ОБЩИНА ДРЯНОВО

ОБЩИНА ДРЯНОВО

Адрес: гр. Дряново, ул. „Бачо Киро“ 19

Тел.: 0676/729 62; 0676/729 64; 0676/729 65;

Факс: 0676/743 03;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Дряново е разположена в централния дял на Предбалкана върху 248,5 кв . км силно пресечен релеф с надморска височина от 180 до 640 м. Красивите планински склонове са покрити със смесени широколистни гори, като между хълмовете и скалите плавно лъкатушат реките Янтра и Дряновска.
Климатът в района е умерено–континентален, с мека зима и прохладно лято, много благоприятен през всички сезони за почивка и туризъм. Надморската височина е около 300 м.
Общината се намира в административна област Габрово.
В Общината са разположени гр. Дряново и 62 малки селища. Средищният град е лесно достъпен по основните транспортни връзки на Северна и Южна България: ж.п. линията Русе – Подкова и магистралата Русе – Стара Загора.
Дряново се намира на 22 км от Габрово и етнографските му комплекси, на 24 км от средновековната българска столица Велико Търново, на 17 км от Трявна с възрожденските архитектурни ансамбли и на 34 км от Севлиево, стария Хоталич.
Населението на общината е около 11000 жители. В района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров – в пещерата „Бачо Киро“. Второто българско царство е неразривно свързано с Дряновския край. От онова време са останките на средновековните крепости „Градът“, „Боруна“, „Липово градище“ и др.
Град Дряново е основан през 1470 год., но близо до сегашния град е съществувало селище от ХІ – ХІІ век.

