ОБЩИНА БОЙНИЦА

ОБЩИНА БОЙНИЦА

Адрес: с. Бойница, ул. “Георги Димитров“ №1

Тел.: 0938/988 02; 0938/988 03;

E-mail:boinica@mail.orbitel.bg

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Бойница е разположена в най-северозападната част на страната на площ от 165.7 км² и граничи на север и запад с Република Сърбоя, на юг и югоизток с община Кула, на изток с община Видин и на североизток с община Брегово. На територията на общината няма изградено ГКПП, като най-близкото е Връшка Чука и отстои на22 км от Република Сърбия. От общата площ80.15% са селскостопански фонд, 14.85% – горски фонд, 3.25% – фонд “Населени места”, 1.75% – водни площи, пътища и инфраструктура.
Връзките със съседните общини се изразяват в:
– икономически – обмен на суровини, материали;
– транспортно-комуникационни– потоци от стоки и хора;
– социален сервиз– обекти с над-общински мащаб– образование, наука, култура,
здравеопазване, спорт;
– административно обслужване– общинска администрация и деконцентрирани служби;
– ежедневни трудови пътувания – по повод заетост в“областния център”.

ИСТОРИЯ

Центърът на общината- с. Бойница изгражда своя облик в течение на столетия. Първите данни за селото датират от ІV век преди новата ера. Бойница е едно от най-старите селища в бившата Кулска околия, което многократно е било разселвано. Първото заселване на селото е било в местността“Себинци”, което е просъществувало до Х век, след което е било опожарено, а населението му се укрило в местностите“Забела”, “Швърлик” и“Сулиша”. В местността“Сулиша” в близост до Гюринска река се създава Гюринско село, което през1241 г. е опустошено. Оцелялите и спасили се жители се укрили в местностите“Плачковец”, “Бранчинци” и“Нишора”. Легендата говори, че между укрилите се се явила една решителна и мъжествена мома Бояна, която събира чета, обикаля гори и долини и прогонва татарите. След разпускане на четата, четниците и други бежанци от Гюринско село се заселват в местността “Койчов дол” и създават Боянино село. През1590-1600 година селото било ограбено и опожарено. Оцелялото население се преместило в района, където сега се намира с. Бойница. След погрома на Чипровското възстание през1688 година и след това до1690 година в с. Бойница се заселили цели махали с преселници от Чипровско и Тетевенско, основно от селата Добровци, Ябланица, Шумене и др. Бойница е център на Пуйковата размирица(1849 г.) предвестник на Видинското възстание1850 г. Едно село възстанало против една Империя. След погрома на Тимошкото възстание1883 г. (Сърбия) голяма част семейства се преселват и заживяват в долния край на с. Бойница.
През1879 г. бойничанина Цанко Нинов е избран за народен представител във Великото народно събрание, а след това дълги години е кмет на общината. През1886 г. Бойница е призната за община в състава на Кулска околия. Село Бойница е било най-голямото просветно огнище в Кулската околия. На26 октомври1820 г. е открито първото в северозападна България килийно училище. Същата година за40 дни е построена първата в северозападната част на околията черква“Успение Богородично” в която е служил първият български митрополит на Видинската епархия и пръв български екзарх- Антим І. На 29 април 1871 година била завършена сегашната черква“Св. Троица” в центъра на селото. През1903 г. е основано читалище“Надежда” и Народен университет, а през1908 г. е учредена
Кредитна кооперация“Земеделец”. През1918 година е разкрита частна прогимназия към кооперацията. В парламента през1923 г. в земеделската парламентарна група е избран бойничанина Георги Косовски, дотогавашен главен секретар на Министерство на вътрешните работи, който става жертва на реакцията след атентата в черквата“Св. Неделя” през м. април1925 г. Легендата говори, че село Бойница било наименовано на Бояна Войвода. Бойница е българско-славянско име, изразяващо дейността на бойци, които водят бой с враговете за защита свободата на своето родно място, на своите сънародници, на своя народ. Жителите на Бойница не веднъж са влизали в люти боеве с враговете на техния роден край.

