ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК

ОБЩИНА БЕЛОГРАДЧИК

Адрес: гр. Белоградчик, ул. “Княз Борис І” №6

Тел: 0936/5 30 17;

Факс: 0936/5 30 17;

Моб.тел.: 0879/145 320; 0877/881 305;

ЗА ОБЩИНАТА

Белоградчик е разположен в северозападната част на страната, в северните и североизточните склонове на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец, на 545 м над морското равнище. Белоградчик се намира на около 170 км. от София, 55 км. от Видин и на 70 км. от Монтана. Урбанизиран и атрактивен, Белоградчик е едно продължение на най-атрактивните национални туристически обекти в България. Природните дадености и богатото историческо наследство определят града като един от най-интересните и желани туристически атракции. Близо до територията на община Белоградчик е биосферния резерват „Чупрене, който заема площ от 1439,2 ха на северните склонове на Стара планина с буферна зона от 542,3 хектара, включен е в списъка на биосферни резервати на ЮНЕСКО. Резерватът е създаден с цел опазване на горите Picea excelsa, единствените и най-големите смърчови гори в Стара планина, както и с цел да бъде убежище за забележителна фауна. Над 90% от територия е покрита с гори. Това е местообитание на голям брой защитени видове от флората и фауната.

ИСТОРИЯ

Днешният град Белоградчик е известен с няколко наименования: Брестово, Белград, Белградин. Първото заселване е станало през ранното Средновековието непосредствено до скалите и по близо до крепостното укрепление – Цитаделата. За това свидетелстват многобройни находки намерени при изкопни дейности. Особено интересни са монетите от времето на Иван – Александър и неговият син Михаил
През XIVв. когато се обособява Видинското царство на цар Иван Срацимир, Белоградчик става административен и културен център.
След падането на Видинското царство под турско владичество (1396г.), Белоградчик продължава да съществува като военноадминистративен център. От една страна това събитие се отразява неблагоприятно върху местните жители. Въпреки асимилаторската политика на Портата (след 1687г.), християнското население остава доминиращо в региона. По това време се обособяват три махали. В християнската махала през 1821г. е издигната църквата „Св. Георги” и е направено килийно училище. Тогавашното население се занимава предимно с занаяти, земеделие и животновъдство.
Към средата на XIX в. е натрупан значителен революционен опит в сраженията против османското владичество. В този момент през май – юни 1850г. избухва най – голямото въстание в Северозападна България. Независимо от погрешните схващания на някои историци това въстание е с център Белоградчик и остава в историята като Белоградчишко въстание.
Белоградчичани участват и в други известни въстания – Димитракиева буна (1856г.), Априлското въстание (1876г.), както и в Руско – Турската освободителна война (1877г. – 1878г.), Сръбско – българската война (1885г.), Балканските войни (1912г. – 1913г.), Първа световна война (1914г. – 1918г.), Втора световна война (1939г. – 1945г.).
За повече информация: История на Белоградчик Издава: „Уникарт ЕООД”, София, 2009г.
Авторски колектив: Михаил Михайлов, Емил Цанков, Кинка Михайлова, Сара Татарова.

