ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ

ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ

Адрес: гр. Павел баня, ул. „Освобождение“ 15

Тел.: 04361/32 60;  

Факс: 04361/20 94;

E-mail: mayor_pb@mail.bg

Web site: www.pavelbanya.bg

ЗА ОБЩИНАТА

Община Павел баня е разположена в Централна България, в сърцето на Розовата долина между Стара планина и Средна гора. Заема територия от 518,78 кв.км и включва 13 населени места с административен център гр. Павел баня.
Територията на общината граничи с тези на общини Казанлък, Карлово, Братя Даскалови и Калофер.
Територията на общината се пресича от две важни комуникационни оси на националната транспортна инфраструктура. В посока запад-изток първокласен път І-6 /София-Бургас/ и в посока север-юг второкласен път ІІ-56 /Русе-Пловдив/, осигуряващ един от най-краткия път между Северна България и границите с Р Гърция и Р Турция. През общината преминава и главна жп линия № 3 /София – Казанлък – Карнобат – Варна/.
Гр. Павел баня отстои на 192 км от столицата София, 80км от Пловдив, 60км от Стара Загора и 25км от Казанлък.
Средната надморска височина на гр. Павел баня е 828 м.
Община Павел баня попада в климатичния район на Източните задбалкански полета, на европейско континенталната климатична област в България. В района духат умерени ветрове. Преобладава северният, който населението нарича “шипченски”. Има южни ветрове, които духат при нахлуването на субтропичната въздушна маса рано напролет и причиняват стопяване на снежната покривка, а през лятото засушаване.
Средногодишната температура на въздуха е около 10,8 градуса при средна температура през януари около минус 1 градус, а през юли около 22 градуса. Лятото е доста топло, освежавано от планинско долинния вятър, водната маса на близкия язовир “Копринка” и залесените склонове на Средна гора. Зимата е умерено студена, но се чувства осезателно, поради слабата ветровитост. Пролетта настъпва към средата на март, а топлата и слънчева есен продължава докъм средата на ноември. Валежите са умерени-около 630 мм. средногодишно, а снежната покривка е непродължителна-около 25 дни годишно. Облачността и относителната влажност на въздуха са умерено изразени, мъгливостта е слаба-около 22 дни средногодишно, а продължителността на слънчевото греене е твърде голяма-над 2200 часа средногодишно.
Съществено богатство на територията на общината със стратегическо значение са наличните повърхностни води представени от р.Тунджа и притоците и р.Тъжа, р.Габровница и р.Турийска, които заедно с подпочвените води по речните тераси притежават добри питейни качества.
Община Павел Баня притежава термоминерални води с национално значение, които са в град Павел Баня. На тази основа той е класифициран като балнеоложки център с национално значение.
От седемте естествени сондажни хидротермални източника бликат минерални води с аналогична физико-химична характеристика – с температура от 50 до 61 градуса и общ дебит 950л/минута. Водите се характеризират като слабо минерализирани, хипотермални, радонови, силициеви и флуорни. Курортът е профилиран за лечение на дегенеративни и възпалителни ортопедични заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, на гръбначния мозък и др.
*Кратка информация на източниците на минералните води в Павел баня:
Дебит: 16л./секунда
Температура – 610 С
Минерализация – 0,62 G/L
Радон – 22,8 NC/L
Водороден сулфат – 0,7 MG/L

