ОБЩИНА ДУПНИЦА

ОБЩИНА ДУПНИЦА

Адрес: град Дупница, пл. Свобода 1

Тел.: 0701/592 11;

Факс: 0701/592 57;

ЗА ОБЩИНАТА

Територията на Община Дупница е 359 км² или 0.32 % от територията на Република България.Средната надморска височина е 946.3 м.
На изток община Дупница граничи с общините Сапарева баня и Самоков, на запад с община Бобов дол, на север с община Радомир, а на юг с общините Рила и Бобошево.
В един пътепис на чужд пътешественик, гр.Дупница е представен като “живописен град, който се извива около 3/4 ч. път между високи склонове край лъкатушното джерменско корито, а центърът на града се намира на мястото, където от рилските склонове през живописна, между къщите дълбоко врязана долина, дохожда буйната река Бистрица”.
В пътеписа е записано още, че една от главните улици на града минава през нейните шумящи вълни по стар каменен мост, до който стои старинната джамия, превърната в Дом на изкуствата.
Без да навлизаме в подробности, трябва да отбележим, че градът Дупница е произлязъл на мястото, където се кръстосват два големи друма по онова време – от Цариград за Скопие и от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал навярно полека-лека около кервансараите край шосето. Руско-турската война е направила тук големи промени, но най-вече е оформила Дупница като център на пограничната околия.
С оживеност и добронамереност градът прави впечатление още при влизането в него и създава у посетителите чувство на подреденост и спокойствие.
Няма съмнение, че величавата Рила планина прави Дупница забележителна и тайнствено магнетична. И така, извисена като страж и прегърнала го като любяща майка, планината разкрива на всички туристи и любители, дръзнали да я опознаят отблизо и историята на Дупница с множеството коларски пътища, с малките трънливи пътечки, които водят през Великата Рилска Дядовазова пустиня, та чак до град Самоков или до гордият Пирина през светостта на Рилската обител.

