Община Девня

Община Девня

Адрес: гр. Девня, бул.Съединение 78

тел: 0519/97911

факс: 0519/97912

Територията на Община Девня е 100.980 кв.км. Землището и е разположено на територията на Северо-Източна България и граничи със землищата на Аксаковска, Белославска, Авренска, Провадийска, Ветринска и Суворовска общини.

Населени места: град Девня, с.Кипра, с.Падина. На 12.01.2003 г. се проведе местен референдум за присъединяването на с. Неофит Рилски от община Ветрино към община Девня. 394 са гласувалите „за“, против – 21.

Град Девня се намира на около 30 км. от областния град Варна в малка долина, заградена от всички страни с ниски варовикови хълмове, последните склонове на Стара планина и на Добруджанското плато, отворени единствено на изток към Белославското езеро, а оттам и към морето. Природната забележителност в долината са тридесетте карстови извора, от които най-живописен е „Вълшебният Извор“ свързан с древни легенди. Наличието на обилна вода и варовикови находища – неизчерпаем източник на строителни материали, привличат хората в тоя край от най-дълбока древност. Богатите източници на вода, сол и варовик стават основа за развитието на крупна химическа промишленост.

МАРЦИАНОПОЛ

Марцианопол (Marcianopolis), чиито останки днес лежат под основите на кв. Река Девня на гр. Девня, носи името си от Marciana (в някои извори Marcia) – сестра на император Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Trajanus) (98–117). В надписи на преторианци, открити в Рим, градът носи и бащиното име на императора – Ulpius (Ulpia Marcianopolis). На латинските надписи името на града е – Marcianopolis, civitas Marcianopolitanorum, често дадено съкратено, на гръцките надписи – Markiano(u)poliz, Markianou póliz, h póliz Markianopolitwn (h Markianopolitwnpóliz)), а на бронзовите монети, сечени в града – MARKIANOPOLEITWN, MARKIANOPOLITWN, MARKIANOPOLIC.
След заселването на славяните и прабългарите в днешна Североизточна България през първите десетилетия на VII в. името на града изчезва от историческите извори, но в църковно-административното деление то остава по традиция до ново време.
Марцианопол бил разположен в северозападния край на Девненската долина. Заедно с некрополите градът се простирал от двете страни на река Девня – от изворите на север до местността Белите могили на юг, от местностите Бялата могила и Табия на изток до местностите Кабата и Горчивата чешма на запад.
В ново време развалините край девненските извори станали известни чрез писмата на руския поет, „чиновник для особых порученiй“ Виктор Григориевич Тепляков (1804–1842), писани от България през 1829 г. (по време на Руско-турската война от 1828–1829 г.) и още същата година те били идентифицирани от новорусийския археолог Иван Павлович Бларамберг (1772–1831) с известния от античните извори Марцианопол.