КУЛТУРА

В паметта на поколенията от Дряновския край е съхранен споменът за празничния народен календар. В архивен фонд на Исторически музей-Дряново се пазят сведения и стари снимки, отразяващи честването на народни празници и обичаи с общобългарско разпространение: Игнажден, Коледа, Нова година, Йордановден (Богоявление), Бабинден, Трифон Зарезан, Първи март, Лазаровден, Великден, Гергьовден и др. Специфичен за Дряновския край е бил обичаят Сивойница и отбелязването на ергенския празник – Толума, несъществуващи днес.
Един от старите дряновски обичаи, достигнали до наши дни е известен с името Светии или празник на младата булка. Чества се на 22.ІІІ. /Св. 40 мъченици/. Празнуват семействата, в които е влязла млада невеста. На този ден, според традицията, всички жени – роднини и приятелки на семейството, които са били поканени на сватбата или на Честита радост посещават дома на младото семейство. Те поднасят на булката бял кравай, поръсен с червен пипер и обкичен със здравец и пожелават да е живот и здраве, да са здрави – бели и червени дечицата, които ще се родят на младото семейство. Подаряват и различни битови предмети, за да подпомогнат създаването на новото домакинство. Домакините – снаха и свекърва черпят гостенките, а в края на деня преброяват краваите. Вярва се, че ако са нечетен брой, първото дете, което ще се роди ще е момче, а ако е четен – момиче. С празника е свързана народната вяра, че на този ден трябва да изядат 40 хапки, да се изпият 40 глътки вино, да се посадят 40 луковички и т.н. Празникът, макар и в осъвременен вид се чества и в нашето съвремие. В традиционния си вид е представен в етнографската експозиция „Градски бит от края на ХІХ и началото на ХХ в.”
Към средата на ХІХ в., с навлизането на градската култура, обичайно-обредната система се променя, като голяма част от народните празници са забравени. През 20-те години на ХХ в. местните учители правят опит да ги възродят, като организират ученически групи, които лазаруват и коледуват с благотворителна цел. Събраните средства те даряват за дейността на читалището и ученическата трапезария.
С желание да се покаже красотата на народните обичаи, Исторически музей – Дряново организира временни изложби, представящи Празничния народен календар, а съхраненото очарование на възрожденската архитектура на Лафчиевата къща /построена ок. 1840г./ е естествен декор на провежданите възстановки на Лазаруване, Първомартенска обредност, Коледуване.
С любов към народното творчество певиците от групата за автентичен фолклор от с. Гостилица пренасят традицията и в нашето съвремие, като организират чествания на Бабинден, Толума, Коледно-Новогодишните празници, Ялова понуда и др. Красотата на традиционната местна носия, на песента и танца те представят на съборите на народното творчество в Копривщица.
Близостта в културното развитие на населението в балканските градове Дряново, Елена, Трявна, Котел и Твърдица и желанието да се популяризира културно-историческото им наследство е довело до създаването на нов, съвременен празник „Балканът пее и разказва”. Проведен за първи път на 20, 21 юни 1974 г. в Елена, той се провежда през 4 години, като домакин е последователно всеки от посочените по-горе градове. Периодично се организира празник на младите творци под надслов „Поезия и песен на Балкана”.
Традиция, достигнала до нашето съвремие е честването на Дряновския сбор на 27 октомври – Петковден. Според П. Чолов /История на гр. Дряново/ в 1239 г. край Дряново е построен манастир „Св. Петка” с едноименна църква в памет на пренасянето на мощите на св. Петка. На път за Търново шествието пренощувало край Дряново, където се стекло за поклонение околното балканско българско население. С вярата, че мястото се освещава от светостта на мощите, се строи манастир и църква. Така се родила традицията на ежегодните народни събори в Дряново. Създаден най-напред като богомолски събор на „святото място”, постепенно той се развил като ежегоден пазар, панаир.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
Дряновски манастир „Св. Архангел Михаил“
Дряновският манастир, е кътче от природата на България с богато разнообразие на отвесни скални венци, пещери, уникални релефни форми, растителен и животински свят.
Намира се на 5 км. югозападно от гр. Дряново под причудливо извития източен скален венец на старопланинското плато „Стражата“ в красивите каньони на на р.Дряновска и р.Андъка.
Основателите на обителта са открили местност, която създава чувство на илюзорна уединеност. Прекрасната природа влияе на хората, успокоява ги и ги откъсва от динамиката на ежедневието. Дефилето на лъкатушещите плитки планински реки, обраслите с гора стръмни склонове и обрамченото от отвесните скали небе, са спокоен и магнетичен свят, където доминира белотата на варовика и се прилива в нюансите на зеленината и синевата.
Приказната манастирска клисура има древна история. Първите хора я заселват през ранните праисторически епохи. Те обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките. Най- старо е поселението на първобитния човек в пещера „Бачо Киро“, което датира от средния и късния период на старокаменната епоха /100000 – 10000 г.пр.н.е./.Археолозите проучват 5-метров културен пласт и разкриват над 6000 находки. Пещерата е благоустроена и пригодена за посещения от туристи. Поселищните и културни традиции продължават да се развиват в медно-каменната и бронзовата епохи, когато хората устройват жилищата си в скалните отверстия и кухините на Поличките.От началото на старо желязната епоха до Античноста местните жители са траки, които остават в покрайнините на известните тракийски държавни обединения и имат значително по-бедна култура от сънародниците си.
Лафчиевата къща
Лафчиевата къща е национален паметник на културата, единствената в България запазена триетажна жилищна сграда в традиционен архитектурен стил от възрожденския период.
Тя е построена около 1840 г. от дряновския строител майстор Кольо Гайдаржията. Къщата е популярна като зданието без пироните, защото гредите на носещата й дървена конструкция се свързват на длъб и зъб без да са укрепени с железни скоби.
Лафчиевата къща е работа на талантлив строител, който фактически изгражда две отделни еднотипни жилища, но ги обединява под общ със силно издадени стряхи и тежки каменни плочи покрив. Фасадите също не подсказват наличието на двата дома „близнаци“. Те са замислени и изпълени като стени на една постройка. Много внушително изглежда за използвания строителен материал фасадата към улицата, която е с подчертано симетрични пропорции. Приземието, където са дюкяните, складовете или мазите е с прецизна каменна зидария, а двата жилищни етажа са талпени, с еркери и конзолни наддавания на всеки следващ над долния. Оригинално е решена фасадата към двора. От тази страна къщата е двуетажна, каменна и варосана, с галерия и високи четириъгълни дървени колони, които поддържат стряхата. Майсторът е обособил едно преходно към двора многофункционално пространство, за да разшири обема на затворения между високи оградни зидове терен и го обедини с жилището. В Лафчиевата къща впечатлява не само перфектната зидария, традиционна за местните майстори и находчивите решения на плана, но и елегантната, изискана работа с дървото и употребата му в интериора. Вратите са засводени, таблени; стенните долапи са с изчистени линии и класически пропорции. Украсата е оскъдна – малка стилизирана розета на част от вратичките на долапите и т. н. „слънце „на тавана в гостната стая. Майсторът не се увлича по прекомерната пищност и разпочителство на възрожденската резба. Той използва строгата форма, правата линия и естествените багри на различните видове дърво. Комбинира светло с тъмно, наковава върху гладкото огледало на тавана профилирани летвички, малки резбени мотивчета и зъборезбени корнизи. Етнографската експозиция представя уредбата на заможно дряновско семейство. Интериорите са оформени с мебели и предмети на бита, местно производство и внос от Западна Европа. Показан е домашния занаят тъкачество и колекция тъкани и облекло, характерни за Дряновския край.
Мостът на Колю Фичето – р. Дряновска
Строен от Кольо Фичето в средата на ХІХв.
Съоръжението е от ранните хидротехнически постройки на майстора, в което развива своите идеи за традиционния възрожденски тип „гърбат“ (римски) мост.
Неговата дължина е 38.50 метра, а широчината на платното и тротоарчетата е 5 метра.
Мостът има четири свода с различни по големина отвори, стъпили върху три масивни каменни колони.
Най – висок е вторият свод, над който мостовото платно е леко изгърбено. Мостовите колони са с водорези и аркирани отвори за пропускане на високите води.
Настилката на моста е едър калдъръм, а на тротоарите – плочи, които излизат пред блоковете на сводовете и парапета, за да образуват корниз и подчертаят извивката на платното.
Формата на всички арки на сводове и водоотточни отвори е подчертана с корниз.
Църква „Св. Никола“ – Дряново
Пам. на култ. с национално значение, обявен в ДВ, бр.92 от 23.11. 1971 г.,1851 г., майстор Колю Фичето, действаща, реставрирана.
Църква „Св. Троица “ – Дряново
Църква „Св. Троица“, паметник на културата с местно значение, обявен в ДВ, бр.92 от 23.11.1971 г., 1846 – 1847 г., действаща, ремонтирана.
Църква „Въведение Богородично“ – Дряново
Църква „Въведение Богородично“, паметник на културата от местно значение, обявен в Държавен вестник, бр. 86 от 1979 г., възстановена в 1892 г. , след пожар в 1877 г., архиерейски храм, административно подчинение на св. Великотърновска митрополия, както и всички останали храмове в общината, действаща, реставрация на покрива и купола.
Часовниковата кула
Часовниковата кула е построена през 1778 год.
Представлявала висока центрична постройка, съчетана от три степенувани във височина размери и тела. Долната част била изградена от груб, необработен камък, споен във варопясъчен разтвор, а по форма бил четиристранна призма с квадратна основа със страни 5 м. За осветление били оставени 11 отвора – 5 на западната и по 3 на източната и южната страна. На източната фасада имало врата от която нагоре водела дървена стълба. На южната фасада имало вградена каменна арка. Долната част завършвала с каменен корниз, покрит с плочи. Над него четиристранната призма преминавала в осмоъгълна, като също завършвала с корниз, покрит с турски керемиди. В тази част се намирал часовниковият механизъм. Няма сведения какъв е бил първият часовников механизъм, тъй като през 1883 г той е бил заменен с нов, изработен в Трявна от майсторите Генчо Колев и Христо Василев. Най-горната част била оформена от 4 дървени стълба, а покривната конструкция била изработена от ламарина. При члението и определянето на пропорциите на отделните части главно съображение е било утилитарното предназначение на кулата. Но независимо от това с приложените композиционни похвати е постигнато хармонично съотношение между съставните елементи и обема. 167 години се извисявала над околните сгради градската часовникова кула. По снагата и се появили пукнатини, следи от минали земетресения, реставрация не била извършена. Затова през 1945 година тя била съборена. Но за дряновци часовниковата кула има значение на монумент в архитектурния градски ансамбъл. Ето защо 1984 година тя бе изградена отново , в близост до строената от Колю Фичето Икономова къща. Запазеният часовников механизъм бе ремонтиран и настроен от Илия Ковачев – член на задругата на майсторите, носител на златен пояс.

