ОБЩИНА АВРЕН

ОБЩИНА АВРЕН

Адрес: с. Аврен, ул. „Тодор Ноев“ №8

Тел.: 05106/22 26;

Факс: 05106/22 08;

Е-mail: avren_kmet@abv.bg

Web site: www.avren.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Аврен се намира в централната част на Варненскаобласт и заема площ от 380 кв.км. Създадена е с Указ № 2932 от 27.09.1983г. на МС на РБ. В състава на общината влизат 17 населени места и курортен комплекс „Камчия”, с обща площ от 1 500 дка. На север община Аврен граничи с общините Варна, Белослав и Девня, на запад с община Провадия, а на юг с община Долни Чифлик. Източната граница на община Аврен се определя от 20 километровата брегова ивица на Черно море. Територията на общината е с подчертано равнинен релеф, с надморска височина от 0 до 380 метра и общ наклон към юг, формиран от долините на реките „Камчия” и „Провадийска”, и Авренското плато, което е с най-висока надморска височина в област Варна. Като цяло климатът има умерено-континентален характер с микроклиматични разновидности, провокиран от влиянието на релефа, и на Черноморския басейн.

ИСТОРИЯ

Между реките Камчия и Провадийска се издига Авренското плато. Някога по тези места е имало вековни гори, антични селища, две ранновизантийски крепости, светилище на бог Херос и скален манастир.
Днес в северозападната част на платото се намират останките на една от най-значителните крепости-град на българското средновековие във Варненска област – Петрич кале, която е била важна крепост в отбранителната система на средновековната българска държава. Петрич-кале се намира на 4 км северно от Аврен. Издигната е през V-VІ век, по късно разрушена и изградена отново през ХІ-ХІІ век. По време на последния кръстоносен поход на обединените християнски армии, подпредводителството на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело, Варненчик, на 7 ноември 1444г., крепостта е превзета и разрушена.
Аврен е едно от най-старите селища, срещащо се в регистри от ХVІІ век под името Ак-виран. До руско-турската война от 1828г.-1829г., селището е било заселено от старо българско население, известно като „хърцои” и от турци. С края на войната, както и по време на Кримската война /1853г.-1856г./ започва разселване на старото население из цяла Североизточна България и отвъд р. Дунав, в Бесарабия. На тяхно място идват нови заселници – балканджии /ваяци/ от селата Голица и Козичино /Еркеч/.
Подобна е съдбата на селата Добри дол и Садово, където през различни времена идват заселници от Голица, семейства от Аврен и Калиманци. В селищата Болярци, Равна гора, Юнак и Казашка река освен ваяци има преселници и от Одринска Тракия, Котленско, Габровско, Еленско и Кюстендилско. В края на ХІХ век в Дъбравино и Царевци на мястото на изселващото се турско население пристигат родове от Султанци, Девня, Ветрино и Белослав, а след тях тракийци от Лозенградско и Одринско. Преселници от Източна Тракия има и в населените места Близнаци, Болярци, Круша и Приселци.
След 1878г. до 1913г., в Приселци се установяват 29 рода от Лозенградско и Одринско. Първите родове заселили се в Синдел след Освобождението /1878г./ са от Житница и Султанци, а в началото на ХХ век и от Върбица, Шуменско. В Тръстиково, след 1878г. се заселват малоазийски българи, след тях идват няколко семейства от град Елена. Наследници на ваяците от Аврен, Изгрев и Левски е населението на Здравец. В Китка освен ваяци, след 1914г. се настаняват около 40 семейства от Кюстендилско, а в Бенковски през 20-те години на ХХ век се заселва население от Добруджа.
Балканджиите от Козичино и Голица дават много от имената на известните и до днес местности в района – „Бобата”, „Дойково дере”, „Костови ниви”, „Манолова чешма”, „Бялата пръст”, „Пода”, „Харамията”, „Кишишлик кале”. Пещерите в местността „Кишишлика” все още пазят спомена за монасите отшелници от скалния манастир „Благовещение”. Легендите разказват и за старо българско селище в местността „Вълчанката”, където властвали двама братя князе – Вълчан и Атманджа. В района и до днес се почитат аязмите „Балъклия” и „Св.Константин и Елена” край Приселци. Откриването на аязмото „Балъклия” се дължи на сляпа девойка, която сънува, че проглежда след като си измива очите от извор с лековита вода. След нейната смърт близките й разкриват аязмото, и на мястото посочено от нея построяват кладенец и малка стая-параклис. С намирането на лечебната вода, всяка година започва да се прави сбор на Светлия Петък (седмицата след Великден), като традицията се спазва и до днес. Сбор се прави и на аязмото „Св. Константин и Елена” в чест на празника на светците 21 май.
До средата на ХХ век основните поминъци за населението са земеделие и скотовъдство. От зърнените култури основно се отглеждат жито, ечемик, овес и царевица. През 20-те години на ХХ век започват да се засаждат овощни дървета, лозя, предимно винени сортове – мискет и памид, отглеждат се тютюн, памук и слънчоглед. В началото на ХХ век край Тръстиково градинари от Еленския край разработват зеленчукови градини, в които започват да се произвеждат зеленчуци вече за продан. След 50-те години на ХХ век с кооперирането на селското стопанство в Приселци и Близнаци част от земеделската земя се превръща в овощни градини, с насаждения от череши и праскови.
За да се задоволи нуждата от земя на придошлото население се коренят горски площи и така за много семейства дървосекачеството се превръща в основно занимание. Произведените при горенето на коренищата дървени въглища дава началото на още един поминък – кюмюрджийство.
От традиционното животновъдство най-развито е овцевъдството, катопредназначението му е да осигурява на домакинствата месо, мляко и вълна.
Почти във всяко селище е имало майстори-занаятчии – железар, колар иабаджия. Известно с грънчарите си е Садово, чиито песъчливи и червеникаво-клисавипочви са благоприятствали развитието на грънчарския занаят. Изработвани тестомни, делви и кюпове са се продавали из цялата Варненска област.
Като административна структура Община Аврен е създадена с Указ № 2930 от 27 септември 1983 година и обединява 18 насели места – Аврен, Бенковски, Близнаци,Болярци, Добри дол, Дъбравино, Здравец, Казашка река, Китка, Круша, Падина,Приселци, Равна гора, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци, Юнак и курортен комплекс „Камчия”. В последствие с. Падина преминава към община Девня.
Над 9000 души постоянни и временни жители живеят в 17-те населени места на общината. През последните години населените места непрекъснато придобиват нов облик. Обновени са административни сгради, детски градини, училища, читалища, здравни служби, изградени са храмове, клубове за младежи и пенсионери, детски площадки и зони за отдих.
Днес в населените места на община Аврен продължават наследените традиции от миналото и младежите коледуват и лазаруват, а по-възрастните участват в групи за автентичен фолклор, като възстановяват обреди и забравени хора – „Талима”,„Тропанката”, „Пандалаш”.
В ежегодните коледни и великденски изложби жените от всички селища показват своите уменияза шарене на яйца и приготвяне на коледни и великденски пити, сладкиши иукрашения.
Архитектурния комплекс „Църква-училище” в Царевци, сбирката в Здравец, запазените къщи от края на ХІХ век в Равна гора представят етнографските особености на региона и дават възможност за развитие на селски и културен туризъм.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