ИКОНОМИКА

Преминаването към пазарно ориентирана икономика през последните 15 години е оказало значително негативно влияние върху местния бизнес. Устоялите на силната вътрешна и международна конкуренция малки и средни предприятия са представители главно на леката и хранително-вкусовата промишленост, както и дребни предприемачи с бизнес в сферата на услугите.
Сравнително по-добре устоява на шоковете на пазара Винзавод “Магура”, който произвежда бели и червени шампанизирани и трапезни вина и ракии, както за вътрешния пазар, така и за износ.
Фирма “ТРАНСКОМ`С“ е с основна дейност – производство и реализация на резервни части, апарати и системи за подвижния ЖП състав и инфраструктурата на БДЖ, както и за железниците на Сърбия и Македония. Фирмата оперира във фрагментен сектор, където няма фирми-гиганти, доминиращи на пазара и това е една благоприятна възможност за нейното развитие. Основната стратегия за бъдещото развитие е разширяване дейността на фирмата и активно участие в изграждането на инфраструктурните проекти за ЖП транспорта, които са с приоритетно финансиране от международни финансови институции.
СД “Живков, Лилов, Нешев и Сие“ е с предмет на дейност – производство на полиетиленово фолио и опаковки от него. От 2000 г. фирмата започва да произвежда и опаковки от натронова хартия, а от 2001 г. в производствената листа на фирмата са включени и опаковки от полипропилен основно за шивашката промишленост. През 2003 г. дружеството защитава пред РИОСВ – Монтана, програма за управление на дейностите по отпадъците от полиетилен и започва дейност по рециклирането им. Във фирмата работят 24 души.
Фирма “ В.А.Т.” – ООД е с предмет на дейност – производство на телефони, домофони и телефонни аксесоари. Работят 5 души.
Структурата на местната икономика се допълва от частната фирма “ ЕКО КОМ “ ООД гр. Белоградчик, която се занимава с внос и износ на оборудване за хранително-вкусовата промишленост, дърводобив и дървопреработване, производство на дървени въглища и брикети от тях, мелничарство, производство на хляб и автомобилен транспорт.
Фирмата ЕТ “Дилекс – Красимир Петров” е специализирана в производство на месни деликатеси, приготвени от пилешко месо. През 2004 г. фирмата откри цех в с. Боровица, чиято продукция се изнася и в страните от ЕС.
Освен комунално-битовата дейност, с която се занимава общинска фирма “ БКСД “ ЕООД, тя има сформирани групи за производство на тротоарни плочки и бетонови отливки. Добри условия има в общината за развитието на дърводобива и шивашкото производство.
Държавна дивечовъдна станция “Миджур” е с предмет на дейност дивечовъдство, дърводобив и ловен туризъм. Тя разполага с добре оборудвани бази в селата Чупрене, Стакевци, Раяновци и Язово, които предоставят добра възможност за развитието на ловен туризъм от чуждестранни фирми. В дивечовъдната станция работят около 32 души.
Държавно лесничейство простира дейността си на три общини – Белоградчик, Димово и Ружинци и обхваща 45 населени места. Предмет на дейността са: дърводобив, залесяване и охрана на горите. В предприятието работят 33 души.
Фирма “ СЕКОМ “ ЕООД е с предмет на дейност дърводобив и работи по програмата на Социалното министерство за доставка на твърди горива на социално слаби граждани.
Шивашката промишленост е представена от няколко шивашки фирми,които произвеждат изделия основно на ишлеме.
“Ведерник“ АД е фирма, която работи над 35 год. в производството на дамско облекло. Работи основно на ишлеме за фирми от Европейския съюз. Технологията на производството е съвременна-тип конвейрна и отговаря на изискванията на съвременното производство. Окачествяването на произвежданата продукция е тристепенно, за да отговаря на Европейските стандарти за качество.
“Борич“ ЕООД е общинска фирма, която произвежда олекотени юргани, спално бельо, спални чували, възглавници, дюшеци, покривки, калъфи за матраци и др. Освен основното производство се изпълняват и различни поръчки на ишлеме, свързани с производство и доставка на изделия за търговската мрежа и оборудване на хотели.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Белоградчишка крепост
Паметник на културата от национално значение и една от най-запазените крепости в страната. Изградена е през ІІІ век от н.е. от римляните за охрана на стратегически пътища, пресичащи района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, а по-късно и на Византийската империя. Крепостта е доизградена от българите и е една от последните български твърдини завладяна от турците. Използвана е от тях, като гарнизон и е преустроена за огнестрелно оръжие в периода 1805 – 1837 година. Крепостта се състои се от три крепостни двора и една война площадка. Архитектурните постижения в изграждането на първите отбранителни сектора и масивните портали са основните аргументи при определяне на статута им – паметници с национално значение.

