ОБЩИНА ДЕВИН

ОБЩИНА ДЕВИН

Адрес: град Девин, ул. „Дружба” №1

Тел.: 03041/21 74;

Факс: 03041/26 61;

E-mail: obshtina@devin.bg

Web site: www.devin.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Девин е разположена в югозападната част на планината Родопи по течението на р.Въча и граничи с общините Смолян, Борино, Батак, Кричим, Перущица и Чепеларе, а на юг – с Република Гърция. Община Девин е една от десетте съставни общини на област Смолян и е с площ от 575 кв.км. Заема северозападната част на Смолянска област.
Общинският център град Девин се намира в Девинската планина на 710 метра надморско равнище, в малка котловина на около 2 км западно от сливането на Девинска река и река Въча. Обграден е на юг от Девинска планина, на северозапад от връх Гребенец, а на изток от склоновете на Чернатица. Отстои на 45 км. северозападно от гр.Смолян и на 220 км. от гр. София.
Населението на община Девин наброява 13 580 души, от които 7128 живеят в общинския център гр. Девин. Общината се състои от 16 населени места – един град и 15 села – с.Беден, с.Брезе, с. Водни пад, с. Грохотно, с. Гьоврен, с. Жребово, с. Кестен, с. Лясково, с. Михалково, с. Осиково, с. Селча, с. Стоманово, с. Тешел, с. Триград, с. Чуреково.
Релефът на общината е планински, със стръмни и недостъпни на места склонове и дълбоки долове, с полегати до стръмни била. Климатът е преходноконтинентален и се характеризира с по-ниски летни температури и обилни валежи. Общината е богата на водни ресурси: карстови извори, реки, язовири, както и топли минерални извори с температури на водата от 16º до 76 ºС в находищата „Беденски бани” до с. Брезе, в гр. Девин (вода с много добри трапезни качества), с. Михалково (естествено газирана въглекисела вода – трапезна и за лечение), местността „Посестра” и в кв. „Настан”.

ПРИРОДА

Родопите са развълнувано море от застинали ридове и върхове и всеки от тях има своя прелест, обаяние, специфика. Една малка гънка от тази безбрежна шир е Девинската планина, която е част Велийшко – Виденишкия дял на Родопите. Тя е вместена между дълбоките долини на реките Девинска (Дамлъ дере) и Буйновска, които я ограждат от към север и югоизток на юг и запад достига до долината на Боринска река, Хайдушки дол и коритото на Катранджидере. Целият рид има разкъсано било, което на места се спуска късо към речните долини и образува част от главната родопска денудационна повърхнина, която се характеризира с плоски билни заравнености, широки гърбища и заоблени масиви, чиято височина се колебае от 1300 до 1600м. Отвестните скални откъси са основната част от пейзажа в района на ограждащите я реки, които я правят труднодостъпна. От главното вододелно било между Девинска река и Хайдушки дол, което започва от Огледната (1636м.) и завършва при местността Настанския мост, се отделят на североизток кошуборунският рид, на север Станилово бърдо, на североизток се очертават гърбищата на Лютия камък и на други по-малки ридчета. От Бански извор (част от вододелното било с вр. Бански извор) в югозапъдна посока се спуска ридът Панаирен поход, който при седловината се разклонява на изток, юг и запад. Едни от тези била късо се спускат към долината на Въча, а други – към Изворска река. Те носят имената Сабуджалан, Хисар тепе и Гъстата гора.
На изток от вр. Висската чука се простира вододелът между Изворска и Боринска река, който завършва при с. Тешел. Той огражда от към север Боринската хълмиста котловина. От него се отделят Яребичният рид, който на юг от Орлец се нарича Орлецки рид. От вр. Орлец на североизток се отделя ридът Пандъклий. Най-характерните върхове в Девинска планина са Бански извор (1686м.), Кафова градина (1517м.), Яребичен връх (1507м.), Керез (1284м.), Равна тикла (1125м.), Кошуборун, Орлец, Лютия камък, Погорец, Пау, Гребенец и много други, от които се разкриват чудесни изгледи. В самото сърце на планината се намира тектонската падина Кастраклий, изпъстрена с чудесни ливади и зелен венец от борови гори, заели ограждащите я склонове на Панаирен проход, Отточен хребет, Бански извор. Със заповед № 508/ 28. 03. 1968г. на Министерството на горите и горската промишленост „Кастракли” е обявен за резерват, с цел да се запазят девственият характер на вековната гора от черен бор и красивият природен пейзаж. Туристическата хижа „Орфей” може да послужи за база при посещение на близките върхове в рида.
Поддържан резерват в Девински регион е и „Шабаница” (старата гора). Обявен е за резерват със заповед № 2245/ 30.12. 1956г. на Главно управление по горите, с цел да се опази вековната буково-смърчова гора. Той възлиза на площ 22,6 хектара и включва горски територии с надморска височина 1700 до 1800м. в Триградското землище на Община Девин. На тази територия са още две защитени местности „Триградско ждрело” и „Чаирите”, обявени като такива съответно през 1963г. и 1973г.
Една от най-новите защитени територии в Родопите е „Поречието на река Девинска” – със заповед № РД-618 / 08.07.2002г. Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини с дълбочина над 900м. Тук са установени находища на редица защититени ендимични и реликтни видове родопски силивряк, снежното кокиче, вълнестата камбана, родопския скален копър и др. Тук има голямо разнообразие на диви животни – най- голямата популация на диви кози в България. Местността е и част от най-добрите естествени местообитания на вид рата, благаородния елен, мечката. В района може да се наблюдава лещарка и скалния орел, а по реките балканската пъстърва и речен рак.   

