КМЕТСТВО АКАНДЖИЕВО

КМЕТСТВО АКАНДЖИЕВО

Адрес: с. Аканджиево

Тел.: 03585/37 11;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Област: Пазарджик
Община: Белово
Площ на Село Аканджиево: 11.606km2 (НСИ)
Население на Село Аканджиево: 543 жители (към 01/01/2007 – НСИ)
Пощенски код на Село Аканджиево: 4483
Телефонен код на Село Аканджиево: 03585 от България, 003593585 от чужбина
Градове, села, квартали и курорти в община Белово: Село Аканджиево, Град Белово, Село Дъбравите, Село Габровица, Село Голямо Белово, Село Мененкьово, Село Момина клисура, Село Сестримо.
Разположено е на 3 – 4 км южно от Ветрен, 10 км от град Белово и недалече от десния бряг на Марица, в гънките на хълмистото Средногорие.

ИСТОРИЯ

Аканджиево е интересно със старите си поселищни отношения. Преди всичко неговото малко землише с било гъсто обитавано от траките. Те са оставили 17 могили, от които главните групи са две: на половин километър северно от селото — 5, и на I — 1.5 км западно от него — 6. Една от тези северно от селото, наречена Шаркова могила, е най-висока и конусообразна. Не ще съмнение, че при тези групи некрополни могили са се намирали тракийски селища. Освен това източно от селото — към Марица, в местността Турските гробища се намира могилен некропол. който Неделчо Петков (1950. с. 210—213 свързва с могили във ветренско землище, между които е Орешкова могила. Той смята, че този голям некропол е принадлежал на селище, западно от селото в местността Бучилото, гдето са намерени го. делви, парчета от чернофирнисови съдове (като при с. Дуванлий), теракота бронзово изображение на човешка глава и др. Впрочем големи тракийски делви са изваждани и из селските дворове и навсякъде землището на селото, което показва, че тракийските селища по н. са били пръснати. Любопитно е по-нататък, че П. Мутафчиев (1915, с. 67 — 68), който в селото е видял една намерена сребърна атинска монета, открил на 2 км северозападно от селото следи от землено укрепление — прилично на римски укрепен лагер. Заслужава внимание Смилево градище, чиито остатъци градежен материал с червен хоросан, се намират на една сравнително изолирана и остра височина — 590 м (следователно 300 м над селото 2,5 — 3 км югозападно от селото. Тук Ст. Захариев (с. 76—77) посочва Смилеиов манастир, съграден от княз Смилен в 1286 г. при царуването в Търново на Георги Тертер. Тук се намирала една от неговите кре пости, снабдена с черква. А „Манастирът“ днес аканджиевци наричат развалините на една черквица („Св. Петка“) на 1.5 км югозападно Вероятно Смилево градище като крепост датува от ранното Средновековие (IV — V в. от н. е.), обаче е реставрирана и използувана и в българско време през втората половина на средните векове. В съседство с тази крепост без друго се е намирало българско селище. За това средновековно българско селище, името на което не ни е известно, говорят още следните оброчища или черковища около днешното село, което вероятно се намира на мястото на средновековното българско село: „Гергьова черква“. „Спасова черква“. „Николова черква“, „Богородична черква“, „Св. Троица“, „Св. Петър“, „Св. Марко“,. ,,Св. Димитър“ и „Св. Арангел“. Може би някои от тези оброчища датуват от по-късно време.