ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО

Адрес: гр. Генерал Тошево, ул. Васил Априлов 5

Тел.: 05731/20 20

Факс:05731/25 05

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Община Генерал Тошево е разположена върху 982 кв. км в най-североизточната част на страната граничи с Република Румъния и общините Добрич, Каварна, Шабла, Балчик и Крушари. Отстоянието на общинския център Генерал Тошево от Добрич е около 24 км. Селищата на общината са отдалечени на 40-70 км. от Черно море. Общината има 42 села, като по-големите са Кардам, Спасово, Красен, Росица, Василево, Преселенци. Общата площ на обработваемата земя е 795 292 дка, а на земеделските земи 786 383 дка. Релефът е равнинен и изключително благоприятен за развитието на модерно земеделие и други дейности.
Климат-умереноконтиненталната климатична подобласт на европейската континентална климатична област.
Средната годишна температура на въздуха: 13.5°С
Средногодишно количество на валежите: 440 мм/кв.м
Изключително благоприятното съчетание на природно-климатичните условия в общината и дейността на най-големият в Източна Европа “Добруджански Земеделски Институт” е реална предпоставка за висока степен за развитие на селското стопанство.

ИСТОРИЯ

Първите исторически сведения за общинския център Генерал Тошево датират от 1573 год. в списъците на джелепкешаните. Там селището е упоменато с името Касъм. Животът по тези красиви земи обаче е имало далеч преди това. Открити находки са датирани още от времето на трако-римската епоха. Знае се също, че на територията на общината са съществували и няколко римски крепости. В летописната книга на общината е вписано, че след възвръщането на Южна Добруджа към пределите на България през 1940г., първият кмет на Генерал Тошево е Илия С. Дженков от София, заменен само месец по-късно от Иван Тодоров. През 1944г. кмет е бил Стоян Желязков /Железчев/. След него кметове са били: Стойчо Г. Стойчев, Ангел Казанджиев, Гавраил Дичев, Стоян Паскалев, Васил Тодоров, Кирил Христов, Александър Ганчев, Доньо Стефанов, Веселин Господинов, Иван Ковачев, Димитър Михайлов, Атанас Атанасов и отново Димитър Михайлов.
В своята книга “Речник на селищните наименования в Добричка област” почетният краевед Георги Топалов посочва, че в най-ранен писмен документ село Касъм (в продължение на вече 64 години Генерал Тошево) е упоменато през 1573 г. в известния турски данъчен регистър на овцевъдите (джелепкешаните). Там е записано с името Сезим Касъм с хаджи Енбиялар и са дадени имената на 8 овчари, дължащи общо 340 овце на държавата. По-нататък в книгата си г-н Топалов посочва:
Важното тук е, че четирима от тях са от фамилията на Касъмовите – Семиз Касъм. От това може да се приеме, че основателят на селото е първият заселил се тук, който дава неговото име. Посочени са и синовете му – Сюлейман Семиз Касъм, Муса Семиз Касъм, Торсун, брат на Семиз Касъм. През 1573 г. към с. Семиз Касъм се споменава и хаджи Янбиялар, но не можах да установя за какво се отнася.
През 1673 г. е записано с. Касъм, а през 1676 г. – с. Семиз Касъм.
Може да възникне спор за старото име на Генерал Тошево и на днешното с. Великово, което се споменава освен като Семиз Касъм, а и като Касъмджа, Касъм даде. Но в случая аз поддържам становището, че Семиз Касъм се отнася за днешното селище Генерал Тошево.
Заселването на овчарите (джелепкешаните) през първата половина на ХVІ в. съвпада с началния етап на турската колонизация на Североизточна България.
През 1870 г. се споменава като с. Касъм. Какво означава старото име, което официално е сменено през 1942 г.?
В първоначалния вариант името на селището (отначало се споменава и като чифлик) има две съставки – Семиз Касъм.
