ОБЩИНА ОМУРТАГ

ОБЩИНА ОМУРТАГ

Адрес: гр. Омуртаг, ул.“Александър Стамболийски“ 2А

Тел.: 0605/623 11; 0605/620 08;

Факс: 0605/635 02;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Омуртаг е разположена в източната част на Предбалкана, нарежда се на трето място в Търговищка област по площ на територията си и по степен на населеност, а в социално-икономически и инфраструктурен план е с водещо място в региона.
Общината включва части от историко-географските области Герлово и Сланик. Има общи граници с общините Търговище и Антоново от област Търговище. На изток граничи с община Върбица от област Шумен, а на юг с община с община Котел от област Сливен. Територията на община Омуртаг се пресича от важни пътища с национално и регионално значение.
Земеделските земи са с най-голям абсолютен размер и относителен дял в структурата на поземлените ресурси на Общината. На тях се падат 67,4 % от цялата площ на Общината. Те са със своя вътрешна структура, като от общия им размер, обработваемата площ заема 69,4 %, а необработваемите площи – 30,6 %.
Като цяло екологичната характеристика на община Омуртаг е отлична. Благоприятното географско разположение и съхранената природна среда създават условия за развитието на селски, ловен и риболовен туризъм. Това е една от основните насоки за развитие. Районът разполага с богати дивечови запаси представени от благороден елен, сърна, заек, дива свиня. Общината разполага с горски и планински хижи. На 16 км. от гр.Омуртаг се намира вр.Лисец 1130 м., където съществуват реални условия за развитието на зимен туризъм.

НАСЕЛЕНИЕ

Територия – 401 кв. км
Брой населени места – 41
Брой жители – 32 473
Административен център – гр.Омуртаг
-гъстотата на населението – 69,39 д./км2
-раждаемост – 12,14‰
-смъртност – 10,3 ‰
-естествен прираст – 0,4‰
-половата структура на населението (мъже/жени) – 50,02:49,98
-население в трудоспособна възраст – 57,81%
Етническа структура
*турска етническа група – 67,5%
*българска етническа група – 20,4%
*ромска етническа група – 11,6%
– икономическо активно население – 45,0%
– коефициент на заетост – 25,7%
– безработица – 34,33%, като по-голямата част от регистрираните безработни са жени
Разпределение на населението:
– С население над 10 000 души – гр. Омуртаг;
– С население над 1 000 души – селата Беломорци, Врани кон, Звездица, Камбурово, Обител и Церовище;
– С население от 500 души до 1000 души– селата Величка, Веренци, Горна Хубавка, Зелена Морава, Илийно, Козма Презвитер, Могилец, Панайот Хитово, Плъстина и Пъдарино;
– С население от 100 до 500 души- селата Българаново, Великденче, Веселец, Висок, Голямо Църквище, Горно Козарево, Горно Новково, Горско село, Долна Хубавка, Долно Козарево, Долно Новково, Змейно, Кестеняво, Красноселци, Паничино, Петрино, Птичево, Първан, Рътлина, Станец, Угледно и Чернокапци;
– С население под 100 души- селата Росица, Тъпчилещово и Царевци.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ

Обликът на съвременния релеф е с мозаечен характер – хълмисто-ридов, плоско-хълмист, равнинско-планински. Този характер на релефа се обуславя с включването в териториалния обхват на Общината на части от северните склонове на Източна Стара планина и на части от Предбалкана. Омуртаговият рит служи едновременно и като връзка, и като граница между Лиса планина и Преславска планина. Чрез него се отделят и историко-географските области Герлово и Сланик. През общината почти в меридиално направление минава второкласен път ІІ – 48 от Търговище през Котленския проход за Сливен. Най–близкото летище е Търговище. Пристанища, към които могат да се насочат товаропотоци от и за общината са русенското и варненското. Община Омуртаг в административно-териториално отношение граничи на изток с Шуменска област, на запад с община Антоново, на север с общините Антоново и Търговище, а на юг с област Сливен.

КЛИМАТ

Климатът в района е умерено – континентален, с горещо лято и студена зима. Известно влияние оказват нахлуващите през пролетта от югозапад и запад влажни въздушни маси, както и преносът на въздушни маси с тропичен произход през лятото. Максимумът на валежите е през месец юни, а минимума – през месец февруари. Относителната влажност на въздуха е 72%.

