ОБЩИНА КАРЛОВО

ОБЩИНА КАРЛОВО

Адрес: град Карлово, ул. П. Събев 1

Тел.: 0335/54 500;

Факс: 0335/54 533;

E-mail: karlovo@mail.bg

Web site: www.karlovo.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Карловският регион е в северната част на Пловдивска област на площ 1090 кв. км и представлява 1% от територията на страната. На север граничи с Ловешка област, на изток – с община Павел баня, на юг – с общините Брезово, Хисар и Калояново.
Населението възлиза на 75 хил. жители, което я нарежда между 20-те най-големи общини в страната. Състои се от 5 града – Карлово, Сопот, Клисура, Калофер и Баня; 24 села и един жилищен квартал. По големина се откроява общинският център Карлово с около 30 хил. души население. Градът отстои на 56 км от областния център Пловдив и на 147 км от столицата.
Климатът благоприятства развитието на селското стопанство (особено отглеждането на маслодайната роза), лозарството, овощарството, горското стопанство, на почивното дело, вътрешния и международния туризъм.
Тук съществуват и няколко минерални извора – Клисура, Климент, Столевово. Минералният извор в гр. Баня е много добре разработен с условия за развитие на балнеолечението, почивното дело и оранжерийното производство.
Климатът в Карловската котловина е преходно континентален, който в сравнение с другите подбалкански котловини е най-мек и топъл. Средната годишна температура е 11,4 °С. Стара планина, която се издига на повече от 1500-2000 м над средното ниво на полето, запазва котловината от студените северни ветрове, а големият й наклон на юг и широко отворената Стремска долина регулират въздуха и затова тук не се наблюдават температурни инверсии. Затопленият през лятото въздух не се застоява.
През зимата в Карловското поле е значително по-топло, отколкото в Казанлъшкото. Снеговалежите са по-малко в сравнение с останалите котловини, снежната покривка се задържа по-продължително само през изключителни зими. Валежите (653 мм средно годишно) са над средните за странната. Те осигуряват достатъчно почвена влага през всички годишни времена. Гръмотевичните бури и градушките са често явление през летния сезон, но са предимно по планинската периферия на котловината.
Мъгли падат рядко и не са трайни и гъсти. Въпреки близостта на Стара планина и Средна гора напълно облачните дни са малко. Карловската котловина се отличава със значително разнообразие на растителните видове. По склоновете на Стара планина и Средна гора има високостеблени гори. Букът е най-разпространен. На места се срещат ела, смърч, бреза, явор, липа, клен и др.
Билото на Стара планина е покрито с богата тревиста растителност, която образува обширни високопланински пасища.
От културните растения в Карловската котловина виреят зърнените храни, царевицата, фасулът, лещата и картофите; някои ценни технически култури: слънчоглед, тютюн, захарно цвекло, и редица маслено ароматични растения: маслодайна роза, лавандула и мента. Отлични са условията за отглеждане на лозата и различни видове овощия, между които бадемът, кестенът, смокинята и др.
Горите заемат значителен дял от територията на региона и създават условия за развитие на горското стопанство и международен ловен туризъм. Голямото разнообразие от растителен и животински свят е съсредоточено в Национален парк „Централен Балкан“. В района на парка се намират два уникални резервата – „Стара река“ и „Джендема“.
През общината преминават главният шосеен път Е-78 и подбалканската жп линия за Бургас, с отклонение за Пловдив.

