[Copy of] Община Аврен

{AF}

Община Аврен

Адрес: с.Аврен,ул. ТОДОР НОЕВ 8

Тел:   051062226;

e-mail: avren_kmet@abv.bg

web site:www.avren.bg

Аврен е село в Североизточна България. То е административен център на община Аврен, Област Варна и е на около 7 км от село Садово. Старото му име е Момино. Селото е разположено в източната част на Дунавската хълмиста равнина, в южните полегати склонове на Авренско плато, на височина 360 метра на морското равнище.

В момента кмет на община Аврен е Емануил Манолов.

Между реките Камчия и Провадийска се издига Авренското плато. Някога по тези места е имало вековни гори, антични селища, две ранновизантийски крепости, светилище на бог Херос и скален манастир.

Днес в северозападната част на платото се намират останките на една от най-значителните крепости-град на българското средновековие във Варненска област – Петрич кале, която е била важна крепост в отбранителната система на средновековната българска държава. Петрич-кале се намира  на 4 км северно от Аврен. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последния кръстоносен поход на обединените християнски армии, под предводителството на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, Варненчик, на 7 ноември 1444г., крепостта е превзета и разрушена.

Аврен е едно от най-старите селища, срещащо се в регистри от ХVІІ век под името Ак-виран. До руско-турската война от 1828г.-1829г., селището е било заселено от старо българско население, известно като „хърцои” и от турци. С края на войната, както и по време на Кримската война /1853г.-1856г./ започва разселване на старото население из цяла Североизточна България и отвъд р.Дунав, в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии /ваяци/ от селата Голица и Козичино /Еркеч/.

Подобна е съдбата на селата Добри дол и Садово, където през различни времена идват заселници от Голица, семейства от Аврен и Калиманци. В селищата Болярци, Равна гора, Юнак и Казашка река освен ваяци има преселници и от Одринска Тракия, Котленско, Габровско, Еленско и Кюстендилско. В края на ХІХ век в Дъбравино и Царевци на мястото на изселващото се турско население пристигат родове от Султанци, Девня, Ветрино и Белослав, а след тях  тракийци от Лозенградско и Одринско. Преселници от Източна Тракия има и в населените места Близнаци, Болярци, Круша и Приселци.

След 1878г. до 1913г., в Приселци се установяват 29 рода от Лозенградско и Одринско. Първите родове заселили се в Синдел след Освобождението /1878г./ са от Житница и Султанци, а в началото на ХХ век и от Върбица, Шуменско. В Тръстиково, след 1878г. се заселват малоазийски българи, след тях идват няколко семейства от град Елена. Наследници на ваяците от Аврен, Изгрев и Левски е населението на Здравец. В Китка освен ваяци, след 1914г. се настаняват около 40 семейства от Кюстендилско, а в Бенковски през 20-те години на ХХ век се заселва население от Добруджа.

Балканджиите от Козичино и Голица дават много от имената на известните и до днес местности в района – „Бобата”, „Дойково дере”, „Костови ниви”, „Манолова чешма”, „Бялата пръст”, „Пода”, „Харамията”, „Кишишлик кале”. Пещерите в местността „Кишишлика” все още пазят спомена за монасите отшелници от скалния манастир „Благовещение”. Легендите разказват и за старо българско селище в местността „Вълчанката”, където властвали двама братя князе – Вълчан и Атманджа. В района и до днес се почитат аязмите „Балъклия” и „Св.Константин и Елена” край Приселци. Откриването на аязмото „Балъклия” се дължи на сляпа девойка, която сънува, че проглежда след като си измива очите от извор с лековита вода. След нейната смърт близките й разкриват аязмото, и на мястото посочено от нея построяват кладенец и малка стая-параклис. С намирането на лечебната вода, всяка година започва да се прави сбор на Светлия Петък (седмицата след Великден), като традицията се спазва и до днес. Сбор се прави и на аязмото „Св.Константин и Елена” в чест на празника на светците 21 май.

До средата на ХХ век основните поминъци за населението са земеделие и скотовъдство. От зърнените култури основно се отглеждат жито, ечемик, овес и царевица. През 20-те години на ХХ век започват да се засаждат овощни дървета, лозя, предимно винени сортове – мискет и памид, отглеждат се тютюн, памук и слънчоглед. В началото на ХХ век край Тръстиково градинари от Еленския край разработват зеленчукови градини, в които започват да се произвеждат зеленчуци вече за продан. След 50-те години на ХХ век с кооперирането на селското стопанство в Приселци и Близнаци част от земеделската земя се превръща в овощни градини, с насаждения от череши и праскови.