На територията на община Аврен интерес представляват античните селища и могилните некрополи, намиращи се край населените места Бенковски и Болярци. В близост до Аврен се намират средновековния скален манастир „Кешишлик” и средновековния град крепост от ХІ-ХІV век „Петричкале”, който е построен върху основите на ранновизантийска крепост от V век. Днес, там са запазени останки от крепостни стени, огромно изсечено в скалите водохранилище и стълба.
В Царевци съществува музеен комплекс „Св.св. Константини Елена”, състоящ се от църква, датираща от 1825г., и килийно училище скилимарска работилница.
В Приселци като туристическа забележителност можеда се отбележи Ханът „Хаджи Кольо”, представляващ комплекс от реставрирани старинни къщи. Там в невероятната атмосфера на селския уют гостите могат да отпочинат и се насладят на великолепните традиционни ястия за българската кухня.  
В Аврен се намира базова астрономическа обсерватория, обзаведена и модернизирана през 2005г. През 2006г. по проект на ИА ФАР е изградена образователна алея „Път към звездите”. В обсерваторията  се провеждат редовни наблюдения от различни астрономически клубове от гр. Варна.
Защитените територии представляват около 4% от територията на общината, разположени в източната част, и свързани с устието на р.Камчия и морското крайбрежие.
Резерват „Камчия” обхваща площ от 842.1 хектара исе намира непосредствено до Черно море покрай устието на река Камчия. Обявен е за резерват с цел да се запазят самобитни лонгозни гори от бряст и ясен, кактои находища на бяла и жълта водна лилия, блатно кокиче, дива лоза, блатнаперуника и друга богата и разнообразна фауна.
През март 1977г. той е включен в списъка на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Крайречните заливни гори около устието на р. Камчия, днес са най-представителният образец налонгозните гори на Балканския полуостров. Тази екосистема има уникален характер, който произтича от състава и структурата на горската растителност и специфичните екологични условия при които се развива. Общо висшите растения, установени в лонгозната гора и заблатените територии в нея са 245 вида. Сред застрашените от изчезване растителни видове могат да бъдат споменати лъскаволистна млечка, блатно кокиче, блатен телиптерис, северница.
В река Камчия се срещат 25 вида риби, което съставлява по-голямата част от българската сладководна ихтиофауна. Сред по-интерестните са дивия шаран, кавказкото попче и деветиглената бодливка. В района на резервата са установени 258 вида птици, което е около 66% от установените в България видове. Сред редките за България и Европа видове, размножаващи се в резервата са черният щъркел, малкият креслив орел, соколъторко, големият ястреб, осоядът, както и седем /от общо 9/ вида от кълвачите, разпространени в Европа. В резервата са установени 26 вида дребни бозайници. Интерес представлява кафявата горска полевка, която обикновено се среща в широколистните гори в България над 800 метра надморска височина. Досега по Черноморието е установена само в района на Камчия и Ропотамо. Друг интересен вид в природозащитно отношение е видрата, включена в Европейския червен списъки Бернската конвенция.
В началото на 80-те години, 70 хектара горски площии 260 хектара поземлен фонд са обявени за буферна зона на резерват „Камчия”. В зоната са ограничени дейностите, които могат да въздействат негативно върхурезерватната площ – голи сечи, промишлен риболов, промишлено събиране на билки, гъби и цветя, движение на моторни лодки по реката, паркиране на МПС. Допуска се паша и традиционно ползване на земеделските земи.
Особено привлекателни за туристите са устието на р. Камчия и лиманът „Пашадере”. Защитена местност Лиман е обявена през 1979г., а през 2002г. е прекатегоризирана с площ 5.20 хектара. Представлява естествен лиман, естествена влажна зона, местообитание на редки растения и влаголюбиви птици: голям и малъкводен бик, зимно бълне и др. Местността е достъпна и е подходяща за туризъм
Истинско приключение е разходката с лодка или водно колело по реката, между гъстите лиани на места оформили зелени тунели над реката. Основно за нощувки в комплекса се ползват бунгала, почивни станции и хотели.
На територията на община Аврен има няколко язовира, които са подходящи за отдих и риболов. Три от тях са в землището на Аврен, а другите два се намират близо до селищата Приселци и Садово.
До язовир „Паничката” край Аврен е изграден анимационен и дегустационен пунк „Рибарска хижа”.
На 2 км от Здравец се намира едноименен язовир, на брега на който е разположена хижа.

