ОБЩИНА МАДЖАРОВО

ОБЩИНА МАДЖАРОВО

Адрес: град Маджарово, ул. Петър Ангелов 1

Тел.: 03720/22 20;

Факс: 03720/23 02;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Маджарово е разположена в югоизточна България, между Хасковската хълмиста област и склоновете на Източните Родопи и обхваща територия от 246,7 кв.км, което е 4,5% от площта на Хасковска област. Общината се състои от 19 населени места.
Общинският център – гр. Маджарово е разположен на 65 км. югоизточно от гр. Хасково, на десния бряг на р. Арда. Най-близките гранични пунктове са: Капитан Андреево – на 74 км. югоизточно и Ново село – на 56 км. Разстоянието до столицата е 295 км, а до Черно море – 200 км.
Значението на селското стопанство в икономиката на общината е голямо, но то е от екстензивен тип и не отговаря на европейските стандарти. Според оценки на общинската администрация над 90% от населението в работоспособна възраст в общината се занимава със селско стопанство, като обработва малък по размер земя.
Общината разполага със забележителни природни и културно-исторически ресурси за развитие на селски, екологичен и културен туризъм. Това наследство без съмнение предизвиква голям интерес у българските и чуждестранните туристи. Устойчивото развитие на този вид туризъм има възможността да съживи най-изостаналите части на общината и да ги превърне в привлекателно място за живот.
В състава на общината влизат следните 19 населени места: гр. Маджарово, с. Румелия, с. Ръженово, с. Селска Поляна, с. Сеноклас, с. Тополово, с. Бориславци, с. Брусевци, с. Габерово, с. Голяма Долина, с. Горни Главанак, с. Горно Поле, с. Долни Главанак, с. Долно Съдиево, с. Ефрем, с. Златоустово, с. Малки Воден, с. Малко Брягово, с. Малко Попово
Телефонни кодове на населените места в общината:
гр. Маджарово – 03720
с. Бориславци – 03759
с. Ефрем – 03759
с. Долни Главанак – 037422
с. Тополово – 037422
с. Селска Поляна – 037422
с. Ръженово – 03743
с. Долно Съдиево – 03743

ИСТОРИЯ

Селището е обявено за град с Указ № 1942 / 4.09.1974 г. на Държавния съвет на НРБ.
Селището Маджарово съществува под името Ятаджик векове наред. В превод от турски “Ятаджик” означава котловина, леговище.
През 1936–1937 г. селището се преименува на Дупница. През 1949 г. получава името Маджарово – в чест на воеводата Димитър Маджаров.
До 1913–1914 г. тук живее само турско население. След Балканската война държавната граница се установява на около 30 км. югоизточно от Ятаджик и селището попада вече в българска територия. На мястото на избягалите турци се заселват подгонените от Беломорска Тракия българи.
Първите заселници са от с.Бунархисар. Сегашните коренни жители на територията на община Маджарово са дошли от селата Доганхисар, Тафтаджик и Пишмен през 1920-21 г.
Предишните бежанци в по-голямата си част се отправят към Варна, Несебър, Ямбол, Стара Загора и др. поради липса на магазини, телефонна, шосейна и др.връзки.
Първата учебна година в с.Ятаджик е 1921-1922 г. с Начално училище. Първият назначен учител е волнонаетият Христо Апостолов.
Поминъкът на местното население през този период е животновъдството /предимно овце и кози/, а също така и отглеждане на тютюн.

