ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД

ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД

Адрес: гр. Димитровград, бул. „Г. С. Раковски“ 15

Тел.: 0391/68 203;

Факс: 0391/66 698;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Димитровград е разположена в централната част на Южен централен регион. Административно принадлежи към Област Хасково. На север граничи с общините Чирпан и Опан (Област Стара Загора), на изток – с Община Симеоновград, от юг- с общините Хасково и Минерални бани, от запад- с Община Първомай (Пловдивска област).
На територията на Община Димитровград се пресичат Европейските коридори 10 и 9. Основната връзка със страната е чрез тези първокласни пътни артерии – ЖП и авто – Пловдив и София – на запад, Свиленград – на изток, Стара Загора и Кърджали – съответно на север и юг.
Равнинният релеф, разнообразен от обраслите с гори хълмовете и река Марица, в централната част на общината, предопределя функционалното й площоразпределение: основната част е заета от земеделски земи, а централната – по линията Хасково – Димитровград – Радиево, както и периферните североизточни части – от хълмове.
Община Димитровград е заема площ от 567.6 км 2. От тях:
416.6 км 2 (73.39%) са земеделски земи;
72.97 км 2 (12.89%)- разпръснати и необособени терени на горския фонд;
44.73 км 2 (7.88%)- фонд населени места;
15.98 км 2 (2.81%)- водни площи и течения.
За добив на полезни изкопаеми са били използвани 12.63 км 2, или 2.23% от територията, днес в по-голямата си част – неизползваеми открити рудници.
Терените, заети от транспортни и инфраструктурни съоръжения, са 4.71 км 2, или 0,83% от територията на общината.

СЕЛИЩНА МРЕЖА

Селищната мрежа в общината се състои от два града – Димитровград и Меричлери и 25 села, пръснати равномерно по територията й. Освен функционален, ядрото – Димитровград се явява и пространствен център на територията, която няма сериозни релефни бариери, освен река Марица и възвишенията между Хасково и Димитровград.
Населението на общината (към 15.09.2010г.) е 64 362 души по постоянен адрес, от които 49 218 представляват населението на град Димитровград.

