, което заедно с относително по-ниските температури създава по-благоприятни условия за овлажняване на почвата през топлата част от годината. Продължителността на вегетационният период е около 6,5 месеца.
Предбалкански климатичен район
Разположен е непосредствено под средния климатичен район, като южната му граница достига до северните склонове на Западна Стара планина. Обхваща хълмистите и предпланински земи на Стара планина с надморска височина над 350 м н.в., достигайки на югозапад до централното било с надморска височина до около 1000 м. Тук попада около 21% от площта на лесничейството.
Климатичните условия в този район се отличават с голямо разнообразие и бързи промени в стойностите на отделните метеорологичните елементи, поради преобладаващият пресечен терен, наличието на предпланински ридове и врязани речни долини, като се чувства непосредственото и силно въздействие на Стара планина.
Зимата в този район е твърде студена, средната температура през януари се движи от -1,50С до -3,50С. Валежите са предимно от сняг. Снежната покривка е сравнително устойчива, като достига до 40-50 см.
Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото не е горещо (средни месечни температури между 16,50С и 220С). Летните валежи се колебаят в зависимост от надморската височина от 220 до 350 мм.
Вегетационният период трае между 5,5 и 6 месеца.
Общата площ на държавно лесничейство “Видин” е 33081,5 ха. Залесената площ на лесничейството е 31559,6 хектара, което е 95,4% от устроената площ. Най-голям е делът на насажденията (предимно от издънков произход). Общата им площ е 28409,9 хектара, или 90,0% от залесената площ. По вид гора преобладават издънковите за превръщане – 19650,6 хектара, или 62,3% от залесената площ. Културите заемат общо 3149,7 хектара, или 10,0% от залесената площ, като почти по равно са застъпени акациевите, широколистните високостъблени и иглолистните – съответно 37,0%, 31,2% и 30,3%. Изредените насаждения и култури заемат 217,9 хектара общо, или 0,7% от залесената площ.
Незалесената дървопроизводителна площ е 657,9 хектара, или 2,0% от устроената площ. Общо дървопроизводителната площ на лесничейството е 32217,5 хектара, или 97,4% от устроената площ.
По вид на собствеността разпределението е дадено в Таблица № 6.
В лесоустройственият проект от 1993 година е предвидено общо ползване в размер на 626710 куб.м (средно годишно 62671 куб.м), от което 38042,5 куб.м годишно от главни сечи и 24628,5 куб.м годишно от отгледни сечи и санитарни сечи. Отсечени са общо 360973 куб.м (средно годишно 36097,3 куб.м) или 57,6% от предвиденото. Изпълнението от главни сечи е 183588 куб.м (ср. год. 18358,8 куб.м) или 48,3%, а от отгледни и санитарни сечи 177385 куб.м (ср. год. 17738,5 куб.м) или 72,0% от предвиденото. Настоящото лесоустройство предвижда средно годишен добив от 78657 куб.м без клони (средно годишно 87603 куб.м с клони) – 47198 куб.м добив от главни сечи, 28082 куб.м от отгледни и санитарни сечи и 3377 куб.м от реконструкция.
На територията на ДЛ “Видин” са обявени следните защитени природни обекти:
Защитена местност “Раковишки манастир” – обявена като историческо място със заповед № 3718/28.08.1975 година на МГОПС и предложена за прекатегоризиране в защитена местност с писмо (изходящ № 1005/14.06.2000 година) на РИОСВ “Монтана”; с обща залесена площ 32,3 ха.
Защитена местност “Липака” – обявена като историческо място с ПМС № 1171/24.09.1951 година и предложена за прекатегоризиране в защитена местност с писмо (изходящ № 1696/11.10.2000 година) на РИОСВ “Монтана”, с обща залесена площ 17,3 ха. Под режим на защита са поставени находища на Див бодлив чемшир (Бодлив залист), Розов и Червен божур и Орхидеи.
Защитена местност “Връшка чука” – обявена като природна забележителност със заповед № 1022/04.11.1986 година на КОПС и предложена за прекатегоризиране в защитена местност с писмо (изходящ № 1696/11.10.2000 година) на РИОСВ “Монтана”, с обща площ 68,2 ха, от която 57,0 ха залесена и 11,2 ха незалесена. Под режим на защита са поставени находища на Розов божур Томасиниев минзухар, Ничичово прозорче, Лъскав напръстник, Тъмнопурпурна метличина и Понтийски пелин.