ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

ОБЩИНА КОСТЕНЕЦ

Адрес: гр. Костенец, ул. “Иван Вазов” 2

Тел.: 07142/32 34; 07142/23 08;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Костенец се намира в югозападна България и е част от Софийска област. Общината е на 74 км. югоизточно от столицата София и на 80 от вторият по големина в България град Пловдив. Съседни на общината са общините Долна баня, Белово, Якоруда, Ихтиман, Лесичово и Септември. През територията на Общината преминава участък от магистрала “Тракия” и ЖП – линия София – Пловдив – Свиленград. Община Костенец се намира в сборното място на два планински масива: Рило-Родопския масив от Източните Родопи и северозападните склонове на Рила планина (предпланините на връх Белмекен), и масива на Ихтиманска Средна гора (връх Еледжик), и неговите предпланини. Релефът е много разнообразен, като цяло може да се характеризира като полупланински, но на територията на общината има райони с равнинен, планински, високо планински и алпийски релеф. Теренът е силно пресечен и разчленен. Надморската височина в населените места е от 550 до 700 м, а в планинската част достига 2638 м (връх Равни чал) Втори по височина е връх Белмекен (2626м). Местността се пресича от горното течение на р. Марица.
Общината включва 8 населени места: гр. Костенец – административен център /вкл. курорт Момин проход/; с. Костенец /вкл. курорт Вили Костенец/; с. Пчелин /вкл. курорт Пчелински бани/; с. Очуша; с. Горна Василица; с. Долна Василица; с. Голак; с. Подгорие. В общината има 3 кметства, администрирани, от избраните от населението, кметове на кметства: Кметство с. Костенец (най-голямото в общината), Кметство с. Горна Василица и Кметство – с. Пчелин и 2 населени места, с назначени от Кмета на общината кметски наместници – с. Очуша и кв. Момин проход.

ПРИРОДА

КЛИМАТ
Климатът в района на Община Костенец е умерено континентален под влиянието на западните и северозападните ветрове. Характеризира се с топло до горещо лято и не много студена зима. Снежната покривка се задържа средно 60 дни през годината.
ПОЧВИ
Почви Характерни за района на общината са лесивираните канелени горски почви. Мощността на хумусния хоризонт е 30-40 см. Друг почвен тип е алувиалния. Разположени са върху алувиални отложения при наличие на високи подпочвени води, които създават благоприятни условия за развитието на ливадна растителност. Алувиалните и делувиалните почви са със сравнително високо плодородие. Значителни са и площите заети от ливадно-канелени и песъчливо-глинести почви между Костенец, Долна баня и Пчелин.

НАСЕЛЕНИЕ

Население Към м. февруари 2006 г. жителите на общината с постоянен адрес на територията и са 14 802, а с настоящ адрес в община Костенец – 14 215 души. Населението на Община Костенец представлява 0,18 % от населението на България и 5,4% от това на Югозападния планов район. Това поставя общината на 7-то място сред 22-те общини в Софийска област.
Дялът на градското население в Община Костенец за 2004 год. е 66,4%. Той е малко по – нисък от средния за страната – 69,5%. Селското население е 33,6% от общия брой. Най-голям е дялът на селското население на село Костенец.
По отношение на етническата си структура населението на Община Костенец се характеризира с еднородност. Огромната част от жителите са с български произход и самосъзнание. Етнически групи от ромски произход има в селата Костенец и Горна Василица. Те наброяват 667 души (4,5% от населението на общината). В село Костенец ромите са 10% от населението, обособили се в самостоятелни квартали.
Образователното равнище на населението в Община Костенец е над средното за страната и в съответствие със средното за района.
Съществен момент в демографското развитие на община Костенец на фона на всеобщата картина за страната е интензивната външна миграция на млади хора и специалисти, извън страната и към по-големите градове – София и Пловдив, с цел окончателното им заселване там.
Друг миграционен поток е потокът от околните райони – с. Очуша, с. Горна Василица към центъра на общината град Костенец. В последните години се наблюдава затихване на миграционната интензивност от селата към града и дори се наблюдава се връщане на една част от населението в селата, както и заселване в тях на граждани от големите градове и чужбина.
Последните няколко години се характеризират и със силно изразена ежедневна миграция – пътуване на населението извън границите на общината към големите съседни градове София и Пловдив, както и към някои други съседни общински центрове.