ИСТОРИЯ

Най-старите следи от живот, открити в землището на Карлово, датират от новокаменната /неолитната/ епоха / VІ хил. пр. Хр./ В местността „Ясъ тепе” западно от Карлово е съществувало неолитно селища.
През средновековието в близост до днешно Карлово са съществували няколко селища, едно от които до местността „Свети Пантелеймон” и вероятно е средновековната българска Сушица. В западната част на града в кв. „Бадемлика” е открит средновековен некропол. До самия балкан се е намирал средновековният манастир „Свети Спас”.
През 70-те години на ХІV век Карловската долина е завладяна от османските турци.
В края на ХV в. султан Баязид ІІ дарява на османския военачалник Карлъ Али бей с. Сушица и принадлежащите му земи като феодално владение.
През 1485 год. Карлъ Али бей построява с материали от разрушения манастир „Свети Спас” Куршун джамия, която е най-старият архитектурен паметник в града.
Името Карлово се налага постепенно в по-късно време и вероятно произлиза от фамилното име на Карлъ бей: Карлъ’ова – земя на Карлъ.
Връх на своя икономически и духовен разцвет градът достига в периода на Възраждането. Развиват се занаятите: отглеждане на маслодайна роза и производство на розово масло изнасяно в Англия, Франция, Цариград; 40 леярски работилници; кована мед – казанджийство, медни домакински съдове 47 вида, отличаващи се с художествен усет, калаени съдове за ракия и павури; обущарство /папукчии/, дюлгерство; железарство; стъкларство; производство на барут; златарство – представяно на големия панаир в Узунджово; 24 еснафски сдружения; терзии /шивачи/; самарджии ; копринари; арабаджии /колари/; тепавичари; мутафчии /тъкачи на изделия от козя вълна/; грънчари; кафтанджии /шивачи на горни мъжки дрехи/; астарджии /тъкачи на платна/.
В средата на ХІХ в. са построени две големи църкви – „Св. Николай” и „Св. Богородица”.
Училището в Карлово възниква около 1810 год. Епоха в образователното дело в града е дейността на учителя и преводача Райно Попович /1773 – 1858г./
В народната памет Карлово най-вече се свързва с това, че е родния град на Васил Левски. Васил Иванов Кунчев – Левски /1837-1873г./ – национален революционер, организатор на националноосвободителното движение, създател на Вътрешната революционна организация, организатор на комитетската мрежа с цел освобождение на България от турско робство.
В Карлово е роден д-р Иван Богоров /1818 – 1892г./ – публицист, преводач, издател на първия български вестник „Български орел”.
Бележит учител, книжовник, публицист и общественик Ботьо Петков /1815 – 1869г./ – баща на великия поет и революционер Христо Ботев – също е роден в Карлово.
На 11 май 1861 год. карловци основават читалището в града, което става средище на просвета и революционни идеи. Безспорен принос в духовното пробуждане и развитието на девическото образование в града има Женското дружество, създадено на 14 септември 1869 год.
Няма област в обществения живот, изкуството, науката, в която Карлово да няма принос: Иван Попов – основател на българския театър и негов историограф; Пешо Радоев – основоположник на балетното изкуство; бележитите артисти Васил Кирков и Елена Снежина; Райна Касабова – първата жена в света летяла на боен самолет; Анка Ламбрева – първата българска околосветска пътешественичка; алпиниста Христо Проданов; Иван /Джон/ Ночев – ракетен конструктор и много други.
Карлово дава на България забележителни и щедри дарители – двамата най-изтъкнати братя Евлоги и Христо Георгиеви дарили средства за най-големия университет в България „Св. Климент Охридски” в София, както за болници, църкви и училища.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Национален музей “Васил Левски”Родната къща на Апостола на българската свобода Васил Левски се намира в западната част на Карлово близо до централния площад “20-ти юли”. Къщата е построена в края на ХVІІІ век. Останала необитаема, тя се саморазрушава в годините около Освобождението. Възстановена е през 1933 г. и е отворена за посещение като музей през 1937 г. Представлява скромна сграда в стил, характерен за ранното Възраждане. Състои се от спалня, гостна, зимник, работилница и бояджийница. Възстановени са и калдъръменият двор, чешмата с бистра старопланинска вода, чемширите и китната градинка, дуварите, старата асма. Комплексът включва още експозиционна зала, Чардаклиевата къща, Онбашиевата къща и параклиса „Всех святих болгарских”, където се съхранява най-ценната реликва – косите на Апостола.
Музеят на Апостола е включен в “100-те национални туристически обекта”.
Музей “Васил Левски” е отворен всеки ден от 8.30 до 13.00 ч. и от 14.00 до 17.00 ч. Намира се на ул. “Генерал Карцов” 57, тел. 0335 9 34 89, www.vlevskimuseum-bg.org, v_levski_museum@mail.orbitel.bg
Архитектурно–исторически резерват „Старият град”
Недалеч от центъра на Карлово туристите могат да усетят възрожденския дух на града и да се пренесат назад във времето. Въпреки навлизането на съвременното строителство, в старата част на града са запазени около 115 къщи, обявени за паметници на културата. Малка част от тях са отворени за посещение, но, разхождайки се из тихите калдаръмени улички, посетителите могат да се насладят на красивите фасади на къщите, дървените порти и кепенци, стенописите по зидовете, китните дворове с асмите и чемширите.