ПРИРОДА

ЛАНДШАФТ
Ландшафтът на Община Димитровград е предимно с равнинен облик, разчленен и заоблен от невисоки хълмове. Около три четвърти от територията , в северната част, е със слаб наклон на юг–югоизток – към поречието на река Марица и е заета от земеделски земи. Около една четвърт е заета от хълмове – около село Бряст и в югоизточната част – на северния бряг на р. Марица. Подобен е и ландшафтът в южната част на общината. По-голямата част също е заета от селскостопанските равнинни територии, със слаб наклон на север, към р. Марица. В средата на тази част, са хълмовете между селата Крепост и Добрич, а в източната – на общинската граница – над селата Черногорово и Воден. Най-ниската част е по поречието на река Марица – при Димитровград с надморска височина – 92 метра и се издига в най-северната част – над село Странско до 177 метра . На юг – в средната част – между селата Крепост и Добрич, хълмовете достигат до 258 метра надморска височина (Долен сайрак), южно от с. Крепост – 266 метра (Бейтепе), а в най-източната част – над село Воден до 170 – 216 метра. Около тази надморска височина са и хълмовете в югозападната част – над село Бодрово.
КЛИМАТ
Климатът на района е преходно-континентален, до средиземноморски. Средната годишна температура за Димитровград е по-висока от средната за страната +12.6 ° С. Това спомага за интензивни процеси на изпарение, особено през летните месеци. Разпределението на валежите е неравномерно през годината. Установяват се два максимума: пролетен през месеците май – юни и есенен – през октомври – декември. Основният минимум е през септември, а вторият – през февруари – март.
ПОЗЕМЛЕНИ РЕСУРСИ
Природният комплекс от разнообразен ландшафт, съставен от равнини и хълмове, създава благоприятни условия за развитие и на земеделието, и на животновъдството. Сравнително добрите водни потенциали, липсата на застрашаващи екологичното равновесие дейности, са нейно богатство и предпоставка за развитието на община Димитровград – нейният стратегически ресурс.
Структурата на поземлените ресурси се оценява като балансирана и адекватна за развитието на общината в аспектите на основния потенциал – селското стопанство.
ПОЧВИ
Почвите са предимно черноземи – смолници. Големи пространства заемат и канелено-горските почви. В низината на река Марица са разположени ливадно-канелени почви. Срещат се и най-плодородните ливадно-алувиални почви и ливадно-блатни, в по-малка степен- рендзините алувиално-ливадни почви. Преобладават земите от IV, V и VI категория.
ОТГЛЕЖДАНИ КУЛТУРИ
Основните отглеждани култури са зърнено – житните: пшеница, ечемик (около 50% от насажденията), царевица и слънчоглед (около 20%). Около 34 000 дка са заети от технически култури (основно памук). Традиционното за общината зеленчукопроизводство е силно намаляло, и заема около 10 000 дка. Един от ресурсите на общината – ливади, мери и пасища, не е използван ефективно, като основа за развитие на животновъдството.
ВОДНИ ЗАПАСИ
Територията на община Димитровград се характеризира с разнообразие по отношение на водните запаси . Водните ресурси са в рамките на нормалните, но малкото количество валежи , характерни за общината (средно-годишно 600 л/кв.м), предполагат задължително интензивно напояване, което затруднява питейно-битовото водоснабдяване в някои населени места.
Реките в този район са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е река Марица и нейните притоци – реките: Каялийка, Банска, Меричлерска, Мартинка с Арап дере.
Основната водна артерия за района, река Марица, е с площ на водосборния басейн до Димитровград – 14 616 кв. км и протичащо водно количество – средно 90, 7 куб. м. сек. Общият обем на преминаващите през града водни маси, е средно 2860, 6 млн. куб. м. Оттокът на посочените притоци на Марица е малък- общо около 104 млн. куб. м, което е резултат от предимно равнинния им характер, малките водосборни басейни и незначителната им водност .
Подземните води се използват основно за питейно – битово и промишлено водоснабдяване .
МИНЕРАЛЕН ИЗВОР
В територията на района има и термоминерални води.Такива са сондажите при град Меричлери, които представляват ценен воден ресурс и са с експлоатационен дебит 30 л.сек. и температура на водата +35,4 ° С.