ВОДНИ РЕСУРСИ

Наличните водни ресурси на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води. Повърхностните са река Тича (приток на р.Голяма Камчия) и Голяма река (приток на р.Янтра). Реките имат дъждовно – снежен режим с максимален отток през пролетта. Речният отток е непостоянен.
Формираните ниско дебитни извори са от пресни, хидрокарбонатно – калциево – магнезиеви води, с обща минерализация 0.4 – 0.5г/л.
В кватернера са акумулирани води, имащи пряка връзка с валежите и повърхностния отток. Представляват интерес за малки водохващания, нямащи строги изисквания към качеството на водите.

ПОЧВИ

Почвите в района на община Омуртаг спадат към:
1/ Северобългарската лесостепна зона, Предбалканска подзона на светлосиви горски почви;
2/ Източно – Балканска почвена провинция, Търговишко – Преславски район.
В общината преобладават светлосиви /псевдоподзолисти/ почви, формирани върху мезозойски скали. Широко разпространение имат плитките, слабо текстурно диференцирани скелетни и песъчливи почви, които са силно засегнати от ровинна корозия, свързана с антропогенното въздействие върху земите. Почвените условия са със средни агротехнически качества.
Състоянието на почвата по отношение на нейната продуктивност и плодородие е с бонитет от 51 – 60 бала за равнинния терен /причислена V категория/ и от 41 – 70 бала за полупланинския район. Механичният състав на почвите показва, че те са средно – песъчливо глинести с Q от 1,3 до 2,0. Почвената реакция е средно – кисела.
Няма данни за зони с ерозирани, засолени или вкислени почви, както и на зони с почви, замърсени с вредни вещества.

РАСТИТЕЛНОСТ

Територията на Община Омуртаг има ясно изразен хълмисто – предпланински и нископланински характер. Тук преобладават чисти и смесени гори от цер, благун, зимен дъб, габър, бук и сребролиста липа. В тях се среща единично или с по една, две десети мъждрян, клен, мекиш, бряст и др. Келявият габър тук се среща главно в подлеса и на малки площи като чисти, закелявели горички.
Културите, създадени тук, са предимно от смърч, бял и чер бор. На много места се срещат червен дъб, череша, планински ясен, топола, акация и други.
В повечето насаждения като подлес освен келявия габър се среща и глогът, дрянът, шипката, леската и други. Скалните образувания са покрити с мъхове и лишеи. С противоерозийни цели е създадена една култура от люляк.
На територията на община Омуртаг няма обявени или предложени за обявяване защитени територии и защитени обекти.

ЖИВОТНИ

Фауната на общината е взаимносвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Разглежданият животински свят може да бъде отнесен към Северната зоогеографска подобласт на България. В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа. Характерни представители на фауната в обезлесените, скални терени са: пепелянка, стенен гущер, скалолазка, червенокръста лястовица, черен щъркел, гарван гробар, прилеп, белка, язовец, лисица, чакал.
Горските масиви от зимен дъб и келав габър се обитават от следните животински видове: слепок, медянка, смок мишкар, горски гущер, синигер, кълвач, авлига, горска дърволазка, горска зидарка, заек, дива котка, сърна, златка, дива свиня, вълк.
Местата с по-голяма надморска височина се обитават от усойница, гълъб хралупар, черен кълвач, орехче, осояд. От бозайниците се срещат всички изброени по-горе, а също и благороден елен.
Водните екосистеми се обитават от речен кефал, черна мряна, уклей, скобар, костур, шаран, сом, щука, дъгова пъстърва, водна костенурка, видра и др.
За около сто години природата е загубила напълно някои свои обитатели – мечка, рис. Повечето от тях са унищожени като ловни обекти. Други се срещат много рядко и са застрашени от изчезване. Причините са комплексни. Един от основните проблеми в района е бракониерството, разпространено по отношение на някои представители на фауната – сърна, диво прасе, фазан.