ТУРИЗЪМ

Туризмът е приоритетен отрасъл в стопанския комплекс на общината от началото на 90-те години, когато се търси алтернатива за закритото минно производство. Благоприятен фактор за първоначално развитие на отрасъла е повишеното търсене на специализирани видове туризъм в международен мащаб, каквито Маджарово може да предложи. Основен принос за развитието на туризма има Природозащитният (посетителски) център, създаден през 1994 г. по проект на Българо-швейцарската програма за защита на биологичното разнообразие с цел опазване и съхраняване на уникалното природно богатство в района.
Привлекателни за туризма са релефните форми, водните ресурси и биоразнообразието. С изключителна красота се отличават скалните масиви: Кулата, Момина скала, Сивридикме, Хисаря, Кованкая, Патронкая, Окопа, Менека.
Особено ценен ресурс за развитието на воден и риболовен туризъм е язовир Ивайловград, устието на който се намира на територията на общината. Съществува нереализиран проект за изграждане на туристически комплекс край с. Малки воден.
Посетителите са предимно чужденци с особен интерес към наблюдение на лешоядите, както и организирани групи с престой в района на Хасково, Кърджали и Стара Загора, които идват на еднодневни екскурзии до Маджарово. Българските туристи идват заради археоложките паметници или за краткотраен отдих (1-3 дни). Като перспективен пазар се очертават посетителите от Южна България (Хасково, Стара Загора) за краткотраен отдих (събота и неделя). Друг потенциален сегмент са зелените училища и работните срещи на открито.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Природна забележителност “Кован Кая”, Защитена местност “Черната скала”, Защитена местност “Момина скала”, Защитена местност “Гюргена”, Меандрите на река Арда, Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”, Тракийски култово-погребален комплекс “Сивридикме–фурнаджика”, Тракийски скални ниши – “Хамбаркая”, Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. Средновековна крепост “Ефрем”, Тракийски култово-погребален комплекс и селище. Средновековна крепост “Окопа”. Шарапана, Тракийски култов комплекс. Тракийска и средновековна крепост “Хисаря”. Параклис “Св. св. Кирил и Методий”, Римски път, Тракийски мемориален комплекс. Параклис “Св. Петка Българска”. Национален тракийски събор-поклонение “Ден на тракийската памет”, МАРКИРАНИ ТУРИСТИЧЕСКИ МАРШРУТИ.

Природна забележителност “Кован Кая”
Местоположение: гр. Маджарово – 3 км асфалтов път североизточно от центъра на града в посока с. Бориславци на левия бряг на р. Арда. Намира се в землището на с. Горно поле. Единствената защитена територия в общината със статут на природна забележителност, обявена с цел опазване гнездови находища на редки и застрашени видове птици.

Тракийски мемориален комплекс. Параклис “Св. Петка Българска”. Национален тракийски събор-поклонение “Ден на тракийската памет”
Тракийски мемориален комплекс. Параклис “Св. Петка Българска”. Национален тракийски събор-поклонение “Ден на тракийската памет” Местоположение: гр. Маджарово – 2 км асфалтов път североизточно от центъра на града в непосредствена близост до Природозащитен център “Източни Родопи”.
Предистория: Междусъюзническата война (1913 г.) е причина за първата национална катастрофа на България с много тежки последици за българското население, останало по ирония на съдбата извън нейните предели. Възползвайки се от конфликта между страните в Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и последвалото включване в него на Румъния, Турция нарушава сключения след Балканската война Лондонски мирен договор като преминава граничната линия Мидия-Енос и отново завзема освободените български земи в Източна Тракия. България се оказва във война с всичките си съседи, търпи поражение след поражение и е принудена да изтегли войските си от турската граница, оставяйки беззащитно българското население в окупираната зона. Особено трагична е съдбата на българите в Източна Тракия след отказа на Турция да се оттегли, които са подложени на нечуван геноцид и физическо изтребление (Цариградският мирен договор, сключен малко по-късно през същата 1913 година, слага край на Балканската война и България трайно губи почти цяла Източна Тракия). Закрилата на местното население се поема от шепа смелчаци, които събират чети и организират съпротивата в Беломорска Тракия. Двама от воеводите – Димитър Маджаров и Руси Славов, успяват да спасят от турските безчинства над 20 000 българи, превеждайки ги на българския бряг на река Арда. Недалеч от село Ятаджик (дн. Маджарово) бежанската колона е нападната, из засада от башибозук и редовна турска войска, като са избити около 2 000 деца, жени, мъже и старци. Потомците на оцелелите край Ятаджик бежанци от Беломорска Тракия днес са пръснати из цяла България, но родовата памет и споменът за онези страшни дни на 1913 г., предаван от поколение на поколение, ги събира на лобното място на дедите им всяка година.
Описание: Тракийски мемориален комплекс с пантеон-костница, параклис “Св. Петка Българска” и паметник-символ “Тракия без граници”, обявен за исторически паметник на културата с местно значение. Той е изграден в памет на избитите край село Ятаджик (дн. Маджарово) бежанци от най-големия погром над българите в Източна Тракия през 1913 г. По инициатива на местните тракийски дружества през 1928 г. за първи път се организира поклонение на лобното място, превърнало се в традиция и до днес, и започва издирването на останки от загиналите, събрани в общ гроб. По-късно през 1948 г. е построен пантеонът, където са преместени намерените кости. На откриването му е присъствал лично войводата Димитър Маджаров, който връща назад колелото на историята и разказва спомените си на очевидец и пряк участник в трагичните събития от 1913 г. Впоследствие е изграден паметникът-символ “Тракия без граници”, а през 1995 г.– и параклисът “Св. Петка Българска”.
Предлагане: Участие в Националния тракийски събор – поклонение “Ден на тракийската памет”. Посещение: Последната събота на м.септември/първата събота на м.октомври.

