ОБЩИНА ВЪРШЕЦ

ОБЩИНА ВЪРШЕЦ

Адрес: гр. Вършец, бул. България 10

Тел.: 09527/22 22;  09527/20 02;

Факс: 09527/23 23;

Моб.тел.: 0884/051 286;

E-mail: admin_varshetz@mail.bg

Web site: www.varshets.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Вършец се намира в Северозападна България и е част от Монтанска област. Общината е на 90 км северозападно от столицата София и на 30 км от областния град Монтана. На изток Общината граничи с Община Враца, на северозапад – с Община Берковица, на юг – с Община Своге /Монтанска област/. Територията на Община Вършец е разположена в северните склонове на Западна Стара планина, части от Врачанската планина с типичен карстов релеф и планина Козница. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински и високо планински релеф. Теренът е разнообразен със среден наклон 9,6%. Надморската височина в населените места е от 350 до 500 м, а в планинската част достига 1785 м (връх Тодорини кукли). Територията на Общината е пресича от течението на река Ботуня и притоците й.
Територията на Община Вършец е 240 112 дка. Общината включва 9 населени места: гр. Вършец – административен център и 8 села -с. Спанчевци, с. Долна Бела Речка, с. Горна Бела Речка, с. Стояново, с. Долно Озирово, с. Горно Озирово, с. Черкаски и с. Драганица. Гъстотата на населението е 41 ч./кв.км – под средната за област Монтана (50 ч./кв.км) и Р България (71 ч./кв.км).

КЛИМАТ

Територията на община Вършец се отнася към Старопланинската сводово-верижна система. Тя обхваща западните части на Западна Стара планина. Надлъжно е прорязана от долината на р. Ботуня. Климатът в района на Община Вършец е умерено континентален под влиянието на западните и северозападните ветрове, с характерните черти на умерено-континенталната климатична области на тази на високите котловинни полета. Съчетанието на предбалканските хълмове с речните долини придава специфичния физико – географски облик на общината, отнасящ се към Севернобългарската подобласт на умерено-континенталната климатична област. Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е –2,1ºС, средномесечната юлска температура е 22ºС, а средногодишната температура достига 11ºС, като са характерни големи температурни амплитуди. На юг в планинските части температурните амплитуди намаляват. Валежите са от дъжд и сняг, като годишната им сума е 953 мм/м 2 с максимуми през месеците май и юни, а минимумите през януари и февруари. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно, като най-много са валежите през лятото. Средният брой на дните без валежи е малък, което в аграклиматично отношение отнася разглеждания район към средно засушливите зони. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.

ВОДИ

Главната водна артерия за района е р. Ботуня и притоците й. Реките, събиращи водите си от високопланинските части са предимно със снежно-дъждовно подхранване, характеризиращо се с ясно изразено пролетно-пълноводие през април, май и два минимума – зимен и летен. Водите на р. Ботуня и притоците й се използват за задоволяване на различни нужди: в бита, промишлеността и в селското стопанство – за напояване. В поречието й са изградени редица хидротехнически съоръжения. В района има ограничени ресурси на подземни води. Голяма част от тях са привързани към скалните комплекси, а някои контактуват с терасните води на р. Ботуня и притоците й. В с. Спанчевци има изградени 2 микроязовира с цел напояване на земеделските земи. Ситуирането им благоприятства развитието на рибно стопанство и развитието на риболовен туризъм.

ПОЧВИ

Характерни за района на общината са светлосиви и тъмносиви горски почви, а по склоновете и билата на Главната Старопланинска верига – кафяви горски и планинско – ливадни почви, заети от пасища и гори. Почвено-климатичните условия и силното вертикално разчленение на релефа са довели до развитието на силна и много силна степен на ерозия, особено в обезлесените участъци. Почвеното плодородие и продуктивността на основните земеделски култури намаляват с 30 до 60% при тези условия. Те са образувани върху формации на палеозоя – южнобългарски граници – силно напукани, в горните си части изветрени до грус, на места силно заглинени. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните почви имат от 10 до 80 см хумусен хоризонт, лек механичен състав, по-неблагоприятни физико-химични свойства от канелените горски почви. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви.