ИСТОРИЯ И КУЛТУРА

Крепост „Калето“
Крепостта „Калето“ се намира в съседство със сегашния град Девин и е свързана с драматичните събития от османската епоха. „Изкачваме се в продължение на тридесет минути и виждаме, че пътеката спира в подножието на една „стеница….”. След това тя незабелязано изви надясно и врязана в скалата с около педя и половина, води към вътрешността на каменната твърдина. Отляво е камък, отдясно е урва. Хаси шавнал – литнал си в стръмнината. Защитниците на Калето не са рискували с тая дяволска пътека, която се е превръщала, когато трябва от пътека в капан. Завой наляво и ето ни горе – сред дъбов храсталак и люляк. Равното е малко, няма петдесетина крачки – и вляво и вдясно, напред и назад те огражда страховита пропаст. От укрепленията по върха от части е запазена стената откъм изток, правена от ломен камък и бял хоросан, широка – 1, 2 метра и висока на места до два и половина метра“. Така Николай Хайтов описва посещението си до Девинската крепост Калето в м. „Струилица”.
Архитектурен паметник „Кемеровият мост“
Според сведенията на историците Кемеровият мост е останал още от римската епоха, а според други то е творение на българската строителна школа. От летописците, стигнали до нас става ясно, че още Александър Македонски е използвал този път по време на походите си в тази част на планината. По време на османската империя тази презродопска магистрала за многобройните султански каравани, които превозвали събраните данъци в селищата на Тракийската низина и Родопите. Не една и две са легендите и преданията за героичните подвизи на Вълчан войвода, който изземвал от богатите ограбваното злато и го раздавал на сиромасите. До 1912г. през моста е преминавала българо-турската граница. След Освобождението на тази част на Родопите пътят постепенно е бил изоставен, а днес от него личат само останките на каменния калдъръм. Огромната каменна дъга на моста прехвърля Девинска река в тихо и пусто място, близо до водослива и с Катранджи дере. Още отдалеч той привлича погледа на туристите и напомня, че строителят му е бил не само добър архитект, но и отличен математик и художник, за да създаде такава прекрасна композиция сред горската пустош. От груби камъни без спойки е иззидана голямата мостова дъга, широка-3м, дълга-30м, висока-6м. Тя е идеален полукръг, крепящ се на един ред камъни.
Мостът е обявен за паметник на културата и е под закрилата на закона.
Музейна сбирка
Благоприятното географско положение на Девинския район е привличало заселници от най – дълбока древност, което се потвърждава от многобройните археологически находки и откритите исторически паметници по време на проучванията и извършените разкопки в пределите на града и района. Събраните материали и различни документи положиха основите на историческата музейна сбирка на Девин, чиято експозиция съхранява около 2000-и експоната с местно и национално значение, разкриващи древната история на града и региона. Археологическите находки от пещерите „Ягодинска”, „Горни раж” и „Харамийска“ (Триград) сочат, че тук са живеели хора от времето на ранния неолит. Намерените хромели, овъглено жито, различни оръдия от кост, керамичните изделия се свързват с траките. Според археологическите изследвания още от тракийско време тук е съществувало селище с тракийско име. В района на Девин са намерени множество мокети от римското владичество, славянски гробове и пр. При разкопките в центъра на Девин (мястото на Дома на културата) е открит средновековен некропол-XIII-XIVв. Намерените предмети са намерили място в музейната сбирка-бронзови и стъклени гривни, пръстени и керамични съдове, които доказват, че тук е съществувало средновековно селище.
Вълнуващи страници от летописа и изграждането на града и района, героичната му история, съхранени в експозицията на музейната сбирка продължава да поддържа чувството ни на национална гордост и патриотизъм. За това говорят и силните думи, записани в книгата за впечатления не само от българи, но и чужди граждани, посетили града ни.