Римски път
Местоположение: с. Долни Главанак – 12 км асфалтов път север/северо-западно от гр. Маджарово, в т.ч. 0,4 км от разклона за Бориславци вдясно от шосето. Най-добре запазеният в Източните Родопи участък от важен римски път по долината на р. Арда, свързващ /дн. Одрин/ с вътрешността на Родопите.

Тракийски култов комплекс. Тракийска и средновековна крепост “Хисаря”. Параклис “Св. св. Кирил и Методий”
Тракийски култов комплекс. Тракийска и средновековна крепост “Хисаря”. Параклис “Св. св. Кирил и Методий” Местоположение: с. Сеноклас – 9 км асфалтов път югоизток/източно от гр. Маджарово + 6 км черен път с частична макадамова настилка вляво от шосето за с. Сеноклас до параклиса “Св. св. Кирил и Методий” +20 мин. пеша вдясно по маркирана туристическа пътека до крепостта на вр. Хисаря. Описание: Забележителен археологически комплекс, включващ тракийски култов център със скално светилище, скални ниши и рядко срещаните скални слънца, като централно място заемат руините на голяма тракийска и средновековна крепост. Близо до нея е издигнат параклисът “Св. св. Кирил и Методий”.

Тракийски култово-погребален комплекс и селище. Средновековна крепост “Окопа”. Шарапана
Тракийски култово-погребален комплекс и селище. Средновековна крепост “Окопа”. Шарапана Местоположение: гр. Маджарово – 2 ч. пеша западно от центъра на града до мест. Харман кая (2 тракийски гробници), в т.ч. 1 км асфалтов път, 0,5 км черен път и маркирана горска пътека, +20 мин. пеша по черен път с туристическа маркировка на юг до мест. Окопа (тракийско светилище, тракийско селище, средновековна крепост) +40 мин. пеша по черен път без маркировка на север до мест. Големия бурун край изоставеното село Балджа (шарапана). От Маджарово до шарапаната има и 2 директни маршрута: 1 ч пеша по маркираната пътека за мест. Окопа +30 мин пеша по черен път за Балджа (Балджанската пътека) или 3 км асфалтов път на запад от центъра на града край р.Арда +2 км черен път в посока с. Странджево + 1 ч. пеша по черен горски път на юг (3 км). Намират се в границите на защитената местност “Момина скала”.

Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. Средновековна крепост “Ефрем”
Тракийски култово-погребален комплекс “Глухите камъни”. Средновековна крепост “Ефрем” Местоположение: с. Ефрем – 22 км асфалтов път североизточно от гр. Маджарово, в т.ч. 18 км до центъра на селото, +4 км черен път на североизток до мест. Глухите камъни. Намира се на границата между общините Маджарово и Любимец недалеч от с. Малко градище. Един от най-големите тракийски култово-погребални комплекси в Източните Родопи, обявен за природна забележителност, в района на който се намира мистериозната средновековна крепост ”Ефрем”.

Тракийски скални ниши – “Хамбаркая”
Тракийски скални ниши – “Хамбаркая” Местоположение: с. Горно поле – 7 км асфалтов път северозападно от гр. Маджарово в посока Хасково (преди разклона за селото) + 20 мин. пеша вляво и на юг по горска пътека до мест. Хамбар кая. Намира се в границите на защитената местност “Черната скала”. Уникални тракийски паметници на културата с трапецовидна форма, срещащи се единствено в Източните Родопи.

