ОБЩИНА ПОПОВО

ОБЩИНА ПОПОВО

Адрес: гр. Попово, ул. „Александър Стамболийски“ №1

Тел.: 0608/40 021;

Факс: 0608/40 024;

ЗА ОБЩИНАТА

Община Попово е разположена в североизточната част на Република България. В съответствие с административно- териториалното деление на страната, тя попада в Търговищка област. Общата територия на общината е 833,398 кв. м, като граничи с общините Търговище, Антоново, Стражица, Бяла, Две могили, Опака, Цар Калоян, Разград и Лозница.

В административно–териториалните граници на общината са включени 35 населени места, от тях 34 села и само административният център Попово е град. Селищната мрежа е формирана от 4 села с население над 1000 души, 7 села с население от 501-1000 обитатели, 17 села с население от 101-500 души и 6 села с население под 100 души. Най-големите села са: Кардам – 1590 жители, Светлен – 1226 жители, Зараево – 1030 жители, Садина – 1020 жители, Ломци – 977 жители и Славяново – 900 жители.

ИСТОРИЯ

Според старо предание днешно Попово е основано от свещеник, който се установил със семейството си край рекичката, на поляна, оградена отвсякъде с вековни гори. С много труд, изкоренявайки гората, той създавал нива след нива. Една есен ранен сняг заварил в района малка турска войскова част, на която се наложило да презимува в имотите на попа. Когато през пролетта тя се добрала до Цариград, учуден султанът поискал да види свещеника. Той пристигнал заедно със своите синове с волска кола, натоварена със земеделски сечива. На въпроса как е могъл да изхрани не само семейството си, а и войниците през изминалата дълга зима, попът отговорил с жест, показвайки натоварената кола и своите синове. Султанът го изпратил обратно с дарове и заръка свободно да живее, там където се е установил. Прочул се свещеникът, все по-често започнали да го търсят сънародниците му за християнски обреди, а някои от тях издигнали къщи близо до неговия дом. Така се появило Попкьой (Поповото село).
В действителност за пръв път името на селището се споменава в османски данъчен регистър от 1524 г. като село Евренос, Кулфал Факъх или още Поп Алагьоз (пъстроокият поп). В документ от 1573 г. като име на селището се сочи само Поп Алагьоз и това име се налага за продължителен период от време. По-късно е известно и под името Попкьой (Попово село), като се използва и името Кара Лом (Черен Лом).
По време на освободителната за България руско-турска война от 1877-1878 г. за пръв път руски войски влизат в Попово на 16-ти юли 1877 г., а окончателното освобождение на Попово, заедно с околните села се извършва на 15-ти януари 1878 г. от Източния отряд на руската армия.
След Освобождението селището изпреварва икономически останалите околни населени места благодарение на предприемчивия дух на новите заселници — балканджии, дошли основно от Габровско, Великотърновско, Еленско, Дряновско, Тревненско и Горнооряховско, които заменят изселващото се турско население. Поради географските си дадености и наличието на предприемчиви и напредничави за времето си жители, през 1880 г. село Попово е обявено за околийски център на Поповска околия с 48 прилежащи села, а на 10 юни 1883 г. и за „градец”.
Най-голям икономически подем в градчето настъпва след прокарването на ж.п. линията София-Варна, минаваща в непосредствена близост до град Попово, благодарение на силния натиск на местната общественост върху правителството и откриването на поповската ж.п. гара през 1899 г. Малкото градче се превръща в първостепенен земеделски, търговски, а по-късно и икономически център за района.
След 9 септември 1944 г. и след национализацията на частната промишленост и окрупняването й постепенно се създават множество заводи, работещи интензивно до 90-те г. на XX век. Най-силен стимул в развитието си местната промишленост получава по линия на интегрирането на промишлеността на социалистическите държави. За нуждите на работещите в създадената огромна промишлена зона за големината на Попово през 1971 г. започва изграждането на нов квартал (ЖК „Запад” или „Русаля“), застроен изцяло с многоетажни блокове, където да живеят новите работници. През същата година към град Попово са присъединени две от най-близките села – Невски и Сеячи и са превърнати в негови квартали, с което се оформя днешния териториален облик на селището.
След разпадането на Съюза за икономическа взаимопомощ на социалистическите държави (СИВ) и техния военен блок, Югоембаргото, наложено от САЩ и Западна Европа, колапса в търговията с бившия СССР, бързата и не дотам успешна приватизация на държавните предприятия и в Попово бяха закрити голяма част от заводите. Това доведе до появата на трайно висока безработица и до постепенно намаляване на населението на града и на селата поради миграцията към големите промишлени центрове, а също и към западноевропейските държави. В момента поповчани се препитават основно в шивашките предприятия, земеделието и преработката на земеделски продукти, в сферата на услугите, от държавните и общински служби и фирми, както и в няколкото работещи в различна степен индустриални предприятия.
През последните няколко години се правят опити за развитие и на туризма, използвайки благоприятното разположение на града спрямо другите по-големи населени места, природните дадености на района и културното му богатство.
По различни многобройни проекти, спечелени от администрацията на Общината и от неправителствени организации се извършва ремонт на централната част на града и на кварталите му, водопровода, канализацията, улиците, общинските сгради (училища, читалища, читалища) и благоустройството му като цяло, с цел Попово да се превърне в едно по-привлекателно място за живот и бизнес.
Демографските процеси в община Попово са с все още слабо изразени неблагоприятни тенденции. Средната гъстота на населението е 41,6 човека / кв. м, като за сравнение средната гъстота за страната е 70,3 за Североизточен район – 64,4 и за област Търговище – 54,0 човека /кв. м. По данни на ГРАО – Попово в средата на месец март 2012 г. населението на града се състои от 18 934 човека (по постоянен адрес), а на общината от 33 548 човека (по постоянен адрес).
По брой на населението общината заема 43-то място сред общините в България. Почти 50 % от населението живее в общинския център, а останалите 50 % – неравномерно разпределени в 34-те села на общината. Средният размер на селата в общината е около 510 души средно в едно село.
Структурата по пол на населението се характеризира с превес на жените над мъжете. На всеки 100 мъже се падат 106 жени.
В етническия състав на населението 71,3 % заема българската етническа група, на второ място е турската етническа група – 21,8 %, а трета по численост е ромската етническа група – 5,0 % от населението, а 1,8 % са групите на “друга етническа група”, “не се самоопределя” и “непоказано”. Община Попово като цяло има дял на малцинствата 27,0 %, който е по-висок от средния за страната (16,1 %), но по-нисък от средния за област Търговище.
В община Попово всички етнически групи съжителстват в атмосфера на толерантност и взаимно зачитане, не се наблюдават конфликти на етническа основа. Доколкото има проблеми, те са икономически – безработица и бедност в най-голяма степен сред ромското малцинство.
Образователната структура на населението на общината показва по-нисък дял на лицата с висше и полувисше образование и по-висок дял на лицата със средно образование. Образователното равнище на селското население е по-ниско от това на градското.