Исторически музей
Историческият музей се намира в Стария град в една от най-представителните сгради от епохата на Възраждането – някогашното петокласно мъжко училище, построено през 1871 г. Това е мястото, където посетителят обогатява знанията си за миналото на Карлово, за бурния живот на карловци през вековете, за бележитите личности, родени в него. Богатата експозиция дава възможност да се проследи историята на Карловския регион от праисторическата, античната и средновековната епоха. Снимковият и картинен фонд представят промяната в архитектурния облик на града от основаването му през ХV век до наши дни. Изложби показват някои от занаятите, изделията и инструментите, които са съществували в Карловско, представено е развитието на образователното дело и участието на населението от околията в борбата за църковна независимост. Специално внимание е отделено на дарителите от Карлово, сред които и най-големите български благодетели, родени в града, Евлогий и Христо Георгиеви.
Историческият музей работи от 8.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до 17.00 ч. без почивен ден. Намира се на ул. “Възрожденска” 4, тел. 0335 9 47 28, e-mail: museum_karlovo@abv.bg
Мазаковата къща
Къщата се намира в Стария град и е архитектурен и исторически паметник на културата, построен около 1848 г. В нея е разположена постоянна етнографска експозиция, която представя оригинални тъкани, народни носии от Карловско, домашни занаяти и др. Пресъздаден е типичен градски бит, характерен за богатите карловски фамилии. Цялата сграда, вътрешната украса и експозицията разкриват творческия талант на карловските майстори през ХІХ век, както и завишените критерии на образованите и забогатели карловци през Възраждането към жилищната среда и архитектурата.
Отворена е за посетители всеки ден от 8.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до 17.00 ч. Намира се на ул.”Евстати Гешев” 3. За контакти и заявки: Исторически музей – Карлово, тел. 0335 9 47 28.
Даскалботевата къща
В къщата може да се разгледа фотодокументална изложба, представяща живота и делото на видния възрожденски просветител, баща на безсмъртния поет и революционер Христо Ботев.
Къщата е отворена за посещения от понеделник до петък от 8.00 до 12.00ч. и от 13.00 до 17.00ч. Намира се на ул. “Даскал Ботьо” 11. За контакти и заявки: Исторически музей – Карлово, тел. 0335/9 47 28.
Център за занаяти и културни традиции – Бухаловият хан
Сградата на Бухаловия хан е построена в средата на ХІХ век и е едно от най-интересните и красиви здания в града. В хана някога се е събирал революционният комитет, основан от Васил Левски. Днес тук посетителите могат да се докоснат до творчеството и майсторството на местните дърворезбари, ножари, гравьори, медникари, бъчвари, иконописци, да опознаят великолепието на калоферската дантела, на тъкачеството, плетачеството, изработката на кукерски маски.
Бухаловият хан работи от понеделник до петък от 9.30 до 13.00 и от 14.00 до 17.30 ч. Намира се на ул. “Васил Левски” 31 А, тел. 0335/ 9 33 91; 0889/216750;
Паметникът на Васил Левски
Паметникът на Васил Левски, издигнат в Карлово на площада между двете църкви, е един реален израз на дълбока почит и признателност към великия Апостол на свободата от страна на неговите съграждани.
Полагането на основния камък на паметника става на 15 май 1903 г. в присъствието на княз Фердинанд. Построен е по проект на Марин Василев. Скулптурът е изобразил Апостола на свободата в цял ръст с револвер в ръка, а до него ревящ лъв (народа). На пиедестала на паметника са изписани имената на загиналите през страшните юлски и августовски дни на 1877г. карловци, възприели веруюто на Левски: „Нам свобода и човешки правдини трябват!”
Църквата “Света Богородица”
Църквата “Света Богородица” е построена през 1851 година от майстори строители от Карлово и Брацигово, а изтъкнати зографи от Банско, Трявна и Самоков рисуват иконите на храма. На северната стена на църквата карловският художник Дечко Тодорове изработва стенопис, изобразяващ момент от ръкополагането на дякон Игнатий в йеродяконски сан. Камбанарията на църквата е построена през 1897 г. на мястото на хилендарския метох.
Църквата “Свети Николай”
Църквата “Свети Николай” е паметник на възрожденската архитектура. Издигната е през 1847 г., а сред иконописците са Станислав Доспевски и Иван Зографски. Камбанарията на църквата е построена през 1890 г. При тържествено биене на камбаните ясно се чува името на църквата “Све-ти-Ни-ко-лай”. Тук през 1858 г. за първи път е отпразнуван денят на българската писменост. В двора на църквата се намира гробът на Гина Кунчева – майката на Васил Левски.
Водопадът “Сучурум”
Стремително се спускат бистрите води на Стара река, удрят се в камънаците, пропадат в бездни, беснеят и най-сетне с луд скок се хвърлят в низината. Това е водопадът “Сучурум” – “хвърчаща вода”, “най-чудесното нещо в Карлово”, както пише Райно Попович. Водопадът е висок 15 метра и се намира само на 1 км. северно от центъра на града. Особено приятна е разходката по улица “Водопад”, която отвежда до него.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА КАРЛОВО
Адрес:
ул. „Петко Събев“ №1,
Карлово 4300 България