ИСТОРИЯ

Миналото на Дупница
се крие дълбоко в лабиринта на праисторическата древност на българските земи. Със сигурност поселищната система се е оформила още в епохата на неолита (VІІ-VІ в. пр.Хр.) и затова говорят разкритите и частично проучени селищни могили в голямата Дупнишка околия – при селата Крайници, Дяково, Слатино и Сапарева баня.
Забележителен е фактът, че откакто историци и изследователи доказаха, че откритите археологически паметници датират 500 години преди аналогични култури в Гърция, присъствието на Дупница и Дупнишко в историята на световната цивилизация става завидно. Частичните сондажи и случайните находки сочат поселищен живот в района от времето на бронзовата епоха.
Все още тракийското минало на Дупница остава непроучено, но затова пък е ярко очертано според изследователите с откритите антично селище и некропол.
В днешните граници на този древен забележителен с историята си град, са регистрирани останките на римската и византийската епохи, а при хан Крум (812-814 г.) очертанията на Дупница попадат окончателно в пределите на Българската държава.
За първи път името Дупница се появява в османския регистър от третата четвърт на ХV век, както и в пътеписите на редица пътешественици минавали от тук – Арнолд фон Харф (1499 г. ), Евлия Челеби (ХVІІ в.), Хюп (ХVІІ в.), Ами Буе (ХІХ в.).
За съжаление Османското робство оставя трайни белези и дълбоки рани на града, но това не пречи тук да се развие рударството с железните рудници намиращи се в околностите на града.
Твърде интересно и много кокетно изглежда Дупница по времето на разкриващите се едно по едно дюкянчета, различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, дюлгерски, мутафчийски, с които полека-лека полъхът на разрастващият се град, придобива особена задушевна и добронамерена чувственост.
В средата на 60-70-те години на ХІХ век в Дупница има три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и предприятие за рязан тютюн. Така по-късно градът се оформя като център на тютюнопреработването, които през 30-те години на ХХ век оформят облика на града като един от най-големите подобни центрове в България.
Забогателите еснафски и занаятчийски организации започнали да подпомагат и организират изграждането на църкви, училища и още през първата половина на ХІХ век изправили снага първите четири християнски обители – Риломанастирският метох, метосите на Хилендарския и Зографския манастир, а малко по-късно започнал учебният процес и осем училища, едно от които е девическо.
Стратегическото и кръстопътното положение на Дупница дава възможност градът и околията да се съвземат и разраснат прекалено бързо след Освобождението и така тук се оформят най-значимите търговско-занаятчийски и културни центрове в Югозападна България.
Лабиринтът на историята на този древен град ни запознава и със стопанското и административното му присъствие в Българската държава след Освобождението от Турско робство (след 1878 г.), когато Дупница се оформя като пункт с първостепенно военно-стратегическо значение, с разположените основни части и щабът на VІІ-ма Рилска дивизия
Не може да не споменем и фактът, че обществено-политическият живот на свободна Дупница (1879-1912 г.) е белязан от идеята за извоюване на национално обединение, за подпомагане на българите останали под властта на султана и Македония, когато родолюбиви дупничани дават подслон на хиляди бежанци и се създават много благотворителни дружества.
Традициите в културния и просветен живот, създадени още през Възраждането, също оставят своя отпечатък върху лика на града и голямата Дупнишка околия, много от които са запазени от поколенията до наши дни.
Историци, изследователи, краеведи и много родолюбиви дупничани, и до днес неуморно търсят, откриват, изследват, анализират и предоставят на нашето внимание постоянно и последователно документи, факти и събития от най-древни времена до днес. Написани и описани в много книги, научни трудове, лекции, вестници и списания, както и в семейни биографии.
С една единствена цел – да знаем своя род и да помним своя език. За да няма нищо, което да ни попречи да се срамуваме от тях.
Кратка историческа справка
В град Дупница и околностите са разкрити следи от човешко присъствие още от времето на късната каменна епоха и античността.В резултат на археологически проучвания през 1993–1995г. в местността на Кулата – хълма в североизточната част на града, са разкрити основи на крепост, съществувала през ІV –Vв. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на ХV в.По-късно описание на града и населението се среща в записки на пътешествениците: рицаря Арнолд фон Харф (1499г.), Евлия Челеби (ХVІІІ в.) и Ами Буе (ХІХв.).
В предосвобожденската епоха стопанския живот на Дупница е свързан предимно с рударството. Преуспяват занаятите и търговията. Съществуват различни занаятчийски и еснафски организации – фурнаджийски, кожухарски, абаджийски, железарски, дюлгерски, мутафчийски.
Началото на индустриализацията в града е поставено през 60-70-те години на ХІХ век, когато започват работа три предприятия от манифактурен тип – абаджийско, дървообработващо и за рязан тютюн. Градът започва да се оформя като един от големите тютюно-производителни центрове на ХХ век.
През първата половина на ХІХ в. в града съществуват четири църкви, метосите на Рилския, Хилендарския и Зографския манастири, а към края на века действат осем училища, едно от които е девическо и читалища.
Наред с развитието на културно-просветната дейност, дупничани се включват в борбите за национално освобождение.
Именити дупничани
НИЕ ПОЧИТАМЕ, ТАЧИМ, ГОРДЕЕМ СЕ И СЕ СТРЕМИМ ДА СЛЕДВАМЕ ПЪТЯ НА МНОГО ИМЕНИТИ НАШИ СЪГРАЖДАНИ И ЛИЧНОСТИ!
Христаки Павлович Дупничанин – създал първия печатен учебник по българска история, т.н. “Царственик”, базиран на Паисиевата “История славянобългарска”. Христаки Павлович-Дупничанин е родственик на Николай Павлович, на когото е наречено първото рисувателно училище, сега НХА в София.
Аверки Попстоянов, рилски монах и възрожденец, учителствал в Казанлък, Видин, Кюстендил. Той е бил игумен на Осоговския манастир “Св.Йоаким Сарандапорски” от 1858-1876г. Участник в борбата за независима българска църква. Автор е на печатни произведения и на славянобългарски език. Участник в революционното движение.
Отец Атанасий Чолаков-Дупничанин, известен още като Хилендарец. Учителсвал в Панагюрище и Хасково, участва в народните борби. Убит е през 1852г. от гръкомани.
Даскал Ристо – Христо Димитров Тодоров – борец срещу гърцизма. Участва в църковно-народния събор в Цариград през 1871г. като делегат на Самоковска епархия.
Георги Икономов Дупничанин също се изявява на попрището на църковното движение като учител в Сопот, Велес, Прилеп.
Димитър Янакиев Бисеров-Околията, учител в Дупница и Берово, Малешевско. Сътрудничи на българските вестници “Македония”, “Право”, “България”, “Читалище”, “Български книжници”. Инициатор е за създаването на читалище, наречено днес “Зора”. Събира народни песни и поговорки от дупнишко.