ПЕЩЕРА „БАЧО КИРО“
Пещера „Бачо Киро“ се намира в района на Дряновски манастир, в живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Отстои на 300 м. от манастира „Св.Архангел Михаил“ в отвесна варовикова скала висока 25 м. на 335 м.н.в. Тя е първата благоустроена пещера в България от Дряновските туристи още през 1937 г., а името си получава през 1940 г. в чест на героя от Априлското въстание Бачо Киро.
През 1962 г. е обявена за природна забележителност.
Пещерата представлява сложен четири етажен лабиринт от пещерни галерии и разклонения около 3600 м. За посетители е оформена благоустроена част от 700 м. Образувана е в три основни посоки изток, североизток и югоизток от подземно течащи реки в здрави оргонски варовици, оформени на дъното на топло вредно море. Геоморфоложките проучвания дават основания да се приеме, че оформлението е продължило 1800000 години. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на р. Дряновска и нейния приток р. Андъка.
С течение на времето реките оформят пещерните галерии и зали, това е станало в границите на младия терциер и кватернер. Това е първичния етап на образуване на пещерата. От тук насетне започва вторичния, идва художника – карстовите води. Неуморните капки вода, обогатени с варовиково вещество, в продължение на стотици хиляди години постепенно ваяли красивите пещерни форми – сталактити, сталагмити, сталактони, придали им най-причудливи форми.
Eфектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според видяното: Дъждовна зала, Каменното цвете, Тополите, Езерото на щастието, Концертна зала, намира се на 18 м.н.в. Преддверието, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон, Слона, Пещерното ухо, Чистилището, Трона, Пещерния орел, Приемна зала със стотици форми и образования.
Пещера „Бачо Киро“ е археологически обект от национално значение. Пещерата е един от 100-те Национални туристически обекта под № 22. Стопанисва се от първото си благоустрояване през 1937 г. до сега от Туристическо дружество „Бачо Киро“ гр. Дряново.