Пещера Магура
Пещерата се намира в северозападна България, на 17 км. от гр. Белоградчик. Издълбана е във варовиковата Рабишка могила (461 м. надморска височина). Една от най-големите пещери в страната-обща дължина на откритите досега галерии е около 2500 м. Състои се от главна галерия и три странични разклонения.
Пещерата притежава богати по форма и размери образувания-сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, “пещерно мляко”. Освен с красотата си и с внушителните си размери, впечатляват “Големият сталактон” – височина над 20 м. и диаметър на основата 4 м., и “Падналият бор”-това е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11 м. и диаметър в основата 6 м.
Според геоложки проучвания, образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. г. Всъщност в една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано. Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, богато разнообразие на животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния енеолит и добавки през раннобронзовата епоха са с голяма точност и прецизност на записите. Чрез рисунките са се съхранявали информациите за регионалния календар и празниците с техните символични и конкретни персонажи.

Латинско кале
Намира се на изток от белоградчишката крепост. Запазени са части от защитната стена. До руините на укреплението е построено метално стълбище с обезопасителен парапет. Площадката на укреплението не е обезопасена. Липсват каквито и да било указателни табели насочващи туристите към обекта. Няма информационно табло представящо ролята и функциите на укреплението. До обекта има достъп за автомобили и малък паркинг. Непосредствено до него има изградена панорамна площадка.

Исторически музей
Уреден е в Пановата къща с решение №31/28.10.1959г./,която е образец на западнобългарската възрожденска архитектура. Експозицията представя историята, бита и обичаите на местното население – етнографска група торлаци.Експозицията е в добро състояние, но също си струва да се мисли за прилагане на модерни методи за презентация на културните традиции и история на региона. Сградата на музея е в добро състояние и привлича вниманието с типичната възрожденска архитектура.

Природонаучен музей
Природонаучният музей в града отваря врати за посетители през 1975 год. с откриване на експозиция, единствена по рода си в тази част на страната. Експозицията съдържа 520 експоната, а фонда разполага с още 2500 (общо 3000).В музея на малка площ, неговите гости могат да се запознаят с най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Експонатите са подредени на екологичен принцип, което позволява да се добие ясна представа за взаимоотношенията в природата. По отношение на сградата – фасадата и покрива на музея са ремонтирани по проект “Красива България” през 2001 година.

Художествена галерия
Галерията разполага с над 255 платна – графика и живопис, част от които са рисувани на ежегодно провеждащите се в Белоградчик и околностите му пленери по живопис. Експозицията включва платна на Владимир Димитров Майстора, Стоян Венев, Иван Христов, Йоан Левиев, Бахит Бапишев и др.Сградата е с чудесна архитектура и е реновирана наскоро по проект “Красива България.

Обсерватория
Обсерваторията на Института по астрономия към БАН разполага с три телескопа, компютър за обработка и съхранение на данните от електрофотометричните наблюдения и тези със CCD камера. Наблюдават се Луната, пръстенът на Сатурн, спътниците на Юпитер, сърпът на Венера, комети, звезди, звездни купове, галактики. Към настоящия момент възможностите на обсерваторията като туристически обект не се ползват пълноценно.

Джамия „Хаджи Хюсеин“
Издигната е през 1751 година. Притежава архитектурни и художествени стойности и е със статут на деклариран паметник на културата. Частично е реставрирана.