ПРИРОДА

Релеф:
Цялата Община има планински и полупланински релеф. На югоизток се издига северозападния дял на Рила планина, на североизтон – Верила планина и на запад – Коневската планина. В зависимост от релефа ниската част на покрайнината се разделя на три части:
– Горно Дупнишко поле – обхваща североизточната част на Общината.
– Разметаница – западната част на Общината, оградена с Конявска и Поглед планина.
– Долно Дупнишко поле – заема югозападната част на Общината, която се разширява по р. Струма и долините и притоци на р. Джерман и Рилска река.
В тектонско отношение районът представлява грабен, запълнен от палеогенски, плиоценски и квартернерни обложки. Скалната покривка на територията на Община Дупница се характеризира с високо кристални гнайси и амфиболити с палеозойска възраст. Свлачища се срещат по долния бряг на р. Джерман.
В сеизмично отношение територията попада в сеизмична зона VІІ, VІІІ и ІХ степен за периода на сътресимост съответно за 100,250 и 1000 години (според сеизмичното райониране на България от 1997г.).
Климат:
Климатът на Община Дупница е умерено-континентален с известно средиземноморско влияние, което навлиза по долината на р. Струма, посредством р. Джерман. Средната годишна температура е 10.6° С.
Най–топлият месец е юли, а най-студения – януари. Максималната температура е 39.8°С , а минималната 26.7° С и средната годишна температура за района 12° С, която се дължи на почти постоянния отточен вятър по
долината на р. Джерман.
Средното годишно количество на валежите е 656 мм, при пролетен максимум – 181 мм и зимен минимум – 134 мм. Относителната влажност на въздуха е средно 69%. Преобладават източните и южните ветрове, със средна
скорост 4.8 м/сек., като 283 дни в годината са без вятър.
Води:
Община Дупница разполага с разнообразни водни ресурси.
Първостепенно значение имат повърхностните води.Най – голямата река, която протича през Дупнишката котловина е р. Струма. За водния баланс от значение са и реките Джерман, Бистрица, Отовица, Джубрена, Тополница и Горица.
Питейно – битовото водоснабдяване се подпомага от язовир “Дяково”.
Подземното водно богатство на Община Дупница се формира от няколко минерални извори в гр. Дупница, с. Крайни дол и с. Палатово. До момента, обаче, те не са изследвани, не са доказани техните качества и реално не се експлоатират.
Полезни изкопаеми:
Община Дупница е бедна на минерални суровини. В ограничени количества са застъпени: пясъци и чакъли за бетон (с. Крайници), глини за тухли (с. Яхиново) и долмити, като огнеупорна суровина (с. Делян).
Почвена покривка:
Разнообразният релеф, климат, растителност, почвообразуваща скала и други условия обуславят наличието на разнородна почвена покривка на територията на Общината. Почвите, които имат значение за агротехнически и
План за развитие на Община Дупница 2005-2013 г. мелиоративни мероприятия са: алувиално – ливадни, канелени горски и кафяви горски.
Растителен , животински свят и защитени природни територии:
На територията на Община Дупница попадат част от Национален парк “Рила”. Най – близко разположеният резерват до гр. Дупница е “Скакавица” (в землището на гр. Сапарева баня), отличаващ се с вековен беломуров горски масив.
22 % от територията на Община Дупница за заети от гори. Срещат се гори от мъждрян, примесени на места от габър и мезофитни тревни формации (ливади), смесени гори от мизийски бук, габър, липа и бял бор.
Храстовите ценози са представени от обикновена шипка, глог, дрян, леска, смрадлика, ракита, калина и др., а тревистите – от бял равнец, пелин, зайча сянка, паричка, змийско мляко, очанка, ягода, еньовче, тинтява, здравец и други.
Фауната се характеризира с представители на видовете влечуги, птици, земноводни и бозайници, характерни за умерено-континенталния климатичен пояс.
Изводи:
– Община Дупница има изключително благоприятно геостратегическо положение.
– Релефът на Общината е планински и полупланински.
– Територията на Община Дупница попада в зоната на VІІ, VІІІ и ІХ сеизмична степен. Този факт трябва да бъде съблюдаван при проектирането и строителството на различни сгради и съоръжения.
– Като цяло територията на Общината се характеризира със сравнително слаба гъстота на речната мрежа и неравномерно разпределение на водните ресурси.
– Неизследвани и неусвоени минерални води.
– Въпреки значителната надморска височина Дупнишката община има мека зима и топло лято.
– Общото състояние на почвите в Общината е добро. Подходяща почвена покривка за развитие на агротехнически и мелиоративни мероприятия, за отглеждане на тютюн, зърнено-фуражни култури, зеленчуци и други.
– Във високите части на Община Дупница и по поречията на реките основният проблем на почвите е свързан с ерозията и излужването.
– Богато биологично разнообразие , което трябва да бъде запазено не само заради изчезването на определени видове, но и за да се избегне намалението на продуктивността, причинена от лошо функциониращи екосистеми.
– От екологична гледна точка в района на Община Дупница компонентите на природната среда са относително запазени и може да бъде причислена към екологичночистите територии.