ИКОНОМИКА

Създаването на гр. Костенец е свързано с развитието на хартиената и кибритената промишленост в началото на 20-ти век.
В момента в община Костенец има 362 стопански субекти, от които 328 са микро предприятия – до 10 заети, 28 са малки предприятия – от 11 до 50 заети и 6 средни предприятия (от 51 до 250) човека. и 2 големи предприятия, като последните две категории реализират голям процент от приходите от стопанската дейност на територията на общината.
Основните икономически отрасли развити на територията на общината са:
– Целулозно-хартиена промишленост
– Хранително-вкусова промишленост
– Търговия
– Туризъм
– Транспорт
– Услуги (шивашки, дърводелски, занаятчийски монтьорски и др.)
– Дървообработване
– Мебелно производство
– Шивашка промишленост
– Химическа промишленост
– Производство на стоки за широко потребление
По отношение на заетостта най-голям относителен дял в общинската икономика заема търговията, която се извършва чрез обекти за търговия на дребно с хранителни и нехранителни стоки. Най-често дейността се извършва под формата на семеен бизнес. На второ място по относителен дял е туризма, а на трето услугите. Значителен е броя на заетите в областта на горското стопанство, дърводобива и дървопреработването, производството на каучук и изделия от пластмаса, строителство, както и сезонно – в земеделието. Нараства броя на предприятията в сферата на шивашкото и обувното производство, както и в производството на дограми. Най-голям дял в промишлеността има хартиената промишленост. Най-голямото предприятие на територията на общината е завода за хартия ” ХХИ – Костенец” АД, който има 100 годишна история.
В село Костенец в момента основно се развива дървообработващата промишленост и занаятите (ножарството което е традиционно за района, кожарство), производство на облекла и обувки, отглеждане на ягоди и малини. От м.април започва дейност предприятието “Света вода” в с. Костенец, което ще бутилира трапезна минерална вода, в екологично чисти опаковки. Предприятието има сертификат за качество и износ на продукцията.
Общината с трите си курорта е утвърден туристически център.
Броят на туристите и гостите в общината е около 7 500 човека годишно. Понастоящем годишния брой на нощувките в туристическите обекти в община Костенец е 130 000 леглодни. През лятото заетостта на хотелите е почти 100%. Същото се отнася до уикендите и ученическите ваканции.
В областта на хотелиерството и ресторантъорския бизнес има 32 микро стопански единици, което като брой е второ място в икономическия сектор след отрасъл търговия. Заетите в туристическия сектор са 320 човека , като цифрата сезонно варира. Тази заетост представлява 5% от заетостта в цялата община. Легловата база на всички почивни станции, хотели и бази, включително хижите е около 1 200 легла. Съществуващият капацитет е значително по-голям около 3 000 легла. В процес на изграждане са пет нови хотела.
Освен туристическите услуги, перспективно за общината е развитието на органичното земеделие /вкл. изграждането на малки предприятия за преработка на земеделска и горска продукция/, билкарството и стартирането на екологосъобразни производства.
По-големите дружества на територията на община Костенец, реализиращи по-голямата част от приходите и осигуряващи значителен брой работни места са: “Хартия и хартиени изделия – Костенец” – АД, “Терем” ЕАД клон – Костенец – военен завод, “Шведски кибрит – Плам България” АД – производство на кибрит и запалки за камина; ЕТ “Актив Комерс” – производство на тетрадки и хартиени изделия; Модна къща “Агресия” ; Синхрон-инвест” ЕООД – производство на спиртни напитки, “Специализирани болници за рехабилитация – НК” ЕАД – клон Момин проход – туристически и здравни услуги. Голям е броя на заетите в сферата на образованието и здравеопазването.
Други по-големи предприятия в община Костенец са: “Булколор” ЕАД – производство на бои; “Каучук” ООД – производство на каучукови изделия; “Марица НИС” СД – производство на метални изделия; “Балканпродукт” ООД – производство на автомобилни части; “Любница 78” ЕООД – производство на фуражи; “Булфрукт” ЕООД и “Бетелхайзе комерс” – преработка и търговия с плодове и зеленчуци; Горско стопанство Костенец – дърводобив и дървообработка; ЕТ “Гледичие” и “ВАЛ – 77” ЕООД – дървопреработване; “Строител Костенец” ЕООД и ЕТ “Стройкомерс” – строителство; “АСД 555” ЕООД – търговия с горива и строителство; “Булкост” ООД производство на кибрит; “Булкодин” ООД – търговия с горива; “Олимпия” ЕООД – с. Костенец – производство на шивашки изделия, “Виомел” ЕООД – производство на пластмасови мрежи; “Белопейпър”ЕООД – производство на хартия.; “Хари Грийвс” ЕООД – търговия с хранителни продукти и стоки за широко потребление.
В общината има 2 производителни кооперации: РПК “Венера” – гр. Костенец и ТПК “Иван Чолев” .