ИСТОРИЯ

Димитровград е създаден върху основата на три селища – Раковски, Марийно и Черноконево, които имат своя интересна история. Археологическите данни сочат, че териториите им са били обитавани от хилядолетия.
Най-древните предмети плод на човешката дейност в Димитровград са открити в пещерата „Дядо Паньовата дупка” в местността Габера. Специалистите датират обработените кремъчни острия от времето на палеолита (40 хил. г. пр. Хр.).
Благоприятните климатични условия и плодородната почва около реките Марица и Меричлерска са привличали хората и през античността. За това свидетелстват намерените множество керамични материали и находки от землището на Димитровград.
Най-вероятно през късната античност е била построена и крепостта в м. Калето или Дурхана, която се отъждествява с Блесна или Блисимос. В пределите на Българското ханство тя била включена след победоносните походи на хан Крум (802-814) срещу Византийската империя. Истински разцвет Блесна изживяла по време на византийското владичество ХІ-ХІІ в., когато се превърнала в голям духовен и военен център.
Средновековните летописци свързват името на града с ІІІ кръстоносен поход начело с германския император Фридрих І Барбароса през 1189 г. и победните походи на цар Калоян през 1202 г. в Тракия. За последен път името на Блесна се споменава в изворите, заради братът на пленения от българите император Балдуин Фландърски – Анри. Той нахлува през 1206 г. в Тракия и превзема крепостта, която преди това била изоставена от жителите и защитниците си. Каква е била точната съдба на укрепителното съоръжение след това – не е известно. Археологическите материали свидетелстват, че животът около него е продължил и след това.
След завладяването на Тракия от османските турци, районът около Димитровград попада в т.нар. Румелийски вилает.
Най-голямото от трите села, с. Раковски, е известно в османските регистри и пътеписи от ХVІ-ХІХ в., с името Каяджик (на турски „кая” е скала, камък). През 1906 г. селището е преименувано на Каменец, а през 1925 г. на Раковски.
В писмените извори от ХVІІ-ХІХ в. с.Марийно е известно с името Кокарджа (в буквален превод от турски „пор”). През 1897 г. селището е преименувано на Марийно в чест на княгиня Мария Луиза, съпруга на княз Фердинанд, която се включва в акцията за подпомагане на пострадалото от наводнение население като дарява 1000 златни лева.
Легендата разказва, че на мястото на с.Черноконево, е съществувало старо селище, наречено Черничево. Чума прогонва неговите жители и по време на турското завоевание тук идват преселници турци. През ХVІІ в. турците са прогонени, жителите на някогашното Черничево се завръщат и именуват селото си Караатли, т.к. техният предводител яздел черен кон – на турски „кара ат”. През 1906 г. селото е преименувано на Черноконево. Селото е известно още като „Малкия Батак”, заради кървавите събития от по време на Руско-турската освободителна война, когато е напълно разрушено от турците, а населението е подложено на безогледна сеч.
Основен поминък на населението е земеделието. В края на ХІХ-началото на ХХ век особено развитие получава зеленчукопроизводството. Част от местното население се занимава със салджийство (превоз на стоки по р.Марица), а друга с вараджийство (производство на вар). През 1873 г. е прокарана Баронхиршовата железница, която минава през село Каяджик. Гарата дава тласък на развитието на селото и го превръща в център на търговията.
През 1895 г. се поставя началото на въгледобива в региона. В годините между двете световни война в Маришкия каменовъглен басейн са построени две топлоелектрически централи – ТЕЦ „Вулкан” и ТЕЦ „Марица 1”, които поставят началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България. В село Раковски е открита Консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така започва оформянето на крупен индустриален район, което предвещава изграждането на градско селище с голямо значение за страната. Неслучайно през 1946 г. е взето правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде построен именно в землището на с. Раковски.