ТУРИЗЪМ

Община Дупница притежава богата гама от природни, антропогенни, рекреационни и културни ресурси. Тя е изходен маршрут за интересни туристически обекти, както за Югозападна България, така и за цяла Рила планина. Това е предпоставка за насочване на големия туристически поток, минаващ през локацията.
Община Дупница има подходящо геостратегическо положение, природен потенциал, богато културно-историческо наследство са все предпоставки за развитие на туризма в административно-териториалната единица. Факторите, обуславящи развитието на туризма са много, но между тях открояващи са: природно-географските условия, формиралите се национални (регионални) традиции, новите социално-икономически условия и др. Най-добре характеризира степента на развитие на туризма в Община Дупница изградеността и състоянието на туристическата инфраструктура. На територията на локацията развиват своята дейност 16 туроператори.

КОНТАКТИ

За контакти:
Адрес: 2600 Дупница,
пл. Свобода 1,
тел: 0701/59211
факс: 0701/59257
е-mail: admin_dupnitsa@dupnitsa.bg

КМЕТ

Кмет на Община Дупница е инж. Методи ЧИМЕВ.

Биография
Инж. Методи Чимев – роден на 14.12.1962 г., гр. Благоевград.
Завършил Технически Университет – София със специалност „Хидравлика и пневматика“.
Трудов опит: Мартекс 2 ООД – Маркетинг мениджър; Ръководител производство в Кодетекс ООД; 1995 г. – Марена АД – Главен инженер; Високоговорители ООД – Конструктур.
На 30.10.2011 година, като издигнат за кмет от ПП ГЕРБ печели изборите в община Дупница, а на 01.11.2015 година на местните избори получи доверието за втори мандат като Кмет на Община Дупница.