КЛИМАТ

В климатично отношение районът на Общината попада в умерено-континенталната климатична област с ясно очертани четири годишни времена. Лятото е топло, зимата мека, хладни и дъждовни са пролетта и есента. За формирането на климата на общината съществено влияние оказва преобладаващия северозападен пренос на силно трансформирани океански въздушни маси, идващи от Северозападна Европа, идващите от север-североизток континентални въздушни маси и проникващите от юг топли тропични въздушни маси. Отличава се със сравнително студена зима и горещо лято. Средногодишната температура е11.9°С, средноянуарската е- 25°С, а средноюлската– 37°С. През зимата често явление са приземните термични инверсии, свързани с ниски минимални температури и мъгливо време, а през лятото– значителни засушавания. Средногодишните валежи– 30-35 л.кв.м. и са около средните за страната. Поради активен пренос на влажен и неустойчив въздух, а също и допълнителна термична конвекция през втората половина на май и през юни, се развива мощна гръмотевично-дъждовна облачност със силни валежи и дори градушки. Снежната покривка се задържа средно около 135 дни. Преобладават северните и северозападните ветрове, съответно39.2% и21.9%, с най-големи прояви през студеното полугодие.

РЕЛЕФ

В геоложко отношение теренът на Община Бойница принадлежи към Дунавска хълмиста равнина и е сравнително разнообразен. Установени са триаски, юрски и долнокредни плиткоморски утаени скали: червени пясъчници, конгломерати, варовици, мергели, песъчливи варовици и др. В местата по долините на реките Бойнишка, Рабровска и Тополовска преобладават неозойски наслаги и алувиални отложения. В Община Бойница не са разкрити полезни изкопаеми. Преди повече от20 години в района на с. Градсковски колиби бяха извършени сондажи, които в последствие бяха запечатани и информация за открити находища не бяха оповестени.

ВОДИ

Наличните водни ресурси на територията на Община Бойница са формирани от повърхностни и подземни води. Подземните води са важно звено във водния баланс на разглежданата област. Най-благоприятни условия за събиране на грунтови води съществуват в алувиалните наслаги на речните тераси и наносните конуси. През общината протичат три по-малки реки с изразено пролетно пълноводие и стабилно есенно-зимно маловодие: Бойнишка, Рабровска и Тополовска. Най значим воден басейн е построения през60-те години общински язовир. Водохранилище се намира на5 км. южно от с. Бойница. Водосборният басейн е с площ 500 дка. Средногодишната водна маса на язовира е1,3 млн. м3, а общият обем– 2,5 млн. м3. Районът се отводнява от реките Бойнишка, Рабровска и Тополовска. Най-много водни са през периода март-юни следствие снеготопенето и пролетно-летния валежен максимум. Дъждовното подхранване на реките тук представлява35-40%, а снежното– 20-30%.