Килийно училище в село Рабиша
Около 1790 г. от град Неготин в Сърбия пристига за свещеник в село Рабиша поп Йоаникий и в следващите години се построява килийното училище при черквата.
В началото на 30-те години на 19-ти век селските първенци измолват от турските власти разрешение за разширяване на черквата „Св. Илия” и строеж на самостоятелна пристройка за просветни нужди в двора на черквата. През 1833 – 1834г. сградата е построена, а от следващата 1835г. килийното училище е официално открито. От тази година датира и просветното дело в с. Рабиша. По време на Белоградчишкото въстание от 1850г. има спомени за запалване на килийното училище, което по-късно е било възстановено.
Сградата на килийното училище е двуетажна. Целият долен етаж е една стая с неподвижни нари и служи за спане на учениците. Горният етаж има една голяма северозападна стая, която е предназначена за занималня и една североизточна малка стая за даскала, а вратите на двете стаи водят към малко коридорче, чийто изход е обширен чардак. Архитектурният стил на килийното училище е в неразривна връзка с българската възрожденска къща.
Задачите на това училище са били да привлича и обучава по-будните деца от близките околии – Белоградчишка, Кулска, Видинска и Ломска. Първоначално децата са били ограмотявани от попа на селото, но впоследствие са пристигнали образовани учители. Един от тях по това време е Сава Николов, който възпитава учениците 10 години, през особено важния за българския народ възрожденски период от 1860 до 1870г. Учениците са били подготвяни на черковно-славянско четмо и писмо, изучавали са катахизис, часослов и псалтирче. Писали са с остри клечици на пресят пясък в малки сандъчета. Бил е застъпен взаимно учителския метод, който по-късно преминава в класно-образователна система.
Постепенно килийното училище в с. Рабиша придобива обществен характер. По своя вид то представлява една преходна форма от религиозното към светското образование.
В това училище са получили образование деца, които по-късно стават известни за района хора. Така например Цоло Тодоров от с. Толовица – възпитаник на килийното училище е главен организатор на Белоградчишкото въстание от 1850г. Възпитаник на килийното училище е и Рангел Костов, който след това става учител в същото училище. От него са останали и до днес поучителни слова в религиозен дух, които са написани по стените: „Учете деца на млади години, та когато остареете да не съжалявате“.
Петко Петков, Ивайло Крумов – гл.сп. Култура

КОНТАКТИ

Oбщина Белоградчик
3900 Белоградчик,
ул. „Княз Борис I“ №6
тел./факс: 0936/5 30 17;
e-mail: kmet@belogradchik.bg

Работно време: 08.00 – 12.00; 13.00 – 17.00 часа всеки работен ден

Технически сътрудник на Кмета
тел./факс: 0936/5 30 17;
моб. тел.: 0879/145 320;
e-mail: kmet@belogradchik.bg

Център за услуги и информация
3900 Белоградчик,
ул. „Княз Борис I“ №6 /партерен етаж/
моб. тел.: 0877/875 978;
e-mail: info@belogradchik.bg

Работно време: 08.00 – 17.00 часа без прекъсване всеки работен ден

Местни данъци и такси:
тел.: 0877/875 977;

Гражданска регистрация и административно обслужване /ГРАО/:
тел.: 0877/881 305;

Териториално и селищно устройството /ТСУ/:
тел.: 0877/881 302;

Дежурен ОбС:
тел.: 0877/881 308;

Туристически информационен център – гр. Белоградчик
3900 Белоградчик,
ул. „Поручик Дворянов“ №1А
тел.: +359 877/881 283,
e-mail: tourism@belogradchik.bg

Работно време: 08.00 – 17.00 часа без прекъсване всеки ден, вкл. събота, неделя и официални празници

Общински съвет Белоградчик
тел.: 0877/875 959;
e-mail: obs_belogradchik@abv.bg

КМЕТ

Борис Николов е кмет на Белоградчик от октомври 2011 г.
В периода 2005 – 2009 г. е бил депутат от БСП в 39-тото Народно събрание.
Николов е бил кмет на града и в периода 1991 – 1995 г.
Той е роден на 12 юни 1953 г. в село Ружинци. Завършил е Техникум по автотранспорт в Плевен, а преди това ВТУ „Ангел Кънчев” в Русе.
Работил е в ДАП гара Орешец, „Заводски строежи“ Видин, ППС Ружинци и отново като директор в ДАП гара Орешец.