КМЕТ

Кмет на община Дряново е инж. Мирослав Семов Семов.

Мирослав Семов е роден в Дряново. Средното си образование завършва в СОУ”Максим Райкович”, а висше във ВМЕИ Габрово, специалност „Електронна техника”. По- късно специализира във Висша бизнес школа към УНСС „Мениджмънт и маркетинг” и в Стопанска академия „Д. А. Ценов” Свищов „Финансов мениджмънт”. Ползва английски, руски и сърбохърватски езици. Работил е като мениджър на „Промишлена електроника – инженеринг” ООД гр. Габрово, директор магазин на МЕТРО Велико Търново, изпълнителен директор на „Йовета Глас” ЕАД – гр. София, „Мехатроника” АД гр. Габрово, мениджър разработване и консултиране по програмите на предприсъединителните фондове, както и консултант на общински администрации и НПО за разработване и управление на проекти по национални и международни програми. Семеен, с две деца.

В периода 1999-2003 е кмет на Община Дряново. Мандатът му е оценен като един от най-успешните в България:
– 191 реализирани проекта, 25 от които по предприсъединителните фондове на ЕС.
– Привлечени почти 2, 5 пъти повече средства, сравнени с тези от бюджета.
– 6, 5 пъти увеличение на капиталовите разходи.
– Реализирани над 100 инфраструктурни обекта на стойност над 10 милиона лева, по големите от които са: изграждане и/ или започване на 6 водопровода, укрепване на 5 големи свлачища, изграждане и оформяне на централна градска част, основен ремонт на три площада и подходите към тях, изграждане на Рехабилитационен, интеграционен и спортен комплекс, основен ремонт на голяма част от пътната настилка в Общината и подменени подземни комуникации, основен ремонт, реставрация и пускане в експлоатация на 4 църкви, изграждане на над 10 големи спортни площадки, оформени със спортни игрища в паркови зони.
– Създадени 1034 нови работни места по програми за временна заетост и проект „Красива България”.
– Пет нови предприятия с персонал над 300 души. Преструктурирани и разширени осем фирми.
– За периода безработицата в Общината е от 24% е намаляла на 13,6 %.
– Подпомогнати около 1400 души в неравностойно положение.
– Увеличен повече от два пъти туристопоток.
– Осъществени са 31 срещи с посланици на други държави, в резултат на което са реализирани съвместни проекти.
– Подписани споразумения за сътрудничество с градове от Израел, Гърция, Италия.

Избран за кмет на община Дряново с Решение № 158-МИ/01.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия – Дряново.
Удостоверение № 1/01.11.2015 г. за избор на кмет на община Дряново.