ОБЩИНА БЯЛА

ОБЩИНА БЯЛА

Адрес: гр. Бяла, ул.“Андрей Премянов“ N: 29

Тел.: 05143/23 79;

Факс:05143/23 79;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Бяла е разположена в централната част на Българското Черноморско крайбрежие. На север и северозапад граничи с община Долни Чифлик /Варненска област/ и на юг и югозапад с община Несебър /Бургаска област/. Територията й е 162 км2. В национален план обхващат 0,15% от територията и 0,04% от населението на страната.
Общината включва 6 населени места: гр. Бяла, с. Горица, с. Господиново, с. Дюлино, с. Попович, с. Самотино
Населението на община Бяла към 31 декември 2004 е 3356 души.
Административен център град Бяла. Същият се намира почти на равно отстояние от двата областни града – Варна (50 км) и Бургас (70 км). Най-близкият град, на разстояние 5 км, е Обзор, община Несебър.
Съвременният релеф на община Бяла може да се характеризира като хълмист. В западната и северната част на общината попадат източните склонове на Камчийска планина. Тези склонове се спускат плавно към морето с наклон от 2 до 5%. Надморската височина на град Бяла е 42 м.
Бреговата ивица на общината се характеризира със съчетание от скалист бряг, малки заливи, плажови ивици с пясъчни дюни. Брегът е стръмен и разчленен, което води до силно ограничаване на плажния потенциал, но от друга страна му придава атрактивност, което е ценен курортен ресурс. Общата дължина на морския бряг е 14 300 м или около 3% от цялата дължина на българския черноморски бряг. По-голямата част от плажовете имат източна, североизточна и югоизточна експозиция, което предлага и по-оптимални условия за слънчево греене. Общата дължина на плажните ивици е 6244 м, или около 16% от общата дължина на плажовите ивици, намиращи се на територията на област Варна.

