ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БОРИНО”

ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО „БОРИНО”

Адрес: с. Борино, ул.“Родопи“№20

Тел.: 03042/21 89; 03042/21 86;

Факс:03042/26 63;

ЗА НАС

Държавното горско стопанство носи името на село Борино, община Борино, Смолянска област, където се намира и седалището му.
Селото е разположено почти в центъра на територията на Държавно горско стопанство. В горско – административно отношение горите и земите от горския фонд на Държавно горско стопанство попадат в Смолянска област.
Територията на горския фонд на ДГС“Борино“ включва землищата на с. Борино, с. Буйново, с. Ягодина, с Кожари и на с. Чала – община Борино. Държавно горско стопанство граничи: на запад и северозапад – с ДГС „Доспат“, на северозапад и на север с ДГС „Широка поляна, на север и североизток – с ДГС „Девин“, на изток с ДГС „Триград“, на юг – с държавната граница с Република Гърция.
Село Борино е горско-административния център на стопанството. В населеното място има пощенска телефонно-телеграфна станция. Всички останали села имат пряка телефонна връзка с него.
Важните транспортни връзки, по които се осъществяват пътуванията и превозите на стоки, са както следва:
Пътят Борино – Тешел – Девин – Кричим е единствената транспортна връзка с най-близката ж.п. гара „Кричим“, отдалечена на 87 км от с. Борино. Автобусни линии осигуряват постоянна, ежедневна връзка на всички села в района на стопанството с Девин, Пловдив и София.
Пътят Борино – Доспат – Сатовча — Гоце Делчев осигурява връзката с Велинград, Батак и населените места от Югозападна България.
На юг от с. Борино в посока към държавната граница се намира асфалтирания живописен път по долината на Буйновска река, който свързва селата Буйново, Кожаре и Ягодина с общинския център.
В непосредствена близост до източната граница на стопанството преминава асфалтирания път от м. Тешел до с. Триград.
Горската пътна мрежа в района на стопанството е сравнително добре развита. Основни и най – използвани горски пътища са: Борино – м. Топлия извор, Борино – Хайдушки дол – с.Чала, Буйново – Врътната – Мандрата, Буйново – Башиш, Кожаре – Поста, Кожаре – Крайско.
През горските масиви е прекарана мрежа от горски шосета и черни камионни пътища в относително добро състояние, като отделни участъци се нуждаят от неотложен ремонт.
Откритата телефонно -телеграфна пощенска станция е с автоматична телефонна централа. Чрез автоматично избиране се осъществява телефонна връзка както с околните населени места, така и с вътрешността на страната.
Добре развитата пътна и съобщителна мрежа благоприятства доброто стопанисване, охрана и ползване на горските ресурси на територията на Държавно горско стопанство „Борино“.
Територията на стопанството е разделена на два горскостопански участъка -„Погледецки“ и „Изворски“. Седалището на ГСУ „Погледецки“ е в с.Буйново, а на ГСУ „Изворски“ — вс. Борино.
В горскоадминистративно отношение ДГС „Борино“ се числи към Регионално управление по горите гр. Смолян.

ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Географско положение
ДГС „Борино“ се намира в средната част на Западните Родопи. Обхваща най-южната част от водосбора на р. Въча, който в тази част е съставен от водосборите на р.Буйновска и р. Изворска.
Територията на стопанството има фигура на неправилен четириъгълник с дълъг диагонал в посока СЗ – ЮИ (от най – северната – отдел 1 до най – южната точка на стопанството- отдел 83) — 16,8 км въздушно право разстояние и къс диагонал в посока СИ – ЮЗ (от най-източната — отдел 412 до най-западната точка — отдел 131) — 10,9 км въздушно право разстояние.
Според горско-растителното райониране на Република България -проф.Б.Захариев и колектив -1979 г, районът на стопанството попада в Тракийска горскорастителна област / Т /, горскорастителна подобласт Западни Родопи /ЗР/.

Релеф
Релефът на този водосбор се е оформил при същите процеси, на които се дължи съвременният геоморфоложки характер на Западните Родопи изобщо. Това са процесите на продължителна денудация и периодично затишие в епирогенното издигане, в резултат на което Родопите са били подлагани на няколкократно заравняване и отново врязва не на водните течения. В резултат на тези геоморфологични процеси хълмистите равнини отново са придобивали планински характер. По своята същност релефът на стопанството е типичен за Западните Родопи — заоблени върхове, стръмни склонове, дълбоко врязани долове и водни течения.
Преобладаващите надморски височини на територията на стопанството са от 1300 до 1600м.
Най-малката надморска височина е в м. Тешел – 855 м, а най-високата – р. Черен 1802 м. Превишаването между най – ниската и най-високата точка на стопанството е 950 м, което характеризира релефа като планински и обуславя разнообразието на горскодървесни, храстови и тревни видове в района.
Районът на държавно стопанството Борино, попада в Средния планински пояс на горите от бук и иглолистни от 700 – 2000 м н.в. (Т – II).
Преобладават стръмните и много стръмните наклони.
В района на стопанството сенчестите изложения заемат 62,9% от дървопроизводителната площ,а припечните — 37,1% .
Релефът като съвкупност от неговите елементи (надморска височина, наклон, изложение, форма на терена) е фактор с голямо значение за хидротермичния режим на почвата и за разпределение на слънчевата енергия. Това от своя страна води до формирането на различни типове месторастения.