ОБЩИНА МИЗИЯ
ОБЩИНА МИЗИЯ
Адрес: гр. Мизия, ул. Георги Димитров № 25-27
Тел.: 09161/23 15;
Факс:09161/20 12; 09161/21 38;
E-mail:obsh.mz@abv.bg
Web site:www.miziabg.com
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Община Мизия се намира в Северната част на България и е съставна част на Област Враца. Общината има своетоПРИРОДА
КлиматКомплексът от физико-географски и хидрометеорологични фактори определя умерено – континентален до континентален характер на климата, със студена зима и североизточни ветрове, горещо лято със западни и северозападни ветрове. Релефът съчетан с климатичните особености благоприятства селскостопанските дейности. От земеделските култури най – добре виреят трайните насаждения, а животновъдството е представено главно от свине, говеда, птици.
Общатата територия на общината е 209 780 дка, като в това число:
– фонд населени места – 14 573 дка;
– селскостопански фонд – 182 619 дка;
– горски фонд – 8 179 дка;
– други територии – 4 409 дка.
Води
Наличните водни ресурси на територията на Община Мизия са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностни са реките Скът и Огоста. Подземните води в района на общината са представени от неогенски водоносни хоризонти. Аувиалните терасни материали на реките Огоста и Скът, представени от пясъци и чакъли се използват като баластра в строителството на пътищата. Водните ресурси на територията на общината са богатство, което подпомага развитието на промишлеността (в Община Мизия предимно преработвателната промишленост) и селското стопанство и представлява алтернативен енергиен източник. Наличието на водоеми е предпоставка за развитие на рибовъдството и за организиране на активен риболовен туризъм.
На територията на общината няма залежи на подземни природни богатства и резервати.
Почви
Почвите в района, съгласно почвено-географското райониране на България се отнасят към средна Дунавска почвена провинция, където в условия на преходно-континентален климат, равнинно-хълмист релеф, върху льос и льосовидни материали, при наличие на подземни води те са черноземни, като в крайдунавската ивица те са подтип–карбонатни.
На територията на общината няма данни за заблатени почви и данни за вкислени и засолени почви.
Почвите дават възможност за развитие на селско стопанство и предимно на хлебните, зърнено-фуражните и техническите култури.
Мизийска община е в съседство със следните общини – на североизток граничи с Община Оряхово, на северозапад с Община Козлодуй, на юг – Община Бяла Слатина и на югозапад с Община Хайредин. През населените места на общината минава пътят Враца – Козлодуй и Международен път ІІ-15 за Фериботен комплекс Оряхово – Бекет, който е от особена важност за развитието на трансграничните връзки с Румъния и останалите страни от Европа. В общината има добре уреден градски и междуселищен автотранспорт. Чрез автотранспортните предприятия на Общините Козлодуй и Оряхово, Община Мизия има връзка с гр. Плевен, София, Габрово, Свищов, Русе, Враца. Преминаването към пазарно стопанство и съпътстващата приватизация предизвика негативни процеси, засягащи социално-икономическото положение на някои обществени групи от населението, намаляване на трудовата заетост, увеличаване престъпността и др. негативни обществени явления.
ИСТОРИЯ
Най – ранните следи за появата на хора в околностите на някогашното село Букьовци датират от преди 5000 г. ТракийскитеСело Букьовци е оформено през XVIII в. За първи път името му се среща в турски регистър от 1848 г.
В началото на 70-те години на миналия век букьовчани създават местен таен революционен комитет за подготовка на въоръжено въстание. В селата са отсядали Левски, Заимов, Бенковски, Волов, Обретенов. Душа на комитета през 1874 г. става учителят Спас Соколов, който участва и в Ботевата чета. Освобождението за този край настъпва на 21 ноември 1877 г.
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Букьовци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Град Мизия е образуван през 1970 г. от сливането на селище от градски тип Букьовци и село Гложене. В 1978 година Гложене отново е обособено като самостоятелно селище, но Букьовци продължава да се казва Мизия.
ТУРИЗЪМ
Туризмът е стопански отрасъл с неизползван потенциал в Община Мизия. Именно този факт мотивира общинското ръководство за бъдещото му развитие, което от своя страна ще допринесе за развитието и на други икономически отрасли като селско стопанство, транспорт, търговия, ще окаже благоприятно влияние върху облика на нашите населени места.Имайки предвид географското разположение и природните дадености на нашата община, историческото наследство, многогодишните традиции има възможност за развитие на следните видове туризъм:
– Селски туризъм – Престоят в селата от общината ще даде възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мостове между времена, култура и традиции. Този вид туризъм ще предостави на гостите възможност за идентификация и да
– Екотуризъм – този туризъм ще съдейства за повишаване на екологичната култура на населението. Необходимо е изграждането на екопътеки, които ще допринесат за изучаването на биологичното разнообразие на флората и фауната в нашата община, съхраняване на екосистемите и обогатяването им с видове, характерни за местообитанията.
– Културно-познавателен туризъм – този вид туризъм ще спомогне за опознаването на културно-историческото наследство на Община Мизия. В различните исторически епохи Община Мизия се развива и налага като значимо обществено, пазарно и културно средище. Общината ни е дала не малък принос в културното наследство на страната. Споменът за него се съхранява в музей, музейни сбирки и галерии. Букьовското сребърно съкровище е една забележителна находка. То е открито в селскостопански имот до с. Букьовци/днес гр. Мизия/ през 1925 година. Датира от ІV век пр.н.е. Находката съдържа два сребърни съда – единият с полуяйцевидна форма без орнаменти, другият–каничка, богато украсена с релефни и вдлъбнати мотиви, с дръжка във формата на върбови листа.
