ОБЩИНА ЕЛХОВО
ОБЩИНА ЕЛХОВО
Адрес: гр. Елхово, ул.“Търговска“ 13
Тел.: 0478/88 004;
Факс:0478/88 034;
E-mail: obshtina@elhovobg.org
Web site: www.elhovobg.org
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Елхово се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на област Ямбол.На югозапад граничи с община Тополовград, Хасковска област, на изток – с община Болярово, на югоизток – с Република Турция, и на север – с община Тунджа.Общата територия на община Елхово е 708 кв. км и включва 22 населени места.
Елхово е град, разположен в поречието на Долна Тунджа
ИСТОРИЯ
Благоприятните природни условия обусловили появата на човешки живот още през неолита (6000-4000 г. пр. Хр.) . За това свидетелстват откритите каменни и медни оръдия на труда и работената на ръка керамика, украсена с врязани орнаменти.
Бронзовата епоха е представена от културата на траките. Запазили са се останки от тракийски крепости, селища, надгробни могили. Сред откритите в тях предмети преобладават фрагментите от битова керамика, оръжия и оръдия на труда, оброчни плочки с изображения на Тракийския конник. От траките са останали и интересните по своя градеж мегалитни гробници, наречени долмени. Именно траките създават първото селище в близост до днешния град, известно под името Орудица.
През 72 г. пр. Хр. този район попада под властта на римляните. Те укрепили селището и го нарекли Орудица ад бургум – пътна станция между Кабиле и Адрианопол. От времето на римското господство са останали твърде много следи от материалната култура, най-вече фрагменти от строителна и битова керамика, монети, бронзова пластика.
През ранното средновековие градът е известен с името Йоаница. През VII век на Балканския полуостров трайно се заселват славяните. В техния изговор името на града зазвучава като Яница.
По времето на хан Крум (802-814 г.) Елховският край е включен в пределите на създадената през 681 г. славянобългарска държава. За това свидетелства прочутият Хамбарлийски надпис, намерен в околностите на днешното с. Маломирово.
През 1373 г. градът е завладян от войските на Тимурташ бей. С това събитие започва най-тежкият период в историческото развитие на Елхово – периодът на петвековното османско владичество.
През епохата на Възраждането Елховският край дава своя скромен принос в борбите за нова българска просвета, самостоятелна църква и национално освобождение. През 1833 г. в града е открито първото училище, а през пролетта на 1874 г. елховци изгонват омразния гръцки владика Дионисий. На мястото 
на малкото параклисче, полувградено в земята, започва строителство на нова трикорабна църква, завършено през 1877/1878 г.
Съпротивата против турските поробители първоначално намира израз в хайдушкото движение, като особено популярни тук са Индже войвода и Кара Колю. Началото на организирано революционно движение се поставя през 1872 г., когато се създава таен революционен комитет начело с терзията Дженко Димитров. Давайки много свидни жертви, градът посреща своето освобождение на 21 януари 1878 г.
Годините в края на XIX и началото на XX в. са белязани от борбите на българския народ за осъществяване на своя национален идеал – свободна и обединена България. Войниците от Елховския край се сражават храбро по бойните полета и много от тях загиват с името на България на уста. Във войните от 1912 до 1918 г. градът дава 103 убити.
В следващите години Елхово постепенно укрепва като административен и стопански център. С Указ № 86 от 18 март 1925 г. турското му название Казълагач е заменено с българското име Елхово и юридически е оформен фактическият му статут на селище от градски тип.
През 40-те години на XX в. историческото развитие на Елхово навлиза в нов етап. На 10 септември 1944 г. тук е установена власт на Отечествения фронт и веднага започва активна подготовка за участие в Отечествената война. 16 са загиналите от Елхово във войната, над 100 от цялата община.
През втората половина на XX в. градът постепенно коренно променя своя облик, утвърждавайки се като водещ административен и стопански център.
Днес, преодолявайки поредния труден период в историческата си съдба, Елховският край живее, устремен към бъдещето. Предстои да се направи още много, за да се превърне той в един добре развит и проспериращ кът на България. За това работят и ще работят всички, свързали завинаги с него своята съдба и своите мечти.
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
В община Eлхово e запазено богато културно-историческо наследство, съхранени са богати фолклорни традиции и обичаи.
