ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

Адрес: гр. Златица, пл. „Македония“ №1

Тел.: 0728/60 201;

Факс:0728/60 202;

E-mail:ob_zlatica@mail.bg

Web site: www.zlatitsa.bg

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Златица се намира между планинските вериги на Стара планина и Средна гора, както и свързващите хребети на двете планини Гълъбец и Козница, в най-високото от Задбалканските полета – Златишко-Пирдопско поле или Златишко-Пирдопска котловина. Климатът е умерено континентален, с отделни влияния на студени северни (нахлуващи през Дунавската равнина и Златишкия проход) и топли субтропични (нахлуващи по поречието на р. Тополница) въдушни маси.

ИСТОРИЯ

Златица е древно селище, получило заслужено място в летописите и историята на страната. Счита се, че околността е била населявана още от праисторическо време. Градът е наречен Златица, тъй като в района се добивало злато. В някои източници за основатели на града се посочват римляните. Първите писмени сведения са в известната Виргинска грамота на Цар Константин Асен /1257 – 1277 г./, където се споменава за селище, съществувало под това име.
Според историческите извори Златица паднала под властта на турците 30 години след Търново. Причини за това са както стратегическото разположение и немалкото укрепени калета по Средна гора и Стара планина, така също и героичната съпротива на хората. Турците наричали града Изладъ (Излати). Златица била определена за център на Златишката кааза, зачислен към Софийския санджак, Видивски пашалък. Край Златица се състояла и битката между войските на полско-унгарския крал Владислав III Ягело с турците. Подкрепения от папството т.нар. „Дълъг поход” обединил над тридесетхилядна армия, в която се включили поляци, унгарци, чехи, сърби и власи. Военен ръководител е бил трансилванския воевода Ян Хунядии. Битката край Златица се състояла в края на 1443 г. Въпреки помощта на местното население, поради ниските температури и недостига на храна, крал Владислав III се принудил да прекрати похода, който имал за цел да отблъсне османските нашественици от Балканите и Европа.
Златичани се включили активно в националноосвободителното движение. Не случайно Паисий Хилендарски, Проигумен Лаврентий и други духовни лица посещавали Златица. По време на робството в района действали много хайдушки чети, които са се борили срещу турските поробители. В народните песни все още се пее за Стоян Братоев, Детелин воевода, Мануш воевода и Рада воевода. През лятото на 1872 г. Апостола на свободата Васил Левски е намерил подслон в града и се укривал в и досега съществуващия метох. В основания революционен комитет влизат златичаните: Никола Савов, Георги Ангелов, Нею Димитров, Бальо Груйов, Вълко Василов Вълков, Вълко Ганчев Вълков, Вълко Цанков Вълков, поп Иван Груйов и др. Според исторически източници тук се е състояла битката между турските войски и обединените чети на Филип Тотю и П. Хитов, в чиито редици бил и Дякона –  Васил Левски.
През Възраждането Златица претърпява икономически разцвет. Основният поминък на населението бил скотовъдството и свързаните с това занаяти. Градът бил един от снабдителите на турската империя с овче месо, също така голям производител и износител на вълна. Този подем се отразил не само на икономиката, но и  на обществения, и на културния живот. През 1777 г. била построена Часовниковата кула – един от символите на града, чийто звън се чува в далечина 7-8 км. В началото на 19 век започнало да функционира килийно училище.
През този период с бързи темпове започнали да се развиват занаяти като: абаджийство, гайтанджийство, кожухарство. Златишките текстилни произведения били познати и продавани в цялата империя.
След Освобождението с възприетото ново административно деление Златишката кааза става Златишко окръжие, а след това Златишка околия. През есента на 1888 г., след буен митинг срещу режима на Стефан Стамболов, окръжното управление е преместено в Пирдоп заедно с всички околийски служби.