Най-интересен и красив е накитът, който се състои от5 фибули /шестата липсва/, които се закичват с кукички върху лъкчета посредством кордони с висящи жълъди и стилизирани макове. Всяка фибула е глава на юноша, вероятно варваризирано изображение на бог Аполон. В средата на накита има окачена розетка, съставена от три поставени една върху друга осмоъгълни розети. Този красив елемент от накита е използван като изображение върху пощенска марка, издадена от Министерството на съобщенията през м. октомври 1976 г. Сребърното съкровище е изложено в Националния археологически музей.
КУЛТУРА
ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА
На територията на общината се намират три паметника с културно значение:
– “Гърбав мост” – с. Липница Видът на моста, начина на изграждане, а и събитието, свързано с него – преминаването на четата на Христо Ботев към Балкана – позволяват да се твърди, че е изграден през турската епоха – 18 – 19 век.
– Средновековна църква“Св. Никола” – с. Софрониево – регистрирана е като паметник на културата с Национално значение. Нейното изграждане е започнало още по времето на Търновското царство и продължава до ХІХ век. Тя е стара еднокорабна постройка с цилиндричен свод. Старите стенописи в нея не са запазени. Според изкуствоведческите проучвания стенописите в църквата принадлежат на ХVІІІ-ХІХ век. До църквата и около нея съществува добре запазен Некропол от кръстове (около 450 паметни знаци), надписите върху които датират от ХІV – ХІХ век. Около нея са открити основите на първото в селото килийно училище.
– Паметник край с. Сараево – Открит е във връзка с честванията на 100 годишнината от Освобождението на България от османско робство през 1978 година. На това място /Каменов мост/ на 21 ноември 1977 година се разиграва решителната битка между османските части, командвани от полковник Сланичану, което донася освобождението на Оряхово, Козлодуй и тогавашното с. Букьовци, сега гр. Мизия. Като паметници с културно значение от местен характер могат да се смятат всички църкви в Община Мизия. Ежегодно през част от територията на Община Мизия/селата Софрониево и Липница/ преминава Националния туристически поход „Козлодуй – Околчица” по пътя на Ботевата чета към връх Вола във Врачанския балкан. В с. Софрониево в местността Въртопа е първият бивак на Ботевата чета, по-късно преминава през “Гърбавия мост” в с. Липница.
– Речен туризъм – развитието на този вид туризъм се обуславя от факта, че през територията на община Мизия преминават две реки– Огоста и Скът.
– Организиран ловен и риболовен туризъм – Има условия за развитие на този туризъм, но няма достатъчно предлагане от страна на туроператоските фирми. Необходими са инвестиции за поддръжка и развъждане на популацията на дивеча и увеличаване на неговите запаси. Отстрелването на дивеч и уловът на риба често е съчетан с времето за отдих, което кореспондира с обособяването на места за почивка.
– Детски и младежки туризъм – Децата са нашето бъдеще. Опазването и доброто стопанисване на природните и културните обекти, познанията в областта на екологията, израстването на здраво и със спортен дух поколение зависи от начина на възпитание на хората още от детска възраст. Нишата за създаване на туристическа култура в нашите деца все още не е запълнена. Недостатъчни са излетите, походите, летуванията, организирани от училищата. Крайно необходимо е еко училищата да станат аналог при провеждането на учебния процес.
– Международен туризъм – Нивото на развитие на този вид туризъм е нулево в нашата община. Посещенията на чужденци е свързан преди всичко с конкретни случай на бизнес-срещи. Основните причини за това са ниските стандарти на предлаганите условия, които все още са далеч от международните стандарти, неуредиците с битовите условия, не се предоставят никакви туристически услуги, няма наличие на туристически агенции, които да предлагат и организират екскурзии, липсва програма за неколкодневен престой. Именно тава са причините за липсата на такъв вид туризъм. Състояние на инфраструктурата в Община Мизия е много лошо. В повечето населени места и до повечето възможни туристически обекти все още липсват добри пътища, водоснабдяване на отдалечените туристически обекти, развитие на комуникациите. Вид туристически обекти в контекста на туристическата инфраструктура средствата за подслон. Първият мотел на територията на Общината е създаден през 2004 година. Той е разположен на 8 км от гр. Мизия по пътя Мизия – Оряхово на устието на река Огоста. Закътаното място между три реки и буйната растителност дават прекрасни възможности за лов и риболов. Свежият въздух, спокойствието и многото зеленина прави престоя полезен и приятен. Мотелът разполага с 20 легла през зимния сезон, а през пролетно-летния- 20 легла. Ресторантът е с капацитет60 места. Всички стаи в мотела и бунгалата, както и ресторанта разполагат със собствени санитарни възли, климатик, мини бар, телевизор със сателит и парно отопление през зимата. Макар и на този етап туризмът да не е основно перо в икономиката на община Мизия, този отрасъл може да играе спомагателна роля в бъдещото развитие на общината. При подходящо подреждане на приоритетите и съответната работа по създаване на подходящи условия за пристигащи туристи (рехабилитация на пътната инфраструктура, които осигуряват достъп до природните и исторически забележителности, изграждане и ремонт на наличната хотелска база), както и при подходяща и целенасочена рекламна дейност, ще стане възможно развитието на туризъм в общината и привличането на туристи.
КМЕТ
Кмет на Община Мизия е д-р ВИОЛИН ИВАНОВ КРУШОВЕНСКИ.