ИСТОРИЯ

До освобождението на България от османско робство Павел баня не е съществувала, но земите около селището са били използвани за лечение още от дълбока древност.
Около горещите минерални извори в града при археологически разкопки са открити останки от античен град, римски бани и балнеоложки съоръжения, голяма християнска църква и други сгради, което свидетелства, че курортът е бил известен още в Древността. И до днес са запазени много исторически и археологически забележителности, като тракийски храмове и гробници, останки от римски и византийски пътища.
На 10 км. източно от Павел баня, на левия бряг на р. Тонзос (Тунджа), великия тракийски цар Севт III е построил столицата Севтополис – център на Одриското царство, намиращ се сега под яз. “Копринка”.
В четирите посоки около минералните извори са построени по десет селищни могили. Много от тях влизат в чертите на града (едната от които е в местността “Герена”, където е балнеолечебния комплекс ). Други са пръснати в околността – в гр. Шипка ( гробницата на Севт III – “Голямата косматка”, “Оструша” и др.), в с.Габарево (“Поповата могила”, “Габаревската могила”, в с.Тъжа има много останки от селища и некрополни могили, една от тях е “Чоевата могила” в близост до ВЕЦ-а, в с.Виден са открити следи от старо тракийско селище, и на много други места.
Това е доказателство, че преди хилядолетия местността е била значим център за тракийската материална и духовна култура.
Павел Баня възниква като селище непосредствено след Освобождението.
През 1877г. е обявена Освободителната война. Няколко дена преди изтеглянето на руските войски, в с. Турия научават, че Калофер гори, запален от башибозуците и побягват през с. Шипка. Започва “Бегът през Балкана”. Башибозуците запалили всички села по долината на р.Тунджа. Селото било напълно опожарено и разграбено.
През пролетта на 3 март 1878г., те се завърнали в Турия, но намерили само пепелища. Заселили се в опразненото турско с. Лъджакьой, което се намирало в непосредствена близост до топлите минерални извори.  Заселилите се тук турийци го кръщават на свети Павел и на княз Павел – брат на руския Цар Освободител.

