ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ

ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ

Адрес:гр. Кърджали, бул. „България“ 41

Тел.: 0361/6 73 19;

Факс: 0361/6 29 68;

E-mail: municipality@kardjali.bg

Web site: www.kardjali.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Кърджали е разположена в югоизточната част на Република България. Тя е най-голямата община в Източно – родопския планински масив с територия от 574.7 кв.км., което е 20% от територията на Област Кърджали и 0.51% от територията на страната.
Тя обхваща 117 населени места, обхванати в 45 кметства. Граничи с общините – Хасково, Стамболово, Момчилград, Ардино и Черноочене. Постоянно живеещото население в общината е 70 196 души към 01.03.2001г.
Град Кърджали се е обособил в естествен административен, търговски, културен и промишлен център не само на общината, но и на Източните Родопи. Градът се намира на 259 км. от София и на 90 км. от Пловдив, който е втория по големина град в България. В момента най-близкият КПП “Капитан Андреево” е на 132 км. от града и свързва България с Република Турция и Република Гърция.
В него с години са насочвани значителни по размер инвестиции за изграждането на много промишлени, строителни и търговски фирми. По такъв начин той се е превърнал в икономически център на Област Кърджали.

ПРИРОДА

КЛИМАТ
Общината попада в Южнобългарската климатична Община и по-точно в Източно-родопския климатичен район, повлиян от топлото Средиземноморско влияние.
Зимата е сравнително мека. Минимални температури през зимните месеци са сравнително високи. Лятото е слънчево и горещо, като максималните температури достигат до 40 градуса. Средната зимна температура е около 0 градуса по Целзий, а през лятото – 24 градуса. Средната годишна температура се движи в границите 11-13 градуса. Годишната температурна сума е около 4 000 градуса.
През есенно-зимния период под влияние на средиземноморските циклони падат едни от най-големите валежи. Наблюдават се два максимума: зимен – ноември , декември, януари; пролетен – май, юни, юли и един минимум – август, септември.
Поради южното положение на Общината голяма част от зимните валежи падат във вид на дъжд или дъжд и сняг. През пролетта падат достатъчно количество валежи, които осигуряват добро овлажняване на почвата. От юли започва сравнително ясно очертан безвалежен период, проявен най-добре в края на лятото и в началото на есента, който продължава до октомври. Годишната сума на валежите е около 600 литра/кв.м.
ВОДИ
Река Арда с нейните притоци се характеризира с висок воден стоеж през пролетта при топенето на снеговете и пролетно-летните дъждове. За акумулирането на водите на р. Арда и нейните притоци са изградени 3 язовира и 28 малки язовира и баражи. Водата от тях се използва за водоснабдяване, хидромелиорация и напояване на различните култури, но най-вече на тютюн. През летния период/юли-септември/ се чувства сериозен недостиг на вода в общината. Вода също така не достига за поливане на селскостопанските култури и най-вече за поливане на тютюна и зеленчуковите култури.
По поречието на р. Арда са построени три големи язовира, два от които са на територията на общината: “Студен кладенец”, “Кърджали”. Язовир Кърджали е с обем 532 млн. м3, а язовир „Студен кладенец“ е с обем 489 млн. м3. Основното им предназначение е регулирането на големия и силнопроменлив отток на р. Арда по сезони. Водните ресурси, така акумулирани, са предназначени за производство на върхова електроенергия и за напояване.

ИСТОРИЯ

Как е получил град Кърджали името си?
Многобройни са легендите и преданията за Кърджа Али – обикновен човек, военачалник и светия, чието име е взел град Кърджали.
За родното място на Кърджа Али старите хора твърдят, че е Бухара или Аланя, пристанищен град в областта Кония. В Алманаха на Одринския вилает за 1310 г. по Хиджра (1892 г.) е преведена легенда, според която, когато турците нападнали Родопите по времето на султан Мурад I (1360 – 1389), войските били предвождани от военачалника Кърджа Али. Той паднал убит в едно сражение и на негово име било наречено новото селище.
Да се нарече едно селище с дадено име не е лесно, нито пък се дава кое да е име.
Кърджа Али непременно ще да е бил личност, която е стояла над неговата среда, личност авторитетна, показна, обичана, тачена. Затова след смъртта му населението е избрало да нарича селището с неговото име. А това увековечило Кърджа Али, какъвто и да е бил той. Открит е въпросът дали началото на селището се поставя след като Кърджа Али паднал убит или то е съществувало и преди него, а той само му е оставил името си. Считаме, обаче, че по-важно е да се знае как е възникнало селището. Нека видим как легендите представят Кърджа Али:
Легендата за Кърджи Али гази
В едно от духовните училища на Бухара, стар център на науката и изкуството в Средна Азия, бившата Узбекска СССР, се учел някой си Али. Отличавал се с много добра памет и бил обичан и от другарите си, и от ходжата, който му преподавал. Когато преминал в по-горните класове, той станал по-буен и се увлякъл дотолкова от лова, че не се връщал по цели дни. Много пъти ходжата го съветвал да не броди из горите, а да се занимава с духовните си обязаности. Али обещавал, но като свършели часовете, грабвал пушката и тичал на лов.
Многото протести на ходжата не помогнали и той решил да му въздействува по друг начин. Ходжата бил голям факир. Той проследил Али, когато веднаж тръгнал на лов. Докато Али се прицелвал в един заек, ходжата го дебнел зорко, скрит зад дървото. Али убил заека, но какво било учудването му, когато вместо него, видял убит своя ходжа. Ужасен, Али избягал право в училището. Но още щом влязъл в двора, той видял своя учител да се мие на чешмата съвсем спокойно. Али си отдъхнал и помислил, че това видение е породено от страх, поради честите упреци на ходжата. На другия ден, когато занятията в клас започнали, ходжата спрял поглед върху Али и му казал:
„Стани! Разкажи ни къде беше вчера.“
„Учих с другарите си“, плахо отвърнал Али.
„А кой се прицели в своя ходжа в гората и го уби вместо заек?“
Али затреперал от смущение, а ходжата продължил:
„Не мисли, че можеш да ме излъжеш. Този, когото уби, бях аз, но ето ме жив пред тебе. Запомни, втори път не се опитвай да не казваш истината. Седни си на мястото. Ти вече не си ученик, ти си кърджи.“
Учениците се разсмели, а Али се смръзнал от мъка. Не можел нищо да отговори, но като се стъмнило, отишъл при Учителя си и паднал на колене в молба:
„Никога вече няма да отида на лов. Простете ми и не ме гонете от училището, защото родителите ми ще полудеят от това. Аз съм едничкият им син. Смилете се.“
Али станал примерен, но вече бил изгубил доброто си име и всички продължили да го наричат „Кърджи, Кърджи Али“ Нищо не помагало на Али да върне предишното си уважение. И той пак започнал да буйствува и да не слуша никого. Щом се видел свободен, грабвал пушката и тичал на лов. Али бил снажен, строен и много красив. Към привлекателната му външност се прибавяла и неговата любознателност. Учел се много добре и по всички предмети бил отличен. Поради това и ходжата вече не му правел остри забележки, а просто си затварял очите, когато съглеждал Али да отива на лов.
По това време Турция вече била завоювала Одрин (1363) и продължавала походите си на Балканския полуостров. Наложило се да се събират доброволци за битките за вярата. Когато дошъл ред и на училището в Бухара, ходжата се обърнал към Али и му казал:
„Кърджи Али, ха сега да те видя колко си храбър. Ти години наред ме ядосваше и не послуша съвета ми да не ходиш на лов. От мен нищо не може да се скрие. Изброил съм колко пъти си ходил да скиториш по къра и с право те нарекох Кърджи. Не е голямо чудо да убиваш зайци или да улучваш нишан, това не е подвиг. Сега да те видя, кажи, ще отидеш ли доброволец?“
„Да, готов съм.“, отвърнал Али.
„Хайде, тогава, тръгвай и дано се прославиш във войната. Герой да те посрещна и аз, и всичките ти приятели.“, казал ходжата.
От Бухара имало много доброволци, но още в първите дни Али привлякъл вниманието на своите началници с безстрашието си и буйната си натура. Започнали да му възлагат отговорни задачи, които Кърджи Али изпълнявал безупречно. И тук продължили да го наричат Кърджи Али и името му се носело от уста на уста. В боя също се отличил и бил винаги на първа линия. Така успял да стане военачалник.
Кърджи Али будел почит и уважение навсякъде. Говорел умно и вдъхновено, което възпламенявало войниците му. Познавал отчасти и историята, затова речите му били много увлекателни. Прославил се като оратор. За няколко години той се прославил и достигнал чин полковник. Като вихър се носели напред неговите войници и печелели победа след победа. Кърджи Али бил винаги пръв в боя. Като по чудо той не бил ранен нито веднаж. Бил като брат за войниците си и те го обичали като брат. Никога Али не сядал да се храни, дорде не видел дали са нахранени и подслонени войниците му.
Неговият полк бил вече покрит със слава, когато настъпили в Родопите. Дивните родопски гори покорили сърцето на Али. След като походът завършил, той решил да остане там и да проповядва на заселниците, които идвали непосредствено след войската и се настанявали в най-хубавите опразнени села, чиито жители били изклани или прокудени.
В проповед от село на село, Кърджи Али дочакал и своите старини. Много от войниците му също останали по тези места, където се движел Кърджи Али. Навсякъде той наставлявал новодошлите колонизатори, но между другото, не забравял да ходи и на лов. Цели хайки събирал понякога и ловът се обръщал на голямо тържество. С дни бродели из родопските гори, веселили се, яли и пили шербет, думкали зурни и тъпани до пресищане. Турските заселници боготворели Кърджи Али. Без него нищо не ставало – той бил на първо място и в цивилния живот. Движел се на красив и буен кон и ходел въоръжен, дори и като проповедник. Яхнел ли своя хвърковат кон, всички ахвали в почуда, защото и самият Кърджи Али бил хубавец, а върху коня изглеждал още по-хубав.
Кърджи Али съвсем остарял. Една сутрин го намерили мъртъв. Събрали се хиляди турци от наскоро завладените родопски села. Погребали го на поляната, където го намерили умрял.
Някои от предишните му войници дотолкова го обичали, че решили да си направят край гроба му къщи и да останат край непрежалимия си пълководец и проповедник. Незабелязано, покрай тях започнали да изникват една по една и други малки къщурки. Когато станали около 25-30 на брой, най-старият от турците ги запитал какво име да дадат на селото си. Не мислили дълго и в един глас всички извикали да го кръстят на своя храбър пълководец Кърджи Али.
„Кърджи Али да бъде името му от днес нататък и да се споменава от мало и голямо, за славата и подвига на смелия военачалник от Бухара, да се прослави и един ден да стане касаба.“ Тези сведения са предадени от Халим ефенди, един от учителите на султан Абдул Хамид. Когато се ровил библиотеката в Цариград, той попаднал на този разказ за Али от Бухара и понеже и той бил родом от Кърджали, съобщил прочетеното в турските летописи и така то било донесено в нашия край от доктор Садък – първият турски лекар тук.
Към тази легенда или действителност ще споменел бележката за Кърджи Али в Алманаха на Одринския вилает от 1892 г., в който четем на стр. 316:
„Въпреки, че около завладяването на Кърджали няма повече сведения, по турските летописи това става по времето на Мурад I. След падането на Гюмюрджина, следват и селищата на Родопа. Друг факт говори, че един пълководец на Мурад, наречен Кърджи Али е воювал по тези места. Тук се намирали много опожарени села, които Кърджи Али възстановил и един от тях нарекъл на свое име. Така е възникнало малкото градче паланка Кърджи Али в Източните Родопи.“

ТУРИЗЪМ

Община Кърджали е разположена в югоизточната част на България , в Източно-Родопския планински масив .
Мекият климат, благоприятното географско разположение, богатото културно-историческо наследство, двете “водни езера” – язовирите предоставят възможност за целогодишно развитие на всички форми на туризма.
Голямото биоразнообразие, уникалните природни забележителности и запазена природна среда, незасегната от негативните влияния на индустриализацията и урбанизацията превръщат еко- туризъм в един от приоритетите за развитие на общината. На територията й има няколко защитени природни обекта – природните забележителности “ Каменна сватба”; “Каменни гъби” край с. Бели пласт; “Скален прозорец” край с. Костино, а също и няколко защитени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната – “Венерин косъм”, “Юмрук скала” и “Средна Арда”.
По поречието на река Арда и язовирите “Кърджали” и “Студен кладенец” е поставено началото на изграждане на бази за краткотраен отдих и развитие на всички видове водни спортове и съществуват идеални условия за ловен , риболовен и гребен туризъм.
Множество уникални неолитни паметници, крепости и други археологични находки напомнят за богатото културно- историческо минало на този край. В Историческия музей в гр. Кърджали се съхранява богата колекция с над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите на трите отдела “Археология”, “Природа” и “Етнография” проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VІ- то хил. пр. н. е. до наши дни. Най –старите исторически пластове датират от новокаменната епоха преминават през бронзовата и желязната. Крепостите, скалните ниши и светилищата носят белезите на тракийската, гръцката, римската цивилизация. Средновековните манастирски комплекси, крепости и некрополи говорят за величието на Византия и силата на Първото и Второто българско царство.
Продължаващите археологични експедиции на територията на общината откриват нови страници от историята на този кръстопът на народи и култури. През месец август 2000г. близо до гр. Кърджали, край средновековната крепост “Перперикон” археолози под ръководството на ст.н.с. Николай Овчаров откриха тракийски царски дворец със светилища от края на V-ІV век пр. н. е., разположен под старата крепост. Това е единственият открит до момента свещен тракийски царски дворец от тази епоха.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Пещера “Карангил”
Пещерата е образувана във варовикови скали, триетажна, с дълбочина 650м. Обитава се от различни видове прилепи. В пещерата се намира и единственото света находище на паяк (Centromerus milleri).
– Пещери “Иниклер” / “Стремските лабиринти”
Добре запазени галерии на мини за добив на злато / І-ІІІ в.от н.е., римски/. Обща дължина 460 м. Галериите са подобни на лабиринт, откъдето идва и името им.
– Пещери “Снежинките”
Седемте пещери се намират под средновековната крепост Хасара. Най-голямата от тях е с дължина 110 м. и излиза до крепостта, като таен вход
– Пещера “Тилкин”
Образувана е на скален венец, обща дължина 125 м. Била е обитавана в древността. В пещерата са и единствените находища в света на сляп пещерен бръмбар.
– Пещера “Карабекирова”
Образувана е на скален венец над р. Върбица. Пещерата е била обитавана от първобитни хора през неолита.
– Пещера “Бръжлянина”
Намира се в близост до крепостта” Хисара”. Обитавана от прилепи.
– Защитена местност “Юмрук скала”
Защитени от изчезване видове животни и растения /черен щъркел, египетски лешояд, голям ястреб, белоопашат мишелов,черношипа ветрушка, сокол скитник, тракийски кеклик, бухал, синявица, скална лястовица, червенокръста лястовица, испанско каменарче, пъстър скален дрозд, син скален дрозд, червеногушо коприварче, скална зидарка, белочела сврачка и типичните за Източните Родопи скални и
горски хабитати.
– Защитена местност “Средна Арда”    
Защитени от изчезване видове растения и животни /египетски и белоглав лешояд, белоопашат мишелов, черен щъркел, скална зидарка, син скален дрозд, тракийски кеклик, прилепни колони. Забележителен ландшафт.
– Защитена местност – находище на венерин косъм ( Adiantum capillus veneris )
Находището е с територия около 1 км. по левия, по-висок и скалист бряг на р. Арда. Растението е включено в Червената книга.
– Защитена местност – находище на родопска горска майка ( Lathrea rhodopaea )
Растението е балкански ендемит, включено е в Червената книга. Находището е на площ от 17дка., наблюдават се малки групи от родопската горска майка.
– Природна забележителност “Кърджалийски пирамиди” ( “Каменна сватба”)
“Кърджалийските пирамиди” представляват интересни, причудливи образувания, изваяни от риолитови туфи и туфити в разнообразни форми на площ от 50 дка. Разнообразните им багри – розови, жълти, ръждивочервени и др. се дължат на наличието на манганови, железни и др. метални окиси.
– Природна забележителност “Каменни гъби”
Произходът е сходен с този на “Кърджалийските пирамиди”. Формите наподобяват гъби. Площта им е 30 дка.
– Природна забележителност “Скален прозорец”
Скални образувания
– Манастир “Св. Йоан Подром” / ”Св. Йоан Предтеча”
Укрепен средновековен манастирски комплекс от ІХ – ХІV век. В запазена гробница в притвора на храма са открити останките на висш духовник със запазени символи и тъкани /златотъкана плащеница/. Храма е реставриран, в него са запазени и част от стенописите. В момента е действащ.
– Тракийска крепост
Тракийска крепост – VІІ – І век пр.н.е.
– Средновековна епископия
Късноантична и средновековна укрепена епископия от ІV – ХІV век. В близост до град Кърджали до устието на река Боровица.
– Тракийски скални ниши
Издълбани в отвесни скали ниши с различна дълбочина и култово предназначение. Тракийските ниши край с. Дъждовница са близо до природната забележителност “Скален прозорец “ с. Костино.
– Тракийска крепост и скални ниши
Тракийска крепост от ІV – І век пр.н.е. в близост се намира връх “Дамбалъ” действащо светилище.
– Крепост “Хиперперакион”/”Перперикон”/ и Тракийски царски дворец /резиденция/
Средновековна крепост от VІ – ХІV век.
Под старата крепост е открит тракийски царски дворец със светилища от ІV – ІІІ век пр.н.е. Този свещен тракийски царски дворец е уникална археологична находка в световен мащаб.
– Крепост “Мнеакос”/“Моняк”
Средновековна крепост – ХІ – ХІV век
– Крепости “Хисара”
В местността “Хисар юстю” се намира късноантична и средновековна крепост./ ІV –ХІV век/. В местността “ Харман кая” е открита
тракийска крепост / ІV – І век /

КОНТАКТИ

ОБЩИНА КЪРДЖАЛИ
За контакти:
6600, гр. Кърджали,
бул. „България“, №41
Община Кърджали

Горещ телефон: (0361) 6-73-19;
кмет: (0361) 6-73-02;
факс: (0361) 6-29-68;
E-mail: municipality@kardjali.bg
E-mail: mayor@kardjali.bg

КМЕТ

Кмет на Община Кърджали е господин Хасан Азис Исмаил.

Информация:
Дата и място на раждане: 16 април 1969 г. в гр. Кърджали.

Образование:
1994г. – 1998г. – Университет за национално и световно стопанство – гр.София
Степен на образование:   Икономист, Магистър „Мениджмънт и маркетинг“
1990г. – 1995г. – Университет за архитектура, строителство и геодезия-София
Степен на образование:   Строителен инженер, Магистър „Промишлено и гражданско строителство“
1988г. – 1990г. – Военна служба;
1984г. – 1988г. – Математическа паралелка към ЕСПУ „Хр.Ботев“- гр.Кърджали
1976г. – 1984г. – ОУ „Хр. Смирненски“ – с.Мост;

Трудов стаж:
2003г. – до момента – Кмет на Община Кърджали
2001г. – 2003г. – Заместник-областен управител на Област с административен център Кърджали, ресор „Административен контрол, държавна собственост, регионално развитие и евроинтеграция;
1999г. – 2001г. – Мениджър в „Екип интернационал“ ООД – гр.София;
1998г. – 1999г. – Строителен инженер, началник офертен отдел в „Бигла III“ ООД – гр.София;
1997г. – 1998г. – Строителен инженер“Индустриално строителство“ ООД – гр.София;

Квалификация:
– Оценител на недвижими имоти към Агенцията по приватизация;
– Водещ одитор на Системи за Управление на качеството съобразно изискванията на BS EN ISO 9001: 2000 иBS EN ISO 10011 към MOODY International, (Сертификат N 091/15.03.2002).
– Курс „Предприсъединителни инструменти на ЕС“ в Института по публична администрация и Евроинтеграция;
– Курс „Опитът в програмирането и изпълнението на проекти по PHARE-CBC“, (юни,2002);
– Четири модулно обучение „Училище за политика“;
– Курсове по английски език към Британски институт – четири нива;
– Работа с компютър – MS OFFICE, BUILDING MANAGER, AUTOCAD, INTERNET и др.
– Свидетелство за управление на МПС, кат.“B“,“M“,“C“ ,“D“

Други дейности:
– 13.05.1991г. – 1993 – Учредител и Председател на „Академично дружество“ – ДПС – гр. София, член на ЦС на ДПС;
– 1991г- до момента-член на ЦС на ДПС
– 1993г. – 1998г. – Председател на Съюза на академичните и младежки дружества/САМД/ към ДПС, член на ЦС на ДПС;
– 2000г. – 2003 г.- Заместник председател на МДПС, член на ЦС на ДПС;
– 2001г. – Кандидат-депутат от 09 Многомандатен избирателен район – Кърджали, Парламентарни избори 2001г.
– 2003г. – до момента – Заместник-председател на Областния съвет на ДПС – Кърджали;
– 2003г. – до момента – Заместник-председател на Националното сдружение на общините в Република България
– 2003г. – 2006 г.- Заместник-председател на Асоциацията на Родопските общини (АРО)
– 2005г. – Кандидат – депутат от 09 Многомандатен избирателен район – Кърджали, Парламентарни избори 2005г.
– 2007г. – Член на Комитета на регионите,Брюксел;
– 2009г. – Кандидат депутат от 09 Многомандатен избирателен район Кърджали;
– 2009г. – Председател на ОбС на ДПС;

Езикова подготовка:
Английски език

Семейно положение:
Женен, с две деца.

Хоби:
Интернет