Семиз е прилагателно име и означава тлъст, угоен, изхранен.
Касъм, Касим е съществително собствено име. Но тази дума има още две значения:
1. Делител, който разделя.
2. Начало на зимата, 8-ми ноември, т.е. празника Димитровден. На думата Касъм се дава и друго обяснение. То означава “шепа”, т.е. село с малки размери, с малко население. Но това име може да се тълкува още, че първият заселил се тук Касъм бил пълен, тлъст, охранен и затова наречен Семиз Касъм.
През 1926 г. румънските власти провъзгласяват селището за околийски център на околия “Свети Димитър”, и селото официално получава името Свети Димитър (Stantul Dumitru).
През 1934 г. името на селото пак е променено, отново му е дадено румънско наименование – Йон Георге Дука, румънски буржоазен политик, лидер на национал-либералите, партията на Константин Братияну. Бил е министър-председател на Румъния. Започва борба против фашистите. Убит е на 29. 12. 1933 г. на перона на гарата в Синая (курортен център в Карпатите) от привържениците на Желязната гвардия (от цинцарите).
Това е жестоко убийство, но в него има и нещо куриозно. Сред атентаторите-убийци на Й. Г. Дука (членове на фашистката партия Желязната гвардия), е бил и румънецът Костел Георге от с. Касъм – Св. Димитър. След атентата той се прибрал и укривал в дома на баща си, на сегашната ул. “Трети март” в Генерал Тошево. Когато научил, че селото му получава името Й. Г. Дука, изпаднал в депресия няколко години, до момента на изселването в Румъния. По-късната му съдба е неизвестна.
С протокол №10 от 01. 10. 1941 г. Общинският съвет в с. Касъм предлага старите имена на селищата да се подменят. Село Касъм да се преименува Кардамче. Предложението не е осъществено.
През 1941 г. има предложение името Касъм да се смени с Водниково. То е свързано с думата “водник”, употребявана от котленци за местните зетьове, подчинени напълно на съпругите си. Предложението е оценено за несериозно и отпада.
Придобитото име Генерал Тошево през 1942 г. става по следния начин:
На заседание на Министерския съвет на Царство България от 19. 09. 1941 г. е решено да се дадат нови имена на железопътните гари в Добруджа и Македония. По линията Ботево – Кардам са посочени новите имена на гарите. Старото име на гара Касъм да се смени на Генерал Тошев. Мотивът е, че командвал Трета българска армия в епичните боеве в Добруджа през 1916 г.
Това решение на Министерския съвет предопределя няколко месеца по-късно смяната на името на околийския център Касъм.
Със заповед № 2191 от 27. 06. 1942 г. е решено “с. Касъм да се преименува Генерал Тошево”. Още тогава са заложени две имена – гарата е Генерал Тошев (тя носи и до днес това име), а селото – Генерал Тошево. И след 60 години се оспорваше – кое име е по-точно и по-приемливо. На този въпрос ще се спра по-нататък.
Кой е новият патрон на селото?
Стефан Тошев е роден на 18. 12. 1859 г. в Стара Загора, в родолюбиво семейство на търговец на медни съдове с битово предназначение. Майка му Анастасия Тошева завършва в Одеса института за благородни девици (1850-1857) и става една от деятелките на девическото образование в България.
Стефан Тошев участва в Сръбско-българската война. Служи във Видин. От там е назначен за командир на 11-ти пехотен сливенски полк. На 01. 04. 1887 г. е произведен в чин майор. По-късно е назначен за командир на 7-ми пехотен преславски полк и 8-ми пехотен варненски приморски полк (1890). На 02. 08. 1891 г. е повишен в чин подполковник, а на 02. 08. 1895 г. – полковник. През 1899 г. е назначен за командир на Втора бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. След това е командир на 7-ма пехотна рилска дивизия. През 1909 г. е назначен за командир на Първа пехотна софийска дивизия. От септември 1915 г. до декември 1916 г. командва Трета българска армия, която воюва против Румъния на Добруджанския фронт. Под негово ръководство става атакуването и превземането на Тутраканската крепост през септември 1916 г.