НАСЕЛИНИЕ

Естественият прираст в общината е отрицателен, с тенденция на увеличаване през последните няколко години. Величините са много над средните за страната и над по-голяма част от общините от Северозападния район.
– Живородени деца- 6 (2001), 4 (2002), 6 (2003).
– Коефициент на раждаемост– 3‰ за2001 г., 2‰ за2002 г., 3‰ за2003 г.
– Починали–54 (2001), 57 (2002), 55 (2003).
– Коефициент на смъртност– 24 ‰ за2001 г., 26‰ за2002 г., 25‰ за2003 г.
– Детска смъртност– 0 ‰
Демографското развитие на общината може да се обособи в два периода:
-Непрекъснато намаляване на населението до1965 г;
-Намаление за периода1985-2003 г., с по-висок темп след1992 г.
Динамиката в броя на населението е съпроводена и с промени в неговата възрастова структура. Очертава се застаряване на населението– броят и делът на лицата под15 г. постепенно намалява. Увеличава се броят и делът на лицата в надтрудоспособна възраст, но причината е в променените възрастови граници за тази категория след2000 г. Процентният анализ на възрастовите групи на населението показва доминиращо присъствие на възрастовата група на надтрудоспособно население над64 години– 73,81%. Едсва5,47% са младите хора и децата до18 години; и20,72% е населението от18 до64 години. При такъв възрастов състав на населението общината не прави изключение от общата тенденция на застаряване на населението на страната. 37,45% от населението на общината е концентрирано в общинския център с. Бойница. По-голяма част от населените места са с население под500 жители с изключение на селата Бойница и Раброво. Общият брой на населените места с население под 500 жители е7, което е 29,85% от всички населени места в общината. Като цяло, селското население е застаряло, но вътрешните структурни различия дават основание за обособяване на три групи села:
– Първа група– села с нормална, ненарушена възрастова структура– 1 общинския център;
– Втора група– села с влошена възрастова структура– 2;
– Трета група– 6 села със силно влошена възрастова структура– това са много малки и малки села и махали разположени главно в периферията на общината.
Тези данни категорично показват тенденцията за концентрация на населението към по-големите с изградена инфраструктура селища и рамкират възможните посоки за развитие на общината като цяло. Те поставят и редица въпроси за функционирането, ефективността и
качеството на редица социални услуги в сферата на здравеопазването, образованието,комуникациите. Опустяващите населени места изискват ясна стратегия на общината за тяхното бъдеще и като сграден фонд и като неизползвани потенциални възможности в сферата на нетрадиционни видове туризъм. Етническата структура на общината се определя изцяло като българско, изповядващо източно-православна религия.

