ОБЩИНА КУБРАТ

ОБЩИНА КУБРАТ

Адрес: град Кубрат, ул. „Княз Борис I“ 1

Тел.: 0848/720 20;

Факс: 0848/732 05;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Кубрат е разположена в североизточна България и граничи с общините Тутракан, Сливо поле, Русе, Разград, Ветово и Завет. Общината е разположена в центъра на Западното Лудогорие
На територията на община Кубрат има 17 населени места: един град – общински център Кубрат и 16 села – Беловец, Бисерци, Божурово, Горичево, Задруга, Звънарци, Медовене, Каменово, Мъдрево, Равно, Савин, Севар, Сеслав, Тертер, Точилари и Юпер. Преобладаваща част от населението (60%) живее в селата.
Община Кубрат е един от транспортните коридори между Турция и Румъния. Транспортът в общината е единствено шосеен. Има автобусни пътнически връзки с всички населени места в региона, както и с областите Разград, Силистра, Русе и Варна. Градът е транспортен възел, свързан с пътищата от Русе за Завет, Исперих и Шумен, както и от Тутракан за Разград, Попово и Габрово.
През общината минават следните транспортни артерии: път II-49 (Разград – Кубрат – Тутракан), който свързва общината с най-близката железопътна гара Просторно, и с водния транспорт (гр. Тутракан); път II-23 (Дулово – Исперих – Кубрат – Русе), който я свързва с останалите общини.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ
Релефът на общината е хълмист, прорязан от размиващи се, стесняващи се и губещи се дълги рътове между речните долини и притоците им в общината.
Общината попада в северния и средния климатични райони на Дунавската равнина и климатът, както в цялото Лудогорие, е умереноконтинентален, характеризиращ се със сравнително горещи летни и студени зимни сезони.
Преобладава широколистната растителност – дъбови гори (цер, летен дъб, зимен дъб), клен, липа и др., ограничени участъци от иглолистна – бор, смърч, ела и др. На територията на община Кубрат се намират следните защитени територии: местността „Мющерека” с. Беловец, естествено находище на див божур; находище на турска леска край гр. Кубрат; „Юперска курия” вековна дъбова гора; скални венци в с. Каменово.
В почвената покривка на Община Кубрат преобладават черноземните почви със своите характерни подтипове: оподзолени черноземи, средно и силно излужени ченоземи. Срещат се и малко ливадни почви и повече горски почви сиви и тъмно сиви, тежко песъчливи – глинести, развити върху дебела льосова подложка. Черноземът се характеризира със средно съдържание на хумуса 5-8 %, който постепенно намалява в дълбочина. Мощността на хумусния пласт варира от 40 до 80 см.
При почвено-географското райониране на България, територията на страната е разделена на три почвени зони, включващи общо 7 подзони и пояси, 28 провинции и 63 района. Зоналното райониране отразява хоризонталното изменение на климата и растителността, което определя развитие на почви със сходен кръговрат на веществата, сходен воден, въздушен и хранителен режим. Подзоните са части от зоните, които се характеризират с преобладаването на един зонален почвен тип и отразяват някои особености на климата и релефа. Община Кубрат попада в Севернобългарската лесостепна зона.
Преобладаващият вид почви на територията на общината са: черноземи силно излужени, тъмносиви горски и тежко песъчливо глинести. Почвените условия в Община Кубрат благоприятстват отглеждането на зърнени култури (пшеница, ечемик, царевица), трайни насаждения и зеленчуци, което е и предпоставка за получаване на високи добиви.
Няма данни от изследвания за замърсяване на почвите в района на общината над допустимата концентрация.
КЛИМАТ
В климатично отношение районът се отнася към Лудогорско-Добруджанската подобласт на умерено-континенталната климатична област.
Характеризира се със студена зима, горещо лято, прохладна пролет и есен. Средномесечната януарска температура е -2.40 С, средномесечната юлска температура е 20.90 С, а средногодишната амплитуда достига 230 С. Във ветровия режим преобладават подчертано западните ветрове със средномесечна скорост от 2.0 м/сек до 2.8 м/сек, а в отделни кратки периоди скоростта достига до 3.2 м/сек. Средната относителна влажност на въздуха варира от 64% през август месец до 87% през месец декември.Валежите са от дъжд и сняг. Годишната им сума е от 500 до 600 мм с максимуми през месеците май и юни, а минимумите през януари и февруари. Максималната снежна покривка е през януари от 112 см, а минималната през октомври от 2 см. Сезонното разпределение на валежите е неравномерно.

ИСТОРИЯ

На километър и половина източно от Кубрат в местността “Янка”, се намира балбунарската селищна могила. Разкопките, направени тук от археолога Васил Миков през 1924-25 г. дават на българската археология изобилен и разнообразен материал, който е единствената ни връзка с хората, живели по нашите земи в края на Неолита и началото на каменно-медната епоха.
През VІІ век народностният състав е бил славянобългарски. Селището просъществувало до началото на ХІV век, до падането на България под османско иго. На негово място е създадено от пришълци село Балбунар. Първите къщи са разположени около “медения кладенец”, сега площад “Възраждане”.
Според легендите, селището е създадено в началото на ХV век. Тогава по тези земи е господствал зъл и алчен владетел на име Еница. Той затворил 28-те кладенци и оставил само един. Местните жители и тези от околните села трябвало да купуват с медни пари водата от кладена. Затова селото било известно с името Балбунар (меден кладенец). Най-ранното писмено сведение за него е от 1624 г.
През 1890 г. в Балбунар се открива основно училище, а през следващата година се учредява читалище “Кирил и Методий”.
Петър Иванов – Комитата, като заместник-кмет е инициатор за отпочване строителство на обществени сгради – болница, църква, читалище, кредитна кооперация “Плуг” и др.
През 1930 г. е завършен Общинския дом, поставени са основите на паметника на падналите във войните кубратски граждани.
Успоредно с това особени грижи се полагат и за главния поминък на населението: земеделие, скотовъдство, дърводобив, тухларство, търговия с бакалски и манифактурни стоки. Основава се трудово-производителна кооперация, която обединява всички дребни занаятчии. Най-забележителната придобивка на Кубрат до 1940 г. са двете мелници, две даракчийници и една маслобойна.
Балбунар приема новото си име през 1934 г. на хан Кубрат, известен със своя мъдър завет към синовете си: да са единни, за да не може никой да ги сломи, както не могат лесно да се пречупят пръчките лозови, вързани в един сноп.
През 1949 г. село Кубрат е обявено за град с Указ 790 / 30.09.1949 г., ДВ 98 / 09.12.1958 г.
Кубратчани са признателни на личности с особени заслуги към града – Иван Чунчев, Димитър Николов, Лили Иванова, проф. Ст. Гайдарджиев, Стоянка Харалампиева, Христо Иванджиков-Маестро, Люба Баева, Иван Иванов, Борис Илиев и много други.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

В обсега на Община Кубрат няма народни паркове, научни и природни резервати с национално значение.
Към природните забележителности в района се отнасят:
– “ЮПЕРСКА КОРИЯ” – намира се до с. Юпер и заема площ 232 дка. Юперската кория е останка от някогашната Делиорманска гора и представлява група вековни дървета от космат дъб на възраст над 170 години. Създадена е с цел да се запази от унищожаване косматия дъб, който в миналото е бил подложен на масова сеч и днес от него се срещат единични екземпляри. Тук в условията на дренирани повърхностни води и удебелена льосова покривка, както и умерено-континенталния климат се създава много добра среда за нормален растеж и развитие на този дървесен вид.
Обявена е за природна забележителност със заповед 3702.
– “МЮЩЕРЕКА” – намира се южно от с. Беловец и представлява естествено находище от див червен божур. Заема площ 50 дка. Местността е гориста, с преобладаващо участие на цер. На отделни места дърветата са по-редки и са се образували горски поляни, където в първата половина на май божурът масово цъфти с ярки и привлекателни цветове.
Обявена за природна забележителност със заповед 1187 от 19.04.1976 год. (обн. ДВ бр. 44/1976 год.)
– “ТУРСКА ЛЕСКА” – намира се край шосето от гр. Кубрат за гр. Тутракан. Заема площ 56 дка. Представлява горска площ, в която между другите дървета има и турска леска. Обектът е защитен с цел да бъде запазена от унищожаване турската леска, която на другите места в района се среща рядко и само в единични екземпляри.
Обявени за природни забележителности със заповед 656 от 13.09.1979 г. (обн. ДВ бр. 79/1979 год.)
– „БОЖУРИТЕ” – красива природна местност, където ежегодно през пролетта се провеждат част от културните прояви на общината.
– „СКАЛНИ ВЕНЦИ” – намира се в село Каменово.
Вековни дървета – на територията на общината са поставени под защита на закона 3 вековни дървета в гр. Кубрат.
Природните забележителности не са туристически обект. Има само организирана посещаемост от ученици от общината и при организирани мероприятия.
На територията на общината в потенциално защитените зони попадат следните имоти:
– По Директива за птиците – Защитена зона за опазване на дивите птици BG0002062 „Лудогорие”: землищата на с. Равно, с. Медовене, с.Каменово, с.Беловец, гр. Кубрат, с. Сеслав. В границите на общината са открити екземпляри от следните защитени птици: обикновен пчелояд, бухал, горска чучулига, домашна кукумявка.
– По Директива за хабитатите – на територията на община Кубрат се намират следните потенциално защитени зони: BG0000168 „Лудогорие”, BG0000171 „Лудогорие – Боблата” и BG0000172 „Лудогорие – Тревни съобщества”.