ФЛОРА И ФАУНА

Голямото биоразнообразие на общината се определя от факта, че повече от 40% от територията й е заета от гори –широколистни и иглолистни, както и от включения в нея Природен парк “Врачански Балкан”. Запазени са множество редки и защитени растения и животни.
Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша. Районът се характеризира с голямо биоразнообразие, като са установени над 400 вида висши растения и над 50 вида птици. Като характерни и типични за района от гръбначната фауна могат да бъдат посочени следните видове: бозайници – сърна, елен, дива свиня, вълк, таралеж, заек; обикновена полевица, полска мишка и други; птици – бял щъркел, обикновен мишелов, керкенез, малък сокол, обикновена
гургулица, обикновена кукувица, домашна кукумявка, черен бързолец, селска лястовица, градска лястовица, син синигер, полско врабче и други; влечуги – зелен гущер, ливаден гущер, водна змия, смок мишкар и други. В различни части са регистрирани някои редки и застрашени от изчезване растителни видове: триумпеста дзуха, късна лойдия, снежно кокиче, блатно кокиче, недоразвит ломодерум, есенен спиралник, рогат блатняк, Стефчова тръстика, храсталачна глушина, Маришко подрумиче, планинско подрумиче. Регистрирани са някои защитени животински видове – малка белочела гъска,скален орел, сокол скитник, степен блатар, горски бекас, гълъб хралупар, черен кълвач, южен белогръд кълвач, пъстър пор, голям ястреб.

ГОРИ

Горският фонд заема около 45% от цялата територия на община Вършец. Около 84% от горите са широколистни. Община Вършец попада в два климатични района на Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област: климатичния планински и нископланински район на Западна България и климатичния район на Предбалкана и високите котловинни полета на Западна Стара планина (дяловете на Берковска планина и Козница), а също и върху част от западните склонове на Врачанска планина. Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс с надморска височина на горския фонд 198 – 1 785м. (връх Тодорини кукли). Съществувалите по-рано гори от горун, габър, мизийски бук, отчасти липа и кестен постепенно са заменени с келяв габър. От широколистните гори преобладават върба, бук, габър, зимен и летен дъб, цер, бреза, ясика, кестен, а от иглолистните – ела, черен бор, смърч, бял бор. На територията на общината е разположен лесопарк с площ 800 дка, включващ естествена гора от черен бор. Голяма част от територията на общината в източната й част попада в природния парк “Врачански Балкан”. Част от природните забележителности на община Вършец са защитени вековни дървета. Сред горските насаждения растат много билки, като по-значителни са находищата от жълт кантарион, равнец, миши уши, орлови нокти, риган, подбел и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, шипка, леска, малина, капина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян и др. Има и ядливи гъби.
Гората и откритите площи в общината дават възможност тук да живеят редица животни, които имат стойност за ловния туризъм като яребици, зайци, лисици, диви прасета, сърни и чакали. На практика това дава реална възможност за развитие на ловен туризъм на територията на общината, а също така и за развитие екотуризъм.

ИЗВОРИ

Едно от най-големите богатства на общината са изобилните минерални извори ползвани повече от 2000 години. Землището на
гр. Вършец се характеризира с наличието на минерални извори, които от 155 години са предпоставката за провеждането на балнео-курортна дейност в града. Те са бликнали от пукнатините на гранито-диоридните масиви от многобройните минерални извори при гр. Вършеци с. Спанчевци. Минералните води от изворите при гр. Вършец/дебит 15л/сек./ и с. Спанчевци /дебит 5,4л /сек./ са със сходен химически състав със следната
физикохимическа характеристика: хипертермална (37-38°), слабо минерализирана, хидрокарбонатно-сулфатна натриева, без санитарно-химични признаци на замърсяване. Минералната вода е с умерена алкална реакция, акратотермална, бистра, безцветна, със слаб мирис сероводороди с приятни питейно вкусови качества. Общата минерализация на водата е 196,6мг/л. Част от минералната вода се бутилира и продава на пазара поради добрите си вкусови качества. Целебните води постепенно налагат общинския център като балнеолечебен и климатичен курорт с целогодишно използване, където успешно се лекуват сърдечно-съдови  заболявания и функционални заболявания на централната нервна система, ендокринни заболявания и болести на стомашно-чревния тракт, състояния за възстановяване след мозъчен инсулт. Прилагат се още физиотерапия/съвременни апарати и методики за електро и светолечение и съпътстващи терапии /и кинезитерапия /ЛФК, масажи/. Условията за климатично лечение се обуславят от специфичния микро и макро климат и многото зеленина, които способстват целогодишно и денонощно да се произвеждат и генерират на място неизчерпаеми количества свеж кислород, който е в основата на оздравителните биологически процеси в човешкия организъм.