ПРИРОДА

РЕЛЕФ И КЛИМАТ

Община Попово е разположена в източната висока и платовидна подобласт на Дунавската равнина.
Релефът е разнообразен, като преобладава хълмисто-равнинния със заоблени хълмове с надморска височина от 138 до 488 м., платовидния с платовидни заравнености, прорязани от дълбоките долини на реките Черни Лом, Малки Лом, Голяма река и притоците им.
Стръмните и ерозирани склонове на реките са покрити с гори, а билните части с ливади и пасища. Най-високо се открояват Поповските височини с връх Калакоч – 485 м. Най-ниската точка – 125 м. е в местността Чешма дол в землището на с. Манастирица. Общинският център се намира на надморска височина 200 м.
Територията на Общината се характеризира със сложни геоложки условия, дължащи се на разположението й в неконтактната зона между Мизийската платформа и Предбалкана, наличието на дълбоки разломи, разнообразната геоложка структура, наличието на свлачища, както в населените места /с. Посабина, с. Априлово, с. Гагово/, така и в крайселищните територии /с. Посабина, с. Манастирица, с. Горица и др./, честата смяна на различни инженерно-геоложки типове в хоризонтална посока и високата сеизмичност на района.
Поради сложните геоложки условия и високата сеизмичност на района, проектирането и изграждането на сгради се реализира при строг контрол за стриктно спазване на съществуващите изисквания за строителство в земетръсни райони и льосови терени.
Климатът на територията на Община Попово е умереноконтинентален. Зимата е студена. През зимните месеци духат студени североизточни ветрове, които отвяват снежната покривка и измразяват есенниците. Силните снежни бури през зимата предизвикват навявания от сняг, които влияят отрицателно на транспорта. Пролетта настъпва рано – около средата на м. март, когато се установява устойчиво задържане на температурата на въздуха над 5 градуса С. През пролетта от югозапад и запад нахлуват влажни въздушни маси. Въпреки сравнително голямата надморска височина и близостта на Стара планина, лятото е горещо и обикновено сухо. Тогава до тук достигат въздушни маси от тропически произход.
Средната максимална температура през м. юли и м. август е съответно 28.8 и 28.6 градуса С. При интензивни затопления абсолютните температури достигат до 41-42 градуса С, които причиняват силно изпарение и изсушаване на почвата. Валежите са недостатъчни. Максимумът им е в началото на лятото, което благоприятства за вегетацията на растенията. През месеците юли, август, а понякога и септември се наблюдава засушаване, което налага изкуствено напояване на селскостопанските култури.
Преобладаващи в района са западните ветрове, като в около 50% от дните на годината времето е тихо. Втори по значимост са ветровете с източна компонента – източни и югоизточни. Средната скорост на ветровете е 4-5 м/сек., като с най-голяма сила духат през зимата и есента, а през лятото са слаби и в равнинната част е доста задушно.

