ОБЩИНА КНЕЖА

ОБЩИНА КНЕЖА

Адрес: гр. Кнежа, ул. „М. Боев“ 69

Тел.: 09132/71 36;

Факс: 09132/70 07;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Кнежа е разположена в Северозападна България на 30 км. южно от р. Дунав, в равнината между р. Искър – на изток, р. Скът на запад и Предбалкана – на юг. Простира се на площ от 317 812 дка, а само общинският център е разпрострян върху 7 кв. км. площ.
Съгласно административно-териториалното деление на страната Община Кнежа премина в Плевенска област и включва четири населени места – гр. Кнежа и селата Бреница, Еница и Лазарово.

ИСТОРИЯ

Античност
Кнежа е разположена в Северозападна България, на 30 км. Южно от р. Дунав, на 8– 14 км. източно от р. Искър, като обхваща централната равнина между двете рекии р. Скът. Благоприятните климатични условия и плодородната черноземна почва са привличали човека още от праисторически времена, когато през тези земи са преминавали най-различни племена и орди. През различните исторически епохи землището на Кнежа е населявано от народите на: траки, славяни, прабългари, римляни, келти, гърци и др.
Проучените досега археологически материали свидетелстват, че тези земи са обитавани хилядолетия назад. Най-старите артефакти са от праисторически времена, датиращи от първата половина на бронзовата епоха и произлизат от местността Кривуля. От времето на траките датира и надгробната могила от м. Кошутаняка, където е разкрито погребение от средата на второто хилядолетие пр. н. е. Свитото положение хокер доказва, че обитателите по тези земи са траките. По време на желязната епоха траките продължават да обитават района на Кнежа, за което свидетелстват надгробните могили в периферията на града, в една от които е намерено тракийско въоръжение. При разкопки на друга могила в м. Кошутаняка е открито погребение чрез трупоизгаряне, датирано от второто хилядолетие пр. н.е., от където е и въоръжените на тракиеца.
От периода на римското господство I – IV в. сл. Хр., в днешното землище на Кнежа са разкрити няколко селища. Първото се намира северозападно от града, в м. Сребрен, където е открита керамика. Второто селище е открито в м. Върбица, откъдето и произхожда част от мраморна колона. Трето тракийско и римско селище обхваща центъра на днешния град Кнежа – от Читалището до Общината, и част от кварталите на запад от тази линия. При изкопни работи тук са открити глинени съдове, хромели и монети. Монетните находки дават информация за развити търговски и стоково-парични връзки и отношения между късно-античните градове и местното население. Четвъртото селище се намира в североизточната част на сегашния град, за което свидетелстват натрошени глинени съдове, покривен материал, натрошени римски тухли. Петото селище е в м. Маринов геран, където са намерени керамика и монети. Останки от шестото тракийско селище са вм. Гостиля, северно от шосето в края на землището, от където са открити глинени съдове и др. Последните две селища са на римския път от Улпия Ескус при с. Гиген за Монтана. В м. Захлупен геран и южно от Пресолското кладенче в бранището са намерени още археологически артефакти.
Средновековие
От времето на Първата българска държава – VII – X в. са известни две селища, които са разположени върху културния пласт на тракийските селища от римската епоха вм. Гостиля и в центъра на днешния град.
Още със създаването на Българската държава, землището на Кнежа влиза в нейните предели, доказателство, за което са следите от едно от трите гранични укрепления – Аспарухови валове, и по-точно Островския вал, наречен още Окопа. Той започва от с. Габаре и в българска територия завършва на р. Дунав до с. Остров, където продължава и в Румъния. Дължината на вала е 58 км., ширината в горната част е 5 м, ширината в основата – 2,5 м., дълбочината на окопа е 3 м. В резултат на дългогодишна обработка, както и процесите в природата, в по-голямата си част Окопа е заравнен. Екипът на Исторически музей – Кнежа направи проучване на въпросите свързани с Аспаруховия вал, като пряк резултат от което представлява комплект документи, включващи карти и снимки на актуалното състояние на Аспаруховия вал.
Въпросът за името на селището „Кнежа” все още предизвиква полемика, тъй като съществуват две различни мнения. Според едното, името произлиза от славянското название за владетел, племенен вожд – „княз”. В официалната османска документация, както и в географските карти от XVI, XVII и XVIII в. често се среща названието „Кнежа”, „Кнезе” и т.н. Другото твърдение е, че името на града произлиза от кралската босненска фамилия Кнежевич, живяла през XIV век на територията на гр. Кнежа. Смята се, че замъка на фамилията се е намирал до т.нар. Голяма чешма, за което местното население разказва и легенди.
Османски период и Освобождение
След падането на България под османско робство местното население е било принуденоне веднъж да напуска родните си домове, заради жестоката експлоатация и подтисничество. Заселват се в съседни селища, а някои търсят убежище в Румъния и Русия. Известно е че през XVII в. Кнежа е била владение на османския феодал – Исмаил, поради което е носела името Исмаил Бунар. В народната памет има предания, че в Кнежа често са си давали срещи и са издевателствали ордите на Осман Пазвантоглу и всевъзможни разбойнически банди.
По време на борбите на българския народ за Освобождение, населението на Кнежа също взема участие. Революционният комитет в Кнежа действа от 1873 – 1874 г. и е ръководен от Сребро Стойновски и учителя Въло Гърков. През следващите години в комитета се включват Филип Симидов и Михаил Попиванов. От съображения за по-голяма сигурност околийския комитет отбягва да заседава в Оряхово и провежда заседанията си в Кнежа. По време на Априлското въстание през 1876 г. Врачански окръг не взема участие, при което и кнежанските съзаклятници не се включват в борбата.
Започва Освободителната Руско – турска война. На 15. 06. 1877 г. руските войски правят десант при Свищов. В бърз ход на 30 юни от Видин за Плевен през Кнежа преминава 40 хилядната армия на Осман паша. Местното население разказва, че османския военачалник наблюдавал преминаващата си армия от чардака на сградата, където в момента се намира Историческия музей. По молба на няколко кнежане, от с. Махалата /днес гр. Искър/ пристигат трима румънски конници, при което единия от тях е убит в първа махала. Тази е първата и единствена жертва, дадена за освобождението на Кнежа от османско робство. Убитият войник се казва Предо от румънски кавалерийски отряд на капитан Пандуро и е погребан от местното население в двора на църквата зад олтара.
На 6 ноември 1877 г. 3 000 руски войници преминават през Кнежа и установяват българска власт. Наредено е общинско управление с кмет Цветко Вълчов Ролански и помощник кмет Въло Гърков. По същото време в опълченските дружини, които се сражават заедно с руските войски във войната, участват и двама души от Кнежа. Това са Дамян Петров Дамяновски /Ашлака/ и Христо Цветков Шарабански /Комитата/.