През 1958 г. в града е създаден Етнографски музей, чийто профил през 2008 г. бе промен на етнографско-археологически. Ежегодно през залите му минават около 16 000 посетители. Свои експонати музеят е представял в много български градове, в Будапеща, Виена, Букурещ и Монреал. От 2003 г. музеят в Елхово е включен в списъка на Националното движение “Опознай България – 100 национални туристически обекта” под № 100.
Върху територията на община Елхово са локализирани множество исторически места: праисторически селищни могили край селата Кирилово – Минчогьорева могила, Бояново – Райков сумай, Лесово – Дядопаньовата воденица, Гранитово – Азмаците и гр. Елхово – Турското кьоше, тракийски скални светилища в землището на с. Мелница, тракийски долмени край с.Голям Дервент, единствената запазена антична колесница край с. Борисово, която ще се експонира на място, останки от антични и средновековни крепости: в землището на с. Лесово – Калето, с. Гранитово – Калето, с. Раздел – Кьостско кале, с. Мелница – Градището, с. Малък Манастир – Кръста,.
Дервентските възвишения са най-западните разклонения на Странджа планина и са разположени на изток от р. Тунджа. С туристическите си бази в местностите Студеното кладенче и Гьол бунар са подходящи за краткотрайни излети и почивка сред природата.
Дрънчи дупка е карстова местност западно от с. Мелница. Привлекателна е за посетителите с 
туристическата си хижа, живописната речна долина и едноименната пропастна пещера с подземна река. В местността е възстановен и функционира малък параклис.
Местността Манастирчето – с. Стройно е обширна поляна с над 20 вековни дървета, извор с питейна вода, малка църква, основно реконструирана и обновена. Обектът е подходящ за краткотраен летен отдих.
Праговете по коритото и бързите води на р. Тунджа в местността Дар кая, южно от с. Лесово са привлекателно и подходящо място за провеждане на състезания по спускане в бързо течащи води и воден слалом.
Край гр.Елхово, по бреговете на р. Тунджа, в лонгозни гори са разположени резерватите Балабана и Долна топчия, които са естествен развъдник на рядко срещания в Европа колхидски фазан.
В Елховско от бозайниците се срещат лисица, чакал, заек, дива свиня, елен лопатар. Световно защитените царски орли са 16 двойки в България и една от тях гнезди по вековните дървета в с. Борисово.
ИКОНОМИКА
Градът е разположен върху Елховския лигнитен въглищен басейн. Залежите са 600 млн. тона, което го прави втория по големина въглищен басейн в България след Маришкия. Добив не се осъществява поради факта, че използването им ще означава преместване на целия град. Елхово има много добре развито млекопреработване — изнася млечни продукти като сирене и кашкавал. Има и предприятие за 
луксозни трикотажни изделия.
Промишленото производство на град Елхово е представено от предприятия, свързани с машиностроенето („Елпром — Елхово” АД, „Лемекон” АД, „АКБ Консорциум” ХАД), строителството (ЕТ „Сто и пет”, „БКС – Елхово” ООД), леката („Яница” АД, „Дели-99“ ЕООД) и хранително-вкусовата („Хляб и хлебни изделия” ЕООД) индустрия.
Развитието на селското стопанство се определя от благоприятните природни условия. То притежава растениевъдна насоченост, като с най-важно значение са зърнените култури, особено пшеницата, царевицата и ечемикът, които заемат над 1/3 от обработваемите площи. Добри условия има също за отглеждането на технически култури и по-специално на слънчоглед кореандър и тютюн. В отделни райони е застъпено и лозаро-овощарството, както и зеленчукопроизводството (чесън, бамя, домати, дини, пъпеши). Специализиращи подотрасли на животновъдството са биволовъдството и пчеларството.
Земеделското производство в града се реализира от фирмите „А.Т.Е.” ЕООД – Елхово и „ЗОМАШ” ЕООД.
Понастоящем нови възможности за развитие на бизнеса дава откритият на 19 юни 2005 г. ГКПП Лесово-Хамзабейли на българо-турската граница. Пунктът е разположен на 36 км. южно от града в близост до село Лесово.
КМЕТ
Петър Андреев Киров
e-mail: kmet@elhovobg.org
тел. 0478/ 88004
Роден е в гр. Елхово през 1968г.
През 1999г. завършва Икономически университет гр. Варна, специалност “Маркетинг и мениджмънт”
Работил в Д”Бюро по труда” – Елхово като гл. експерт “Информация и анализи”. Семеен, с две деца.