Трета армия е под общото командване на немския фелдмаршал Макензен. Има сериозни спорове и недоразумения с него, който се държи грубо, арогантно и надменно с българското командване.
Генерал Стефан Тошев се утвърждава и като военен теоретик. Автор е на няколко книги, от които най-известни са “Действията на Трета армия в Добруджа през 1916 г.” и “Победени, без да бъдем бити”. Умира през октомври 1924 г.
За увековечаване на паметта му в центъра на Генерал Тошево на 21. 12. 1979 г. е открит бюст-паметник, дело на скулптора Асен Попов
През 1952 г. името на околийския център вече не се харесва на ръководителите му. По този повод се прави специално заседание на Изпълнителния комитет на Околийския народен съвет на депутатите на трудещите се. На 24. 05. 1952 г. този въпрос е поставен на обсъждане и решаване, но некомпетентно и неаргументирано. Докладва председателят на ИК на ОНСДТ: “Да се смени името на селото, защото “е на генерал от бившата фашистка армия и то за в бъдеще не може да носи горното название”. По-нататък в протокола е записано: “Същият предложи с. Генерал Тошево да бъде преименувано в Житомир и Орловград. В протокола се казва още, че името Житомир е подходящо, понеже районът на околията е изключително зърнопроизводителен и свързан с борбата за високи добиви. А за предложението Орловград докладващият говори, че е свързано с партизанското име на Орлов, на Димитър Атанасов (а собственото е Добри – б. м.). Той бил партизанин преди 09. 09. 1944 г. дълги години, живял нелегално и се крил и в нашата околия. При едно сражение с фашистката полиция край гр. Толбухин пада убит.
Това предложение се прави до Президиума на Народното събрание, но не е прието. Въпросът се разглежда и по-късно. С писмо № 356 / 11. 11. 1953 г. пред ИК на ОНС на Т. Т. в гр. Сталин (Варна) той се поставя пред Министерския съвет. В него между другото се казва: “Дори най-старите хора не познават това историческо събитие да е станало в Генерал Тошево или наблизо няма следи, които да увековечават това име”… “Желанието на населението е да се преименува в гр. Житомир”. Там се излагат аргументите, че името е подходящо поради масовото засяване на житни култури и най-много пшеница (жито). Името също трябва да се свърже и с борбата на добруджанци за мир и т. н.
Въпросът с новото име Житомир на околийския център беше много нашумял, но по неизвестни причини не бе прието.
От изнесените данни се вижда, че в продължение на около четири века името на това селище многократно търпи промени, че топоними и антропоними се преплитат.
С указ № 38 от 30 януари 1960 г. (обнародван в “Държавен вестник” на 2 февруари) село Генерал Тошево е обявено за град със същото име.
През 2002 г. от отделни места някои лица самоинициативно поставиха въпроса за името на града да не бъде Генерал Тошево, а Генерал Тошев. На искането веднага бе отговорено настойчиво и аргументирано, че името трябва да бъде Генерал Тошево.
През 1956 г. с. Маловец е слято със с. Генерал Тошево и заличено от списъка на населените места.
С указ № 5, обнародван на 08. 01. 1963 г. с. Пастир също е слято с Генерал Тошево и остава като квартал с дотогавашното си име.
В основата на фамилното име на генерала стои съществителното собствено име Тошо, а то е производно и умалително от Тодор – гръцки произход и в превод на български означава “божи дар”.