КУЛТУРА

– Кукерски игри
Кукерските игри са един пъстър, одухотворен предпролетен народен обичай. Векове наред в края на зимата те са се очаквали и посрещали с голям интерес от млади и стари. Летоброенето не помни кога точно са се родили кукерските игри, но началото им се губи в далечното езическо минало. Може би произходът на този народен обичай е свързан с мечтата на земеделския стопанин в древността за по-голямо плодородие и здраве, тогава когато съществуването на човека зависело изцяло от природата. Чрез кукерските ритуали човекът в миналото се е стремил по магически начин да въздейства на природата, вярвайки, че колкото по-високо скачат кукерите, толкова по-високи ще израснат земеделските култури, колкото по-далече се чува железния звън на хлопките и звънците, толкова по-далече ще бъдат прогонени злите духове и болестите.
Предавани от поколение на поколение, преплитайки се с новостите на всяко време, кукерските игри са достигнали и до наши дни.
– ПРАЗНИК НА РОЗАТА И МИНЕРАЛНАТА ВОДА
Розопроизводството в община Павел баня се очертава като един от основните отрасли на общинската икономика. На територията на общината има 9 действащи розоварни и над 5 000 дка розови насаждения. Силно развитият балнеоложки туризъм и добрите условия за развитие на културен, екологичен и селски туризъм е другата силна страна на нашия регион. Комбинацията на тези фактори по естествен път доведе до решението за провеждането на Първия Празник на розата и минералната вода – Павел баня 2005. Идеята е породена и от факта, че за пръв път Националният Празник на розата е проведен през 1966г именно в Павел баня.
Празника се организира ежегодно в рамките на 3 дни в края на втората седмица от м. юни от община Павел баня под патронажа на Кмета на общината Станимир Радевски. В него са включени Детски фолклорен празник, на който децата от общината представят характерни за региона обичаи, изложба на местни творци, базар на художествени занаяти и продукти свързани с розата и розовото масло, фолклорен фестивал с международно участие, спортен празник с откриване на Плувно лято и избор на Цар на минералната вода и др. Всичко това е съпроводено с множество детски атракциони, люлки и базар, които придават допълнителен колорит на целия празник.
Изборът на Царица Роза – Павел баня преминава под формата на грандиозен спектакъл с участието на известни изпълнители и танцови формации.
Кулминацията на Празника е в последния ден, когато се представят ритуал “Розобер” и Розоварене по традиционни и съвременни методи, след което по улиците на града преминава грандиозно шествие на всички участници в Празника заедно със всички Кукерски и Коледарски състави от общината. Всички те се събират на площада в центъра на града сред хиляди зрители и представят своите обичаи. Залп от Черешово топче обявява края на празника. В Павел баня този празник се провежда през Сирната седмица и местното население го нарича “Карнавалът”, а кукерите се наричат “Старци”. Месеци преди празника в кукерските семейства цари скрито за чуждите очи оживление. Всеки “старец” си преглежда и притяга маската и дюзените с хлопките, дървената сабя наречена “ калъчка”, разноцветните кърпички, които се навързват по ръцете и маската.
По време на “Карнавалът” към групата на старците се включват и допълнителни персонажи като “булка”, “младоженец”, ”девер” , “циганин”, който носи кросно, “циганка”, която носи дете от парцали – според народното поверие то притежава магическа сила за здраве и плодородие. Към групата има камила, камилар, доктор и поп.
Кукерският състав при читалище “ НАПРЕД” гр. Павел баня е съставен от над сто участника – деца и възрастни. Носител е на много златни медали и отличия от републикански и международни фестивали и фолклорни прояви. В общината има 10 действащи кукерски състава.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Туристически забележителности
* гр. Павел баня
– Паметник на Цанко Минков Комитата(1856-1944) – най- младия четник от Ботевата чета,оцелял от множеството боеве и починал на 90 години в родния си край- Павел баня .
– Паметник на известния оперен певец Тодор Русев Мазаров(1905-1975г), който с великолепното си белканто разнася славата на българското певческо изкуство по света.
– Бряста – дърворезба
* с . Габарево
– Джанановата къща – обявена за музей на културата и свободна за посещение от туристи.
В Джанановата къща в село Габарево през 1869г. е основан от Васил Левски местен революционен комитет. През 1992г. Общобългарския комитет “Васил Левски” и община Павел баня организират всяка година на 18 Юли в тази къща честване рождения ден на Апостола.
В къщата има постоянна художествена експозиция .
– Каменна църква “ Св. Георги Победоносец”
В центъра на селото се издига величествената сграда на църковния храм “Св. Георги Победоносец”, строена четири пъти, завършена и осветена през 1895г.
Според летописната книга на църквата, на мястото на сегашния олтар е имало малка църква вкопана в земята.По късно е бил построен по-голям храм с помощта на габарци през 1834г. За това свидетелства метален печат с образа на Св. Георги Победоносец. В този вид църквата просъществува до 1877г. когато е била опожарена заедно с цялото село от турските войски. Габаревци са побягнали към Балкана. И до днес това събитие се предава през поколенията, наричано “Бегът”.
След освобождението наред с възстановяването на собствените си къщи, построили отново и църковният храм, който просъществувал до 1885г. Четвъртото възстановяване и разширяване на църквата, вътрешното и доизграждане, изографисване, построяване на камбанарията е завършено през 1895г. Майстори от Трявна са я иззидали с каменна зидария с дебелина на стената до 1м. В тази църква през 1944г. Отец Христо Няголов скрил книгите от читалищната библиотека, като ги опазил от изгаряне.
– Радучевата къща
Друг съратник на Левски е бил Стефан Радучев, който му е давал подслон. И неговата къща е обявена за исторически паметник на културата. В момента е свободна за посещение всеки ден, като е открит ресторант, в който можете да се насладите на национална българска кухня
* с. Турия
– Родна къща – музей на “Чудомир”- възстановена 1990година
Димитър Христов Чорбаджийски – ЧУДОMИР.
 Завършил Художествената академия в София и започнал творческият си път, като карикатурист в столичният печат, след Първата световна война той се завръща в родния си край и се установява в Казанлък, където организира и първата си самостоятелна изложба. Учител, читалищен и музеен деятел, фолклорист, редактор, той като че ли се отдалечава от изобразителното изкуство.
– Зала “Нашенци” – постоянна експозиция
* с. Скобелово
В работещата дестилерия “Дамасцена”, всеки посетител може да наблюдава производството на етерични масла, както по съвременни технологии, така и по начина на производство от преди 300 години.Заедно с това може да тества различните видове етерични масла, да се запознае с тяхното предназначение, да разгледа музейната експозиция от производство и съхранение на розово масло, както и етнографската от традиционни старинни занаяти, характерни за този край.Може да се разходи и почине сред красивите насаждения от декоративни рози, разположени в двора на чифлика.
Щраусовото ранчо „Четири сезона“ се намира в с. Скобелево, община Павел баня. Идеята на собствениците – Иво, Ани и Веселин Вълеви, се е родила преди 2 години и половина.
В момента те отглеждат осем щраусови семейства според изискванията на европейските стандарти. По данни екзотичните пернати достигат до 150 кг живо тегло, от което могат да се изкарат 60 кг чисто месо – филе. Женските снасят от 40 до 100 яйца на сезон с тегло от 1650 до 1800 грама всяко едно. И тъй като щраусовата ферма е единствената в областта, единствените щраусови специалитети могат да се опитат в щраусовото ранчо „Четири сезона“.
* Национален парк “Централен балкан”
Разположен е на площ от 716 кв/км в сърцето на България в централна Стара планина и обхваща вековни гори, прорязан е от шеметни водопади и дълбоки каньони, просторни билни пасища и низ от сурови върхове, сред които е и най- високия в Стара планина – вр. Ботев. Той е един от трите национални парка ( втори по големина).
Сред величествени пейзажи Националния парк опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие със световно значение за науката и културата. Девет строги резервата: Боатин, Царичина, Козя стена, Стенето, Северен Джендем, Пеещи скали, Соколна, Джендема, Стара река, заемат една трета от площа му.
Национален парк “Централен балкан” е една от най- ценните и най-големи европейски защитени територии.
* с. Тъжа – хижа Русалка
Хижа Русалка е разположена в Стара планина, в живописното Тъжанско ждрело на надморска височина от 1100 метра. Разполага с 40 легла, разпределени в единични , двойни и тройни стаи. Непосредствената близост до национален парк “Централен балкан”, предлага множество туристически маршрути, разкриващи природни феномени и забележителности, като Кадемлийското пръскало, Бабското пръскало, Триногата и т.н.