В свое заседание от 3 април 1947 г. на Общинската управа на с. Раковски се решава селото, заедно със с. Марийно и поселището при заводи и мини “Вулкан”, да се обяви за град под името Димитровград.
През пролетта на 1947 г. е решено строителството да стане с участието на бригадири. На 10 май 1947 г. пристигат първите строители на бъдeщия град – 40 бригадири от Новозагорско. На 22 юни 1947 г., на внушителен митинг за обявяване на строителния обект на Национална младежка строителна бригада “Млада гвардия”-Димитровград, е огласено и името на новия град. Много бързо то става популярно в цялата страна.
На 2 септември 1947 г. Министерският съвет издава Постановление № 3, което гласи: “Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“. Началото е поставено – следват години на съзидание.
От лятото на 1947 г. на поляните край р. Марица започва невиждано дотогава строителство. Едновременно се подготвят площадките на АТЗ и ТЕЦ “Марица-3”, усилено се строи Циментовия завод “Вулкан”, прокарват се първите улици, водопроводи и канализация, израстват първите жилищни блокове за строителите и жителите на новия град.
През следващите години Димитровград израства като крупен промишлен център. Първото пуснато в действие предприятие е Циментовият завод “Вулкан”. На 16.10.1947 г., с влизането в експлоатация на първа пещ, се поставя началото на производството на цимент в района. През лятото на 1948 г. е направена първата копка на първия български завод за производство на изкуствени торове. Официалното му откриване е на 5.11.1951 г. Същия ден е открита и новата електроцентрала – ТЕЦ “Марица-3”. Градът става и център на въгледобива. Учреденото през 1948г. ДМП “Марбас”, обединява всички съществуващи мини в района, а разкритите впоследствие нови рудници дават работа на голяма част от жителите на града. През следващите две десетилетия индустриалният облик на града се допълва от изградените предприятия на леката промишленост – Хлебозавод, Промкомбинат, фабрика за чанти “Пролет”, фабрика за трикотаж “Гергана” и др.
Това, което прави впечатление в Димитровград, е не само значителното струпване тук на предприятия на тежката промишленост, но и неговата специфичната архитектура и особеното внимание, което е отделено на озеленяването. Изграждането на цялостна зелена зона, включваща три парка, зелени пояси край р. Марица, множество междублокови и квартални градинки, значително улично и булевардно озеленяване, правят града едно от най-озеленените селища в България.
Димитровград има и богат културен живот. В началото на 50-те години на ХХ век в Димитровград са създадени музеят, духовият оркестър, театърът, градската библиотека. През 1957г. започва своята работа първият кинолюбителски клуб в България, а на 24 май 1962 г. отваря врати първият за страната любителски планетариум и астрономическа обсерватория.
От 1970 г. водят началото си Националните “Димитровградски дни на поезията”. Те се провеждат в началото на месец май на всеки две години и са свързани с паметта на поета-символ на града – Пеньо Пенев.
Димитровград поддържа активни културни контакти с градове от цял свят. През 1957 г. кметът на града Петър Йорданов участва в Учредителния конгрес на Световната федерация на побратимените градове /СФПГ/ и става един от нейните основатели. Днес градове-побратимени на Димитровград са: Нова Хута – Полша, Гросето – Италия, Айзенхютенщадт – Германия, Димитровград – Русия, Блида – Алжир, Дархан – Монголия, Дзяо-Дзиян – Китай, Община Каламаря-Солун – Гърция, Казинцбарцика – Унгария