ТУРИЗЪМ

Уважаеми гости на гр. Вършец – отнесете със себе си частица от великолепието на природата ни, отпийте глътка от чудотворната минерална вода, насладете се на кристално чистия планински въздух и разнасяйте името на града ни по всички населени места в страната и чужбина.
Националният курорт Вършец се намира в северните склонове на Западна Стара планина на около 400м. надморска височина по живописното течение на р. Ботуня. Вършецката котловина е прекрасно място за почивка, спорт, климато-и балнеолечение. Нейната близост пък с вековни гори, причудливи скални образувания, красиви и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница я прави изходен пункт за туризъм. Най-голямото богатство но Вършецката котловина са бликащите от пукнатините на гранито-диоритните масиви многобройни минирални извори със силно лечебно действие на водите им.
Топлият извор е с температура на водата 36,2 градуса по Целзий, а тъй нареченият „хладен“ извор е с температура 32 градуса по Целзий. Освен минералната вода в гр. Вършец и с. Спанчевци – общината е характерна и с красивите си природни кътове, подходящи за отдих и туризъм: м. „Зелени дел“, х. „Бялата вода“, м.“Водопада“, „Иванчова поляна“, „Червени камък“ и много други.
На 12 км. от Вършец под връх „Тодорини кукли“/1785 м./ се намира Клисурският манастир, основан още през първата половина на 13 век. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата. Манастирският комплекс предоставя големи възможности за развитие на културен – и екотуризъм. Добре дошли във Вършец- зеленият биксер, вечно млад и ухаещ на свежест и здраве. Снежната белота на „Тодорини кукли“, зеленият губер на „Иванчова поляна“, пурпурният изгрев над „Червени камък“ – това е нашето трибагрие от национално самочувствие за вечното и непреходното, възтрогвало поети и писатели, посещавали Вършец, чието миноло тръгва от късната античност под името „Медека“ /медикус-лечебен/, за да стигне до обявяването му за национолен курорт през 1950 г. и за град през 1964 г.