ТУРИЗЪМ

Сравнително големия брой туристически атракции на територията на община Бойница биха стимулирали развитието на туризма. Забележителности, като единствения в Северозападна България водопад на границата мужду община Бойница и община Кула, пещерния манастир по пътя за с. Раброво, останките от римска крепост“Пецино кале” в с. Бойница и др. биха привлякли вниманието на туристите. Добрите природо-климатични условия, екологично чистата територия и гостоприемството на населението от общината са добра предпоставка за развитието на селски туризъмл Въпреки тези си дадености общината не развива туризма, като и няма развита хотелска и посетителска база и има ограничен кадрови потенциал.
Ето защо Бойница трябва да се възползва от историческите си, културните си и природни даденостите и да насочи усилията си към развитие на хотелско и екскурзоводско осигуряване на туристопотока към своята община.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Състояние на културно-историческото наследство.
Районът на Бойница традиционно остава встрани от историческите процеси протичащи на Балканския полуостров. Това се обуславя от различни природогеоргафски и исторически фактори. В епохата на античността тук няма важни политически центрове на траките. Друга особеност е, че районът не попада в обхвата на гръцката колонизация. Едва през римската епоха/от ІІ век пр.Хр. до ІV век/ тук забочват по-динамични процеси, свързани с изграждането на крепостта“Пацино кале”, като градски център в с.Бойница. Той се оформя предимно във връзка с близостта на римския лимес– границата на римската империя по р. Дунав в един период от няколко века. В Ранното средновековие районът е заселен от славянски групи, но що се отнася до Първото българско царство регионът не представлява значителен интерес.
Музейна мрежа и състояние на археологическите проучвания.
Поради историческите особености на региона Бойница разполага са с по-ограничено културно наследство в сравнение с други общини. Това обяснява защо музейната мрежа в тук е в известна степен по-малко развита отколкото в други региони. Това се дължи и на факта, че от Освобождението на България през1878 досега тук се провеждат по-малко на брой и по-незначителни по обхват археологически проучвания.
Към настоящия момент в Бойница не функционира Исторически музей.
Проблеми на културното наследство.
– Физическо опазване. Характерен за цялата страна и се изразява основно в постоянните
иманярски набези над археологически обекти.
– Информация. Разпределението на отговорностите на администрацията във връзка с културното наследство създава редица проблеми по отношение на информацията за него. Информацията за отделните археологически обекти се съдържа в“Археологическа карта на България” която обаче е с режим на ползване– “за служебно ползване” и не се разпространява свободно. Гражданите и различните организации на практика нямат свободен достъп до тази информация, нито до информацията съдържаща се в регистъра на Националния музеен фонд, воден от НЦМГИИ, който съдържа информация за всички движими паметници на културата. Поблемът с липсата на информация има и други измерения- за редица обекти няма публикации с научен характер, а обектите, за които има туристическа информация от какъвто
и да е вид са около5-10% от всички обекти. На туристическите карти много от обектите не са отбелязани, няма ги и в различните туристически материали, които се изработват. Туроператорите и сродните им също не разполагат с подобна информация.
– Социализация. Проблемите, свързани със социализацията на културното наследство в Бойница са сходни с проблемите в останалата част на страната, но са подчертано по-остри като се има предвид и общата изостаналост на региона по икономически показатели. На първо място това е почти пълната липса на достъпност за недвижимите паметници на културата и липсата на прилежаща инфраструктура, която би позволила паметниците да бъдат социализирани и включени в туристически дейности. За движимите паметници на културата
това е липсата на експозиционна площ и лошото стопанисване на музейните фондове. Лошата социализация се поражда от различни фактори, вкл. липсата на конкретни дейности по социализацията на паметниците като консервация и реставрация, липсата на мащабни археологически проучвания и реставрационни дейности, липсата на информация, липсата на проекти по международни програми, насочени към тези проблеми и др.
– Човешки фактор. В региона е кадровият потенциал от специалисти е по-нисък особено що се отнася до археолози, музейни работници, специалисти по консервация и реставрация, специалисти по културен туризъм. Наличните кадри в голямата си част са в пенсионна възраст. Основно кадровият потенциал е концентриран в Видин.
Перспективи пред културно-историческото наследство в Бойница
Потенциал на културното наследство
Традиционно в нашата страна културното наседство, а и културата в по-широк план, са схващани като част от непроизводствения сектор. Същевременно в периода от1944 до1989г. се практикуваше една тотална система на субсидиране, в която културното наследство и свързаните с него хора и организации на практика бяха извадени от обхвата на реалните икономически процеси и бяха превърнати в субсидиран сегмент, от който не се очаква да произвежда обществен ефект различен от образователен и възпитателен. Тези нагласи у хората, работещи в сферата на културното наследство са една от пречките за реалната му
социализация и включването му в реалната икономика. Основният икономически потенциал на културното наследство се свързва със сферата на туризма, а така също и с определени поддържащи го отрасли като извършването на строителни работи, изработването и търговията със сувенири, отпечатването и разпространението на туристически материали и др. На второ място движимото културно наследство в близките няколко години- движимите паметници на културата собственост на физически и юридически лица- ще се оформят като част от търговията с дефинираните от ЕС“културни ценности”.
Връзка с туризма
Различни експертни оценки правени от Министерството на културата и туризма предвиждат, че около20-25% от туризма у нас ще се свързва с културното наследство на страната. Това е значителен потенциал, който в момента не се използва. Той е особено значим за Бойница, който не обхваща значителни морски или планински курорти и трябва да компенсира тази даденост с други атрактивни дестинации. Алтернативният подход е създаването и експлоатирането на маршрути, които включват обекти от региона и са свързани с действащите големи курорти. Потенциал за развитие на туризъм, свързан с културното
наследство, има във връзка с движението на туристи по р.Дунав. Трябва да се отбележи, че потенциалът на културното наследство в Бойница способства за развитие на форми на туризъм при които се посещават както културни, така и природни забележителности. Този комплексен подход– използването на хибридни форми като съчетаване на еко-туризъм с културен туризъм– увеличава привлекателността на района. Природните дадености на района допускат по-специални форми на туризъм като спелеоложки туризъм, екстремни спортове и др. Съчетаването им с културен туризъм ще доведе до повишаване на привлекателността на региона.