ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ТУТРАКАН

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ТУТРАКАН

Адрес: гр. Тутракан, пл.”Суворов” 1

Тел.: 0866/61 345;

Факс:0866/60 352;

ЗА НАС

Независимо от това дали ни посещавате целенасочено или сте попаднали случайно при нас, ние се надяваме, че ще използвате предоставената Ви възможност да се запознаете с античен кастел „Трансмариска”, с единствениея по поречието на р. Дунав Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене”, с най-голямото военно гробище в България от войните за национално обединение – Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916 г.” и перлата на архитектурните паметници в град Тутракан „Теодоровата къща”.
Цялата музейна колегия Ви благодари за това електронно посещение и Ви кани да посетите на живо културно-историческото наследство на Тутракан. Исторически музей – Тутракан е открит на 17 май 1993 г., Филиал на Исторически музей е Етнографски музей «Дунавски риболов и лодкостроене».

ИСТОРИЯ

През І век римски колонисти основават селището Трансмариска – важен военен пункт за отбраната на Долнодунавската римска граница. През ІІІ век римският император Диоклетиан посещава града и го включва в мащабна строителна програма. Свидетелство за това е откритият имперски надпис от 298-299 г. Кастелът е един от четирите най-големи военноадминистративни центрове по границата на провинция Долна Мизия, а през V–VІ в. Трансмариска е средище на епископия.
Българското селище Тутракан възниква със създаването на българската държава през VІІ в. Името на града произхожда от прабългарската военноадминистративна титла “тамантаркан” и в превод от арабско-тюркски се тълкува като “градът на таркана, който охранява, защитава”.
От края на VІІ до началото на ІХ в. селището е център на административно-политическа област на България. За значимостта на града съдим по ролята, която е заемал по време на българо-маджаро-византийските войни през 894/895 година. Тук, цар Симеон е обсаден от маджарската конница и византийския флот. В последвалите преговори българския цар печели голяма дипломатическа победа. По – късно градът е подложен на опустошителни нашествия на номадски племена.През ХІІ век арабският географ Идриси дава описание на крепостта като процъфтяващо стопанско средище В края на ХІV в. градът е в границите на Търновското царство. С наименованието Тутракан го срещаме в писмени източници от ХV век, а за наличието на крепост по време на османското владичество също свидетелстват извори.
От началото на ХVІІІ век Русия развива активна външна политика по отношение на Османската империя. Основната част от военните действия се водят в Добруджа. През 1773 година ген.Ал.В.Суворов на два пъти превзема Тутракан. Крепостта е разрушена в началото на ХІХ век при поредната руско-турска война.
От 1861 г. датира учредяването на “Българо–Влашко общество в Тутракан”, което е споразумение между българите и румънците в града, за учредяване на съвместна община на равни начала.
Тутракан е включен в плановете на българското национално – освободително движение. През 1867 г. оттук преминава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, а през 1876 г. и четата на Таньо Стоянов – Войводата, която е епизод от Априлската епопея. В последната Руско-турска война от 1877/8 г. като доброволци участват и много тутраканци.
След Освобождението, Тутракан се отличава като най-големия център на риболова по Долния Дунав. Същевременно градът е основен производител на речни съдове от Средна Европа до устието на реката.
В края на ХІХ и началото на ХХ век Тутракан се утвърждава като стопански, административен и културен център. На пристанището спират руски и австрийски пътнически кораби, реката е носител на модерната европейска цивилизация. Градът е център на околия и обхваща 45 селища. В началото на ХХ век, има две книгоиздателства, където се издават произведенията на наши и световноизвестни автори, шест училища, включително и професионално.
Възходящо е развитието до 1913 г., когато по силата на Букурещкия договор е сложен край на Междусъюзническата война. Тутракан преминава във владение на Румъния. Включването на България в Първата световна война срещу Румъния води до освобождаване на заграбената територия. Епични боеве се водят при Тутракан, превърнат в непристъпна крепост, отбранявана от 40-хилядна румънска армия. Българските военни сили, командвани от ген. Пантелей Киселов, проявяват безпримерна храброст и героизъм.
На 5 и 6 септември 1916 г. в сражение румънската армия е разбита и Тутракан е освободен. Битката, наречена от народа “Тутраканска епопея”, е прелом в хода на войната, една от кулминациите на Добруджанския фронт. През 1917 г. започва изграждането на Мемориален комплекс, в който почиват костите на 8-те хиляди загинали български, румънски и немски бойци. Първата световна война завършва с нова национална катастрофа за България. Добруджа отново преминава във владение на Румъния. Вторият окупационен режим води до икономическо и културно западане на Тутракан и селата. Местното българско население преживява години на жестока асимилация и терор.
На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписана спогодба между България и Румъния, прецедент в световната история, според която Южна Добруджа по мирен начин е възвърната в пределите на България. Според една от клаузите се извършва размяната на населението между двете страни. От града са изселени 4237 румънци-колонисти, а на тяхно място в Тутраканско идват българи от Северна Добруджа.

