ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БОЛЯРКА”

ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БОЛЯРКА”

Адрес: гр. Велико Търново, ул. България 23

Тел.: 062/639 940; 062/620 513;

Факс:062/610 712;

ЗА НАС

Територията на дейност на ДЛС „Болярка” се намира в централната част на Северна България, област Велико Търново. Стопанството носи името на града, в който се намира административната сграда – град Велико Търново и граничи със следните стопанства:
– на север – ДГС „Свищов”
– на североизток – ДГС „Бяла”
– на изток – ДГС „Горна Оряховица” и ДГС „Елена”
– на югоизток – ДГС „Буйновци”
– на запад – ДГС „Ловеч”
– на югозапад – ДГС „Плачковци” и ДГС „Севлиево”
– на юг – с ДГС „Гурково”
В района на стопанството попадат 78 населени места, 4 общини, в които 7 града и 39 села и 61 махали, групирани в следните общини: Община Велико Търново, Община Павликени, Община Полски Тръмбеш, Община Сухиндол
За добър контрол и по-лесно стопанисване районът на стопанството е разделен на 4 горскостопански участъка: ГСУ – Вонеща вода, ГСУ – Капиново, ГСУ – Полски Тръмбеш, ГСУ – Павликени.
Територията на дейност на ДЛС „Болярка” се намира в централната част на Северна България. Южната част заема част от Тревненския и Еленския дял на Стара планина, а Северната е разположена в Дунавската равнина. Територията на стопанството очертава неправилна фигура с дължина в посока север-юг около 80 км и изток-запад – 60 км.

РЕЛЕФ

Релефът на стопанството е разнообразен. Подчертано планински характер има само южната му част, разположена върху хребета на Стара планина. Релефът на средната част на стопанството има хълмист характер. На много места реките Янтра, Дряновска и Росица прорязват блатата и образуват живописни проломи. Северната част от територията на стопанството е разположена в Дунавската равнина и има хълмисто- равнинен характер.
Територията на стопанството обхваща релефни форми с надморска височина от 50 до 950 м.н.в Средната надморска височина е 460 метра.
Таблица за разпределението на дървопроизводителната площ спрямо наклона на терена
Степен на наклона – Площ (хектари) – %
равно (0-4) – 3297.40 – 7.7%
полегато (5-10) – 6983.20 – 16.4%
наклонено (11-20) – 15859.00 – 37.2%
стръмно (21-30) – 13699.20 – 32.1%
мн. стръмно (над 30) – 2826.00 – 6.6%
Общо: 42664.80 – 100.0%

Главно водно течение в раойна на ДЛС „Болярка” е река Янтра с нейните притоци. Реката е средно голяма с променлив дебит.
Река Росица извира от Калоферския дял на Стара планина и при с. Крушево се влива в река Янтра.
Река Дряновска извира от Тревненския Балкан. Влива се в река Янтра непосредствено до Велико Търново.
Река Белица извира от централното било на Стара планина – при прохода на Републиката. Влива се в река Дряновска.
Леглата на реките са каменливи и не се поддават на вдълбаване.
В югозападната си част територията на ДЛС „Болярка” опира на язовир „Ал.Стамболийски” – един от големите язовири за страната.
Основните скали които се срещат в района на ДЛС „Болярка” имат седиментен произход. Скалите с най-голямо разпространение са пясъчниците. Следват варовици, льос, базалт и пясъци.

КЛИМАТ

Територията на ДЛС „Болярка” попада в Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област. Срещат се следните географски райони:
– Предбалкански и нископланински климатичен район – обхваща районите с по-голяма надморска височина и изразен планински релеф. Интервалът на надморската височина е от 350 до 900 м.н.в. Климатът е под непосредственото влияние на Стара Планина.
– Среден климатичен район на Дунавската хълмиста равнина – равнинен терен
– Северен климатичен район на Дунавска хълмиста равнина – обхваща най-ниските части на Дунавската равнина
Средната годишна температура се движи от 7 до 12 градуса. Зимата е студена. Температурата на въздуха през месец януари достига значително по-ниски стойности в откритите части на Дунавската равнина от тези на планинските райони. Лятото е прохладно в планинската част на стопанството и горещо в Дунавската равнина.

ФЛОРА И ФАУНА

От естествено разпространените видове най-често срещани са: бук, зимен дъб, габър, шестил, липа, келяв габър и др. Създадени са иглолистни култури от бял бор, смърч, зелена дугласка. От храстите се срещат леска, глог, дрян, къпина. Тревната растителност е представена от житни треви, папрат, коприва, здравец и др.
В района на ДЛС „Болярка” има различни лечебни растения, които са поставени под ограничителен режим на ползване със заповед на МОСВ:
– лазаркиня (Asperula odorata),
– лук мечи ( Allium ursinum),
– червен божур ( Paeonia peregrine).
В района на ДЛС „Болярка” се срещат много ценни билки:
– жълт кантарион (Hupericum perforatum),
– риган (Origanum vugare),
– бял равнец (Achillea millefolium)
– червен кантарион (Centaurium erythraea),
– лайка (Matricaria chamomilla),
– жълт равнец (Achillea clupeolata),
– мащерка (Thymus helenium),
– дилянка (Valeriana officinalis),
– жълтурче (Ranunculus ficaria)
В района на ДЛС „Болярка” се срещат и някои растения, които са обявени като редки и защитени растителни видове:
– горска съсънка (Anemone sylvestris),
– български ранилист (Stachys bulgarica),
– морски ветрогон (Eryngium maritimum),
– пролетно ботурче (Cyclamen coum),
– старопланинска иглика (Primula frondosa),
– Боасиерова звъника (Hypricum boissieri),
– Веленовскиев горски вечерник (Hesreris sylvestris ssp. velenovskyi),
– гол сладник (Glycyrrhiza glabra),
– родопска люцерна (Medicago rhodopaea).
На територията на ДЛС „Болярка” местността „Преображенски манастир”, където има естествено находище турска леска, е обявена за защитена територия.