Просветното дело в Златица бележи значителни успехи за намаляване на неграмотността. Сред просветителите се открояват имената на Георги Чолаков, Сава Докторов, Сава Савов, Алипи Влайков (брат на писателя Тодор Влайков). Трайна следа в паметта на златичани остава и Серафим Боянов, който предоставя своята къща за училищно помещение, а той заедно с многолюдното си семейство се премества да живее в квартира. Къщата е построена през деветнадесети век и се отличава с красива възрожденска архитектура. По-късно в нея учи и Димитър Стоянов от Байлово, който се подписва на една от вратите с псевдонима Пелин. Елин Пелин години по-късно се превръща в един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ, създател на множество ярки, незабравими образи.
След 1944 г. района се развива основно като промишлен център. Роденият в Златица Вълко Червенков е министър-председател на България в 66-то (1950-1954) и 67-то (1954- 1956) правителство и лидер на БКП от 1949 до 1954г.
В Златица е съхранено богато културно-историческо наследство. В общината има множество архитектурни и мемориални паметници-Часовниковата кула; църковен комплекс «Спасово кладенче», Старият конак; Метохът, който е служил за скривалище на В. Левски; Бояновата къща; Храм-паметникът “Св. вмчк Георги Победоносец”-построен през 1859г. На територията на общината са запазени два каменни моста на р. Тополница – Стар и Нов кемер. Старият кемер се намира на около девет километра от Златица. Новият кемер /ески кюпру/, който е на два свода, е на около 7км. южно от Златица. Висок е 10-12 метра. Според народното предание, е правен по заръка на богата златишка кадъна, за това, някои го наричат „Кадънин мост“ или „Булин мост“
Има културни и исторически паметници в с. Петрич – един от центровете на Априлското въстание. Това са: Камбаната; Руски паметник – костница; паметник на загиналите офицери от Руската армия в местността Мурта; паметник в двора на църквата от 1877 г.; седем паметни плочи на Априлци. По време на Априлското въстание от 1876 г. първата и единствена победна битка на Хвърковатата чета на Бенковски е спечелена в с. Петрич. Към читалището в селото е уредена и картинна галерия. В една от залите е направена музейна сбирка за Априлското въстание.
Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението в общината са НЧ „Христо Смирненски”, гр. Златица и читалищата в селата.
Читалище “Христо Смирненски“ има 122 годишна традиция и развива активна културно-просветна дейност. В читалището в с. Петрич е организирана и постоянна изложба – живопис. Уредената библиотека разполага с 10 000 тома литература.
Сред читалищните библиотеки се откроява тази в гр. Златица, която разполага с около 60 хил. тома литература. По програма „Българските библиотеки – място за достъп до информация и комуникация за всеки” е доставено оборудване, включващо 13 настолни компютъра, включително камери, слушалки и микрофони; 1 лаптоп; цветен лазерен принтер; мултифункционално устройство (скенер, копирна машина, принтер); мултимедиен прожектор. Инициативата се стреми да превърне обществените библиотеки в жизнени източници на помощ, с която може да се подобри животът на населението.
В рамките на същата програма е осигурено оборудване и за библиотеките в с. Църквище и с. Петрич.
Дейността на читалищата е насочена към местния и национален фолклор, театрално-художествената и музикално-танцова самодейност.
Празникът на града е последната неделя от месец май.

ЗАБЕЛИЖИТЕЛНОСТИ

Музеи, паметници
– Боянова къща,
– Часовникова кула
– Спасово кладенче и манастир,
– Света Петка,
– Метох,
– Златишки конак,
– Момина скала над Църквище,
– Калето,
– Ат бунар
Музейна сбирка – етнография – Втори етаж на сградата на РПУ. В града има още много паметници, чешми, няколко възрожденски къщи, църква, построена през 1859 г.Златица предлага много възможности за туризъм. Градът е отправна точка за различни маршрути в Централна Стара планина. Биологичното разнообразие на планината е много ценно и атрактивно за любителите на природата. В региона има отлични условия за разходка в планината, планинско колоездене, лов и риболов.