ИСТОРИЯ

Град Омуртаг е селище с богато историческо минало. Здравословния климат, наличието на водоизточници и подходящите условия за развитие на животновъдство и земеделие правят близките му околности удобни за живот и развитие на цивилизацията.
Най-ранните следи от човешки поселения в района датират от петото хилядолетие пр.н.е. Извършените проучвания показват, че тук нашите деди са сеели и жънали пшеница и ечемик, месели са хляб, отглеждали са домашни животни, търгували са със народите населявали бреговете на Средиземно море, обработвали са камък и кост за да облагородят и населят девствените земи в зората на човечеството.
С развитието на цивилизацията по българските земи околностите на днешния град Омуртаг продължават да привличат заселници и поселищния живот през античната епоха не прекъсва. Тази област, разположена на кръстопът, в близост до старопланинските проходи придобива важно стратегическо значение. И не е случаен факта, че античните народи населявали нашите земи са построили тук множество крепости, чиито останки се виждат и днес.
През Средните векове Омуртагският край е важен военно-стратегически и търговски район, тъй като се намира на пътя между старите столици Преслав и Велико Търново.
С идването на османските турци поселищния живот тук не прекъсва. Градът вече носи името Ала килиса, а от ХVІІ век нататък – Осман пазар. Той е важен пътен възел, в който се преплитат маршрутите за В. Търново, Русе, Шумен, Варна, Котленския проход и на юг в полетата на Тракия, за Ямбол, Сливен, Одрин, Бяло море и Цариград. Постепенно Осман пазар става административен център на обширна каза и икономическо средище на района. Тукашните търговци сключват сделки “в немските и италиански земи” и местните произведения и стоки намират добър прием по пазарите на Османската империя.През Руско-турската Освободителна война градът е частично опожарен, но бързо се съвзема от пораженията.
От тук нататък Осман пазар започва новия си живот в границите на свободна България. В района настъпват значителни демографски и народностни промени. Част от турското население се изселва, а на негово място идват българи от Кюстендилско, Трънско, Босилеградско, Беломорието. Градът продължава да бъде административен, икономически и културен център на Тозлука и част от Герлово.
През 1934 г. гр. Осман пазар е преименуван и до днес носи името Омуртаг.
Град Омуртаг е родно място на българския Свети мъченик Йоан Нови Трапезундски, на акад. Даки Йорданов, на втория български космонавт Александър Александров.