ЕКСПОЗИЦИИ

– Античен кастел Трансмариска
В границите на Тутраканска община има официално регистрирани над 150 археологически обекта. Най-ранни следи от човешка дейност в Тутраканския край са кремъчни оръдия на труда /стъргалки, остриета, връх на стрела/. Изработени са през неолита /новокамената епоха/ и енеолита /меднокамената епоха/ т.е. 5500-3000 години пр. Хр.
Римското селище Трансмариска възниква през 40-50 г. след Христа. До края на ІІІ в. то е постоянен военен пункт на Дунавския лимес. Във връзка с грандиозната строителна дейност и военна реорганизация на Дунавския лимес, Трансмариска е посетена от император Диоклетиан през 294 г. По негово указание започва изграждането на късноантичния кастел. Строителството на крепостта е завършено през 299 г., когато Диоклетиан за втори път идва в града. При посещението му е поставен надпис, в който крепостта е наречена “президий “. Кастелът е един от четирите най-големи военни центрове по лимеса на провинция Втора Мизия. Тук резидира префекта на втората част на ХІ Клавдиев легион. Под негово командване са 5 кохорти на легиона. С тях той контролира брега на реката от с. Ряхово до с. Долно Ряхово. По – късно през V и VІ век Трансмариска е епископски център. Античното селището загива в началото на VІІ в., в резултат на варварски нашествия.
Римската и византийска крепост, разположена под съвременния град, има площ от 65 дка. Част от кулите й са квадратни, включително и реставрираната кула №1, разкрита и археологически проучена през периода 1995-1997г. Кулата притежава потерна на западната си стена. Реставрирана и консервирана е през 2000- 2001 г.
В района заключен между улиците ”Крепостта” и “П. Берон” е разкрита и Южната крепостна стена на Трансмариска с две бойни кули – едната подковообразна, а другата ветрилообразна. Тя представлява значим археологически паметник на културата и интересен туристически обект.
Античен кастел „Трансмариска” е обявен за паметник на културата с национално значение през 1968 г. Днес, археологическите разкопки продължават.

– Исторически музей
– Исторически музей – Тутракан е открит през 1993 г. в “Теодоровата къща”. Експозицията на Исторически музей – Тутракан разкрива славната близо 20 вековна история на града На три етажа се проследява хронологически развитието на тутраканския край от древността до освобождението от румънска окупация през 1940 г.
В археологическата експозиция са изложени находки от V хилядолетие пр.н.е., тракийска керамика, експонати от античната крепост Трансмариска, създаването и величието й, идването на прабългарите и славяните и изграждането на крепостта Тутракан от времето на Първото и Второто българско царство.
Музеят разполага и с уникална иконна експозиция от възрожденски икони от Тутраканската духовна околия и снети от църковна употреба старопечатни книги и църковна утвар. Иконите са дело на майстори зографи от Тревненската живописна школа.
След 1878г., Тутракан израства като административен, стопански и културен център. Значително място в експозиция Нова история заемат фотоси, документи, предмети от градския бит на тутраканеца след Освобождението. Печатат се произведения на световно известни автори. В началото на ХХ век в града има шест училища, издават се седем вестника.
Възходът в стопанското и културно развитие на града е спрян насилствено от румънската окупация на Южна Добруджа през 1913 г. населението е подложено на насилствена асимилация и денационализация и затова безпримерния героизъм и храбростта на българската армия по време на най – голямата битка в Първата световна война – битката за Тутраканската крепост, нямат равни на себе си. След Балканските войни /1912 – 1913/ и последвалата национална катастрофа, Тутракан преминава в пределите на Румъния. През 1916 г. тук се водят епични боеве за освобождаване на Тутраканската крепост. На румънската армия е нанесено катастрофално поражение и градът е освободен. Между 1919 -1940 г. в Добруджа се установява втори окупационен режим. На 21 септември 1940 г. в резултат на Крайовския договор Тутракан е освободен от румънска власт.
Етническият състав на населението в Тутраканско е доста разнообразен. Най – старото местно население са т.нар.”гребенци” Наред с него живеят и преселници от балкана, Тракия, Лудогорието и Северна Добруджа. Основният поминък на населението е земеделието и риболова. В етнографската част на експозицията са показани традиционни пособия за упражняване на основните поминъци – риболов, земеделие и занаяти, част от инструментите, необходими за занятчийството, тъкани и др.
Лапидариумът продължава „да разказва” историческото минало на Тутракан с поставената римска надгробна стела от ІІ и археологически находки, колоната поставена в чест на посещението на Султан Махмуд ІІ в града през 1837 г., паметната плочата поставена през 1957 година в чест на освободителя на Тутракан – ген.майор Ал.В.Суворов през 1773 година.