Часовниковата кула
Тя е символът на Златица. Висока е почти 17 м, а часовникът, който бие на кръгъл час, се чува на 7-8 км.Съди се по архитектурата й, че е била построена през 1777 година, която е записана върху камбанарията на часовниковата кула. Преданието гласи, че кулата е строена специално за часовник, чийто звън се е чувал на 7-8 км. Строили са я майстори от Смолско, Мирково и Златица, а материалите са набавени от местното българско и турско население. След освобождението ни от Османско иго часовниковият механизъм бил свален и отнесен неизвестно къде, а покривната й конструкция и зидовете започнали постепенно да се рушат. Едва през 1922 г. кулата бива възтановена.

Паметници
– Паметник на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата Европейска война – Изграден е в центърът на Златица. Открит най-тържествено с читалището и пощата през 1933 год. с участието на духова военна музика. Паметникът е изграден от гранит. Плочите, на които са написани имената на загиналите и плочата с барелеф на войник са от бял врачански камък.
– Паметник Братска могила – Построен е в местността Бакаджик, на изток край Златица. Върху пресечена пирамида, изградена от гранитни блокове, е поставена внушителна фигура на партизанин, която е представлявала елемент от монументална украса на булевард „Цар Освободител“ в София. Фигурата е изградена от бял врачански камък. На източната и западната страна на паметника има бронзови фризове с мотиви от съпротива и са издълбани имената на загиналите в борбата против фашизма.
– Паметник на златичаните загинати в Отечествената война – Намира се в началото на ул. „Медет“. срещу Паметника на загиналите златичани в Балканската, Междусъюзническата и Първата Европейска война. Изграден по случай 50-годишнината от края на Втората световна война в памет на загиналите златичани в Югославия и Украйна през 1944-45 год. Паметникът е осъществен със средствата на общинската администрация. Първо са били искани от най-големите предприятия в града, но не са били дадени. Изграден е от бял врачански камък.

Град на чешмите
С право Златица може да се нарече Града на чешмите. В България има селища, които са известни не само с името си, но и с някакъв характерен единствено за тях белег. Има Град на липите – Стара Загора, Град на хумора – Габрово, Град на люляците – Ловеч, защо да няма и Град на чешмите – Златица? Нашят град в миналото е имал толкова много чешми, а и сега все още не малко, че може с основание да се нарече така. В някои по-стари изледвания се споменава, че в Златица е имало 38 чешми от естествени източници. Ето някои от тях, които са съществували в миналото, а някои съществуват и до днес.
– Коча – С два буйно течащи чучура, тя се намира над жп линията, на ул. Гълъбец. Някога чешмата е била в двора на агронома Панчо Стоянов, но днес тя е „свалена“ на самата улица. И до момента чешмата работи, но понякога при голяма суша пресъхва. Навярно някъде при прокарването на канализацията са прекъснати част от подпочвените води. За съжаление чешмата в момента не се поддържа.
– Стубела – Било е извор в м. „Върбака“ край жп прелеза до пътя за Етрополе, на който е поставен чучур. „Стубела“ на турски означава извор. Чешмата и сега работи, но е много занемарена.
– Заимската чешма – Намира се в центъра на града, до най-старите блокове южно от Софийското шосе. С постоянно течащ чучур до скоро. За съжаление днес е неподдържана и не тече, а районът е обрасъл с храсти.
– Горните пазарски чешми – В миналото е имало само една чешма в долния край на площада. Чешмата отдавна не съществува, а водата и е прекъсната от канализацията. По-късно в градинката до Часовниковата кула е построена нова чешма, захравана от водопровода. Разрушена е през 70 – те години. По ново време на източната стена на сградата на Общината е направена друга чешма, захранвана от водопровода. Има я и сега, но не работи. През 2005 г. са издигнати други две чешми – едната в градинката зад общината, а другата западно от нея. И двете течат в момента. Тази в градинката е с два метални чучура, в които са вградени две огромни морени, а от изток отворената муцунка на мечешка глава.
– Долната пазарска чешма – Намирала се е на площад ‘Македонски“. Корпусът й съществуваше до преди 30-тина години, но не работеше и беше занемарена, после махната. Преди няколко години Общината поръча на нейно място да се построи нова чешма с постоянно течаща вода. Така че беше изградена чешма с пет чучура и внушителен корпус. В комбинация с изграждащия се в момента фонтан и активна цветна градина, тя е част от реконструкцията на цялата централна градска част.
– Спасовото кладенче – Оброчно кладенче /чешма/ в Стара планина, северно до Златица. Тук в края на XIV век, в кървава битка с нашествениците турци загинал последният бранител на Златица – Спас войвода. Преданието говори, че там където той паднал убит избликнал буен извор. От благодарност към героичният му подвиг и саможертва, народът начекъл изворът на неговото име – Спасово кладенче. Легендата за лечителните способности на се губи далеч в миналото. От незапомнени времена на 40-тият ден след Великден, в деня на Възнесение Господне, хиляди хора идват при параклиса „Свети Спас“. От няколко години този ден се празнува най-тържествено като празник на Златица. В последните години се полагат не малко усилия за облагородяване на местността около чешмата. Беше направен стабилен дървен мост през реката, с което се осигури достъп до водата на Спасовото кладенче и параклиса. Направени бяха стълбища, също улесняващи достъпа. Сменен беше чучурът на чешмата.
– Камика – Чешма с буйно течаща вода, която излизала от издълбан каменен чучур. Намира се в центъра на Златица, но вече не работи. Наблизо е градската градина. Тази чешма на времето се е славела с най – хубавата вода. Преустройвана е два пъти. След, което е изместена по-надолу. Околността й е крайно занемарена.
– Новата чешма край старата поща (сегашното РПУ) – Тази чешма няма име, но тя е построена доста скоро. Направена е главно от черен мрамор, с дълбоко корито и водата тече от двата и чучура. Красива и на сгодно място тя е още една атракция за града. Водата й е изворна.
– Училищната чешма – Преди две години беше построена нова чешма зад училищната сграда. Чешмата е направена от мрамор, има един чучур и наподобява къщичка за птици. Водата й както на всички други чешми е изворна.
Има още около двадесет чешми, захранени от изворна вода. Също толкова са и тези, които са съществували в миналото, но са били разрушени по една или друга причина. Но в наши дни никой не цени това богатство. Почти всяка втора чешма в града е крайно занемарена и неподдържана. Обрасла в храсти и затрупана от отпадъци едвам можем да забележим местата, на които някога е имало чучур, а от него е течала вода.

КМЕТ

Кметът на община Златица инж. Магдалена Иванова:
„Разчитам на подкрепата на всички, които мислят за общината.”
Инженер Магдалена Иванова е родена на 03.08.1972 година в Златица. Кметът е възпитаник на ТУ – София през годините 1991-1996 с магистърска  специалност „Електроника и автоматизация, Изчислителна техника, Педагогика”. Придобитата й квалификация е: Инженер по електроника и автоматика – Педагог / учител в професионални направления – електроника и автоматика/. От 2006 до 2008 се обучава в МГУ „Св. Иван Рилски” гр. София и се дипломира като специалист по компютърни техники и технологии с втора професионална квалификация – магистър. През 2008 година се обучава в НПЦ-МОН по програма „Европейски практики в образованието”, по-късно същата година е на обучение в НИОД гр. Банкя по направление „Управление на училището като организация”. През 2010 година се обучава по ИКТ в МОМН – София и същевременно изучава английски език. Участвала е в обучения в Център за здравни стратегии и програми – София, има придобити умения и по финансиране и разработване на проекти. Разбира отлично и от строителство, и от транспорт.