КЛИМАТ

Районът на гр. Кнежа в климатично отношение се отличава от този на другите селища. Той представлява един малък климатичен остров в Дунавската равнина – остри и студени зими със силни ветрове, ветровита пролет и лято с големи горещини. Ветровете са главно североизточни и северозападни.
За Кнежа е характерна сравнително ниска средногодишна температура (10,5°C) и голяма средногодишна температурна амплитуда (26,2 градуса). Още по-характерни са крайните стойности на измерените температури. Абсолютната максимална температура (42,7°С) е измерена на 20.07.1945, а абсолютната минимална температура (-35°С) – на 24.01.1942 г.
През пролетта греенето на слънцето нараства с много бърз темп, което довежда до ускорено затопляне на времето. През лятото слънчевото греене продължава да нараства и през юли-август то достига максимума си. В резултат на това средните месечни температури бързо се повишават.
Валежите достигат първичния си максимум през м. юни.
През есента слънчевото греене бързо намалява. Валежите проявяват тенденция към увеличаване като през м. октомври достигат вторичния си максимум.
Слънчевото греене е най-слабо и най-кратко през зимните месеци (средно около два часа на ден) като средните месечни температури са отрицателни.
От изложеното дотук проличава, че поради влиянието на локални и други фактори Кнежа в климатично отношение се очертава като “климатичен остров” с отчетливо изразен умереноконтинентален климат с по-рязко настъпване на отделните сезони. Тук най-ярко са изразени температурните инверсии поради котловинния характер на района.

РЕЛЕФ

Кнежа се намира в централната част на Дунавската равнина. Общата характеристика на релефа може да се определи като равнинен. По-голямата част от терена има надморска височина от 100 до 200 м, а само в долината на р. Искър се движи от 0 до 100 м. Абсолютната височина над морското равнище за гр. Кнежа е 62 метра. Топографската повърхност на цялата община е слабо наклонена на североизток, като равнинният и слабохълмист характер на релефа позволява много добре да се развива селското стопанство.
На територията на Кнежа са разпространени следните почвени типове:
-карбонатни черноземи – тези почви са наситени с калции и високо съдържание на фосфор;
-типични черноземи – заемат голяма част от района, добре наситени са с азот и калий, а фосфорът е в по-усвоима форма, отколкото в карбонатните черноземи;
-излужени черноземи – по-широко разпространени от карбонатните и типичните.
В последните десет години значително е намаляло използването на минерални торове и препарати за растителна защита, което е повлияло положително за естествено възстановяване на почвите. На територията на общината няма химически замърсени почви и районът е подходящ за производство на екологичночиста продукция. Няма замърсени земи с устойчиви органични замърсители (РАН, РСВ, пестициди).

ЗАЩИТЕНИ ОБЕКТИ

В община Кнежа се срещат защитени растителни видове – конски кестен и вековен дъб и някои редки видове птици: северен мишелов, гмурец голям, гмурец малък, бик голям воден, бик малък воден, ветрушка черношипа, водна кокошка зеленонога, дърдавец ливаден, бекасина малка, , пчелояд, рибарче земеродно, синявица /синя гарга/, поен кос /черен дрозд/ и др.
От животинските видове се срещат: чакал, лисица, дива котка, белка, черен пор, язовец и др.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Паметници на културата
През 2000 г. в град Кнежа бе построен паметник на загиналите във войните наши съграждани.
Тази забележителност бе изградена с помощта на предоставените дарения от местното население и общинската администрация. Паметникът е разположен в евин от парковете в центъра на града.
– Лесопарк “Гергана”
Лесопарк “Гергана”, с обща площ 546 дка е едно от малкото живописни места в района. В него се намира единствения зоокът на територията на Общината. Съществува от 1980 год., обхваща 28 броя масивни сгради, обитавани от мечки, елени, пони, кози и др. Към него се включва и зона за отдих, обогатена с детска площадка и люлки, места за пикник. Има добри показатели за ловен и екотуризъм. Често посещаван е не само от местното население но и от гости на града. Използван е за честване на много празници, за провеждане на спортни мероприятия, лов, почивка и пр.