Телефонен указател
Централа: 0335/54 500;
Факс: 0335/54 533;
Горещ телефон: 0335/54 599;

КМЕТ

Кмет на община Карлово е Д-р Емил Кабаиванов.

Роден е на 12 януари 1961 год. в Стара Загора. През 1987 год. завършва Висш медицински институт – Пловдив. В периода 1999 – 2001г. специализира в Югозападен университет “Неофит Рилски” – Благоевград и придобива диплом за магистър по икономика. По същото време специализира и във Висш медицински институт – София и завършва здравен мениджмънт. От 1987 до 2003 г. работи в общинска МБАЛ “Д-р Киро Попов”, Карлово като лекар – ординатор, ортопед-травматолог. От 1999 до 2003 г. е Председател на общински съвет – Карлово, а от 2003 до 2007 г. е кмет на Община Карлово.
Основните приоритети в програмата му за управление на община Карлово през мандат 2011 – 2015 г. са:
– Финансово стабилизиране на общината;
– Открито и честно управление чрез компетентни и доказани професионалисти;
– Работа в услуга на гражданите, а не на администрацията;
– Реално усвояване на фондовете на Европейския съюз;
– Сътрудничество и съвместна дейност с местния бизнес;
– Създаване на благоприятна инвестиционна среда;
– Създаване на перспектива за младите хора;
– Разширяване и подобряване на социалните дейности;
– Съхраняване и развитие на възрожденските традиции и културата;
– Активно сътрудничество с неправителствените организации за участие на гражданското общество в управлението;
– Превръщане на общината в чисто, зелено и светло място за живеене.