ВОДИ, ПОЧВИ И МИНЕРАЛИ

Община Попово се отнася към общините с добри екологични условия. На територията й няма изградени крупни промишлени обекти, които силно да влошават санитарната обстановка и хигиенни качества на атмосферния въздух, водите и почвата.
Геоложкият строеж и петрографският състав на основните скали, върху които са формирани почвите в района, са еднообразни. Те са формирани от долнокредни наслагвания с различна възраст – варовици, доломити, мергели и пясъчници с варовита спойка.
Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, нископланинския и хълмист релеф и растителната покривка.
Преобладават черноземи, тъмносиви и сиви горски почви и алувиално-ливадни почви.
В по-равнинните части са застъпени черноземи, алувиални , алувиално-ливадни и тъмносиви горски почви. Геоложките проучвания показват, че почвеният строеж на терена за съответните райони е от 1 до 2 м почвен слой от чернозем и кафяви горски почви.
Почвените ресурси са подходящи за отглеждане на зърнено-хлебни, зърнено – фуражни и технически култури, зеленчуци, лозови и овощни насаждения.
Наличните подземни водни ресурси от пекнатинно-пластов, карстов и грунтов тип се използват за промишлено и битово водоснабдяване чрез направени в миналото сондажи, но не са в състояние да задоволят напълно нуждите на потребителите.
Това налага използването на допълнителни водоизточници, намиращи се извън границите на общината, като това основно е Водоснабдителната система „Дунав“.
От суровинно-минералните ресурси най-големи са запасите от креда и глина. Глините са мергелни /находището се намира на територията на гр. Попово/, наносни /района на с. Славяново/, червени глини /находище край с. Водица, като запасите се отчитат като неограничени/, мергели край с. Светлен, а хидроложките и минно-технически условия на находището са благоприятни за организиране на открит начин на експлоатация.
На територията на община Попово натурална минерална вода се добива от минерален водоизточник Сондаж № Р2 «Водица», находище на минерална вода «Район Североизточна България» – «малмоваланжски водоносен хоризонт» с географски координати: N 430 20’ 21,2”; E 260 02’ 28,2” в имот 00528 в землището на с. Водица.
Натуралната минерална вода може да се ползва:
• за питейно балнеолечение и балнеопрофилактика;
• за трапезни цели като натурална минерална вода, включително и газирана /съгласно Сертификат № 36/ 08.11.2000 г. от МЗ/;
С Удостоверение № 50 / 29.10.2004 г. бе въведен в експлоатация цех за бутилиране на минералната вода “Водица Ботълинг” ООД, който в момента не фунционира.
Районът на община Попово се характеризира с липса на плитки подпочвени води. Поради крайно ограничените водоизточници на територията на общината недостигът на вода в Попово се покрива чрез използването на външни водоизточници. Водоснабдяването на населението в селата е предимно от местни водоизточници.
Наличните водни количества на територията на общината са формирани от повърхностни и подземни води.
Отводняването става основно от реките Черни Лом, Малки Лом, Голяма река (Буюк дере) и от техните притоци.
Голям е броят на изградените микроязовири със средна площ 50-80 дка, чиито води се използват за напояване, рибовъдство и риболов. Със стопанско предназначение в общината са язовирите на Попово, Ломци и Водица.