КУЛТУРА И ИЗКУСТВО

Исторически музей, гр. Омуртаг
На 26 януари 1973 г. в град Омуртаг отваря врати музейната сбирка на българо-руската и българо-съветската дружба. През 1994 г. тя прераства в Исторически музей. Днес музея разполага с три реставрирани сгради, в които представя своите експозиции.
Общоисторическата експозиция е разгърната в къщата на баба Иванка Хаджийката (сн. 1-2). Тя е последната представителна жилищна сграда запазена от времето на стария Осман пазар (днес Омуртаг), която разкрива пред поколенията красотата на рисувания таван (сн. 4), иконостаса (сн. 5) и умението на старите майстори.
Първото си впечатление от музея посетителя получава в просторното фоаие (сн. 3). Там през ХІХ век стопаните са посрещали своите гости. Полилеят от Божи гроб, виенските столове, кьошка (сн. 10), самовара, щампите на В. Левски, Хр. Ботев, Царя Освободител, генерал Гурко ни потапят в очарованието на отминалите години.
В Първа зала са представени експонати и документи за миналото на Осман пазар под турска власт и просветното дело. По-нататък посетителят влиза в специално изградената вътрешна баня (сн. 6), свидетелстваща за светогледа и материалните възможности на стопаните.
Експозицията посветена на Възраждането и национално-освободителните борби е разположена във Втора зала. Тяхното продължение е проследено в Трета зала – Руско-турската Освободителна война и последващата уредба на административната власт в стария Осман пазар. Свидетел на онова величаво и трагично време е шепа изгоряло жито останало от опожаряването на града през януари 1878 г., което нито е покълнало и изкласило в благодатната земя, нито е нахранило гладния, но пък ни кара да се замислим за нашия живот и нашите дела. В музея се пази и “Златното евангелие” (сн. 11-12) – скъп дар от руските освободители.
Приземния етаж на централната музейна сграда са представени експозициите посветени на занаятчийството, икономическото развитие на Осман пазар, работническото и социалистическото движение от времето преди 1944 г.
Материалните свидетелства за най-старите човешки поселения край гр. Омуртаг са разположени в зала “Археология” на самостоятелна музейна сграда. Те показват на посетителя, че землището на града е било предпочитано място за обитаване още преди седем хиляди години. Особено внимание предизвикват идолната пластика (сн. 7), съдовете (сн. 9), костените и каменните накити. Във фондовете се пазят предмети от античността и българското средновековие.
Етнографския отдел на музея е разположен в самостоятелна сграда. Експозицията е разделена на две части. В първата е показан градския бит – облекло, мебели, тъкани. Особени размисли поражда посребрения поднос, който е бил подготвен за подарък на княз Фердинанд І при посещението му в стария Осман пазар 1888 г. (сн. 13). Височайшата особа обаче подминала града, и днес подноса, след 120 годишна употреба е останал за да радва посетителите на музея.
Във втората зала на етнографската експозиция е пресъздаден селския живот от края на ХІХ век. Тя учи, особено по-младите посетители, че хляба се е месил в къщи а не се е вземал от магазина, че електричеството и телевизията са твърде скорошни придобивки за човечеството, че домашното огнище, в което гори истински огън, не е само модна приумица а средоточие на живота в семейството и то само до преди 60 – 70 години и още и още …
Сред експонатите в музея особено място заема полетния космически скафандър (сн. 14) на родения в Омуртаг Александър Александров – дубльор на Георги Иванов, а впоследствие втория български космонавт.
За да представи пред научната общност и широката общественост богатото историческо минало на град Омуртаг и прилежащите му покрайнини Герлово и Тозлука, Историческия музей издава две специализирани серии сборници с изследвания: “Град Омуртаг и Омуртагския край – история и култура” (сн. 15-18) и “Извори за историята на град Омуртаг” (сн. 21).
Мирослав Тошев
14.01.2010 г.
Църковния храм “Свети Димитрий” в град Омуртаг
Църковният храм “Свети Димитрий Мироточиви” в гр. Омуртаг е построен през 1860 г. на мястото на по-ранна църква. Майсторът ръководил изграждането и е известния първомайстор Генчо Кънев от Трявна. Храмът е осветен на 18 септември 1860 г. от Преславския владика Вениамин. Строежът е финансиран от Османпазарската българска община подпомогната от близките християнски селища.
По време на Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. църквата е превърната в склад на турските войски части разположени в града. На 14 януари 1878 г. ( стар стил) при оттеглянето на османската армия хранителните припаси са запалени, за да не попаднат в ръцете на русите. Изгарят всички дървени конструкции в храма. Оцеляват само масивните външни зидове.
След края на войната още през 1878 г. е изградена днешната църква. Строежа отново е поверен на първомайстор Генчо Кънев. Сградата е издигната на същото място върху останките от опожарения храм. Строителните работи са финансирани с волни пожертвования на населението.
Повечето иконостасни икони в църквата са от 1896 г. по всяка вероятност тогава е направен и самия иконостас. Той е изработен по руски образец, каквато е била тогавашната практика. Не е известно по кое време са изрисувани стенописите в храма.
Новата църква е осветена през месец септември 1897 г. от Негово Високо Преосвещенство Свети Варненски и Преславски митрополит Симеон.
По своя тип църковната сграда е трикорабна базилика. Пропорциите на градежа и пространственото оформяне са хармонично композирани, а прецизната изработка на отделните детайли свидетелстват за високото умение и професионална подготовка на майсторите строители.
Църковният храм в град Омуртаг е обявен за художествен паметник на 17 декември 1971 г. и за архитектурен паметник на 3 септември 1972 г.

КМЕТ

Кмет на община Омуртаг е инж. ЕШРЕФ ХАСАНОВ ЕШРЕФОВ.

Информация:
Дата на раждане: 15.10.1985 г.
Място на раждане: град Омуртаг

Образование: Висше
Завършил Лесотехнически университет, град София.
През 2011 г. придобива степен бакалавър по специалност „Горско стопанство”.
През 2013 година придобива магистърска степен по специалност „Стопанисване на горите”.

Професионална кариера:
Заместник-председател на Общински съвет – Омуртаг през мандат 2011 – 2015.
От 2013 до 2015 година заема поста заместник-директор на Държавно горско стопанство, гр. Омуртаг.
През периода 2009 – 2013 г. е техник в Държавно горско стопанство, гр. Омуртаг.

За контакти:
7900 Омуртаг, ул. „Ал. Стамболийски” № 2 А
Телефон: +359 605 6 23 11
Факс: +359 605 6 35 02
Е-mail: eshrefov_om@abv.bg
Приемен ден: Всеки четвъртък от 10:00 ч. до 12:00 ч.