ИСТОРИЯ

Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място през 1979 г. с групата “Космос” и през 1988 и 1989 г. – с водолазната група на НЕК-ЮНЕСКО.
Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока- останки от каменно-дървени котви. Те датират от VІ в. пр. Хр. Към такава ранна дата насочват и няколко фрагмента от хиоски амфори (края на VІ-V в. пр. Хр.). Експонатите са изложени в Демонстрационен център “Белите скали” в Бяла.
Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция /Темплум Йовис/, а около него има римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс. От него произхождат мраморни капители, единият видян през 1892 г. в развалините в северозападния край на крепостта, а другият- зазидан в стената на църквата “Св. Успение Богородично” в Бяла. Капителите са в Коринтски стил. От разрушената крепост в същата църква са пренесени квадратни тухли и още една мраморна колона с обикновен капител.
Районът попада в териториите на разпространение на тетрадрахми, сечени в Томи и Одесос, както и на римски монети.
При изкопни работи през 1969 г. е открита варовикова надгробна плоча с гръцки надпис. Надписът е възстановен от проф. Веселин Бешевлиев и гласи : ”В памет на Теодор Презвитера”. Датировката се отнася към началото на VІ в.
След основаването на Първото българско царство през 681 г., района влиза в границите му .
Първата българска държава била твърде сложно устроена и отбраната й била организирана чрез цяла система от укрепителни съоръжения. Откъслечните сведения на старите автори и народните предания пораждат интерес към земнонасипните съоръжения у нас още в първите години след Освобождението. Тяхното откриване за науката е заслуга на братята Карел и Херменгилд Шкорпил. В резултат на техните знаменити обиколки из България са приведени в известност почти всички запазени землени укрепления.
На границата между Варненска и Бургаска област , между Бяла и Обзор, е разположен най-южният крайбрежен вал по Българското Черноморие. Той затваря ниската пясъчна тераса при устието на река Двойница. Започва на нейния ляв бряг, достига река Панаир дере, преминава северно от нея и завършва в подножието на високо издигнатия бряг. Тук по повърхността на вала се виждат разхвърляни камъни и тухли, вземани вероятно от останките на голямата римска крепост при Обзор. В този насип е открит един от ценните паметници, свързани с прабългарската руническа писменост- известният камък от Бяла, в момента изложен в Националния исторически музей в София. Знаците датират към VІІІ- ІХ в. като те са характерни за цялата територия на Първото българско царство.
В околностите на с. Дюлино се намира и средновековната крепост Козяк. Развалините на крепостта се намират на източния от двата ръта, които се спущат от връх Янку тепе към долината на р. Двойница. Според братя Шкорпил крепостта се е състояла от две части. Предната, като по- достъпна, е била здраво съградена с план на неправилен шестоъгълник. В северния ъгъл личат останките на кула. Като пристан Козяк несъмнено се е използвал /въпреки, че не е отбелязан в средновековните морски карти/, защото през ХVІ в. е съществувал “закон за пристанището на Гьозке”, в който се определят митата на стоките, внасяни или изнасяни с кораби. Крепостта тежко пострадала от рицарите на граф Амедей VІ Савойски по време на морския поход срещу Българското Черноморие през есента на 1366 г. При неизвестни обстоятелства по- късно Козяк отново била включена в границите на Търновското царство по времето на цар Иван Шишман /1371-1395/. Пълният упадък на крепостта настъпил през ХІХ в. , когато нейния пристан, недостъпен за параходите, бил посещаван само от малки гемии, които изнасяли оттук дървен материал.
За първи път името на селището се споменава в един турски регистър от 1731 г. като Ак-дере. От събитията преди 1878 г. славата на Бяла се свързва с името на хайдут Щерю Певтичев. Жителите на града му издигат паметник през 1986 г., който в момента се намира в центъра.
През 1821 г. в Гърция избухва въстание против Османската империя. То обхванало всички села и градове покрай Черноморието, които били населени с гърци. В това въстание взели участие и жители на Бяла.
По спомени на местни жители към края на ХІХ в. селището се е разделяло на две махали, които са се назовавали по името на църквите разположени в тях- гръцка или “Св. Успение Богородично” и “Св. Параскева”.
От 1925 до към 1928 г. от Бяла са се изселили около двеста семейства в Катерини, Корино, Китрос, Аспрос /в Гърция/. В техните къщи се настаняват бежанци- македонци, а по- късно тракийци и добруджанци.
След Втората световна война започва благоустрояването на селището. До този момент къщите са едноетажни, измазани с кал, или въобще без никаква мазилка. Общината се помещава в изоставени бараки от германските войски. За телеграфо- пощенска станция, медицинска амбулатория, родилен дом, ветеринарна лечебница и др. служби се наемат помещения в частни жилища.
Голямо значение за благоустрояването на селището изиграва трудовата повинност. Тя се въвежда през 1948 г., като този труд се влага в изграждането на училището, читалището, мостове и пътна мрежа, водоснабдяване и електрификация, озеленяване.
Отделят се средства за изграждането на обществени сгради и оформянето на нов център. През 1976 г. е открита детска градина, аптека, преустроена е пощатата. През 70-те години започва строителството на поликлиника, която официално е открита през 1983 г.
Официално Бяла е обявена за град на 5.ІХ.1984 г.