ФЛОРА И ФАУНА

По видове гори територията се разпределя така: иглолистни (1639,1 ха), 5.76 %, широколистни високостъблени (4250,0 ха) – 14.93 %, реконструкция (2368,2 ха) – 8.32%, превръщане (15179,9 ха) – 53.32 %, нискостъблени – (3596,0 ха) -12.63%, тополови (327,7 ха) – 1.15 % и голи площи (1108,3 ха) – 3.89 %.
Разпределението на площта по преобладаващи дървесни видове е: бял бор (31,6 ха), чер бор (1437,8 ха), смърч (5,3 ха), ела (0,3 ха), др. иглолистни (7,3 ха), дъб 4232,4 ха), цер (7877,1 ха), бук (237,4 ха), габър (3399,1 ха), ясен (140,6 ха), липа (1752,7ха), топола (327,6 ха), явор (18.8 ха), бреза (38,3 ха), орех (382,6 ха), к. габър (1708,4 ха), акация (3586,5 ха), трепетлика (0.8 ха).
Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата. Те осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд.
Основните дейности в сферата на горите са: стопанисване и възпроизводство на горите от държавния горски фонд; ползвания от горите и земите от държавния горски фонд; опазване и охрана на горите и земите в горския фонд; запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на станцията; изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия; възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча; аклиматизация на дивеча; подобряване на екстериорните и трофейни качества на дивеча; ползване на дивеча и дивечовите продукти и провеждане на организиран ловен туризъм.
Зелената екосистема на общината се характеризира с представеност от основните видове както на равнинно-хълмистия пояс на листопадните гори до 400 м надморска височина, така и на пояса на заливните и крайречните гори до 600 м надморска височина. Естествена растителност е запазeна в зоните, които са по-малко годни за развитието на земеделието.
Представена от следните дървесни видове: червен дъб, цер, бук, акация, липа, ясен, габър, черен бор, дива круша и др.
Вековни гори покриват обширен район в югозападната част на общината.
В местността “Пирамидата” в землището на село Бракница расат няколко огромни летни дъбове, като най-възрастния от тях е на около 430 години.
От храстите най-важни представители са: смрадлика, чашкодрян, драка, глог, леска, къпина, трънка, шипка и др.
Тревната растителност е сравнително по-бедна. Представена е от житни треви: содинаострица, осика, млечка, троскот, магарешки бодил, татул, бял равнец и др.
Успоредно с тази растителност на територията на общината се срещат много и разнообразни билки, които могат да имат и стопанско значение. В района повсеместно са разпространени: шипка, глог, коприва, глухарче, змийско мляко, маточина, живовляк, лайка, бял равнец, мента, мащерка, жълт кантарион, смрадлика, орех, къпина и др.
Животинският свят на територията на общината се характеризира с типичните и разнообразни представители на фауната на Източната Дунавска равнина. Срещат се сърни, елени, диви свине, лисици, язовци, вълци и др. Голямо разпространение имат гризачите: зайци, мишки и лалугери.
Птичият свят показва голямо видово разнообразие. Едни от тях обитават горските масиви, а други – полския район. От различните птици обект на лов представляват яребиците, пъдпъдъците, гълъбите, гургулиците и др.
В язовирите на общината има шаран, толстолоб, сом, каракуда и др., а в реките – предимно клен и кефал.