КОНТАКТИ

ОБЩИНА ПАВЕЛ БАНЯ
Адрес: гр. Павел баня 6155,
ул. „Освобождение“ 15
Е-mail: mayor_pb@mail.bg;
mayor@pavelbanya.bg

Канцелария/кмет
тел.: 04361/3260
факс: 04361/2094
Е-mail: mayor_pb@mail.bg;
mayor@pavelbanya.bg

гр. Павел баня
Зам. кмет 1
04361 / 2264
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Зам. кмет 2
04361 /3056
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Секретар, Директор СПУС
04361 /2266
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Екология, земеделие, Общинска собственост
04361 /2144
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Култура и връзки с обществ.
04361 /2144
pr@pavelbanya.bg

гр. Павел баня
Счетоводство
04361 /3241
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Устройство на територията    
04361 /2082
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
ЕСГРАОН
04361 /2263
esgraonpb@gmail.com

гр. Павел баня
Деловодство
04361 /2263
delovodstvo_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Човешки ресурси
04361 /2260
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Дежурни
04361 /2267
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Местни данъци и такси
04361 /2262
mayor_pb@mail.bg

гр. Павел баня
Образование
04361 /2063
obrz.pbania@mail.bg

гр. Павел баня
Гражданска защита и ОМП
04361 /3083
mayor_pb@mail.bg

с.Александрово 6154
кметство
04369 / 2260
kmetstvo_aleksandrovo@mail.bg

с.Асен 6149
кметство
04359 / 2260
kmetstvo_asen@mail.bg

с.Виден 6156
кметски наместник
04361 / 2216
mayor_pb@mail.bg

с.Габарево 6162
кметство
04363 / 2260
kmetstvo_gabarevo@mail.bg

с.Горно Сахране 6151
кметство
04357 /2260
kmetstvo_gornosahrane@mail.bg

с.Долно Сахране 6161
кметство
04329 / 2260
kmetstvo_dolnosahrane1@mail.bg

с.Манолово 6152
кметство    
04362 / 2260
kmetstvo_manolovo@mail.bg

с.Осетеново 6153
кметство
04364 / 2260
kmetstvo_osetenovo@mail.bg

с.Скобелево 6148
кметство
04358 / 2260
kmetstvo_skobelevo@mail.bg

с.Турия 6157
кметство
043616 / 260
kmetstvo_turiya@mail.bg

с.Тъжа 6160
кметство
04367 / 2260
kmetstvo_tazha@mail.bg

с.Търничени 6158
кметство
04368 / 2260
kmetstvo_tarnichene@mail.bg

КМЕТ

Станимир Христов Радевски е роден на 12.06.1952г.
Завършил е Национална спортна академия- София и Висш институт за подготовка на офицери.  
Женен с две деца.
Работил е като треньор в ДФС“Розова долина” гр. Казанлък, треньор на националния отбор на България по колоездене, като офицер в Министерство на вътрешните работи и заместник началник на областния отдел на Изпълнителна агенция автомобилна администрация- Стара Загора.
През 2003г. е избран за Кмет на Община Павел баня,  през 2007г е преизбран за втори мандат. а през 2011г. – за трети мандат. Качествата, които притежава са отговорност, комуникативност, коректност, организация и умения за работа в екип.