ИНФРАСТРУКТУРА

Транспорт: През общината минава първокласен път І-9 Варна-Бургас. Очаква се изграждането на автомагистрала Варна-Бургас.
За развитие на водния транспорт в залива „Свети Атанас“ е изградена кейова стена и малко туристическо пристанище за рибарски лодки и малки яхти и 1 място за по-големи плитко газещи морски съдове – тип „Комета“. Пристанището е удобно за обслужване на туристи, но не и за товарни-разтоварни работи.
Водоснабдяване: От шестте населени места в община Бяла само село Самотино не е водоснабдено. С голямо нетърпение се очаква изграждането на новия водопровод „Камчийски пясъци“, който ще задоволи напълно нуждите на бързо нарастващата по население Община Бяла.
Електричество: На територията на Община Бяла има новоизградена мощна подстанция.
Канализация: Канализация има само град Бяла – 70 % от уличната мрежа, като останалата част се доизгражда или е в проектна готовност. Останалите населени места нямат канализация.
Медии: Територията на община Бяла е покрита 100% с радио и телевизионен сигнал. Същото важи и за покритие с УKB програми. В гр. Бяла също така има кабелна телевизия.
Интертнет: Интернет достъпа в общината е ограничен на територията на гр. Бяла, но с много добро качество. В гр. Бяла съществуват няколко интернет зали. Разбира се мобилните технологии позволяват връзката с интернет от почти всяко място на общината.
Здравеопазване: На територията на община Бяла функционира една поликлиника от V тип и три фелдшерски здравни пункта, които са в селата Попович, Дюлино и Господиново. Регистрирани са две лекарски практики. Лекарите извършват дейност както в общинския център, така и в селата Господиново, Дюлино и Попович. Стоматологичните практики в общината са две.
Образование: В община Бяла функционират три обекта за предучилищно възпитание, които са целодневни детски градини – в град Бяла, село Попович, село Господиново.
Община Бяла разполага с основно училище в град Бяла, начално училище в село Попович и едно средно учебно заведение в гр. Бяла – Професионална гимназия по селско стопанство, създадена през 1959 година.
Култура: В по голямата част от селищата в Община Бяла функционират читалища: Народно читалище “Пробуда” в град Бяла, създадено 1928 година, читалище „Васил Левски“ село Господиново, създадено през 1927 година, читалище „Васил Левски“ село Попович, създадено 1927 година, читалище „Христо Ботев“ село Дюлино, създадено 1926 година.

ИКОНОМИКА

В Бяла са развити: хотелиерство и ресторантьорство; селско, ловно и горско стопанство; търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството; преработваща промишленост;
Инвеститорският интерес към Бяла в момента е огромен. Строят се предимно модерни жилищни кооперации, хотели, къщи и вили.
Туризмът е основен отрасъл развит в Бяла. Създадена е солидна база за отдих и почивка, която ще се развие с изключително бързи темпове в близко бъдеще. Планира се и се полагат узилия за доразвиването на яхтения туризъм.
Един от традиционните поминъци в Бяла е винарството и лозарството. На територията на Бяла са засети големи масиви от лозови насъждения.
Друг отрасъл, който е добре развит в Бяла е рибарството. От древни времена местните жители са използвали морето за своето препитание. Съществува идеен проект за създаване на рибарско селище в близост до пристанище Бяла.
Банковият и застрахователният сектор са добре застъпени – в гр. Бяла съществуват няколко клонона на банки и застрахователни фирми. В центъра на града е поставен банкомат.