За да се задоволи нуждата от земя на придошлото население се коренят горски площи и така за много семейства дървосекачеството се превръща в основно занимание. Произведените при горенето на коренищата дървени въглища дава началото на още един поминък – кюмюрджийство.

От традиционното животновъдство най-развито е овцевъдството, като предназначението му е да осигурява на домакинствата месо, мляко и вълна.

Почти във всяко селище е имало майстори-занаятчии – железар, колар и абаджия. Известно с грънчарите си е Садово, чиито песъчливи и червеникаво-клисави почви са благоприятствали развитието на грънчарския занаят. Изработваните стомни, делви и кюпове са се продавали из цялата Варненска област.

Като административна структура Община Аврен е създадена с Указ № 2930 от 27 септември 1983 година и обединява 18 насели места – Аврен, Бенковски, Близнаци, Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Падина, Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак и курортен комплекс „Камчия”. В последствие с.Падина преминава към община Девня.

Кметовете ръководили община Аврен през годините са:

1983-1988г.- Петър Кехайов;

1988-1990г.- Красимир Тодоров;

1990-1991г.- Светослав Янев;

1991-1995г. – Елисавета Иванова;

1995-1999г. – Любчо Любчев;

1999-2003г.- Тодор Тодоров;

2003-2007г.- Красимир Тодоров.

На местните избори през 2007г., жителите на община Аврен отново повериха нейното управление на Красимир Тодоров.

Над 9000 души постоянни и временни жители живеят в 17-те населени места на общината. Селищата са привлекателни и за заселилите се тук над 450 семейства чуждестранни граждани, предимно англо и френско и немско  говорящи, а така също и руски граждани. През последните 6 години населените места непрекъснато придобиват нов облик. Обновени са административни сгради, детски градини, училища, читалища, здравни служби, изградени са храмове, клубове за младежи и ветерани, детски площадки и зони за отдих.

Днес в населените места на община Аврен продължават наследените традиции от миналото и младежите коледуват и лазаруват, а по-възрастните участват в групи за автентичен фолклор, като възстановяват обреди и забравени хора – „Талима”, „Тропанката”, „Пандалаш”.

В ежегодните коледни и великденски изложби  жените от всички селища показват своите умения за шарене на яйца и приготвяне на коледни и великденски пити , сладкиши и украшения.

Етнографският комплекс в Аврен, сбирката в Здравец, архитектурния комплекс „Църква-училище” в Царевци, запазените къщи от края на ХІХ век в Равна гора представят етнографските особености на региона и дават възможност за развитие на селски и културен туризъм.

 Курортен комплекс „Камчия” заема площ от 5900 дка, от които 192 дкаплажове. Намира се в землището на с.Близнаци, до устието на река Камчия, коятосе влива в Черно море. забележителности са резерват „Лонгоза”, буферната зона на биосферен резерват „Камчия”, който е под егидата на ЮНЕСКО, устието на река Камчия илиманът „Паша дере”. В крайбрежната зона са оформени два туристически центъра:комплекс „Камчия – север” и комплекс „Романтика”. През 2007г. по Програма ФАР в комплекса са изградени два модерни информационни центъра, в които туристите могат да ползват рекламни материали, интернет идр.услуги.

Възстановени са уличното и алейно осветление, въведени са системи за сметосъбиране и сметоизвозване.
Добре изградениса пътно- транспортните връзки с областния град Варна и населените места отобщината, както и пътните връзки в самия комплекс. Предстои водоснабдяването вкурорта да бъде подобрено с построяването на новия водопровод „Камчийскипясъци”. 
През2005г. е приет Подробно устройствен план на курортния комплекс, според който сепредвижда застрояването да не надвишава 15 метра, т.е.височината на дървеснитевидове, и строителство на вилни селища за около 15 хиляди легла. Ограничавайкипо този начин строителството във височина, общината се стреми да запазиуникалната природа и да съхрани  доголяма степен неповторимостта на курортния комплекс.
Идеален пример за добро развитие на българо-руските отношения в инвестиционен план е поетапното строителство, което Правителството на град Москва осъществява в курорта . До 2011г. в модерно детскоселище за 2000 деца ще бъдат инвестирани над 120 млн. евро.
Инвестиционни намерения за над 50 млн евро сазаявени и от редица частни предприемачи, като „Камчия” АД, „Мери” АД и др., зажилищно и вилно строителство, и туристически атракции. Около 40 декара сазакупени от други инвеститори, като в програмата се сочат две вилни селища идва хотела, с инвестиции за около 20 млн.евро.
С  недокоснатата си природа и уникално съчетание на гори, чисти плажове иустието на река Камчия , курортен комплекс „Камчия” е привлекателномясто за почивка и отдих.

{/AF}