ТУРИЗЪМ

Девин е град приказка в сърцето на Родопите. В този дивен и примамлив кът елате да се насладите на чист въздух, красива природа и тишина. Девин е мястото където ще се почуствате природени от удивителното съчетание на величествени планини, реки и минерални извори.
Природните дадености са добра предпоставка за развитието и на алтернативни форми на туризъм. Изключително атрактивна за  посещения е защитена местност „Поречието на река „Девинска”. Тя представлява живописно ждрело с характерен ландшафт и забележителни скални форми и образувания, находища на редки и защитени растителни и животински видове, чиито беспорни лидери сред едемитите са родопския силивряк и дивата коза. Реката е изваяла множество красиви вирове и меандри, достигащи дълбочина 2-3 метра .
За улесняване достъпа на туристите до защитената местност е изградена екопътека „Струилица – Калето – Лъката”, която е изключително атрактивна и включва метални мостове, стълби и места за отдих. В защитената местност е обособена зона за риболовен туризъм с дължина 3 км., която предоставя отлични условия за риболов на балканска пъстърва.
В местността „Калето” се намират развалините на стара българска крепост от VІ-ХІІІ век, а в месността „Лъката” е установено средновековно селище. И двата обекта са със статут на паметници с местно значение и са под специална закрила.
Откритите плувни басейни в местността „Струилица” привличат много посетители през активния туристически сезон. Има терапевтичен басейн, парна баня, сауна, джакузи, а на около 30 минутен преход от паркинга в едноименната местност се намират и стъпаловидните водопади „Струилски дол”.
Местностите „Лисичево“ и „Чурал“ се намират на 15 км. северозападно от гр.Девин. Живописната природа и удобния асфалтов път от гр.Девин са фактори, които определят местността „Лисичево” като предпочитано място за отдих и почивка на гражданите и гостите на града.
Уникална за себе си е и защитена местност „Триградско ждрело”. Разположена е по поречието на р.Триградска по пътя Девин-Триград, на около 1,5 км. от селото. Защитената местност обхваща най-живописната част от речния каньон с отвесни стени, високи до 300 метра, които на места  се доближават една до друга надвиснали над пътя, закривайки небето. Величествена гледка на стръмни скали, върху които растат смърчове и борове, придава особена стойност на този великолепен природен паметник.
Един от феномените на Триградско ждрело е пропастната пещера „Дяволско гърло”. Водите на р. Триградска навлизат с грохот в пещерата, където образуват 12 подземни водопада, най-големият от които е с височина 42 метра /един от най-високите в Европа/, и се появяват отново след 530 метра като буен карстов извор.
За пещера „Дяволско гърло” се носят много легенди, а местните жители разказват че, нищо което е влязло в подземния и лабиринт, не излиза от нея. Интерес представлява легендата, която разказва, че древните траки хвърляли в бездната своите вождове, за да ги направят безсмъртни. Според друга легенда това е мястото, където митичния певец Орфей слязъл в подземното царство да търси своята любима Евридика.
В землището на с.Триград се намира Харамийската пещера, която също е от пропастен тип и предлага атракция  на границата на класическия и екстремния туризъм. През последните години защитената местност „Триградско ждрело” е все по-популярно място за развитието на алтернативни форми на туризъм, като посещение на пещери, пешеходни преходи, наблюдение на птици и растения, планинско колоездене, конен туризъм, рафтинг и др.
Изключително привлекателно място за туристите е и защитената местност „Чаирите”. Тя представлява свлачищни езера, вековна гора и сенокосни ливади,  разположени на 1600 метра надморска височина. Тук се намират някои изключителни природни феномени: Превалетият камък – естествена каменна арка, висока над 10 метра; Пияната гора с нейните дървета,  странно изкривени и наклонени от свличането на почвените слоеве, върху които растат. Най-ценият и неповторим природен феномен в района беспорно са 7-те свлачищни езера, запазени от епохата на кватернера.
Ценни за развитието на туризма са и минералните извори: Находище “Беденски бани“ – разположено на 12 км. от гр.Девин, с температура 73,50 – 76,00 С. Минералната вода има външно балнеологично приложение. Основният профил за ползване включва заболявания на опорно-двигателния апарат, гинекологични заболявания и кожни заболявания. Водата не е пригодна за бутилиране.
Находище “Девин” – разположено в гр. Девин,  с температура 37 – 45оС. Минералната вода има следните предназначения:
– за питейно приложение – стомашно-чревни заболявания; жлъчно-чернодробни заболявания; бъбречно-урологични заболявания; обменно-ендокринни заболявания
– за външно приложение – за заболявания на опорно-двигателния апарат; на нервната система; половата система, сърдечно-съдовата система и кожни заболявания;
– за инхалационно приложение – при заболявания на дихателната система от възпалително, алергично и токсично естество;
– за спортно-профилактични цели и закаляване на организма в закрити и открити водни басейни.
Находище “Михалково” е с дебит на находището 2,8 л/с. Водата извира с температура 16,00-26,00С. Тя е най-силно газираната въглекисела вода в страната. Благоприятна е за лечение на сърдечно-съдови заболявания, на заболявания на храносмилателния апарат, на нервната система и за лечение на ендокринно-обменни заболявания.
Находища “Настан-1” и „Настан-2” – се намират се в кв. Настан, гр. Девин. Водата е сулфатна, хидрокарбонатно-натриева и се използва за:
– питейно балнеолечение и балнеопрофилактика – стомашно-чревни, бъбречно – урологични и обменно-ендокринни заболявания;
– трапезни цели като натурална минерална вода – на водоизточника или в бутилиран вид, включително и газирана.
В града има два СПА – комплекса и едно вилно селище, които предлагат балнеолечение, калолечение, парафино и луголечение, кинезитерапия и физиотерапия. На територията на общината има шест семейни хотела с обща леглова база 86 легла., самостоятелни стаи и къщи за гости – 276 легла. Бунгала – 1бр – 30 легла, хижи 4бр – леглова база 165 легла. Девин придобива все по–голяма известност като балнеологичен курот с национално и международно значение.
Девин е подходящ за почивка през четирите сезона на годината, но това което ще остане незабравимо за посетителя е топлото гостоприемство на девинчани и жителите от региона и възможността да опитат от чистите и натурални вкусотии и специалитети като родопски клин, пататник, смилянски фасул и балканска пъстърва.

