ОБЩИНА ЛУКОВИТ

ОБЩИНА ЛУКОВИТ

Адрес: град Луковит, ул. „Възраждане“ №73

Тел.: 0697/524 64;

Факс: 0697/520 14;

E-mail: lukovit@lukovit.bg

Web site: www.lukovit.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Луковит се намира в Ловешка област. Съседни общини са: на изток – Община Угърчин; на запад – Червенобрежката и Романската общини; на юг – Община Ябланица и Тетевен, а на север граничи с Червенобрежката и Долнодъбнишката общини.   Районът се намира в Средния Подбалкан. Релефът е хълмисторавнинен, характерен за Дунавската хълмиста равнина. В климатично отношение Луковитската община се намира в умерено-континенталната климатична област. Климатичните фактори се характеризират със стойностни характеристики на Средния климатичен район на Дунавската равнина. Характеризира се със студена зима и горещо лято.
Територията попада в Мизийската растителна област. Горскодървесната растителност е съставена предимно от листопадни широколистни гори – чисти и смесени насаждения от блатун, цер, листа, бук и др.
Административен център на Общината е гр. Луковит. През града преминава главен шосеен път София – Русе и София – Плевен. През територията на града преминава р. Златна Панега. Тя води началото си от едноименния карстов извор.
Община – Луковит се състои от 12 населени места с територия 454,225 декари, която представлява 11,003 % от територията на Ловешка област
Луковит се намира на 171 м надморска височина.

ИСТОРИЯ

Луковит е разположен на двата живописни бряга на река Златна Панега, която широко разтворила пазви, пее нежната си монотонна песен и разлива животворните си струи из цялата околност.
Чудно живописен е изворът на реката при село Златна Панега. Тихи, спокойни са млечнозелените води на езерото, начало на реката, под надвисналите клони на липи, явори и брястове. Изворът представлява огромна водна маса и е втори след Девненските извори.
Целебен е бил той в дълбока древност. Към него са се стичали болни, недъгави, за да се потопят и получат облекчение. От благодарност, в чест на древния гръцки бог на медицината Ескулап или Ацклепий, на брега на извора е бил построен храм-хранилище. Реката нарекли на името на дъщерята на Ескулап – Панака, което след дълга езикова еволюция през вековете става Панега.
Но откъде този божествен извор черпи водите си? Много легенди е създала народната фантазия: от Охридското езеро, от рилските езера, от …. . Пасъл волен овчар стадото си в Рила планина. Един ден хвърлил кривака си подир непослушна овца, кривакът паднал в езерото и изчезнал. Беден и самотен бил овчарят и всичко спечелено в злато в кривака слагал за стари години. Отчаял се, заскитал се той немил-недраг и така попаднал при извора на Глава Панега. Там той видял своя кривак и узнал, че водата го е донесла. Така реката му върнала изгубеното щастие.
Според изследването на известния наш учен географ професор Атанас Иширков, изворът Глава Панега взема част от водите си от река Вит, а останалата част – от цялата карстова местност между долините на Вит и Батулската река. Тези изследвания на проф. Иширков, направени през 1900г. се потвърдиха и опитно доказаха петдесет години по-късно от група наши геолози, през 1948 и 1952г., че значителна част от водите на Панега са от река Вит.
На територията на община Луковит са живели хора още преди 2-3 хиляди години преди новата ера. Последователно са се изредили и траки / намерено е тракийско съкровище / , и римляни, и българи – доказателства са намерените гривни и бронзови брадвички, които са играли ролята на пари / когато не е имало такива /, монети парчета от глинени съдове, накити, части от каменни колони, ръчни мелници и др.
Кога Луковит е заселен на това място, на което е днес и откога носи това име, също не се знае. Доскоро се мислеше, че Луковит като селище датира от около средата на XVIII столетие – 1740-1750г. Но от намиращите се в Народната библиотека в София турски регистри от XV век узнаваме, че село Горни Луковит вече е съществувало от около 1430 г. В друг регистър от 1495 г. също се казва, че село Горни Луковит с 47 къщи е влизало във вилаета „Неделичко“, заедно с Карлуково – 39 къщи, Долни Луковит – 44 къщи и др.
За втори път чрез исторически документи името на Луковит срещаме в редица статии, посветени на историята на помохамеданчването на българите от течението на Вит, Искър и Скът. През бърната епоха, края на XVII – 1683-1687х., Луковит, с редица селища, кои повече, кои по-малко , са били подложени на насилствено помохамеданчване. Според написаното от Васил Миков, Луковит не е бил напълно помохамеданчен, защото в 1860г. в населеното място е имало 250 помашки и 260 християнски къщи. След Освобождението всички помаци са се изселили. Този период е създал и една песен, с която нашия град , наред с река Златна Панега, са станали известни в страната. Песента се казва „Луковитски моми“ и е пята по много седенки, а днес е химн на самодейния хор при читалище „Съзнание“ – Луковит.
През 1799г. бягайки от кърджалиите и пазвантските хайдуци, епископ Софроний Врачански намерил убежище в Карлуковския манастир, Черепинския манастир и дори Тетевен. Около това време, според преданията на стари хора от нашия град, са се изселили хората от двете землища при Искъра в местностите Горни Глигор, Долни Глигор, за да се спасят от турците. Когато дошли тук, в Луковит, заварили коренните жители на населеното място. Изселвания е имало и от местността Кабар. Близо до Луковит, местността Водна, в средата на XVII век е имало селище Водно на река Водица, но съществувало само 30-40 години.
През 1889/1890г. Плевенски окръг се е делял на две околии: Плевенска с 25 общини и 49 села и Луковитска с 16 общини и 23 села. През 1898 г. Луковит става град с всички околийски служби; околийско управление и съдилище; околийска болница; данъчно управление; първото училище „Инж. Г. Ив. Вълков“, построено 1898г. ; прогимназия и гимназия; Народно читалище; . Тук е мястото да кажем, че една от първите ВЕЦ в България е построена в Луковит, което говори за предприемачески дух и далновидност на местното население.
Тракийско сребърно съкровище датирано към втората част на IV век пр.н.е. Открито е случайно през 1953 година край Луковит. Състои се от две групи предмети:
пластинки апликации за конско снаряжение
съдове (9 съда от които 5 фиали, 3 вази и една купа)
По пластинките апликации често се срещат изображения на животни: лъв, грифон, куче, елен и др. Срещат се и изображения на конници, които са много характерни за тракийското изкуство. На две пластинки от луковитското съкровище е изобразен лъв, който напада елен, паднал на колене под тежестта на хищника. В трета пластинка двама конници преследват лъвове, които вече застигнати, падат под копитата на конете. Тези сцени в тракийското изкуство имат определен социален смисъл и се свързват с възвеличаване на царската власт. Владетелите и техните дружини разпространявали с всички средства легендите за необикновения си божествен произход и даже с украсата на конската сбруя карали обикновените поданици да вярват в това и да им се подчиняват.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

