ОБЩИНА ЛОМ

ОБЩИНА ЛОМ

Адрес: гр. Лом, ул. Дунавска №12

Тел.: 0971/69 101;

Факс:0971/66 026;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Лом е разположена в Северозападна България на площ от 323,894 кв.км, което e 8,9% от територията на област Монтана.
Община Лом е втората по големина след община Монтана – както по територия, така и по население. При средно за страната равнище на безработица – 12%, нивото на безработица в общината към 31.10.2004 г. е 28,3%, при икономически активно население 16 019 души.
Броят домакинства в град Лом е 10 696, със средна жилищна площ за едно домакинство 58 кв.м. Коефициент на заетост 22,4%. Индекс на човешко развитие – 0,784. Основни сектори на икономиката са хранително-вкусова промишленост, шивашката промишленост, търговията и услугите.

ПРИРОДА

ПРИРОДНИ РЕСУРСИ
Основен природен ресурс за поддържане на биоразнообразието е р. Дунав. Десният Дунавски бряг е подложен на непрекъснати ерозионни сили. Заливната горска растителност от местните видове допринася за укрепване на бреговете и способността за намаляване на ерозията. На Дунавските острови се срещат повече от 1100 животински вида. Над 65 вида риби се срещат в реката и островните блата. Тази част на реката е най-важното местообитание за 6 вида есетрови риби. След унищожаването на повечето крайречни блата, влажни зони и заливни гори, по периферията на островите остават най-важните местообитания за фитофилни и планктоноядни риби, както и единствените алтернативни места за размножаване на видове, чиито жизнен цикъл е свързан със стоящи води. Заливните местообитания са от критично значение за рибните популации в р. Дунав, които от своя страна са важна хранителна база за рибоядните птици. От 1950 г. на Дунав и неговите притоци са построени изкуствени басейни, с цел регулиране на наводненията, корабоплаването и използването на водата за битови и промишлени нужди. Резултатът от това е значителното намаляване на местообитанията и промяна в хидрологичния режим, което води до загуба способността на самопречистване и загуба на биоразнообразие.
Бреговете на р. Дунав са местообитание на Речния цвъркач, Тръстиков блатар, Сива чапла, Малък горски водобегач, Тръстиково шаварче, Бял щъркел, Зеленоглавка, Зелен кълвач и др. Съществува стабилна популация на Видрата и Дивата котка. Други срещани видове са Малката водна земеровка, Сляпо куче, Лисица, Воден плъх, Дива свиня, Чакал.
От земноводните присъстват Горска дългокрака жаба, Голяма водна жаба, Зелена крастава жаба, Обикновена чесновница. Често срещани влечуги са Смок мишкар, Обикновена водна змия, Водна костенурка. Редките и застрашени видове са Белоока потапница, Малък корморан, Ливаден дърдавец, Черен щъркел, Зелен кълвач, Пъстър смок, Дунавски гребенест тритон.

НАСЕЛЕНИЕ

Населението на община Лом по настоящ адрес към юли 2008 г. e 32 602 души, по данни на ГД “ГРАО”. Мъжете са 15 683, а жените – 16 919.
Гъстотата на населението е 103,4 души/кв. км в десет населени места на община Лом. В общинския център е концентрирано 81,28% от населението на общината.
В град Лом населението по настоящ адрес наброява 26 663 души, от които 12 850 мъже и 13 813 жени.
През 2007 г. в град Лом са родени 939 деца, а са починали 881 души.
Според последното преброяване през 2001 г., от българската етническа група се е самоопределило 80,37% от общото население на общината, от ромската – 18,47%, от турската етническа група – 0,26%.
Основно вероизповедание в община Лом е източноправославната религия, която се изповядва от 88,6% от населението. 9,98% изповядват други християнски религии като католицизъм и протестантство. С мюсюлманско вероизповедание са 1,43% от жителите на общината.

ИСТОРИЯ

Градът е наследник на древно селище, основано от траките с името Артанес, разраснало се по-късно в римската крепост Алмус (29 г.). Пострадала по време на хунските нашествия, крепостта е възобновена и преустроена от византийския император Юстиниан Велики през VІ в. Съществуват данни, че към края на ХІІ – началото на ХІІІ в., Лом е бил град с български манастир край него. В унгарски документи от втората половина на ХІІІ в. се споменава за крепостта Лом, обсаждана от унгарците по време на войната им с българите по това време. По време на турското владичество се споменава като пристанищно градче и с името Лом паланка.
В края на века част от разбитата турска армия се заселва край Ломското кале. В картата „Европейската част на Турция” (1811), градът е назован сред „по-забележителните градове на главните пътища”. В османски документи от ХVІІ и ХVІІІ в. се говори за засилено хайдушко движение в региона. През 1850 г. ломчани взимат масово участие във Видинското въстание. През 1872 г. Левски пристига в града. Лом е освободен от турско иго на 27 ноември 1877 г.
Значението на града значително нараства с развитието на корабоплаването по Дунав през 40-те години на ХІХ в., когато корабите се насочват към българските дунавски пристанища. Когато австрийските кораби тръгват по Дунава, първото скеле, което е поставено, било ломското. През 1837 г. в Лом за пръв път акостира кораб на Австро-Унгария, а през следващата година се открива и корабната агенция на “Императорско и кралско привилегировано Дунавско параходно дружество”.
“От тогава започва истинската нова история и икономическото развитие на града, установили се постепенно здрави връзки с далечния културен свят-звездата на Лом проблясва”, пише Димитър Попов в “Лом-Града и околията”. Като най-краткият път по Дунав от Западна Европа до Бяло море, с пристанище и жп-гара, “географията си е казала веднъж завинаги думата и никой не може да промени волята й, която решително, повелително, сочи Лом” – пише Димитър Попов.
Постепенно Лом се превръща в главно експортно пристанище за Виена. Свързването на града с шосетата за Враца, през Берковица за София, през Ихтиман за Пловдив и Цариград и т.н. се отразява особено благоприятно на развитието му и способства за утвърждаването му като транспортен и търговски център. Предприемчивите ломски търговци пътували до прочутите панаири в Пирот, Узунджово и Ески Джумая, през Лом се търгувало с Австрия, Влашко, Русия, Босна. Към 1869 г. в него е имало около 120 магазина, 148 търговски кантори, 175 бакалници, 34 кафенета, 6 хотела, 2 мелници. Градът е бил съсредоточен около старото Кале, в което се влизало през т. нар. Видинска, Белоградчишка, Софийска порта (капии). През 1880 г. Лом наброявал 7500 жители.
Възрожденският дух на ломчани е добре познат сред българската културна общественост. Тук е създадено едно от първите български читалища: първоначално (през 1848 г.) то се помещава в една училищна стая, а от 1856 г. – в самостоятелна сграда. Основано е от известния учител, книжовник и театрален деец Кръстьо Пишурка (1823–1875 г.). Пак той организира и поставя едно от първите театрални представления у нас, побългарявайки пиесата “Зигфрид и Геновева” от Леополд Тик, добила известност като “Многострадална Геновева”. През 1848 г. е основано и взаимно училище, а през 60-те години на ХІХ в. ученикът на Кр. Пишурка, ломчанинът Никола Първанов, въвежда класната система на обучение. Ломската читалищна библиотека е създадена през 1848 г. към училището, в което учител е Кр. Пишурка. Първото женско дружество в България е създадено в Лом през 1857 г., а през 1860 г. се открива и девическо училище, едно от първите. Веднага след Освобождението, в есента на 1878 г. в Лом е открита реална гимназия. От 1921 г. гимназията се превръща в педагогическо училище. В него се обучават ученици от почти всички градове на Северна България. Ломската гимназия тогава е едно от дванадесетте държавни средни училища в Княжество България.
В края на ХIХ в., в 1894 г. двамата чехи Малотин и Хозман отварят пивоварна фабрика в Лом. По същото време заработват керамична и тютюнева фабрики.В 1913 г. по времето на забележителния кмет Георги Манавски е открит „електрически завод”. В началото на ХХ в. в Лом има банка “Богатство”, Ломска популярна банка, клонове на софийски банки, и такива с чужди капитали, пет акционерни дружества и девет представителства на параходни дружества. В резултат на икономическото благосъстояние много ломски фамилии построяват домовете си, проектирани от австрийски, унгарски, германски и белгийски архитекти в стил “късен сецесион”, с които и днес градът се гордее.
В края на ХIХ в. и началото на ХХ в. в Лом са създадени десетки дружества, между които са: гимнастическото дружество „Дунавски юнак” (1895 г.), туристическо дружество „Аспарухов хълм” (1914 г.) Археологическо дружество “Алмус” с музей –1925 г., от когато води началото си днешният Исторически музей. В 1934 г. под председателството на видния ломски адвокат Страхил Каменов е основано първото провинциално българо-съветско дружество.
Градът е свързан с живота и дейността на големия български етнограф и изследовател на българското минало Димитър Маринов, на писателката Яна Язова и др.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Исторически музей
Историческият музей в гр. Лом е основан на 20 септември 1925 г. като ломско археологическо дружество “Алмус” по инициатива на д-р Петър Кърджиев (завършил медицина в Петербург, бивш кмет на Шумен). Д-р Кърджиев е избран за председател и благодарение на голямата му любов към историята, той неуморно работи за събиране, съхраняване и популяризиране “паметта на народа” до 1950 г.
Музеят има следните отдели: ”Археология”, ”България ХV-ХІХ в.”,”Нова история”, ”Етнография” и “Художествен”. Постоянната експозиция е разположена на двата етажа на музейната сграда по теми: ”Кръстьо Пишурка и първите театрални представления в Лом”, ”Ломската скеля”(пристанище)”, ”Божества и образи от Крит и Микена” (къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско), ”Християнска култура през вековете”(иконна живопис и църковна утвар),”Градски бит-края на ХІХ век до 40-те години на ХХ век”,”Лом – последните десетилетия на ХІХв.- 40-те години на ХХ век” (административно устройство, икономика, занаяти, културен живот), ”Хладно и огнестрелно оръжие”. Музеят разполага и със зала за временни изложби.
В къщата на възрожденеца Димитър П. Гинин е обособена постоянна етнографска експозиция, в която са представени традиционен национален костюм, обреден реквизит от зимни пролетни и летни обреди и обичаи. От 1992 г. музеят представя за гражданите и гостите на Лом по повод най-големия пролетен християнски празник Възкресение Христово (Великден) изложба-базар “Шарени перашки”- рисувани яйца по образци на Димитър Маринов (етнограф, фолклорист и общественик), събирани в края на ХІХ в.
Сградата, в която днес е разположен Историческия музей, е построена след Освобождението (80-те години на XIX в.) по инициатива на първия окръжен началник в Лом, капитан Павел Дмитриевич Нечаев с предназначение „Общински дом”. На западната и южната фасада при строежа, по настояване на кап. Нечаев, са вградени пет епиграфски паметника от римската епоха. През 1920 г. и 1922-23 г. в сградата са заседавали Първа и Втора ломска комуни.
Сградата е обявена за паметник на културата в „Държавен вестник”, бр. 5 ,1973 г.
Народно читалище “Постоянство”
ЗабележителностиНародно читалище „Постоянство” е културен институт, който има своята историческа заслуга за запазване и развитие на българския език и традиция, за зараждане на театралното, музикалното и др. изкуства, за развитието на библиотечното дело и краезнанието.
Създадено преди 152 години през Възраждането, то има неоспорим принос във формирането на българската духовност, култура и възпитание. Сплотени около учителя Пишурка, най-будните граждани създават ломското читалище-едно от първите читалища в страната, наред със свищовското и шуменското. На ломска сцена се играят през 1856 г. първите български театрални представления на “Многострадална Геновева”- “по гроздобер” и на 12 декември пиесата “Велизарий” придружена с музика и песни, поради което Илия х. Ценович в “Цариградски вестник” я нарича “Велизариевата опера”.
В своята история читалищният драматичен театър, който носи името на своя създател „Кръстьо Пишурка” има над 480 играни пиеси. Ломският оперетен театър е един от първите в страната, създаден е през 1923 г. В над 80-годишната си история на ломска сцена са представени 73 постановки от световната и българска класика, много концерти и други изяви. Към читалището работи Детска музикалана академия, чиято първа изява е „Вълкът и седемте козлета”. Формация за шлагерни песни „Екатерина Ванкова” е създадена преди 10 години и участва активно в творческия живот на читалището. Печелила призови места и награди на фестивалите в Монтана и Враца. Читалищният танцов ансамбъл „Дунав” участва в редица наши и международни фестивали и спечелил не една награди. Формацията за руски песни и романси „Смуглянка” е създадена през 2007 г. С богат репертоар – над 30 песни от Русия, Украйна, както и български възрожденски песни и цигански романси.
Читалищната библиотека, създадена през 1848 г. в новооткритото взаимно училище, днес притежава над 107 000 библиотечни единици, сред които старопечатни редки и ценни заглавия. Към читалище „Постоянство” работи и Обединена школа по изкуствата „Проф. Йордан Гаврилов”, създадена през 1951 г. По проект „Читалища” към „Постоянство” е изграден интернет център.
Къщите в Лом – паметници на архитектурата
Изтънчен вкус, изисканост и някогашно благополучие излъчват фасадите на повечето къщи, нанизани по главната улица на Лом. Особен интерес предизвикват островърхите кули, растителните мотиви, съчетани с фигуралните около високите прозорци, красивите орнаменти по витите балкони. Това са 57 сгради, обявени за архитектурни паметници на културата в Община Лом, утвърдени от НИПК – София с писмо №6314 от 08.12.1986 по кадастър 1979 г.
Сградите са построени в периода от 1880 до 1940 г. Проектите са на австрийски, белгийски, немски и унгарски архитекти в стил “късен сецесион” и “псевдобарок”. Тези къщи били собственост на големи търговски фамилии, притежаващи магазини, магазии и търговски складове. Те имали собствени кантори във Виена, Букурещ, Галац, Браила, Петербург, Одеса и Манчестър. Това са известните фамилии – Миланези, Стайкови, Андрееви, Ценко Тодорови, Цонзарови, Табакови, Поптодорови, Кусидис, Бечеви и др. Построявайки тези красиви и стилни къщи, те изписват мебели от Виена, красиви вещи от Пеща и Галац. Налагат изискан стил както в екстериора, така и в интериора на домовете си. В тях са расли и възпитавани множество известни личности в областта на науката, музиката и литературата, които и днес живеят и работят в Англия, Франция, Германия, Швейцария, Италия и др.
Външният вид на домовете, съчетан с атмосферата на изисканост, вкус и благополучие, носят самочувствие и налагат водещ стил в архитектурния вид на Лом като европейски град.
Останките от античната крепост Алмус
Античният град Алмус е разположен при днешния град Лом. Той е обявен за паметник на културата с национално значение с Държавен вестник от 1971 г. Редовни археологически проучвания са правени през периода 1986 1990 г. от екип на Исторически музей Лом, под научното ръководство на АИМ при БАН.
Сведения за Алмус се съдържат в Певтингеровата карта на Римската империя, Пътеводителя на император Антонин, Списъка на служебните рангове, съчиненията на Прокопий “За постройките” и Йорданес – “Гетика”. Епиграфски паметници от античността, свързани с Алмус, са включени във всички авторитетни корпуси на латинските надписи в българските земи. Отделни археологически паметници са публикувани от най-утвърдени специалисти по археология като Богдан Филов, Гаврил Кацаров, Вацлав Добруски, Феликс Каниц, Константин Иречек. Алмус е обозначен и върху някои западноевропейски карти от XVI – XVIII в. – на Абрахам Ортелий, по късно преиздадени от П. Кериус, Н. Сансон, Й. Матиас Хаас и Кристоф Харенберг.
В резултат на редовните археологически разкопки на града са проучени 70 м. от западната крепостна стена на кастела. Тя е широка 2.20 м и е имала обща дължина 200 м. Крепостта е имал формата на неправилен петоъгълник с приблизителни размери от север 250 м и по 200 м. от запад, изток и 220 м от юг. Тя е имала кръгли кули в ъглите. Площта й е около 4.1 хектара.
В резултат на разкопките са открити и множество артефакти от античността и средновековието. Те се съхраняват в Исторически музей Лом и могат да бъдат експонирани в музея или експозиционна площ непосредствено до разкопките. Разкритите крепостни стени и прилежащи до тях казармени постройки не са реставрирани и консервирани. Предвид мястото им, в централната градска част на днешния град Лом и ролята им като културен и исторически паметник с национално значение, те могат да бъдат експонирани в съвременната градска среда. Като част от общоевропейското културно наследство, каквито са паметниците от Римската империя, те могат да бъдат и обект на интерес от български и чуждестранни туристи.
Църквата “Св. Никола Стари” (Борунската църква)
Според Димитър Маринов, в старата борунска църква “Свети Никола” някога е имало каменен надпис, според който тя била съградена през времето на българския цар Михаил-Асен (1246-1257 г.) След като просъществувала цели векове, през време на турското владичество тя се срутила и била възстановена през 1818 г. по инициативата на ломския чорбаджия Цеко. През 1828 г. обаче турците я разрушили, за да използват каменния материал от нея за укрепване на “Калето” срещу приближаващите руски войски, които стигнали тогава до с.Чорлево. Именно тогава в “Калето” бил зазидан и въпросният камък с издълбания на него надпис. Препис от този надпис бил снет още през 1823 г. от Данаил Първанов, писар на видинския владика, и дълго време съхраняван в едно старо евангелие на борунската църква. Евангелието обаче, което навремето си било виждано от много хора, е вече изчезнало заедно с намиращия се в него препис от надписа върху каменната плоча.
За съществуването на тази църква през средните векове ни известява и една дописка на Ломската община в “Цариградски вестник”с дата 7 октомври 1856 г. Според тази дописка, в Лом тогава още стояли стените и покривът на една много стара църква, която се намирала в турската махала (Боруна) и “за която ни един от нашите бащи не знае да ни каже кога е направена и от кога е запустяла, само толко ни уверяват, че има вътре нещо на камен писано, но на кой начин и на кой язик не знаят! Мнозина от нас, ако и да искаха и да искат да влезат в нея само за да я прегледат, но не им ся допусти, а и не смеят като е в османската махала…и така това някогашно свято място стои от толко века запустено и забравено!”.
Едно от първите килийни училища във Видинска епархия е открито през 1760 г. в борунската църква “Св. Никола”. Част от иконите храма са рисувани от зографи представители на Дебърската художествена школа. Нестор Траянов рисува няколко икони. Подписът му стои на иконата на Богородица – “Из ръка Нестор Трайков, Дебрали,1886 г.” От 1861 г. е иконата на “Богородица сладколюбещая” /37/49 см./ с подпис: ”Из ръка Д./Дичо/ Зографа от Дебърско, държав. С. Тресонче,1861 г.”, която се пази в църквата “Св. Никола” в Лом.
Църквата “Св. Никола” e възстановена в 1885 г. Паметник на културата е от 1975 г. През 2006 г. църквата е ремонтирана по проект на Община Лом, финансиран по програмата „Красива България”.
Катедрален храм “Успение Богородично”
Съборният храм „Успение Богородично“ е най-големият в града. Неговият строеж започва в 1863 г., но е спрян от местната турска власт. Веднага след Освобождението е създаден „Комитет за доизкарване на църквата“, тъй като всички събрани средства вече са похарчени за направата на девическото и мъжко училище. Богати и влиятелни ломчани отново събират пари за издигане на храма и в годините 1894-97г. църквата е готова. Тя е осветена тържествено през лятото на 1906 г.
Храмът „Успение Богородично“ е архитектурен паметник на културата от 1974 г. Неговото изграждане е дело на прочутия майстор Георги Новаков-Джонкар от с. Тресонче, Македония. Иконостасът е направен в началото на ХХ век. Стилът му е повлиян от руски тип икони, но се налага като завършена изработка като виенски модерен тип, характерен за градовете по Дунава от края на ХIX век. Виещият се елемент-стилизирана лозница, е характерен белег на българския иконостас, авторът му обаче не е известен. Огромна въздействаща сила има централният декоративен елемент. Чувства се влиянието на барока. Иконите са големи по размер, те не са в традицията на стария български иконостас. Тук характерно е смесването на западни и руски влияния и модерни форми, съобразно тогавашните естетически представи на ломските нотабили. Известни са имената на иконописците Нестор Трайков и сина му Данаил Несторов. Иконостасът също е паметник на култура, извоювал си това право с висока художествена и изпьлнителска стойност. Той бележи етап в развитието на българския иконостас.
През 2005 г. Община Лом реставрира най-големия ломски храм „Успение Богородично” по програма „Красива България”.
Църквата “Св. Никола Нови”
През 1832 г. чорбаджи Цеко издействал ферман за строеж на нова църква в Лом. Тя била изградена в чифлика на Кара Мустафа, наречен по-късно “Църковна махала”. Във фермана се посочвало точно колко голяма да бъде църквата, “10 разкрача широка, 15 дълга и два разкрача висока над земята. Такава се и построила от дялан камък”. Била назована “Св. Никола”, но населението си я знаело като “Крайската църква”. В нея били пренесени всички запазени вещи и църковна утвар, които се намирали в старата срутена църква в кв. Боруна. През 1840 г. църквата била разширена, но пак се оказала тясна за бързо нарастващото българско население в града.
Културният подем в града през 1856 г. донесъл на ломчани още една придобивка с историческо значение – на 30 септември от “Крайската църква” над града се разнесъл за първи път звънът на две църковни камбани. Това събитие имало дълбоко символично значение, българския дух и национално самосъзнание в Лом открито могло да се демонстрира. Двете камбани тежали “120 оки” и били доставени от видински търговец срещу събраните с големи трудности 4000 гроша. Техният звън силно дразнел турците в града. “На 20 юли 1857 г. (Илинден), който тогава съвпаднал с Байрама, една фанатизирана въоръжена тълпа нахълтала в църковния двор, разрушила камбанарията и отнесла камбаните пред конака за поругаване.” След този инцидент властите не разрешавали на българите да вдигат в църквите си камбанарии и до Освобождението камбани в Лом не е имало.
В църквата “Св. Никола” работят зографи от Дебърската художествена школа. Иконата “Богородица сладколюбящая” /37/49см/е с надпис “Из ръка Дичо Зографа от Дебърско, държав., с. Тресонче, 1861 г. Нестор Траянов, заедно със сина си Ико Несторов рисуват иконите за иконостаса.
В началото на XX-век до старата църква започнало строителството на нова, която да отговори на нуждите на богомолците. Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Кирил полага основите “на камък” на новостроящата” се църква на 28 август 1905 г. Две години по-късно, в 1907 г. храмът е завършен и избрано църковно настоятелство. Баща и син Траянови , зографи от Дебърската художествена школа рисуват иконите на църквата през 1908 г. Резбарската фамилия Филиповци работят иконостаси в цяла Северна България. Тяхно дело е дърворезбата в “голямата църква в Лом, с.Василовци и Медковец. ”Те работят и в храма “Св.Димитър” (на Видинската митрополия) и Клисурския манастир.
До старата и новата църкви „Св. Никола Нови” по-късно е изградена и сградата на ломското архиерейство. Комплексът е реставриран от Община по програмата „Красива България” през 2006 г.
Пожарната кула – наблюдателница
Кулата-наблюдателница в Лом е обявена за архитектурен паметник на културата с решение на Комитета за култура на РБ през 1988 г. Тя е първата кула от подобен тип в България. Построена е в 1879 г. Към кулата функционира и музей на противопожарното дело.
Паметникът на Кръстьо Пишурка
Виден български учител, театрален деец и народен будител. Роден е във Враца през 1823 г., получава добро образование и учителства в Лом, където основава първото градско читалище през 1856 г.
Паметникът на Цеко Войвода
Дядо Цеко Петков-Войводата (18071881) е участник в борбите за освобождение на Сърбия, опълченец и подпредседател на Първото Велико народно събрание през 1879 г.
Къснобронзов некропол при с. Орсоя, Ломско
Некрополът е открит случайно през лятото на 1969 г. от ломчанина Петър Бонев. Той е разположен на десния бряг на р. Дунав, в местността “Пльоска” недалеч от днешното с.Орсоя. Проучен е по археологически път от 1970 до 1976 г., открити са 267 погребения от тогавашния директор на музея Трайко Филипов. Разкритите при раз-копките материали са изследвани от най-изтъкнати български и чуждестранни специалисти по историята и културата на българските земи през късната бронзова епоха.
Резултатите от тези проучвания показват, че културата, плод на която е некрополът , се е развивала в днешните български земи през ХІV – ХІІ в. преди новата ера. Тогавашните хора са погребвали близките си чрез трупоизгаряне , а костите са поставяли в красиви глинени съдове – урни, повечето от които са богато орнаментирани, покрити с похлупаци. В урните са поставяни и предмети, свързани с погребалните ритуали, които разкриват богатия духовен живот на създателите на тази уникална култура.
Особено ценно за нас е да знаем, че предметите от Къснобронзовия некропол при село Орсоя показват духовното единство на неговите създатели, със създателите на върховните достижения на европейската култура и цивилизация от това време, каквито са народите на Крит и Микена. Основното божество, почитано от Минойския Крит е Богинята майка-символ на плодородието и вечното възраждане на света. В същата иконографска схема, на многократно по-стилизирано, е представена Богинята майка в култовите фигури, поставени в урните на некропола. Тук виждаме и двойната брадва-основен символ на царската власт и в Критско-микенската култура. Орсойският некропол е красноречиво доказателство за изконната приобщеност на българските земи към Европейската цивилизация и култура.
Аспарухов вал
На около 2 километра източно от гр. Лом, вляво от пътя за с. Мокреш, личат следи от ранносредно-вековното дървено-землено укрепление известно като Аспарухов вал, или Ломски вал. То е започвало от брега на р. Дунав, днешната спирка Окопа, в м. „Садовете” и е продължавало на юг през землищата на селата Комоцица, Якимово и Долно Церовене. В отделни участъци трасето му е маркирано от засадени непосредствено до него дървета.
В първоначалния си вид валът е бил съставен от землен насип с ширина до 20 м. и височина 4 м. и ров с ширина до 12 м. и дълбочина 2 м. Конструкцията на землените насипи е включвала и дървени елементи.
Следи от подобни съоръжения, следващи също посоката от север на юг, се намират и при селата Хайредин и Остров, които са дали и имената им – Хайредински и Островски вал.
Според някои учени Островският, Хайрединският и Ломският вал са представлявали част от отбранителната система на Първото българско царство и са маркирали границите му от запад.
Добридолският манастир „Света Троица”
Кога точно е възникнал манастирът като духовно средище няма сведения. Разрушаван и възстановяван е няколко пъти. В “пълно запустение остава до 1610 г., след което бил възобновен от преп. Пимен Зографски.” Добридолският манастир бил разрушаван още два пъти, след потушаването на Чипровското въстание от 1688 г. и по време на Руско-турската война от 1828 г. До последното възстановяване по инициатива на йеромонах Силвестър и средства, събрани от християните от близки и далечни селища, и осветен на 28 юли 1860 г.,манастирът носи името “Св. Богородица”. Ф.Каниц, въодушевен от прекрасната местност прави подробно описание на тази обител. От 1860 г. е променен патрона на манастира и от тогава носи името “Св.Троица”. Днес той очарова с живописното си разположение върху единствената малка височина сред многото долове в околната местност.Във възрожденското ни култово строителство манастирската църква е едно рядко явление по своето строително и архитектурно решение. Почти квадратна, кръстовидна, едноапсидна и еднокорабна сграда с купол на висок осмостенен барабан, тя наподобява старата църква в Раковишкия манастир. Пластичното оформяне на куполния барабан издава готически заемки. Вътрешността й не е украсявана със стенописи. Храмът е малък, иконостасът също и затова на него не са намерили място всички икони, които са там по канон. Дърворезбата и изписването на иконите по всяка вероятност са дело на дебърските зографи, работили десетилетия на много храмове в Северозападна България. Интерес предизвикват пластичните каменни релефни изображения на хора, птици и архангели по външната западна стена на храма.
Югозападно от църквата има малък параклис посветен на Св.св. Козма и Дамян, новоизграден и изписан, в който е вградено аязмото. За него легендата разказва “ По време на робството един богат турчин минал през това място в Ломския край.Той водел сляпата си дъщеря. Момичето измило очите си в лечебното изворче и прогледнало. Признателният баща приел християнската вяра и вдигнал параклис край извора.” Ф.Каниц го описва като “друг извор е покрит под една тъмна, подобна на параклис постройка.” Аязмото в Добридолския манастир “Св.Троица” е картотекирано от Международния център по екологична медицина.
Пред входа на манастира е изградена в 1861 г. голяма каменна чешма със средства на ломския хлебарски еснаф с надпис. В двора има още една чешма построена през 1931 г. от видния ломчанин Илия Щърбанов – просветител, участник в Ломското съзаклятие от 1867-68 г., председател на Окръжния съвет в Лом след Освобождението и народен представител.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА ЛОМ
За контакти:
гр. Лом, п.к. 3600,
ул. „Дунавска“ №12
тел: 0971/69 101;
факс: 0971/66 026;
Булстат: 000320840

КМЕТ

Кмет на община Лом е госпожа ПЕНКА ПЕНКОВА.

Персонални данни:
– Дата и място на раждане: 22.08.1958 г. в гр. Кула, обл. Видин
– Семейно положение: Омъжена, има син и дъщеря

Образование и квалификация:
1981 г. – Шуменски университет “Св. Константин Преславски”,
магистър на обучението по химия и физика
1976 г. – СОУЧЕМИ “Димитър Маринов” – Лом

Професионален опит:
1981 г. – Учител по химия и физика в СПТУ
2000 г. – Зам. директор в СПТУ
2001 г. – Директор на Професионална гимназия по производствени технологии
2003 г. – Кмет на Община Лом, първата жена – градоначалник
2007 г. – Кмет на Община Лом, втори мандат
2011 г. – Директор на Професионална гимназия по производствени технологии
2015 г. – Кмет на Община Лом, трети мандат

Обществени ангажименти:
2004 г. – Член на УС на АДО “Дунав”
2004 г. – Член на КС на НСОРБ
2005 г. – Член на Съвета за социално подпомагане към МТСП
2006 г. – Заместник-председател на България в Постоянния комитет на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа за мандат 2006-2007 г.
2008 г. – Зам. председател на УС на НСОРБ

Награди:
2005 г. – Жена на годината в област Монтана
2006 г. – Най-толерантна личност в Община Лом
2007 г. – Най-толерантна личност в Община Лом
2008 г. – Носител на медал за хуманност „За хората с добри сърца” на фондация „Помогни на нуждаещите се”