КОНТАКТИ

Официален адрес за кореспонденция:
с. Аврен 9135, област Варна,
ул.“Тодор Ноев“ №8

РАБОТНО ВРЕМЕ НА ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯТА АВРЕН

Понеделник – Петък
От 08:00 до 12:00 часа
От 12:30 до 16:30 часа

РАБОТНО ВРЕМЕ НА ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР ЗА ОБСЛУЖВАНЕ НА ГРАЖДАНИ

Понеделник – Петък
От 08:00 до 16:30 часа

Кмет на Община Аврен
Емануил Манолов
Тел.: 05106/22 26;
Факс: 05106/22 08;
avren_kmet@abv.bg

Гл. специалист “Канцелария на кмета”
Ивелина Йорданова
avren_kmet@abv.bg
 
Секретар на Община
Даниела Петрова
Тел.: 05106 7777
sekretar_avren@abv.bg

КМЕТ

Кмет на община Аврен е господин Емануил Младенов Манолов.

Информация:
Роден на е на 20 февруари 1978 г. в гр. Варна

Образование: ШУ „Епископ Константин Преславски“ – гр. Шумен-Специалност „История“

Професионален опит:
– Кариерата си е започнал в общинската администрация в Аврен, където работи 2 години като главен специалист и младши експерт в сферата на културата и спортните дейности.
– От 2006 г. до 2010 г. е старши експерт в Бюрото по труда в Аврен.
– От 8 юни 2010 г. е директор на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Варна.
– Избран за кмет на община Аврен за мандат 2011 г.- 2015 г.
– Избран за кмет на община Аврен за мандат 2015 г.- 2019 г.