– Рибарска махала
Архитектурен резерват “Рибарската махала
В Тутракан е единственото в страната естествено обособило се по поречието на реката рибарско селище. Със своята самобитност, чистота и възрожденски дух Архитектурен резерват “Рибарската махала” е съхранен за поколенията в своя автентичен вид с рибарските мрежи, с лодкарските работилници и рибарските къщи. Той напомня като жива легенда за този поминък на нашите прадеди, предава се от поколение на поколение, за да може и до днес Тутракан да не загуби същността си като най – виден риболовен и лодкостроителен център на съвременна България по река Дунав.
Рибарска махала е разположена в североизточната част на Тутракан. Тя е паметник на културата от национално значение с висока степен на автентичност. До началото на ХХ век в нея живеят 1437 рибарски семейства и броят на професионалните рибари нараства на 2296 души при население 7926 жители на града. Независимо от настъпилите превратности в съдбата на Тутракан и Южна Добруджа до 40 – те години на ХХ век общият брой на риболовците достига до около 5000 души, а на “рибния пристан” има 1300 двуостри рибарски лодки. Архитектурен резерват „Рибарска махала” е неразривна част от музейната експозиция на Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене”.
Научната стойност на Рибарска махала се откроява и от факта, че в нея има изградени къщи отпреди 150 – 200 години и по своята архитектура имат национално значение.

– Етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене“
През своето хилядолетно съществуване Тутракан е свързан неизменно с риболова, с плетенето на рибарски мрежи и с лодкарските си работилници. С този древен занаят и поминък са се занимавали цели родове и фамилии. Преживял годините, през 19 век виждаме Тутракан с един изключителен, своеобразен и неповторим за България облик. Градът е утвърден център на дунавския риболов.
В началото на ХХ век Тутракан има повече от 5000 рибари, на рибарския пристан е могло да се видят над 1000 лодки. Този поминък създава специфична атмосфера и облик на града в отличие от много други поселища по дунавския бряг.
Етнографски музей “Дунавски риболов и лодкостроене” е открит през 1974 г. и е единствен в страните по поречието на р. Дунав. Създаден е, за да съхрани богатата материална и духовна култура, обществено устройство и бит на българите от крайдунавските рибарски селища.
Експозицията е подредена в 7 зали и 2 интериора, в сграда – паметник на културата от началото на ХХ в. В хронологическа последователност са представени оригинални риболовни уреди от древността и използвани в съвремието уреди и съоръжения. Показани са оригинални въдици от кост и мед, харпуни, глинени тежести за рибарски мрежи, железни сапкъни, кърмаци, различни видове мрежи, изработвани от растителни влакна от тутраканските рибари – орие, дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и.др. Освен мрежести съоръжения са представени и кукести уреди за риболов. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по Долния Дунав. Освен показаните риболовни принадлежности се добива представа за обществената организация на риболовците, сметководството, вътрешната уредба на жилищата им, духовната им култура.
Място е отделено и на лодкостроенето, което се развива в този край още от римския период. В античния кастел Трансмариска е имало работилница за ремонт на плавателни съдове. В края на ХІХ век лодки от Тутракан се изнасят в Румъния, Сърбия, Австрия и др.
Експонирана е минерална сбирка от Националния музей “Земята и хората”.
Обособени са следните тематични колекции:
• Скъпоценни и декоративни камъни
• Минерали на Земята
• Минерали на България
• Учебна колекция “Полезни изкопаеми”
• Минерално разнообразие и ресурси на Североизточна България
• Гигантски кристали

– Мемориален комплекс
След Междусъюзническата война и последвалата я Първа национална катастрофа Южна Добруджа е включена в пределите на Кралство Румъния. Румънските власти влагат значителни средства за укрепяването на новата гранична линия и за две години превръщат Тутракан в една от най-мощните крепости на р.Дунав.
На 1 септември 1916 г. България, за да защити националната си гордост, обявява война на Румъния. Срещу внушителната румънска сила е противопоставена част от 3-та българска армия в състав – Четвъртата Преславска пехотна дивизия, Първа бригада от Първа Софийска дивизия и Дунавски отряд, под общото командването на ген.Пантелей Киселов.
Началото на атаката започва в ранната утрин на 5 септември 1916 г. Въпреки ожесточената съпротива на румънците, до вечерта предната позиция пада. На следващия ден настъплението продължава със същия устрем. В 15,30 часа румънският гарнизон капитулира. В 18 часа ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника.
Непосредствено след епичната битка, командването на ІV-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.
При Тутракан вечен покой намират над 8000 войници и офицери, от които 1764 – български.
Признателното поколение издига през1922 г. паметник – обелиск, запазен и до днес, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите ”Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.
1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините, това високо патриотично дело е завършено.
През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал “Военна гробница-1916 г.”, изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици “Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис “Свети Георги Победоносец”.
Мемориалът е посещаван ежедневно от граждани и от близки и потомци на загиналите, да се поклонят и да поднесат венци цветя в памет на загиналите герои за Тутракан и Добруджа.
Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества, панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември.