ОБЩИНА КАМЕНО

ОБЩИНА КАМЕНО

Адрес: гр. Камено,ул. „Освобождение“ №101

Тел.: 05515/30 08;

Факс:05515/24 80;

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

Камено се намира в югоизточната част на България, в Бургаската низина на брега на Айтоската река. Той е разположен на 24 км. северозападно от областния център Бургас и на около 20 км юзно от Айтос.
В землището на Камено се намира и село Свобода, което няма собствено землище.
Община Камено се намира в югоизточната част на Република България и е включена в административно – териториалните граници на Бургаска област, Югозиточен район за планиране.. Област Бургас и респективно Община Камено попадат в Югоизточен район за планиране, обхващащ териториите на областите Бургас, Сливен и Ямбол. Област Бургас обхваща 13 общини с общо 409 018 (5.56 % от
населението на страната) жители на територия 7 748,1 кв.км. (най – голямата област в страната). Общината включва в своите граници 13 населени места, от които 1 град -административният център гр. Камено, и 12 села. Общинският център е разположен на 24 км. Северозападно от областния център Бургас. Община Камено е с площ от 354,9 км.2, което представлява 4,58% от територията на Област Бургас. Общински план за развитие на община Камено за периода 2007-2013 г. (актуализиран към м. Юни 2011 г.)9
По своето географско местоположение общината и нейният център заемат добро място в транспортно-комуникационната система на страната, като близостта й с областния център е от стратегическо значение. Това й дава предимство пред голяма част от другите
общини в България по отношение на транспортните й връзки с останалата част на страната. През територията й преминават важнитранспортни коридори в посоките изток и запад, както и връзки към северната и южната част на България, предстои доизграждането на ОЕТК №8. Функционирането на този транспортен коридор ще повлияе силно на процесите на регионално развитие. Немаловажен е факта, че през територията на общината преминава главна ж.п. линия

ИСТОРИЯ

Историята твърди, че Камено започва своя живот преди повече от 500 години. Най-старият средновековен документ в който под името Каикли се крие град Камено датира от 1498 г. Това е един списък на соларите и на търговците и превозвачите на сол.
Заселването на Камено на сегашното му място се обяснява с появата на турския чифлик през 1633 г., около който се настаняват жителите на Кичук хаджик. През феодалната епоха в селището има чифлик, в който работят предимно българи животновъди. В навечерието на Освобождението чифликът е закупен от богатия гръцки търговец Зафиропулос, а след Освобождението чифликчийските земи са изкупени от български търговци и земевладелци. Тук се заселват много българи от старозагорските села.
Името Камено е буквално преведено през 1934 г. от старото име Каялий. Думата има османотурски произход. Според народната етимология името идва от турската дума „кая” – която означава „камък”. Старите изписвания обаче – „Каикли”, „Каякли” на староарабски и персийски език тази дума означава „чернозем”, „земя-смолница” и това дава възможност да свържем името на нашия град с основната му постоянна особенсто – богатия чернозем сред който се намира. От 1944 год. до 1947 год. село Камено се нарича Селски общински народен съвет с. Камено, а от 1948 до 1958 год. той е под ръководството на Околийския народен съвет гр. Бургас. От 1959 год. до 1974 год. е Селски общински народен съвет с. Камено, като към него са присъединени селата Кръстина и Свобода.
През 1969 год. Камено е признато за село от градски тип. С Указ № 1942 на Държавен вестник брой 72 от 17. 09. 1974 г. Камено е обявено за град, а през 1979 г. с Указ № 93 обнародван в Държавен вестник брой 8 от 26. 01. 1979 г. за общински център.

РЕЛЕФ

В географско отношение общината попада в равнинната част на югоизточна България и долното течение на река Айтоска. Средната надморска височина е от 20 до 45 м. На север граничи с община Айтос, на изток с община Бургас, на запад с община Карнобат и на юг с община Средец.

КЛИМАТ

Бургаската низина, в която се намира община Камено, се характеризира като отделен климатичен район в черноморската климатична подобласт в системата на континентално-средиземноморската климатична област. Типични за района са продължителното и меко лято и малкото количество на летните валежи.

ВОДИ

По-значими водни артерии в общината са реките Айтоска, Русокастренска, Чекърлийка и др. Общата им дължина е 45 км. Микроязовирите и водоемите са 27 броя. Площта на реките е 420 дка, на язовирите, водоемите и каналите – 5123 дка, на езерата – 2715 дка, на блатата и мочурищата – 679 дка, на рибарниците – 340 дка.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на община Камено наброява към 01.02.2011 г. година – 10393 души, от които 5205 души са мъже 5188 души са жени.
В град Камено живеят 4784 души. От селата в общината най-голямо е населението на село Трояново – 1401 души, а най-малко на село Вратица – 170 души. В останалите села на общината живеят: в село Свобода –572 души, в село Кръстина – 819 души, в село Винарско – 1010 души, в село Полски извор – 543 души, в село Черни връх – 824 души, в село Константиново – 288 души, в село Тръстиково – 475 души, в село Ливада – 376 души, в село Русокастро –1248 души и в село Желязово – 189 души.
Възрастовата структура на населението от общината има следния вид:
• деца под 7 години са 949 души (7.1%)
• на възраст от 18 до 60 години 7575 души (56.5%)
• над 60 години 3388 души (25.2%)

КУЛТУРА

Вече над 80 години в Камено са отворени вратите на читалище „Просвета“, създадено през 1927 г. по инициатива на група учители.
Сградата в която се помещава читалището днес е построена на два етапа. Проектът на сградата е дело на авторски колектив с ръководител арх. Маринчев. Първият етап започва на 14 септември 1959 г. и завършва през 1960 г. През 1978 г. – 1979 г. е издигнат и нов етаж. Така сградата на читалището е окончателно завършена и придобива днешния си облик.
Към читалището има изграден фолклорен ансамбъл „Здравец” с три формации, група за автентичен фолклор с художествен ръководител и хореограф Димитринка Бакалова. Танцовият ансамбъл „Здравец” е носител на идеите и продължава традициите на Каменския ансамбъл за народни песни и танци, създаден през 1944 г., чийто диригент е бил Петър Бакалов.
Двадесет години той има свое място в културния афиш на страната и чужбина.
В три възрастови групи на ансамбъла за тези 20 години са участвали активно над 180 изпълнители на възраст от 7 до 25 год.
Той е носител на десетки награди и отличия от национални и международни конкурси и фестивали:
Първа награда от ІХ Национален танцов конкурс „Коледно надиграване“ – 2000 г.
Първо място в конкурса за камерни танци в Горна Оряховица през 2003 г.
Лауреат на Втори международен Младежки фестивал в Приморско през 2004 г.
Носител на званието Представителен ансамбъл на НС на ЦИОФФ – България през 2002-2003 г.
Трета награда на Национален конкурс „Децата на България танцуват“ Разград – 2001 г.
Първа награда на Национален конкурс „Славееви нощи“ – гр. Айтос през 2000 г.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Русокастрон
Крепостта “Русокастрон” според находките, откривани тук, е съществувала още в предримска епоха.
Това естествено защитено място е било използвано от тракийската аристокрация, за да господства над околната равнина.
Както на други подобни височини са били складирани хранителни запаси от зърнени храни, така и тук е бил събиран годишния урожай, за да бъде на разположение на тракарха, който е управлявал тукашната тракийска община и е отговарял за събирането на данъците в натура и пари пред съответния тракийски стратег, управител на стратегията Астика. В района на крепостта тракийския етнически елемент се е изявил чрез почитане на тракийския конник. Край м. Русин камък е намерена плочка с изображение на тракийски конник, което е доказателство за силната устойчивост на местните традиции. По късно върху тракийската плочка е било написано със славянски букви “Свети Георги”.
В средновековието в средата на крепостта е построена средновековна църква “Свети Георги”, която многократно е унищожавана и възстановявана. Най – ранното свидетелство за крепостта, открито сред нейните руини е един ранновизантийски надпис от 6-ти век от н. е. Това всъщност е една кратка молитва , отправена към Господа да подпомогне пълководеца Юстин.
Достоверни сведения за крепостта са оставили багрянородният Андроник III и император Йоан Кантакузин.
Към времето на византийското владичество се отнася и сведението на арабския географ от 12 век Идриси, който споменава за първи път Русокастро като голям и богат град. Дословните му думи са ”И този град има подобаващи размери , добре населени райони, много добитък и ниски цени”. Сведения за Русокастро черпим и от византийския поет Мануел Фил, византийския хронист Георги Пахимер, хроникьора на похода на Амадей Савойски, чиито войски превземат крепостта през 1336 год. Доста подробно описание на крепостта ни е оставил Константин Иречек, който е посетил крепостта на 8 юли 1884 год., когато тя е била в много по- добро състояние. Крепостта е била посетена и от братя Шкорпил през 1885 год.
Най-значителното събитие свързано с крепостта е битката и победата на цар Иван Александър/1331- 1371/ срещу византийците на 18 юли 1332 год. В битката са взели участие три царски особи- царят на българите Иван Александър и двама византийски императори- управляващият в момента на битката Андроник III Палеолог /1328- 1341/ и бъдещият Йоан Кантакузин, влязъл в историята под името Йоан VI Кантакузин /1347- 1354/. С тази победа цар Иван Александър отново присъединява към пределите на България важните черноморски градове и крепости Созопол, Анхиало, Месемрия.
Тази битка е важна за българската история и затова, че е последната победоносна битка преди падането ни под турско робство. По време на османското робство, Русокастро е център на обособена турска административна единица- Русокастренска кааза, обхващаща обширни райони граничещи със Созопол, Пиргос/Бургас/, Карнобат, Айтос, Факия.
От този момент нататък данни за Русокастро вероятно се намират в турски архиви, а в богатата история на крепостта”Русокастрон”/Пурпурната крепост/ нахлува легендата за прекрасната девойка Руса, заедно с името си от Русокастро и местноста започва да се нарича Русин камък.
Според легендата момата Руса е отвлечена от змей горянин в пещерата на възвишението. Това е станало по време на личния празник на св. Георги Победоносец, през пролетта, на 6-ти май., когато се извършва обреда за плодородие. Пещерата, където е светилището на тракийския конник, станала убежище на Руса.
Тукашното изворче всъщност било потока от нейните сълзи. Пред входа на пещерата много столетия растящите дървета се окичват с частички от дрехи с надежда за здраве и плодородие.
Името “Русокастро” е оцеляло през вековете и като селищно наименование е стигнало до наши дни. То е преживяло годините на тракийско, римско, византийско и османско владичество и превратностите на по- новата епоха, но не само като име на крепост , а първо като име на град, център на кааза, а впоследствие на село, наследило града.
През вековете селището се е премествало, но винаги в периметъра на старата крепост, чието име се е запазило благодарение на живата народна памет.
И винаги, през всичките години, там където са живели нашите предци е имало Русокастро.
Култура и забележителности
-Читалище „Просвета 1927“, създадено през 1927 г. от група учители. През 1941 г. към читалището е сформиран ансамбъл за народни песни и танци, който с малко прекъсване съществува и до днес.[3] В читалището е уредена постоянна етнографска експозиция на предмети от бита и тъкани, дарени от жителите на общината.
-До 1991 година са работели зимно и лятно кино, но към момента те са затворени.
-Православен храм „ВМЧК Св. Георги Победоносец“.
-Местността „Корията“
-крепостта Русокастрон
-Паметници на монументално-декоративното изкуство
-Паметник на покойната поп-фолк певица Румяна