ЧИТАЛИЩЕ

Закъснялото Възраждане на Варненския край, плод на пъстрото етническо население засилва духовните потребности на беленци. Група ентусиазирани учители решават да създадат читалище – традиционна форма на българския културен живот. Читалището е учредено на 1. І. 1928 г. от Божин Пенугов, Тодор Пиринчев, Атанас Христов Калчев, Христо Проданов, Никола Проданов, Григор Франков, Аргир Москов, Христо Божинков и учителя Петър Пенчев с помощта на клона на Б.Н. М.С. /Български народен морски сговор/ в Бяла в лицето на капитан Малинчев и мичман І-ви ранг Кръстьо Куюджуклиев, чиято основна дейност била да организира културния живот в селището.
По инициатива на основателите били събрани книги от населението, след което библиотеката започва дейността си.
Дейността на читалището основно се състои в организиране на сказки /беседи/ по въпроси от изключителна важност за населението, курсове по лозарство, овощарство, шев и кройка и др. подобни разширяващи светогледа и възможностите на хората. Най- обемна работа читалището е имало с децата. То било любимо място за малките беленчета. През 1928 г. се открива детски театър с постановките “Снежната царица”, “Бедните деца”, “Мухите” и др. Провеждат се вечеринки, събори, детски утра.
Благодарение на ентусиазма и възможностите на учителите, от децата са подготвени и изнесени редица кратки пиески с поучително съдържание, тържества по случай бележити годишнини и големи християнски празници. След като по Закона за читалищата е оземлено и читалище “Пробуда”, то започва да разполага със собствени приходи, които в значителна степен подпомагат развитието на театралното дело. На сцената се поставят и по- сериозни театрални постановки, като основно актьорите са били учители.
Читалището напълно се утвърждава като културна институция.
През периода 1948-1950 г. благодарение на всеобщата трудова повинност, наличие на парични средства и желанието на населението се построява сградата, в която и до сега /2004 г./ служи за развитие на културни дейности.
През 1945 г. към читалището се сформира певческа група с ръководител Евтимия Радулова. По- късно групата започва да участва в районни и околийски прегледи на читалищните хорове, където колективът заема първите места. От 1952 г. до 1954 г. диригент на хоровия състав е младата учителка Морфа Йовчева. През 1954 г. ръководител става Никола Попов, а през 1955 г. диригент на хора е Радка Хитова- учителка. През 1956 г. на националния преглед на художествената самодейност в гр. София беленският женски хор става републикански първенец и получава лично поздравление от народния артист Филип Кутев.
От 1963 г. до 1990 г. под ръководството на Димитър Димитров беленския хор преживява своето златно време. Той извоюва отличието “Представителен хор”. През годините на своето съществуване колективът разучава 90 песни и изнася над 70 концерта.
Въз основа на постиженията в културната област са заложени и за развитие следните дейности: първия етаж на сградата включва киносалон със сцена и отопление, който може да се използва целогодишно; там се прожектират филми и се провеждат събрания; сцената се използва за театрални постановки и изяви на новосформирания женски хор към читалище “Пробуда”; към салона има помещения за гримьорни и една репетиционна стая, в която има пиано; на втория етаж се помещава библиотеката с хранилище, там е и кабината за прожекции. Библиотеката, която се намира в читалището предлага богат избор от заглавия в разнообразни жанрове. Всеки пребиваващ гражданин в Бяла може да стане член на библиотеката.
Около 1950 г. се сформира танцов състав, в който участват младежи и девойки от селото.
Изнасяли са се пиесите: “ Сребърният пръстен”, “Боряна”, “Когато гръм удари” и др.
От 1984 до 1986 г. ръководител на театралния състав е Елена Мръвкова и той изнася “Котка на радиатор” и “Хирошима”. Към читалището се сформира и театрално- сатерична група с ръководители: Стефан Димитров, Калчо Панделиев и Ани Костадинова.
От 1973-1979 г. работи танцов колектив с ръководител Иван Русанов. През 1980 г. танцовия състав е с художествен ръководител Деспа Калчева.
Други състави при читалище “Пробуда”: вокална група за руски песни с ръководител Росица Касабян; детски-музикален театър с художествен ръководител Снежана Джанева, а по-късно Малина Василева Михалкова; куклено-театрален състав с художествени ръководители Веселин и Мара Дионисеви. През 1974 г. се сформира вокално-инструментална група “Аспрос” с ръководител Алекси Иванов Панчев, а по- късно Георги Стратиев.
Важно място в дейността на читалището заема и седмото изкуство, което внася общобългарски и европейски привкус в културния живот.
Разнообразните по жанр спектакли и богатият филмов репертоар през летния сезон прокарват идеята за създаване на открита сцена. През 1974 г. в Бяла се изгражда летен театър.
През 2002 г. започва работа новия танцов състав с ръководител Деспа Калчева – с участието на деца и юноши от ОУ “Отец Паисий”. Сформира се и група за стари градски и народни песни с ръководител Любомир Любенов, група за скеч изпълнения в състав: Александър Салудски, Даниела Любомирова и Йорданка Николаева, както и нов вокално- инструментален състав: Апостол Георгиев, Иван Алексиев, Билян Балинов, Димо Пурнарев, Николай Христов, Катя Матева.
През месец април 2001 г. благодарение на спечелен проект от Община Бяла, започва основен ремонт на читалищната сграда.
В края на 2001 г. се прекратява дейността на детската театрална школа и скеч изпълненията.
Групата за народни песни попълва своя състав с девойки учащи в СОУ- гр. Бяла.
Танцовият състав се увеличава на 26 души с нов ръководител – Стефан Добрев.
С огромно желание продължава да изнася сценки и дългогодишният самодеец Александър Салудски.
Днес читалището се е утвърдило като културна институция, която организира редица културни мероприятия, съдейства за събиране и съхраняване на културно-историческото наследство на региона, както и за запазване на традициите. Към него работят танцови състави, изнасят се и театрални постановки, концерти.