ОБРАЗОВАНИЕ

Мрежата от общински учебни заведения се състои от: 6 детски заведения / 4 ЦДГ и 2 ОДЗ /, 7 основни училища – в кв. Настан, в с. Грохотно, в с. Гьоврен, в с. Триград, в с. Лясково, в с. Селча и в с. Осиково, 1 СОУ и 1 професионална гимназия – в гр. Девин; Детски комплекс и Ученическо общежитие – в гр. Девин. Образованието в общината се характеризира с ограничени възможности за ефективно използване на училищните сгради в редица населени места, които не функционират нормално поради липса на достатъчен брой ученици. Формирането на слети класове в отделни селища води до непълноценно и некачествено обучение. Проблем е запълването на паралелките в основните училища и групите в детските градини в селата от общината. Всичко това, както и отдалечеността на някои училища от общинския център, води до висока издръжка, която затруднява финансово общината. Сградният фонд, отоплителните системи и материалната база в училищата в с. Триград, с. Грохотно, с. Лясково, с. Селча, с. Осиково и кв. Настан са остарели и амортизирани, поради което се нуждаят от обновяване и реконструкция. В ОУ „Христо Ботев” – с. Лясково и СОУ „Христо Ботев” – гр. Девин е извършена смяна на дограма, а в с. Гьоврен е направена парна инсталация, работеща с твърдо гориво. В момента ромските деца до шестнадесетгодишна възраст посещават основното училище в с. Широка лъка и са включени в Програмата „Седмична грижа” към Дирекция „Социално подпомагане” /от понеделник до петък се настаняват в „Дом за деца – лишени от родителска грижа”/.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА ДЕВИН
Адрес: гр. Девин,
ул. „Дружба” №1
Тел.: 03041/21 74;
Факс: 03041/26 61;
E-mail: obshtina@devin.bg

ЗАМЕСТНИК-КМЕТ
ВЛАДИМИР СОЛАКОВ
03041/59 08;

ЗАМЕСТНИК-КМЕТ
03041/59 12;

СЕКРЕТАР
инж. ВЕНЦИСЛАВ КЕХАЙОВ
03041/25 66;

ГЛ. АРХИТЕКТ
арх. МАРИАНА ПЕРФАНОВА
03041/59 06;

КМЕТ

Кмет на община Девин е господин Красимир Даскалов.