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

– Православен църковен храм „Свети Архангел Михаил” в Попово ( т. нар. старата църква). Изграден е след големи перипетии от поповчани-християни през 1863 г. със съдействието на Мидхат паша и Русенския валия и осветен през 1880 г. Храмът е възстановен в сегашния си вид през 1975 г. През комунистическия режим е бил превърнат в музей на Руско-турската война и иконна галерия на Музея. През 2000 г. за пореден път е възстановен, за пръв път иконосписан и превърнат отново в действащ църковен храм. Един почти възрожденски комплекс, състоящ се от спретната бяла църква с красиви стенописи, камбанария, каменна ограда и тих приятен двор с лозници, чешма, цветя и паметни плочи и гробове на свещеници, ктитори и загинали руски войници през лятото на 1877 г.
– Интересно място за любителите на културния туризъм са разкопаваните вече 2 десетилетия руини на късноримската крепост и град „Ковачевско кале”. Тя се намира на около 7 км западно от центъра на Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово – Бяла. Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток – Чепез дере. Самията град заедно с мощната крепостна стена е построен между 308 и 324 г. сл. Хр. по време на съуправлението на императорите Лициний I и Константин I Велики, а зидовете на крепостната стена са с дебелина 3,20 м. Вътрешната територия на града обхваща малко над 40 дка. Укрепителната система е снабдена със 17 издадени пред стената кули, разположени почти симетрично по цялата дължина. В момента (2012 г.) по проект на Община Попово се изгражда цялостната инфраструктура на обекта: паркинги, ВиК, електрификация, посетителски център, частична реставрация и консервация на разкритията и множество туристически атрации. На историята града и археологическите проучвания има посветена рекламна книжка на издателство „Славена“.
– Друго интересно място за посещение са останките от тракийска куполна зидана гробница от края на IV век преди Христа, намираща се в землището на село Гагово, в близост до пътя за град Опака. Тя отстои на около 700 м в северна посока от покрайнините на село Гагово. Малко преди изградените обозначителни знаци на община Опака на шосето Гагово-Опака (шосе 202), черен път водещ към река Черни Лом (североизточно от шосето) и възвишенията над нея след около 1 км извежда до нея. Изградена е по нареждане и за целите на висш гетски тракийски аристократ в края на IV век преди Христа. Намира се в землището на село Гагово, в близост до пътя за град Опака. До нея се стига по черен път. Гробницата, разкопана през 2009-2010 г., представлява монументален архитектурен комплекс, състоящ се от две кръгли камери, обща правоъгълна предгробна камера, дромос (коридор) и едно допълнително правоъгълно помещение. Двете кръгли камери имат обща връзка, осъществявана чрез вход, затварян с двукрила каменна врата. Отделно всяка от камерите има свой допълнителен излаз към общото предгробно помещение. Гробница с подобно двукамерно планово-архитектурно решение не е известна до сега от територията на България. Над останките има изграден навес, който да ги предпазва от вредните атмосферни влияния. Мястото засега не е социализирано за посещение и няма засега изграден туристически маршрут до него, но достъпа е напълно свободен.
– Като често посещаван туристически обект през последните години в община Попово се наложи и цялостния районен наследствен туристически продукт на капанците от с. Садина. В селото бе изграден по програма ФАР Капански архитектурно-етнографски комплекс. В него туристите се запознават отблизо с капанската култура, опитват от местните ястия и участват в типичните за този район занаяти. Тук туристите имат възможност да избират между три маршрута, включващи посещения на археологически, исторически и културни обекти. Самият обект предлага възможности за нощуване и цялостно наемане от група посетители. Телефони за резервация, информация и наемане на комплекса: 06036 2222 – кметство село Садина.
– На 20 км южно от Попово, по поречието на красивата и живописна долина край Буюк дере (Голямата река), е изградена екопътека с дължина 13,5 км. Екопътеката е разположена е между селата Иванча и Долец. Това е едно от най-прекрасните места за ценителите на красотата и почитателите на природата, разположено на естествената граница между Балкана и Дунавската равнина. Девственото място предлага духовна наслада от добре изразената композиция между вода, скали и растителност. Тук през пролетта, лятото и есента се събират стотици туристи от не само от област Търговище, а и от горнооряховския и великотърновския регион. Те се отдават на вълшебните и романтични приключения с колоездене, разходки, събиране на билки, наблюдения на редки растения, риболов, в приготвянето и дегустирането на местни екопродукти, участие в традиционни чествания в местността “Тюлбето”, пране на валявица (при с. Иванча), нощувки на открито в палатка. Всичко необходимо за приятни преживявания в рамките на един ден в Поповска община.