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ, МЕСТНОСТ ХИСАРА
„МЕДО-ГРАДЪ“- с това заглавие в бр. 33 от 22 май 1926 г. в-к „Борисовградско ехо“ пише:
До с. Преслав, близо до река Марица, се издигат две колосални Трахитни върха. Хасара са черковището и чиплака. Върху върха Хисара личат следите на старинна крепост, а на по-ниската издатина- срутената могила на черковището. По тия върхове, особено на изток до р. Марица и на юг, се откриват следите на едно грамадно по размерите си селище, което имало закрилата на Хасарската крепост. Легендите и преданията, като слаби проблески предават името и на хасарското селище-крепост и дават сметни сведения за последната съдба на селището и крепостта.
През 1870-74 г., един инженер-чех- Антон Пелц от бригадата инженери, които са строили железопътната линия, при разучаването и направата на трасето, обърнал особено внимание на този Хасар-град. Той е написал първата студия за Родопите, публикувана на немски и чешки. Дал ценни сведения на картографската къща „Киперт“ за поправяне на данните в тази част на Маришка Тракия.
При вадене на камъни за нуждите на железопътния път, на хисарския връх той се натъкнал на особени каменни постройки от големи, груби блокове, както и на също грубо изработени, дълбати знаци по тях. Много от тези блокове били използвани за материали при строежа, друга били натоварена на железницата и изпратена неизвестно къде. Засега се пази още един жертвеник, наричан от населението „Казанчето“, в който се събира вода, считана за целебна. „Казанчето“ е на повърхността на един голям трахитен блок, по който доста трудно се изкачва. След дадените сведения- плод на специални археологически изследвания от неотдавна починалия Х. Шкорпил, на варненското археологическо дружество в студията му „Мегалитични паметници в България“, от описаните такива в Сакар планина, идваме до изяснението на въпроса, че този особен род паметници по Хасарския връх са също мегалитични паметници. Следва да предполагаме с увереност, че Хасара връх са обитавали хора с незасегната от историята култура. При изкопите за ж.п.-линията и нарочно направените от Пелц разкопки тук-таме, особено по североизточните поли на върха, се откриват следи на живелища от каменната епоха. Близката река Марица, пространните дъбови лесове около този връх, са давали на онзи човек риба и лов, живелища в дупки по склоновете на Хасара и сред диви чукари. При същите разкопки са намерени груби съдове от глина, печени-недоопечени, без глеч и украси. Каменните оръжия и глинените изобретения, също така са прибрани, взети и изпратени някъде. Ний притежаваме наследство два чука-резачи от същите находки.
Крепостта е обхващала в стените си цялата горна равнина на върха- близо 25 дка пространство. Стените- дебели до 2 м, личат в основите си, открите тук-таме. На югозападния край, всред чукари, личат следите на голяма тухлена постройка, навярно кула, от която се е наблюдавало движението по пътя, минавал в полите между Хисара и чуплака. На последния връх се наблюдават следи от постройки и една полусрината могила. При ясно време, сутрин, остри очи виждат от там Пловдив, дори високите Одрински джамии и сгради. Душата изпада в мистично настроение при вида на параклисчето „Св. Кирил и Методий“, построено в плаца на крепостта, до развалините на кулата. Ето, на по-ниската издатина старото черквище „Св. 40-те мъченици“, от която на един дъх бегане се стига брегът на река Марица.
– ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ ПРОПАДНАЛОТО БЛАТО
Попада на територията на димитровградското с. Голямо Асеново и Бял извор, община Опан, област Стара Загора
Образува се в следствие на подземните минно-добивни дейности на рудник „Миньор“, след изземване на въглищния пласт. В близост и под коритото на река Белоизворска се получило пропадане на земни маси. Образувалите се по този начин вдлъбнатини в земната повърхност, в последствие се напълнили с вода от реката, обрасли с папур, тръстика, роголист и други водни растения. С течение на времето сформиралите се така влажни зони се превърнали в биотоп, привличащ множество видове животни от различни таксономични групи. Особено голяма е стойността на влажната зона “Пропадналото блато”, като удобно зимовище и хранителна база за редки и застрашени от изчезване водоплаващи птици.
– ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ ЗЛАТО ПОЛЕ
Защитена местност Злато поле е най-голямата влажна зона с естествен характер по поречието на река Марица. Обхваща части от землищата на селата Нова Надежда (община Хасково), Брод, Райново и Злато поле (община Димитровград). Тя включва комплекс от свързани един с друг водни басейни с различна форма, големина и дълбочина, тръстикови и папурови масиви, острови и пасища. Защитената територия се е формирала в резултат изграждането на дига, която откъсва реката от нейното старо корито. Отделеният през 50-те години участък от реката е с формата на подкова и е с дължина около 2 км.В резултат на човешката дейност в западната част на Мъртвицата, а именно добива на инертни материали са се образували повечето от водните огледала, формиращи комплекса на влажната зона. Източната част е останала непроменена, обраснала с папур, тръстика и ракита.
Влажните зони в Тракийската низина съхраняват неоценимо богатство от растителен и животински свят. Те са последните оазиси на редки растителни и животински видове, заплашени от изчезване, единствен начин за съхраняване на естествените местообитания на много редки птици: малък корморан, малка бяла, нощна и гривеста чапла, голям воден бик, тръстиков блатар, мустакат синигер и голям брой водоплаващи птици.
Злато поле е обявено за защитена местност от 11.08.2001 година със заповед № РД-476 на МОСВ (ДВ 73/2001 г.) по предложение на САЕП „Гео“ и СНЦ „Зелени Балкани“. Площта на защитена територия е 84,79 ха.
В защитената местност са забранени:
– ново строителство
– добив на инертни материали
– водочерпене при спадане на нивото под 1,5 м от билото на остров №10
– опожаряване на тръстикови и папурови масиви, без съгласуване с МОСВ
– голи сечи в горските насаждения
– промяна предназначението на земята на островите
– отдаването за ползване на площи и водоеми без съгласуване от РИОСВ
– извършване на лов и ловностопански мероприятия
– СВЕТИЛИЩЕ НА НИМФИТЕ
Село Каснаково е разположено на 11 км. северно от Хасково по поречието на р. Банска река. Население – 560 ж. Кмет- Милан Славов.
Според преданията то датира от 1810 г., когато се заселва първият род- Раеви, последвани от още 11 семейства. Името идва от „каснак“- дърво, от което се правели обръчите на ситата за брашно или още „срунки“, както ги наричали местните хора. Селото било сгушено в ниското, като обръч на сито, откъдето дошло и името Каснаково…