Тракийски култово-погребален комплекс “Сивридикме–фурнаджика”
Тракийски култово-погребален комплекс “Сивридикме–фурнаджика” Местоположение: с. Горно поле – 11 км асфалтов път северно от гр. Маджарово + 30 мин./1,10 ч. пеша на североизток по маркирана туристическа пътека вляво от шосето в началото на селото, в т.ч. 1,5 км черен път (30 мин. до скалния релеф + 10 мин. до скалната гробница в мест. Фурнаджика + 30 мин. до скалното светилище в мест. Сиври дикме). Уникален тракийски култово-погребален комплекс.

Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех”
Тракийско мегалитно култово съоръжение “Кромлех” Местоположение: с. Долни Главанак – 12 км асфалтов път северозападно от гр. Маджарово в посока Хасково, в т.ч. 1 км на запад от центъра на селото, + 0,5 км черен път вляво + 10 мин. пеша по маркирана пътека до мест. Бунар алтъ. Описание: Оригинално култово съоръжение, изградено от вертикално побити големи каменни блокове, ограждащи свещено пространство с овална форма. В него жреците са извършвали строго определени религиозни ритуали, подчинени на висшия култ при траките – орфизма. Учените допускат възможността това да е древна обсерватория.

Меандрите на река Арда
Меандрите на река Арда Местоположение: гр. Маджарово – 3 км асфалтов път североизточно от центъра на града по пътя за с. Бориславци. Описание: В средното си течение река Арда образува множество красиви меандри. Едни от най-впечатляващите и лесно достъпни за любителите на природните феномени са тези на входа на язовир “Ивайловград” между Маджарово и Бориславци. Меандрите на Арда заедно с нейните пясъчни плажове, язовир “Ивайловград”, внушителният скален пръстен около Маджарово и изключително богатото гео и биоразнообразие формират уникален по рода си природен комплекс с много голям потенциал за развитие на екологичен и специализиран туризъм

Защитена местност “Гюргена”
Защитена местност “Гюргена” Местоположение: гр. Маджарово – 4 км асфалтов път югоизточно от центъра на града в посока с. Сеноклас, в т.ч. 0,5 км отбивка вляво. Намира се на юг от защитената местност “Патронка” в землището на обезлюденото село Габерово. Най-малката защитена територия в общината, имаща национално природозащитно значение.

Защитена местност “Момина скала”
Защитена местност “Момина скала” Местоположение: гр. Маджарово – 15 мин. пеша западно от центъра на града, в т.ч. 1 км асфалтов + 0,5 км черен път, на десния бряг на р. Арда. Намира се на юг от защитената местност “Черната скала” в землищата на гр. Маджарово и с. Бряговец (община Крумовград).

Защитена местност “Черната скала”
Защитена местност “Черната скала” Местоположение: гр. Маджарово – 4 км асфалтов път северозападно от центъра на града в посока с. Горно поле на левия бряг на р. Арда. Намира се на запад от природната забележителност “Кован кая” в землищата на селата Горно поле, Горни Главанак, Румелия и Тополово. Най-голямата защитена територия в общината, обявена с цел опазване на хабитати и значително видово разнообразие на животни и растения, защитени и задстрашени от изчезване в национален и европейски мащаб. Недалеч оттук могат да се видят характерните за Източни Родопи тракийски скални ниши.

Скъпоценни камъни
Ако искате да „уловите” най-красивите и впечатляващи скъпоценни и полускъпоценни камъни по поречието на река Арда, непременно се срещнете с „Баш Майстора” – Николай Йотов – чичо Кольо.
Той от 10 години броди из района на Маджарово с чукче и торбичка, в резултат на което е горд собственик на една наистина уникална колекция от аметисти, ахати, корали, опали и порчие други, които само той може да изброи и да разкаже история за всеки един от експонатите.
Посетете чичо Кольо и неговата уникална експозиция от камъни и вкаменелости, сгушени в полите на Родопа планина и ще усетите духа на неповторимата „Маджаровска” природа и чичо Кольовата „домашна гроздова”.

КОНТАКТИ

Община Маджарово
гр. Маджарово 6480, ул. Петър Ангелов 1
телефон: 03720/22 20;
факс: 03720/23 02;
e-mail: madjarovo@abv.bg
web: www.madzharovo.bg

КМЕТ

инж. МИЛКО ПЕТКОВ АРМУТЛИЕВ
Роден на 04.06.1958г.
Образование: висше, специалност ”минен инженер-технолог”
Семейно положение: семеен с две деца
Телефон: 03720/23 01;
e-mail: madjarovo@abv.bg