ИСТОРИЯ

Първите сведения за заселване на общината датират от Бронзовата и Желязната епоха,за което свидетелстват намерените археологически находки. През Първото хилядолетие пр.н.е. районът е населяван от тракийското племе “беси”, което е част от Одриското царство. Траките са наричали прохода “Суки” известен още от 5-ти в. пр.Хр., когато по него е минал военния поход на тракийският цар Ситалк. От края на I- ви началото на II-ри век територията на днешната община Костенец е била част от провинция Сердика на Римската империя. Проходът е свързвал Рим с най-източните части на Империята, като част от съвременния маршрут Белград – Ниш – София – Траянови врата – Пловдив – Одрин – Истанбул. За римско и византийско присъствие свидетелстват разкопките в курорта Момин проход, от които се установява, че минералните извори са били използвани от траките, римляните и по-късно от византииците.
През III-ти век римляните изграждат крепостта в прохода Суки / дн. Траянова врата /, която е служела за спиране на нападенията на варварските племена. След разделянето на Римската империя дн. община става част от Византия. Траянова врата е била отбранителна крепост на византийците за възпиране на заселващите се славяни.
Предполага се, че най-старото селище е възникнало в района на днешното село Костенец. Там са намерени останки от стара римска крепост и са разкрити очертания от старинна християнска базилика от V век. Запазен е и старият римски път, част от древните пътища пресичали котловината. Друг от пътищата е свързвал Филипопол (дн. Пловдив) и Пауталия (дн. Кюстендил) и е продължавал към Македония.
Общината става част от Българската държава при Княз Маламир (831-836 г.). През Първа и Втора Българска държава от тук са минавали търговските пътища на страната. Тук българските царе са печелели много исторически битки, една от най- известните от които е битката през 986г Сл. Хр. между българската войска, водена от Цар Самуил и византийците, предвождани от Император Василий Втори.
Името на Костенец се споменава в историческите извори във връзка с падането под османско робство. Известна е седемгодишната съпротива на Костенечкия деспот и войвода Янкул Черньо. Войводата водил последните си тежки сражения с турците при Горна Черква, Гарванова ливада, Пленщица, Бунара, Калето, Градище, като накрая се укрепил в историческия Костенечки манастир, където след седемдневна обсада съпротивата била сломена, а предводителя – убит (тогава Костенец бил наречен от турците Кяфир Кьостендже – Проклет Костенец).
Историческа личност от първите години на робството е българският книжовник Костантин Костенечки, наречен на името на родния му град. Той е дал огромен принос за развитието на Южнославянската Ресавска школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Патриарх Евтимий.
Заселването на днешния град Костенец, който е и общински център започва през 1884 г. със строежа на ЖП-линията Белово – Вакарел, част от маршрута София – Цариград. Построените през 1901 г. и 1902 г. Кибритена фабрика и Фабрика за хартия и мукава ускоряват заселването и разширяването на селището. През 1964 г. се сливат две селища – гара Костенец и с. Момин Проход и с указ № 546/1964г на Президиума на народното събрание се създава град Костенец.

КУЛТУРА

ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
В района на Костенец са запазени множество археологически паметници, носещи сведения за богатата и история – 36 надгробни могили, 20 могилни некропола, включващи 75 могили, останки от 11 антични селища и селища от Бронзовата, Ранно- и Късножелязната епоха, 6 селища от Римския период и 8 късносредновековни селища.
Запазени са останките на стари крепости, като една от най-големите забележителности в общината е историческия паметник от римската епоха, а по късно от Първата и Втората Българска държава – крепостта Траянови врата. Съоръжението е внушително по своите размери – 90 / 40 метра и се намира в прохода със същото име – на 18км от гр. Ихтиман и на 15 км. от гр Костенец. По своята конструкция, включваща две островърхи кули, крепостта се явява уникална за страната. Крепостта се свързва с една от най-значителните победи в българската история. Тук през 986 г Цар Самуил разгромява войската на византийския император Василий II, като унищожава напълно византийската конница. Крепостта е открита при археологически разкопки през 1985-86 г и е обявена за национален археологически паметник на културата. Край крепостта минава асфалтиран път, свързващ автомагистрала “Тракия” с главният път между Костенец и Ихтиман.
Християнски храмове с историческа, културна и художествена стойност:
– Храмове “Св. Арахангел Михаил” – с. Костенец; „Св. Великомъченик Георги“ – гр. Костенец; „Св. Панталеймон“ – кв. Момин проход; „Свети Мина“ – с. Горна Василица; „Св. Великомъченик Георги“ – с. Пчелин; Храм “Вси Светих” – с. Очуша -20 км. от града. Това е една от най-старите църкви в общината. В храма са запазени икони изографисани още през 1859 г.; В близост до с. Очуша се намира манастирът “Св. Илия” построен през 1829 г. До манастира има асфалтиран път.
– Параклиси “Св. Илия” и „Св. Петка“ – гр. Костенец;
Над с. Костенец се намира местността Горна църква. Според някои данни там е съществувала църква още през XIIIв, разрушена след това от турците. През 1997г на същото място е построен параклис „Успение Богородично“ /8 км. от гр. Костенец, има асфалтиран път и паркинг/;
Културна забележителност от Следосвобожденския период са писателските къщи и вили в курорта “Вили Костенец”. Местен паметник на културата е Ганевата вила. Тя е запазила автентичния си вид от началото на XXв. Известна е с това, че там често е отсядал Иван Вазов и там е написал стихосбирката си “Какво пее планината” 1917г.

ТУРИЗЪМ

Община Костенец има забележителна природа, съчетаваща планинския и равнинен релеф. Общината и прилежащият и район разполагат с изключително добър потенциал за развитие на разнообразни форми на

туризъм – планински, селски, балнео- и еко-туризъм, зимен, ловен туризъм и др. Благоприятните климатични фактори, уникалното съчетание на потенциала от термоминерални водни ресурси с наличието на природни и исторически забележителности създават предпоставки за целогодишно развитие на туризъм, отдих и спорт. Районът е утвърден туристически център, има дългогодишни традиции в предоставянето на туристически услуги и изградени множество туристически бази, част от които в момента не се експлоатират.
Голям е потенциалът за развитие на екотуризъм в Рила и Ихтиманска Средна гора, както и селски туризъм в селата Горна Василица, Долна Василица, Подгорие, Очуша и Голак, където природата е запазена непокътната и има атмосфера на спокойствие и уединение, даваща възможност за непосредствен контакт с природата и отдих.
За развитието на тези съвременни форми на туризъм, ресурсите на общината все още не са напълно проучени и използвани.
Национален парк “Рила”
Национален парк Рила е най – големият национален парк в България и един от най-големите в Европа. Създаден е през 1992 г. с цел да се запазят естествените екосистеми, видовото разнообразие в региона, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти от неживата

природа, имащи световно значение за науката и културата. В Национален парк “Рила” са включени 4 резервата – Парангалица, Централен Рилски резерват, Ибър и Скакавица, с обща площ 16.22 ха (20% от територията на парка). Уникалната флора и фауна и богатството от ендемични видове определят високата му консервационна значимост. Паркът е местообитание на растителни и животински видове, които фигурират в Червения списък на IUCN, Европейския червен списък на животни и растения, застрашени от изчезване в света и Червената книга на България.
Територията на община Костенец обхваща включеният в “Националния парк Рила”, резерват “Ибър” с площ 2 248,6 хектара, който се намира на северните склонове на билото на планината, между върховете Ибър и Белмекен. Резерват “Ибър” е обявен през 1985 г. с цел да опазва формациите от клек, както и находищата на реликтни растения и редки животински видове. Разликите в надморската височина на резервата обуславят наличието на разнообразни растителни видове. Установени са над 400 вида висши растения: включително рилска иглика, алпийска роза, трансилванска камбанка. Богата е и фауната на резервата. Районът се обитава от над 50 вида птици, някои от които застрашени от изчезване – скален орел и голям ястреб. Балканската ушата чучулига и пъстрогушата завирушка са глациални реликти и

балкански ендемични подвидове. Глациални реликти има сред земноводните, влечугите и бозайниците. Разнообразието на фауната се допълва от мечката, вълка, сърната, лисицата, дивата свиня. Резерватът е и местообитание на локалния ендемичен подвид на лалугера.
В неговата територия се намира Костенският водопад историческите местности “Черквището”, “Плещница”, “Шиваритото дере” и др.
Курорт Вили Костенец е изходен пункт за туристически походи до хижа “Гургулица”, хижа “Белмекен”, връх “Мусала”, връх “Заврачица”, връх “Мальовица” и Маричините езера. Маршрутите са ясно обозначени с места за почивки. Все още няма създадени екопътеки.
Централният офис на парка е в гр. Благоевград – тел: +359 73/880 537
Офис с. Костенец +359 48 762 096
Боровец + 359 48 762 1000
e-mail: office@rilanationalpark.org
www.rilanationalpark.org
Забележителности
Интерес за туристите представлява езерото на Вили Костенец, което заедно с допълнително изградените басейни предоставя възможност за риболов и отдих. На брега на езерото функционира ресторант.
В курорт “Вили Костенец” има изграден плувен басейн на открито, с минерална вода, собственост на “СБР-НК” ЕАД – филиал Момин проход, включващ детски и голям басейн, които се използват интензивно през летния сезон, особено през уикендите, когато е посещаван и от жители на столицата и Пловдив.
В курорта “Вили Костенец” се намира Костенският водопад (описан от Иван Вазов през 1917 г. в “Какво пее

планината” и “Костенец – пътни бележки”). Водопадът се намира в центъра на курорта и от него тръгват всички планински маршрути в тази част. Височината на пада на водата е около 10 м.
В района на с. Голаг (Средна гора) се намира почти неизследваната Голашка пещера, представляваща цял пещерен комплекс.
Основните туристически маршрути в северния дял на Рила планина по посока на Белмекен са:
– Вили Костенец по поречието на р. Чавча и р. Равнивръжка до хижа Белмекен
– От хижа Гуругулица по р. Крайна и р. Равнивръшка до х. Белмекен
– От. Хижа Белмекан до местността Айран дере
– От хижа Белемкен до р. Разхавица
– От. Хижа Венетица, през местността Топоклията до вр. Ибър
– курорт “Вили Костенец” – резерват “Ибър” – хижа “Белмекен”;
– курорт “Вили Костенец” – “Миликини ниви” – язовир”Белмекен”
– курорт “Вили Костенец” – Спортен комплекс “Белмекен”.
От Момин проход тръгва маршрут до крепостта Траянови врата, хижа Шиндар и връх “Еледжик” – разположени в Ихтиманска Средна гора.
Транспорт
Пътна мрежа
Община Костенец се намира на стратегически важен кръстопът, който се определя от близостта й до двата

най-големи града – София и Пловдив, както и 5-те национални курорта в района – Момин Проход, Вили Костенец, Пчелински бани, Долна баня и Боровец. Достъпът до общината е лесен и удобен. В общината има железопътен, автобусен и автомобилен транспорт. В близост до община Костенец (10м.)се намира летището в гр. Долна баня
Общата дължина на пътната мрежа в Община Костенец е 131.2 км., от нея 8.1 км е участък от автомагистрала “Тракия”. Тя включва:
Републиканска пътна мрежа:
– Първокласен път I-82 – Калотина – София – Пловдив – Капитанандреево. Отсечката започва от с. Мухово – 15 км и 300м.
– Второкласен път II-82 – Костенец – Боровец – Самоков –Дупница.
– Трети клас –Костенец– Мината – Очуша – 22 км и 400 м.,
Общинска мрежа – четвъртокласни пътища: Общата им дължина е 51 км и 700 м.
Дължината на вътрешната улична мрежа на селищата в Общината е 146 км, от които – с асфалтова настилка 92 км и 420 м, а 53 км и 580 м – са без трайна настилка.
Транспортното обслужване на територията на община Костенец в момента се извършва по всички направления от приетата транспортна схема, от частни превозвачи
Автобусните линии са градски (гр. Костенец – кв. Момин проход); междуселищни и междуградски Железопътна мрежа включва участък от ЖП – линия – София – Пловдив – Димитровград; пътнически, бързи и експресни влакове; с две гари – гр. Костенец и кв. Момин проход (само пътнически)

КОНТАКТИ

За Контакти:
тел. 07142/23 08; 07142/32 34;
Адрес:
Община Костенец, ул. „Иван Вазов” №2
гр. Костенец, п.к. 2030
E-mail:
kostenetz_adm@kostenetz.com;
kostenetz_adm@yahoo.com

КМЕТ

Кмет на община Костенец е господин РАДОСТИН ЛЮБЕНОВ РАДЕВ.

Дата на раждане: 11 октомври 1976 г.
Образование /степен, специалност/: Висше, магистър „Стопанско управление”, бакалавър „Социална педагогика”
Професионален опит: 12 години стаж в частния сектор; 8 години общински съветник
Семейно положение: женен, с две деца.