КОНТАКТИ

ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД
6400, Димитровград
бул. “Г. С. Раковски” № 15
тел.: 0391/68 203; факс: 0391/ 66 698;
e-mail: obshtina@dimitrovgrad.bg

Кмет на община
Иво Димов
Тел.: 0391/68203;
e-mail: kmet@dimitrovgrad.bg

Заместник-кмет
Тел.: 0391/68205

Заместник-кмет
Светослав Стойков
Тел.: 0391/68206
zamkmet@dimitrovgrad.bg

Заместник-кмет
Яшо Минков
Тел.: 0391/68228
e-mail: y.minkov@dimitrovgrad.bg

Общински съвет – председател
Гергана Кръстева
Тел.: 0391/68210
e-mail: obs@dimitrovgrad.bg

Секретар
Венета Стоименова
Тел.: 0391/68209
e-mail: sekretar@dimitrovgrad.bg

Главен архитект
Томи Томов
Тел.: 0391/68257
e-mail: glarchitect@dimitrovgrad.bg

Главен вътрешен одитор
Димитър Михов
Тел.: 0391/68312
e-mail: odit@dimitrovgrad.bg

Старши вътрешен одитор
Динка Василева
Тел.: 0391/68227

Финансов контрольор
Антоанета Джимова
Тел.: 0391/68226
e-mail: sfuk@dimitrovgrad.bg

ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ

Дирекция „Административни дейности“
Главен експерт
Катерина Мазгалова
Тел.: 0391/68250
e-mail: to@dimitrovrgad.bg

Старши експерт
Панка Славчева
Тел.: 0391/68247
e-mail: p.slavcheva@dimitrovgrad.bg

Старши експерт „ИОТ“
Огнян Тонев
Тел.: 0391/68229
e-mail: iot@dimitrovgrad.bg

Старши експерт „ИОТ“
Антон Джангозов
Тел.: 0391/68230
e-mail: it@dimitrovgrad.bg

Младши експерт
Донка Тенева
Тел.: 0391/68203
e-mail: obshtina@dimitrovgrad.bg

Старши специалист
Любка Георгиева
Тел.: 0391/68207

Старши специалист
Росица Демирева
Тел.: 0391/68234, 0391/68214
e-mail: delovodstvo@dimitrovgrad.bg

Старши специалист
Кирилка Иванова
Тел.: 0391/68234, 0391/68214
e-mail: delovodstvo@dimitrovgrad.bg

Старши специалист чл.29а ЗМСМА
Диана Георгиева
Тел.: 0391/68212
e-mail: obs@dimitrovgrad.bg

Технически сътрудник чл.29а ЗМСМА
Таня Добрева
Тел.: 0391/68213
e-mail: obs_id@dimitrovgrad.bg

Изпълнител електротехник
Иван Иванов
Тел.: 0391/68249

Връзки с обществеността
Кремена Борисова
Тел.: 0391/68231
e-mail: pr@dimitrovgrad.bg

КМЕТ

Кмет на община Димитровград е господин ИВО ТЕНЕВ ДИМОВ.
Стая № 41
бул. „Г. С. Раковски“ № 15
Телефон: 0391/ 68 203
Факс:0391/66 698
Електронна поща: kmet@dimitrovgrad.bg

Приемен ден:
Четвъртък 14.00-16.00 ч., стая № 12
Записване за приемен ден – Общински център за информация и услуги на гражданите, гише №1 Деловодство или на телефон 0391/ 68 214.