НАСЕЛЕНИЕ

По изготвения към 01.02.2010 година баланс на населението на община Генерал Тошево за 2009 година жителите на общината по постоянен адрес са 18 661, а по настоящ адрес – 16 780. За сравнение през 2008 година жителите по постоянен адрес са били 18 987 /-326 жители/, а по настоящ адрес- 17 222 /-442 жители/.
Само за град Генерал Тошево за 2009 година по постоянен адрес жителите са 8 026, а по настоящ адрес 7 345. За сравнение през 2008 година жителите на града по постоянен адрес са били 8 131 /-105 жители/, а по настоящ адрес – 7 490 /-155 жители/.
С най-много жители – над 1000, в общината са селата Кардам и Спасово. Жителите на село Кардам по постоянен адрес за 2009 година са 1 143, а по настоящ адрес – 1 015. За сравнение през 2008 година по постоянен адрес жителите са били 1 176 /-33 жители/, а по настоящ адрес 1010 /+5 жители/.
Селата с най-малко жители – под 20, са Огражден и Узово.
За Огражден по постоянен адрес са 10 жители, а по настоящ адрес са 8 жители.През 2008 година по постоянен са били 9 жители /+1/, а по настоящ 7 жители /+1/. Жителите на село Узово са съответно 14 жители по постоянен и 20 жители по настоящ адрес.За 2008 по постоянен са били 16 жители /-2/, а по настоящ адрес 17 /+3/.
Селата в общината с население по постоянен адрес от 20 до 50 жители са Ал. стамболийски, Великово, Вичево, Градини, Конаре и Лозница.
С население между 50 и 100 жители са селата Балканци, Бежаново, Калина, Пленимир, Сираково, Средина и Сърнино.
С население между 100 и 150 жители са селата Горица, Дъбовик, Зограф, Писарово, Росен и Сноп.
С население между 150 и 200 жители в общината е само село Рогозина.
С население между 200 и 250 жители са селата Житен и Чернооково.
С население между 250 и 300 жители са селата Малина и Петлешково.
С население между 300 и 350 жители са селата Изворово, Красен,Преселенци, Равнец и Снягово.
С население между 350 и 400 жители в общината е само село Василево.
С население между 400 и 500 жители са селата Къпиново и Присад.
С население между 500 и 600 жители са селата Пчеларово и Росица.
Останалите села Йовково и Люляково са съответно с жители по постоянен адрес 838 и 788 жители.
Тенденцията в общината през последните години е за трайно намаляване на населението.Естественият прираст на общината е отрицателен – ниска раждаемост и висока смъртност.
Родените през 2009 година в Генерал Тошево са 66 деца, а за 2008 година 78 деца / – 12/.
Починалите в град Генерал Тошево за 2009 година са 125 човека.За сравнение през 2008 година починалите в града са 135 човека.
От жителите по настоящ адрес в общината /16 780/ в пенсионна възраст са 5 033 човека.
9 254 човека са жителите по настоящ адрес в работоспособна възраст.
2 493 човека са жителите на общината под 18 годишна възраст от които само 928 са жителите до 7 годишна възраст.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Община Генерал Тошево е с богато историческо минало, което обаче не е изцяло проучено. Въпреки това има редица обекти, които предизвикват подчертан интерес. По-важните от тях са:
– Филиповата кръчма в с. Красен, която е напълно реставрирана. В нея често е бил писателят Йордан Йовков, където е открил много от прототипите на неповторимите си герои.
– Музеят на Йордан Йовков в с. Красен. Той е свързан с живота и творчеството на писателя.
– Прогимназията на Йордан Йовков в с. Красен. На това училище писателят е директор от 1909 до 1912 г. Тук е работил и творил заедно с всепризнати народни просветители, като Ловчо Стоянов, Георги Вълчев, Екатерина Русева, Дочо Чернаев, Фроса Иванова, Мара Рафаилова и много други. Голяма част от неговите колеги са и прототипи в различни разкази и драми.
– Църквата в с. Красен. Тя е изградена през 1860 г. В момента е изцяло възстановена и обслужва богомолци от селото и околните села.
– Паметник на Дора Габе в с. Дъбовик. В двора на читалището е издигнат паметник на поетесата, която е родена в с. Дъбовик. Функционира мемориална композиция, в която са съхранени много ръкописи и предмети, използвани от поетесата през различни години от живота й. В национален мащаб се организира конкурс за млади поетеси “Дора Габе”. В същото село се организира и Национален конкурс за млади музиканти и певци “Иван Георгиев”.
– Мелницата в с. Изворово. Тук се е развило действието на драмата “Албена”, която е сред най-добрите творчески достижения на Йордан Йовков.
– Каралийския кайнак. През тази година изворната чешма бе реставрирана и тържествено открита. От двата чучура блика ледено студена и кристално чиста вода. Предстои районът да се благоустрои и оборудва с нови съоръжения. Плочата на чешмата е поставена през 1905 г. по инициатива на Йордан Йовков и негови колеги. В с. Изворово има още една чешма, която е със скулптура на добруджанка. Предстои да се каптира и изгради още една чешма в с. Изворово.
– Казашкото гробче в с. Пчеларово. Тук са погребани костите на трима незнайни руски воини, загинали за Освобождението на България от турско робство.
– Църквата в с. Житен. Построена е преди 125 г. и носи имената на светите братя Кирил и Методий.