– Храм „Св. Георги Победоносец“
Кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902 година, а иконостасът е завършен през 1906г. Храмът е обявен за паметник на културата от местно значение. Резбата на иконостаса е дело на местен майстор, а иконите са изографисани от известния акад. Иван Стефанов. Част от иконите датират от XVII, XVIII век. Ценност представляват четирите полилея, произведени в Йеросалим и Цариград. Те са дарени от местни заможни хора за освещаването на храма. Интересни са и двата централни свещника, подарени през 1934г. от ботевия четник Димитър Пенев. През 1992г. храмът е основно реставриран и изографисан с красиви стенописи. Особено много поклонници се стичат на храмовия празник Гергьовден, когато се прави курбан.
– Общински музей
Музеят е основан през 1999 г. Сградата, в която се помещава музеят е построена през 30-те години, като частен дом с уникална архитектура. Експозицията съдържа 4 раздела: “Античен”, “Археологически находки и монетна колекция”, “Балнеология” и “Етнография”. Представени са стотици експонати и ценни находки от тракийско и римско време, документи и архивни снимки от историята на Вършец като балнеолечебен курорт, както и богата етнографска сбирка с облекла и елементи от бита на хората от района. Особено място сред експонатите заема уникалната бронзова скулптура от IIв. пр.Хр. на тракийското момче-бог ТЕЛЕСФОР, което днес е символ на град ВЪРШЕЦ.
– Нова минерална чешма
Чешмата е построена през 2002 г. Намира се на централния бул. „Република“. Водата има същия химичен състав, както при старата минерална чешма и е подходяща за всекидневна употреба.
– Стара минерална баня
Балнеолечебницата е проектирана от арх. Нешев и е построена през 1910 г. Особено впечатление прави стилистиката на прозорците в архитектурен стил късен сецесион. Фасадата е украсена с двуредов венец от маслинени клонки.
– Романтичният булевард с Чинарите
Булевардът е пешеходна зона, дълга около 2 км.Дърветата са на възраст почти 100 г.и големите им корони оформят зелен тунел от центъра на Вършец почти до квартал Заножене. Още от началото на миналия век това е традиционно място за разходка. От двете страни на булеварда са разположени някои от най-красивите вили в града, изградени в началото на XX век. В непосредствена близост до булеварда се намира Секвоя Гигантея, която е обявена за природна забележителност.
– Градски лесопарк
Градският лесопарк е едно от най-големите богатства на Вършец, съхранени през годините. Създаден е в началото на миналия век (1911-1912 г.) с доброволния труд на местните хора под ръководството на първия бански лекар Д-р Дамян Иванов. Залесен е предимно с иглолисни дървета а най-ценните растителни видове са лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, гинко билоба, магнолия, райска ябълка и др. Паркът заема площ от 800 дка и е втори по големина у нас след Борисовата градина в София.Паркът се намира в центъра на града. Атмосферата му пресъздава частица от древната история на Вършец – римските стъпала и беседката на богинята на здравето Хигия напомнят за далечното минало, от когато е известна лечебната сила на минералните води.
– Градска художествена галерия
Градската художествена галерия разполага с 664 платна и 27 скулптури от дърво, глина и гипс. Фондът на галерията се набира от дарения, направени от участниците в пленери по изкуства, фотоизложби и други частни изложения. Експонатите на местни и чужди творци най-често отразяват красивата природа на района.
– Банското казино
Банското казино се намира в центъра на град Вършец и е част от Архитектурен ансамбъл Баните – парк „Слънчева градина“. Построено е през 1922г., а през 30-те години е електрифицирано. В годините до Втората световна война Казиното привлича богати българи и гости от чужбина, които пристигали най – често по р.Дунав. Посещавал го е и принц Кирил, за което и до днес го наричат „Царското казино“. Тук е кипял изискан светски живот. Особено популярни били танците във Виенския салон на казиното. През 1938г. в него е бил проведен един от първите конкурси за красота в България.
– Връх Тодорини кукли
Връх Тодорини кукли (1785 м) е най – високият в рида Козница и е един от символите на Вършец. Става дума за група върхове, които погледнати заедно наподобяват легнала женска фигура. Има три различни легенди за мома Тодора, чието име носи върхът.
– Местността Зелени дел
Местността Зелени дел отстои на 10 км югозападно от гр. Вършец. Това е най – удобният изходен пункт за изкачването на връх Тодорини кукли. Тази местност се намира в долината на р. Стара река, в подножието на рида Козница. Покрита е с обширни поляни, диворастящи малини и букови гори. Мястото е удобно за пикници, излети и палатки. В местността е изградена сцена, на която се провежда ежегодно надпяване по време на традиционния Празник на курорта, минералната вода и Балкана. Посещението на местността е включено в туристическите маршрути, предлагани от Туристическия информационен център.     
– Местността Бялата вода
Красива местност в долината на р. Банщица, покрита с букови гори и обширни поляни. М. Бялата вода се намира на 774 м.н.в. в подножието на рида Козница. Отдалечена е на 7км от гр. Вършец. Старите букови гори са местообитание на интересни животни. Посещението на местността е включено в туристическите маршрути на ТИЦ. До там може да се стигне с автомобил, велосипед или пеша. От Бялата вода може да се направи преход до м. Водопада над кв. Заножене или до м. Минкови бави до с. Спанчевци. В тази местност има изградена хижа, която в момента не функционира.
– Водопада
Водопада представлява двустепенна водна каскада по течението на р. Орлощица, чудесен кът за отдих. Намира се на 5 км. южно от Вършец над кв. Заножене. Местността е покрита с красиви широколистни гори. Района е подходящ за пикник и излет. До там може да се стигне с градски транспорт, велосипед или пеша. Прехода е лек и подходящ за всички възрасти.
– Природата на Вършец – уникално богатство
Природата на Вършец – това са вековните гори, причудливите скални образувания, красивите и разнообразни пейзажи на планинския венец Козница, топлите и лековити минерални извори, кристалният планински въздух, голямото биоразнообразие.   
– Иванчова поляна
Многобройните алеи на парка са с обща дължина около 7км и всяка от тях води до прочутата Иванчова поляна. Това е любимо място за пикник, спортни игри и празненства на жителите и гостите на Вършец. От тук се разкрива чудна гледка надолу към града, нагоре към Балкана и към връх Тодорини кукли.
– Клисурски манастир „Св. св. Кирил и Методий“
Основан през първата половина на ХІІІв. Той е едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност и самодържавие. Обновен 1937 г. Иконостасът в храма на манастира е обявен за паметник на културата.

КОНТАКТИ

Община Вършец
Адрес: 3540 гр. Вършец, област Монтана,
бул. “България” № 10
e-mail: admin_varshetz@mail.bg

Централа
тел.: 09527/22-22; 09527/20-02;
факс: 09527/23-23;
Моб. Тел.: 0884/051 286;

КМЕТ

Кмет на община Вършец е инж. ИВАН МИХАЙЛОВ ЛАЗАРОВ.

Роден на 07.10.1971 г. във Вършец.

Завършва средно образование в ЕСПУ „В. Коларов” гр. Вършец. Завършил висше образование с магистърска степен в Университета по хранителни технологии в гр. Пловдив, с квалификация инженер-технолог в хранително-вкусовата промишленост и специалност „Технология на виното и високоалкохолните напитки“.
Допълнителна квалификация по „Създаване на конкурентноспособни стартиращи фирми“ от Агенцията за регионално развитие и бизнес център Монтана.
Председател на Общински съвет – Вършец от декември 2009 г. до октомври 2011 г.
Управител на фирма за производство и търговия на вино.
Семеен, с две деца.

За контакти:
Тел.: 09527/22-22,20-02 централа: вътр.22
Е-мейл: kmet_varshets@abv.bg

Приемен ден: ВТОРНИК от 10 до 12ч.