– Едно много подходящо място за отмора, съчетана със спортен риболов с билети е язовир „Каваците”, намиращ се околностите на гр. Попово по посока на град Търговище. На него може да се практикува спортен риболое от всички членове на „Сдружение на ловците и риболовците” – Попово (тел. 0608 4-27-32), заплатили своя членски внос за съответната година и разполагащи с държавен билет за риболов. Всяка година язовир „Каваците” се зарибява от СЛР с около 10000 броя благороден шаран. В язовира има още каракуда, костур, бял амур, бяла риба (сулка), червеноперка, толстолоп, раци, миди, и др. Сред гората на язовирния бряг е изграден приятен и удобен за почивка хотелски комплекс от бунгала. От другата страна на язовира има също хотелска база “Ловен дом” – квартал Сеячи, в близост до ловно-стрелбищен комплекс.
– В източната част на Попово се намира обширен парк, известен под името Градската градина. Създадена преди един век, тя е гордост за поповчани, които и днес се радват на тишината и спокойствието, царящи в нея. Многократно разширявана, залесена с редки растителни видове, Градската градина е прераснала в лесопарк, който достига до язовир Каваците. Сенчести алеи с пейки, беседки, детски кътове, шадраван, скулптури, чешми, православен християнски параклис от 1908 г., открити слънчеви пространства и пътечки създават уют, красота и духовна наслада. В парка функционират още две спортни игрища, игрище за плажен волейбол, закрита волейболна зала и открит плувен басейн с кафе-ресторант към него.
– Възвишението „Калакоч” е най-високата част на Поповските височини (488 м). Разположено е между селата Ковачевец, Паламарца, Голямо Градище и Цар Асен. Там се намира третата по височина точка в Дунавската равнина. Днес по-голямата част от него влиза в землището на село Паламарца. От същото село има черен път, който води почти до билото на възвишението. Достъп за пешеходци до възвишението има и от посока Попово и село Ковачевец. При ясно време от него има отлична видимост към села, реки и язовири много извън територията на община Попово. В най-високата му част се намира могила, която по време на големите царски военни маневри от 1937 г. е служила за наблюдателен пункт на ген.-щаба на българската армия и лично на цар Борис III. За същата могила се разказва в тъжната древна легенда за смъртта на принцеса Антола и възлюбения й овчар Велиазар.
– Историческият хълм Керчана до село Априлово: На 1 км северно от село Априлово и на около 10 км южно от центъра на Попово се издига гористото възвишение, носещо името Керчана или още „Керичан баир“. То се намира на т. нар. „Ломски югоизточни възвишения“, между рекичките Дермен дере и Къзъларско дере. Най-високата му част отстои на 385 м надморско ниво и дава отлична видимост на десетки километри и към долината на река Черни Лом. Южният скалист край на този връх е разцепен от един къс дол на две части. В най-високата северозападна част на се намират почти обезличените руини на късноантичната крепост „Манастира” (кале „Манастир”). В подножието на хълма се намира долината на река Черни Лом. Местността е най-известна с последното сражение на четата на Таньо Войвода, дадено на преследващата я турска потеря на 27-ми май 1876 г. Лобното място на самия войвода се намира в подножието на хълма. По стара традиция всяка година на 2-ри юни на височината Керчана, пред паметника на войводата, тържествено се почита подвига на четниците и на загиналите за освобождението на България по време на Априлското въстание. През Руско-турската война (лятото на 1877 г.) на хълма е имало окопи и са се водили сражения – и до днес там могат да се открият оловни куршуми, изстреляни от различен калибър оръжия. До най-високата част на хълма днес води сенчест асфалтов път, подходящ за автобуси, леки коли и велосипеди. По неговото трасе има изградени чешми, места за отдих и пикник. В близкото минало на хълма е имало двуетажна туристическа хижа, която отдавна е изоставена. Недалеч от паметника на Таньо войвода, на една слънчева поляна, е препогребан опълченецът от 3-та дружина Атанас Пеев – участник в боевете при Шипка, Шейново и Стара Загора.
– На територията на община Попово се намира и лековито аязмо с параклис в село Звезда. Около 1885-1886 г. жителите на селото си построили малък църковен храм-параклис на името на светиите Петър и Павел над едно аязмо, за което се легендите от най-стари времена твърдели, че водата му е лековита и помага на слепите хора да прогледнат. На същото място, но години по-късно местните жители започват да правят курбан за здраве в деня на светите равноапостоли Константин и Елена – Костадиновден (21 май). Лековитият извор се намира в северозападната част на селото – в неговите покрайнини. Параклисът, построен отново през 1986 г. върху основите на по-стария, вече е реконструиран и посветен на св. св. Константин и Елена. Той е изграден като покривало над извора, помагащ и до днес на хората при проблеми със здравето и зрението. За съдействие за неговото посещение се търси кметството на селото. Телефон за контакти с кметството на селото: 06030 430.
За нуждите на седмичния обществен отдих в общината са отредени 3560 дка, в които са включени лесопаркове, водни и риболовни бази, туристически и ловни хижи, даващи чудесни възможности за развитието на алтернативен туризъм. Водещо място тук имат висококласните бази за ловен туризъм в селата Еленово, Голямо градище и местността „Маринка лъка” край град Попово, собственост на Горско стопанство „Черни Лом“ и станали притегателен център за ценители от цяла Европа.