В околностите на гр. Луковит има много красив каньон на р.Златна Панега, местността “Котлен”, уникални скални образувания “Куклите” в Карлуковското карстово плато. Природни забележителности: Циркусът “Котлен”, каменопад “Дайма”, Лагуната с кръглото тресавище
Скит- пазвите в каньона :
– Иглуто, Ларгото, Тепавицата, Лонгоза, Рилско място, Лозето.
Скален скит- параклиси пред входовете на естествените пещери, използвани за убежище на монаси- отшелници / ”Глигора”и “Св.Марина”/
Пещера с поток изворна вода: Панежка Темна дупка- забулена в догадки и неизследвана.
Скални фигури и циркуса в Котлен: Корабът Радецки, Носът, Делвата, Резето и др.както и скалната шахта – Въртопа.
Проучени са общо 240 пещери.От тях 6- феноменът “Проходна”, “Безименна 22” /Контрабасът/, “Задъненка” и др., както и двата скални феномена – “Струпанец” и “Провъртеника”, са обявени за природни забележителности. Пещерите са обект на изследване на Българската федерация по спелеология и Световната спелеоложка общност, която го избира за еталон в международната научно- изследователска програма за сравнение на карстовите райони в света “PIGEK” Някои от пещерите са уникални паметници на човeшката култура от палеолита до ХІV век.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА ЛУКОВИТ
Адрес:
ул. „Възраждане“ №73
гр. Луковит 5770
обл. Ловеч

Е-мейл: lukovit@lukovit.bg
Тел.: 0697/52 464;
Факс: 0697/52 014;

Работно време на Общинска администрация с граждани:
08:00 – 17:00 часа

Приемно време на кмета:
четвъртък: 15:00 – 17:00 часа

Приемно време на зам.-кметовете:
всеки ден:
08:00 – 12:00 часа
13:00 – 17:00 часа

Приемно време на секретаря на Общината:
всеки ден:
08:00 – 12:00 часа
13:00 – 17:00 часа

ДИРЕКЦИЯ“ ОБЩА АДМИНИСТРАЦИЯ“
Е-мейл: administration@lukovit.bg
Тел.: 0697/52 542;

ДИРЕКЦИЯ „ПРУТ“-ПРОЕКТИ РАЗВИТИЕ И УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
Е-мейл: tmprojects@lukovit.bg
Тел.: 0697/54 034;

ДИРЕКЦИЯ „МДТБ“- МЕСТНИ ДАНЪЦИ ТАКСИ И БЮДЖЕТ
Е-мейл: local.taxes@lukovit.bg
Тел.: 0697/52 464;

ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ
Е-мейл: public.procurement@lukovit.bg
Тел.: 0697/52 466;

КМЕТ

 Кмет на община Луковит е Иван Димитров Грънчаров.

Информация:
Роден е на 3 август 1972 г. в гр. Луковит.
През 1990 г. завършва средно образование в ЕСПУ „Веска Михайлова” гр. Луковит.
През 2002 г. завършва висше образование със специалност „Мениджмънт на търговската дейност” във СА „Д. А Ценов” гр. Свищов, като през 2004 г. получава магистърска степен по „Икономика на търговията”.
От 1994 г. до 2011 г. е собственик на „Абламилк” ЕООД и съдружник в „Милкком” ООД. Дружествата са с предмет на дейност: производство и търговия на млечни продукти. Член е на Управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
От 1998 г. до 2011 г. е Председател на Управителния съвет на ЛАК „Атлетик-90” гр. Луковит. От 2000 г. до 2011 г. е Председател на Управителния съвет на ФK „Ботев” гр. Луковит.
Три последователни мандата /1999 – 2003 г., 2003 – 2007 г. и 2007 – 2011 г./ е общински съветник в Общински съвет Луковит, като в последните два мандата е Председател на постоянната комисия „Бюджет, икономика и евроинтеграция” към Общински съвет Луковит.
През 2011 г. на първи тур печели изборите за Кмет на Община Луковит (мандат 2011-2015 г.) от ПП „ГЕРБ”.
През 2015 г. отново на първи тур е избран за Кмет на Община Луковит (мандат 2015-2019 г.) от ПП „ГЕРБ“.
Семеен, с две деца.